Определение по дело №4107/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9843
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20201100504107
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София,……………..2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                     ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 4107 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление изх.№ 165/09.01.2020 г. на ЧСИ Й.М.по изпълнително дело № 20199200400844, с което е оставила без разглеждане възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на 200 лв. и намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно приел, че възражението е просрочено,  представената разписка с пощенско клеймо от „С.П.“ ООД представлявала доказателство за датата на подаване на възражението. Изложени са доводи и по същество относно прилагането на чл.10, т.1 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното постановление в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение и да уважи подаденото възражение за намалявена размера на адвокатското възнаграждение по  чл.10, т.1 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за просроченост на възражение № 00044/03.01.2020г., подадено от „Т.С.“ЕАД. Посочил е, че пощенското клеймо на „С.П.“ ООД /куриерска фирма/ не може да удостовери датата на изпращане на възражението, тъй като тази куриерска фирма не е законоустановен надлежен орган, който е оторизиран да установява това обстоятелство, какъвто напр. е „Български пощи“ ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество –  основателна, поради следните съображения:

С покана за доброволно изпълнение изх. № 5819/02.12.2019 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че задълженията по изпълнително дело № 20199200400844 възлизат на 894.87лв., от които 389.08 лв./присъдени разноски/, 350 лв./разноски по изпълнително дело/ и 155.79 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.

Поканата е връчена на „Т.С.“ ЕАД  на 05.12.2019г.

Подадено е възражение от длъжника  на 09.12.2019 г., чрез куриерска служба „С.П.“ ООД, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление № 165/09.01.2020г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че оставя без разглеждане подаденото възражение, тъй като е просорочено. В мотивите към постановлението е  приел, че клеймото на частна куриерска фирма „С.П.“ ООД не може да удостовери срока на изпращане на възражението, тъй като тази фирма не е законоустановен надлежен орган, който е оторизиран да удостоверява това обстоятелството, какъвто напр. е “Български пощи“ ЕАД. Позовал се е и на факта, че от датата на изпращане на възражението - 09.12.2019 г. до датата на получаване – 03.01.2020г. е изтекъл твърде дълъг срок.

Постановението е неправилно.

Възражението е подадено в срок, тъй като е изпратено по пощата чрез куриерска фирма „С.П.“ ООД, а от нейното пощенско клеймо е видно, че е подадено на 09.12.2019 г., а поканата за доброволно изпълнение е получена на 05.12.2019 г.

ВКС в своята практика приема, че чл.62, ал.2 от ГПК се прилага не само в случаите, когато документът е изпратен чрез „Български пощи“ЕАД, но и в случаите, когато е изпратен чрез друга куриерска служба. В тази насока са постановени многобройни съдебни актове, сред които и определение № 594/20.09.2013г. по чгр.д. № 3163/2013г. на ВКС, на което се позовава жалбоподателят.

Тъй като възражението не е просрочено, обжалваното постановление е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на ЧСИ за произнасяне по същество по подаденото от „Т.С.“ЕАД възражение.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ постановление за разноските изх.№ 165/09.01.2020г. по изп.дело № 20199200400844 на ЧСИ Й.М.с рег. № 920, с район на действие – районът на СРС, с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 00044/03.01.2020 г., подадено по пощата на 09.12.2019 г. от „Т.С.“ ЕАД.

            ВРЪЩА делото на ЧСИ Й.М.за произнасяне по същество по възражение вх. № 00044/03.01.2020г., подадено от „Т.С.“ЕАД.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2.