Р Е Ш Е Н И Е
№8
02.02.2016г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 18.01.2016г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Ж.Ж., като разгледа
докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №502 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1
от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.
Исковете са предявени от А.Н.А. *** срещу “Е.” АД гр.София. С
исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
“Заварчик”. Мястото на работа на ищеца е било “Е.” АД-СМП Гълъбово. Поради
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед
№15/20.04.2015г. Ищецът твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение за
месеците октомври, ноември, декември 2014г. и януари, февруари, март, април
2015г., както и обезщетението за неспазено предизвестие в размер на една брутна
работна заплата, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.
Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 570,00лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец
октомври 2014г. и 48,37лв. лихва за забава за периода от 29.11.2014г. до
29.09.2015г.; сумата от 570,00лв. представляващи остатък от трудово
възнаграждение за месец ноември 2014г. и 48,37лв. лихва за забава за периода от
29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 474,00лв. представляващи остатък от
трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и 40,23лв. лихва за забава за
периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 407,00лв. представляващи
остатък от трудово възнаграждение за месец януари 2015г. и 34,53лв. лихва за
забава за периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 343,00лв.
представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. и
29,10лв. лихва за забава за периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от
271,00лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г.
и 22,99лв. лихва за забава за периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата
от 718,00лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април
2015г. и 60,93лв. лихва за забава за периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.;
сумата от 400,00лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 10 дни за 2015г.; сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, както и законната лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира да
му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът
е подал писмен отговор, с който не
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно възникването и прекратяването
на трудовото правоотношение с ищеца. Оспорва предявените искове по размер. Моли
същите да бъдат отхвърлени или намалени по размер. Не представя доказателства.
Претендира направените разноски по делото.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Трудов договор №17/16.07.2013г., Заявление с вх.№21/20.04.2015г., Заповед №15/20.04.2015г. на изп.директор на “Е.” АД, между страните е имало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел на длъжността „Заварчик”. Поради несвоевременното изплащане на трудови възнаграждения, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.04.2015г.
По отношение на иска за изплащане на трудовите възнаграждения, подробно описани в исковата молба, съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на добросъвестното полагане на труд от страна на ищеца не бе оспорен от ответната страна.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ответникът дължи на ищеца суми за трудово възнаграждение, както следва: за месец октомври 2014г. – 285,13лв., за месец ноември 2014г. – 285,13лв., за месец декември 2014г. – 474,73лв., за месец януари 2015г. – 407,65лв., за месец февруари 2015г. – 343,54лв., за месец март 2015г. – 271,20лв. Върху всяка една от сумите вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава за периода на забавата, които възлизат на, както следва: 24,19лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец октомври 2014г., 21,81лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец ноември 2014г., 32,22лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец декември 2014г., 24,16лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец януари 2015г., 17,68лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец февруари 2015г., 11,62лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец март 2015г. Освен това вещото лице е изчислило размера на дължимото, но неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 736,17лв. Според заключението на вещото лице, ищецът е ползвал 10 работни дни платен годишен отпуск, а за периода на работа при ответника са се полагали 6 работни дни, което означава, че ответникът не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Освен това ответникът дължал на ищеца сумата от 120,00лв. за ваучери за храна за два месеца – март и април 2015г.
Вещото лице не е констатирало плащания по претендираните суми.
В съдебно заседание ищецът е изменил размера на исковете си, като претендира сумите, както следва: 285,13лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец октомври 2014г. и 24,19лв. лихва за забава за периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 285,13лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и 21,81лв. лихва за забава за периода от 29.12.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 474,73лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и 32,22лв. лихва за забава за периода от 29.01.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 407,65лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец януари 2015г. и 24,16лв. лихва за забава за периода от 01.03.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 343,54лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. и 17,68лв. лихва за забава за периода от 29.03.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 271,20лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 11,62лв. лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 346,50лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2015г.; сумата от 736,17лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, 120,00лв. – представляваща сума за неизплатени ваучери, както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Съдът е приел така направеното изменение на исковете.
Предвид заключението на вещото лице и предвид липсата на доказателства от страна на ответника за извършени плащания на претендираните суми, съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми за трудови възнаграждения, поради което дължи и лихва за забава. От страна на ответника не бяха направени никакви релевантни възражения, подкрепени с доказателства. Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и лихва за забава, както и за ваучери за храна са основателни и следва да бъдат уважени в изменения размер, който съответства на заключението на вещото лице.
По отношение на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съдът намира същият за неоснователен, тъй като според заключението на вещото лице ищецът е използвал целия полагащ му се платен годишен отпуск за 2015г. съразмерно на отработеното време, поради което обезщетение не му се дължи. Поради тази причина искът за обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 КТ в размер на 346,50лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за обезщетение за неспазено предизвестие, съдът намира същия за основателен с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено без да е спазено едномесечното предизвестие и обезщетението не е изплатено, които обстоятелства не се оспорват от ответника.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски в размер на 550,00лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РС-Гълъбово на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
размер на общо 122,21лв.,
както и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 145,00лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА “Е.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.П.П.
и Б.Д.П., да заплати на А.Н.А., ЕГН **********,***, сумата от 285,13лв. /двеста осемдесет и пет лева и 13 стотинки/, представляващи остатък от трудово
възнаграждение за месец октомври 2014г. и 24,19лв. /двадесет и четири лева и 19
стотинки/ лихва за забава за
периода от 29.11.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 285,13лв. /двеста осемдесет и пет лева и 13 стотинки/, представляващи остатък от трудово възнаграждение за
месец ноември 2014г. и 21,81лв./двадесет и един лева и 81
стотинки/ лихва за забава за
периода от 29.12.2014г. до 29.09.2015г.; сумата от 474,73лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 73 стотинки/ представляващи остатък от трудово
възнаграждение за месец декември 2014г. и 32,22лв. /тридесет и два лева и 22
стотинки/ лихва за забава за
периода от 29.01.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 407,65лв./четиристотин и седем лева и 65 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за
месец януари 2015г. и 24,16лв./двадесет и четири лева и 16
стотинки/ лихва за забава за
периода от 01.03.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 343,54лв. /триста четиридесет и три лева и 54 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за
месец февруари 2015г. и 17,68лв./седемнадесет лева и 68 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.03.2015г.
до 29.09.2015г.; сумата от 271,20лв.
/двеста седемдесет и
един лева и 20 стотинки/, представляващи
остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 11,62лв. /единадесет лева и 62 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 29.09.2015г.; сумата от 736,17лв. /седемстотин тридесет и шест лева и 17 стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, 120,00лв./сто и двадесет лева/ – представляваща сума за неизплатени
ваучери за месеците
март и април 2015г., както и
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане, както сумата от 550,00лв. /петстотин
и петдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, като отхвърля предявения иск за сумата
от 346,50лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 10 дни за 2015г.
ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П., да заплати сумата от общо 267,21лв. /двеста
шестдесет и седем лева и 21 стотинки/ за държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на
РС-Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: