Решение по дело №82/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200082
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 24.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия публично заседание на 02 юни.......……..………….……………………през две хиляди и двадесета година..……….……………………в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Таня Йорданова, като разгледа АНД № 82/2020 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Палис-Т.П.”***,представлявано от Т.Н.П.  срещу наказателно постановление № 446444-F492826/08.07.2019год. , издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800 лв. Жалбоподателят сочи, че при издаване на НП е допуснато процесуално нарушение,тъй като е посочен грешен АУАН,въз основа на който е издадено НП.В ход по същество в представено писмено становище чрез процесуалния си пхредставител поддържа доводите,изложени в жалбата и в съдебно заседание. за направеното плащане е издадена сметка и същото не е маркирано на касов апарат, тъй като в момента на проверката е имало туристи за настаняване. Акцентира върху обстоятелството, че между АУАН и НП следва да има единство при описание на нарушението. С тези доводи моли НП да бъде отменено.                  Ответната страна в производството – ТД на НАП – В.Търново, чрез процесуалния си представител, излага, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че издаването на сметка не приключва задължението на търговеца, вменено му в закона. Счита, че не са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.05.2019г. от служители на НАП, сред които свидетелят Б.Т. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП , била извършена проверка на търговски обект –  „Бърза закуска”, находящ се в м. „Петрохан”, стопанисван от ЕТ „Палис” –Т.П.. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0292797 от 13.05.2019г. От проверяващите било установено,че при извършена контролна покупка  на стойност 19,60лв.,заплатена с банкнота от 20лв. от Б.Т. ,не е издаден фискален бон от  монтираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство . За направеното плащане не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство – модел „Датекс DP 150” с ИН на ФУ DТ745114 и ИН на фискалната памет №02745114. Плащането на сумата било прието от Ангелина Димитрова Зарчева-помощник кухня.Издадена е само сметка . Проверяващите разпечатали междинен дневен отчет от работещото в обекта фискално устройство, от който се установило, че за деня в паметта на ФУ  е регистрирана продажба в 12:21:45 часа и няма маркирана продажба на стойност 19,60лв.  С оглед констатираните обстоятелства св. Т. съставил на дружеството АУАН № F492826 от 01.07.2019г. за извършено нарушение на  чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен на упълномощено от търговеца лице. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства  и свидетелските показания на актосъставителя Т. и св. Н.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Самият жалбоподател не оспорва установените по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която разпоредба предвижда, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Аналогичен е и смисълът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая жалбоподателят безспорно е лице, което извършва търговска дейност в проверявания търговски обект. Наред с това той е извършил продажба на услуга (покупка на готвени ястия от асортимента на заведението), за която е получил сума в размер на 19,60 лв., но не е издал фискален бон. Съдът приема , че с издаването на сметка ,не са изпълнени законовите изисквания в обекта. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата са изрични и водят до извод, че за всяка продажба се издава или фискална касова бележка от ФУ, или касова бележка от ИАСУТД. Няма спор, че в процесния обект е инсталирано ФУ, поради което жалбоподателят е следвало да издаде фискална бележка именно от това устройство. Издаването на сметка  в обекта може да послужи за вътрешна счетоводна отчетност на самия търговец, както и в отношенията с неговия клиент. За отчетността към органите по приходите обаче задължително следва да се издаде и фискална бележка от ФУ. Именно в такова насока са и цитираните текстове на чл. 25 , ал. 1, т. 1 от Наредбата, които вменяват задължение за издаването на фискална бележка, независимо от издаването на други счетоводни документи. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства . Само по себе си нарушението представлява бездействие – неизпълнение на задължение, вмененото със ЗДДС и Наредба Н-18. По арг. от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН юридическите лица се наказват именно при неизпълнение на задълженията, които имат, поради което не е необходимо да се изследва налице ли е умисъл за извършване на нарушението. Това е и обективно невъзможно, тъй като умисълът представлява волево отношение на конкретно физическо лице към извършването на съответното нарушение и няма как бъде формиран у юридическите лица, които са специфични субекти на правото.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Изложеното дотук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС  се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер от 800 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 500 лв. Съдът счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Ето защо наложената санкция от 800 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Освен това се касае за неиздаването на фискален бон за плащания на ниска стойност, поради което самите нарушения са от такова естество, че не са довели до значителни вреди за фиска.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 800 лв. на 500 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 446444-F492826/08.07.2019год. , издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП , с което на ЕТ „Палис-Т.П.”***,представлявано от Т.Н.П.   на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 800 лв. на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: