Определение по дело №1021/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1817
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501021
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е             

                                        

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 17.06.2019г

в състав:     Председател:   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                         Членове:   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                           ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д. № 1021по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по повод частна жалба с вх.№ 28396/17.04.2019 от М.П. срещу определението на ВРС-ХІVс-в № 4304/1.04.2019г, с което е оставена без уважение молбата й по чл.250 ГПК за допълване на постановеното решение чрез произнасяне и по предявения инцидентен установителен иск за приемане за установено, на осн.чл.124 ГПК, че последната се легитимира като собственик на реалната част на основание давност и за предаване владение върху процесната реална част от 20кв.м., която реална част е защрихована в червено на приложената комбинирана скица № 2 /л.21 от Іинст.д./ и е заключена между т.т.3, 4, 5, 6, представляваща площта между черната линия, отразяваща границата между имотите по плана от 1963г и зелената линия, отразяваща границата между имотите по плана от 1992г, която площ попада изцяло в имот с идентификатор 72709.51.237 и за която се твърди, че е придобита от нея по давност.

         Счита същото за неправилно, като поддържа наведените още с молбата оплаквания. Моли за отмяната на постановеното от ВРС определение и вместо него бъде постановено друго за уважаване на молбата й.

                                                                        

         Въззиваемата страна по ч.жалба С. ПАНАЙТОВА в срока по чл.276 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице хипотезата на чл.250 ал.1 ГПК, тъй като в решението по делото на стр.11 съдът е обсъдил доводът и за придобивна давност върху спорните 20кв.м. от претендираните от ищцата 33кв.м. в този смисъл не е налице непроизнасяне от страна на съда по цялото искане на страната. По искането за установяване на придобиване на спорната площ по давност, съдът въз основа на заявените от ответницата оспорване с отговора от 29.10.2018г се е произнесъл с Определение от з.з. на 9.11.2018г, като е съобразил и изявлението на процесуалния представител на ищцата, че спорните 20кв.м. се владеят от самата ищца и те попада в нейния имот.

 

         СЪДЪТ, след като прецени, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени изискванията на ГПК, същата е допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна поради следното:

С молбата на л.88 от Іинст.д. ищцата, чрез процесуалния си представител, е направила уточнение, че подадената предходна молба /л.80-І/ обективира.а предявения от нея не насрещен иск, а инцидентен установителен иск за собственост на описаната реална част с площ от 20кв.м., придобита по силата на давностно владение.  

От направените в с.з. 16.10.2019 /л.84-І/ изявления от процесуалния представител на ищцата, че претенцията й е на осн.чл.54 ал.2 ЗКИР за „изправяне на границата“ между двата съседни имота, като за едната част с площ от 15кв.м. твърди, че е нейна собственост, но попада в имота на ответницата, а за останалите 20кв.м. /отново по продължение на оградата/, че попадат в нейния имот и ги е придобила по давност, тъй като масивната ограда не била местена.

С мотивите на решението ВРС е изложил мотиви по отношение на соченото от ищцата придобивно основание давност спрямо едната част от претенцията.

В диспозитива на решението РС се е произнесъл по цялата заявена претенция – за реалната част с площ от 35кв.м. с правно осн.чл.54 ал.2 ЗКИР, която очевидно включва и въпросните 20кв.м.. тъй като този иск имплицитно съдържа в себе си установяване правото на собственост, РС е и изложил мотиви тази част, като е обсъдил и твърдяния от ищцата оригинерен придобивен способ – давностно владение върху едната част с площ от 20кв.м..

Ето защо искането за допълване на постановеното от ВРС решение се явява неоснователно.Жалбата следва да бъде оставена без уважение, като постановеното определение от ВРС следва да бъде потвърдено.

         Воден от горното, СЪДЪТ

                  

                      О П Р Е Д Е Л И :

      

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-ХІVс№ 4304/ 1.04.2019г, постановено по гр.д.№ 5999/2018, с което е оставена без уважение молбата на М. ЛАМБЕВА П. на осн.чл.250 ГПК за допълване на постановеното решение чрез произнасяне и по предявения инцидентен установителен иск за приемане за установено, на осн.чл.124 ГПК, че последната се легитимира като собственик на реалната част на основание давност и за предаване владение върху процесната реална част от 20кв.м., която реална част е защрихована в червено на приложената комбинирана скица № 2 /л.21 от Іинст.д./ и е заключена между т.т.3, 4, 5, 6, представляваща площта между черната линия, отразяваща границата между имотите по плана от 1963г и зелената линия, отразяваща границата между имотите по плана от 1992г.

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ :