№ 3719
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506157 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3356 от 03.03.2023 г. по гр.д. № 61991/2021 г. по описа на СРС, 63
с-в е осъден С. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, ап. 37, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „******* ******* следните суми: 1756,35 лева - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „******* с абонатен № 180991 за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2020 г. ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 29.10.2021 г.
до изплащане на вземането, 358,09 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 20.10.2021г. 28,26 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г„ ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба - 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски, а именно: 95,68 лева - държавни такси, 299,19 лева - разноски за експертизи
и 99,73 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение, са отхвърлени предявените искове за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018г., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,79 лв. за
периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
Решението е постановено при участието на „Н. “ ЕАД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
1
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника С. Б. Т.
с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост. Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във
връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството
доказателства не било установено, че ответникът е собственик или носител на вещно
право на ползване по отношение на имота, за който се твърди че са били доставяни
количества ТЕ възлизащи на исковата стойност. Съответно, в проведеното
производство не е установено, че ответникът е подал заявление за откриване на
партидата, и не ползва имота на облигационно основание. Представената пред първата
инстанция данъчна декларация не доказва сочените обстоятелства необходими за
уважаване на исковете, а представената от Столична община информация е, че не
разполага с документи за собственост по отношение на този имот. Като не е съобразил
сочените установени по делото факти, съдът е постановил неправилно решение
формирайки неправилни и необосновани изводи.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна не е изразила становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
2
е топлоснабден; че ответника е собственик на имот представляващ апартамент № 37,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* с абонатен № 180991 за периода от 01.07.2018г.
до 30.04.2020 г., поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за
процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект
ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, такса
дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за ТЕ, чиято стойност възлиза
на исковата стойност.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Чрез представените пред СРС доказателства: данъчна декларация на
наследодателя на ответника и подадена от последния молба до ищеца за откриване на
партида, съдът намира за недоказан факта, че собственик на имота е именно ответника.
Доводите на последния изложени в същия смисъл, съдът намира за основателни.
Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в
закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост
възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност,
или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно
задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото
на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната
администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с
други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК
като извънсъдебно признание на факт от страната. В случая обаче не е представена
самата декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нито са представени други доказателства за
собственост върху имота, като това обстоятелство не би могло да бъде прието за
3
установено при условията на пълно и главно доказване въз основа на представеното
писмо от СО, Дирекция "Общински приходи".
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК, не
е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството в правото
на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между
страните. При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на
ответника, установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на
наследодателя на лицето, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните.
Поради това изводите на двете инстанции не съвпадат и постановеното решение
следва да бъде отменено в частта на уважаване на претенциите срещу ответника.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 1280.00 лв.-разноски за заплатено възнаграждение на
адвокат за тази инстанция и сумата 42.85 лв.-разноски за заплатена държавна такса за
СГС.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3356 от 03.03.2023 г. по гр.д. № 61991/2021 г. по описа на
СРС, 63 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден С. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. „*******, ап. 37, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******* *******
следните суми: 1756,35 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с абонатен №
180991 за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба - 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, 358,09 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021г. 28,26 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 29.10.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: 95,68 лева - държавни
такси, 299,19 лева - разноски за експертизи и 99,73 ЛЕВА - юрисконсултско
4
възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******* *******
срещу С. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, ап. 37 искове по
чл. 79. ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1756,35 лева -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* с абонатен № 180991 за периода от 01.07.2018г.
до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 29.10.2021
г. до изплащане на вземането, 358,09 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 20.10.2021г. 28,26 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба - 29.10.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „******* ******* да заплати на С. Б. Т., с ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, ап. 37, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 1280.00 лв.-разноски за заплатено възнаграждение на адвокат за тази
инстанция и сумата 42.85 лв.-разноски за заплатена държавна такса за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н. “ ЕАД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5