Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262502 15.11.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15106 по описа на ПРС, 2 – ри гр. състав за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД от
„Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, чрез пълномощника им- адв. В. Г. против
К.К.Г. с ЕГН: **********, с адрес ***.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за мобилни услуги от 01.02.2018г. ответникът К.Г. била
абонат на дружеството и титуляр на посочения мобилен номер с избрана
абонаментна програма Т. **** със срок на действие 24 месеца до 01.02.2020г.
Абонатът се възползвал от възможността и сключил Договор за лизинг от същата
дата- 01.02.2018г., по силата на който взела мобилно устройство марка **** за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
6,29 лева съгласно уговореното в лизинговия
план и с възможност на абоната след изтичане на 23 месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 6,29 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната
цена на мобилното устройство /в брой, без
абонамент/ била 389,90 лева, а общата лизингова цена с избраната от абоната
програма била 190,96 лева. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на
сумата от 198,94 лева.
По повод
договор за мобилни услуги от ******г. сключен с ответната страна, последната
избрала и втори мобилен номер ****** с избрана абонаментна програма Т. **** със
срок на действие 24 месеца. Абонатът се възползвал от предоставената му
възможност и сключил договор за лизинг от същата дата, по силата на който
получил мобилно устройство ****** за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 8,59 лева съгласно погасителния план и
възможност за абоната да придобие собствеността върху вещта след изтичане на
срока на договора и срещу заплащане на сумата от 8,59 лева. Стандартната цена
на мобилното устройство / в брой, без абонамент/ била 529,90 лева, а общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Т. **** възлизала на сумата от
263,66 лева. Отстъпката, която ответната страна получила била в размер на
266,24 лева.
Твърди се в
исковата молба за отчетния период на потребление 25.06.2018г.-24.08.2018г.
ответната страна не изпълнила задължението си да заплати на ищеца дължимите
месечни абонаментни такси за ползваните услуги в размер на общо 294,22лева, за
която сума били издадени две фактури- от 25.07.2018г. и от 25.08.2018г.
Неизпълнението
на ответната страна да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги възлизало в размер на 62,04 лева,като на основание договора
и ОУ към него ищецът едностранно прекратил договора и начислил на ответника
неустойка в размер на 434,42 лева, за която издал фактура от 25.10.2018г.
Датата на деактивация на процесния
абонамент била 19.10.2018г. и същата се генерирала автоматично при нерегистриране
на плащане след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове. Твърди се
в тази връзка, че ответната страна е в неизпълнение на договорите, като не е
спазила крайния срок за ползване на абонаментите, а именно: 01.02.2020г. за
договора от 01.02.2018г. и 16.06.2020г. за договора от ******г.
Неизпълнението
обусловило правото на ищеца да ангажира договорната отговорност на ответната
страна, съгласно чл. 11 от договора, като начисли в крайната фактура неустойка
за предсрочното прекратяване на сключения абонамент. Същата възлизала на сумата
от 434,42 лева и била формирана съобразно новите правила за изчисление. Претендираната неустойка представлявала стойността на три
месечни абонаментни такси на ползваната
програма за всеки номер. Описано е от ищеца подробно как е сформирана сумата за
неустойка.
Твърди се от
ищеца, че поради незаплащане на претендираната
неустойка е подадено заявление по чл.
410 от ГПК в съда, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 6378/2020г. по
описа на ПРС,14-ти състав и съдът издал заповед за изпълнение за сумата от
434,42 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти.
В изпълнение на
указанията на заповедния съд ищецът депозирал молбата инициирала настоящото
производство за установяване дължимостта на сумите по
заповедта и осъдителен иск за сумата, за която заявлението е отхвърлено
/съобразно молбата, приложена на л. 50 от делото/.
Моли за
постановяване на решение, с което съдът да признае за установено спрямо
ответната страна, че дължи следните суми: 309,50 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 01.02.2018г. в
размер на 144,68 лева и за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от ******г. в размер на 194,82 лева, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 2935/17.06.2020г. по ч.гр.д. № 6378/2020г. по описа на ПРС, 14-ти
гр. състав.
Моли и за
осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 124,92 лева,
представляваща неустойка /сформирана от трикратния размер на месечните
абонаментни такси/ за предсрочно
прекратяване на договор за абонаментен план Т. **** за мобилен номер ****** и
за абонаментен план Т. **** за мобилен номер ******. Претендира се и присъждане
на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК от ответника К.К.Г. не е
постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила
свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирала доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
В исковата молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното
заседание молба.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника К.Г.. Същата е редовно призована и за първото по
делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване
на делото в размер на 25 лева и адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника К.К.Г. с ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез пълномощника им- адв. В. Г. следните суми: 309,50 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 01.02.2018г. в
размер на 144,68 лева и за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от ******г. в размер
на 194,82 лева, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 2935/17.06.2020г. по ч.гр.д. № 6378/2020г. по описа на
ПРС, 14-ти гр. състав.
ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника им- адв.
В. Г. сумата от 124,92 лева /сто
двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неустойка /сформирана
от трикратния размер на месечните абонаментни такси/ за предсрочно прекратяване на договор за
абонаментен план Т. ****за мобилен номер ****** и за абонаментен план Т. ****за
мобилен номер ******.
ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 205
лева /двеста и пет лева/, представляваща направени поделото разноски, както
и сумата от 205 лева /двеста и пет/,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.