Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 18.03.2025 г.
Ловешкият окръжен съд
гражданска колегия в
публично
заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря
ВЯРА ТИНКОВА и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното
от съдията ДАНКОВА т.д.
N 94 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
Подадена е искова молба № 5633/15.08.2019 г. от К.М.Л. чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с
ЕИК ***, представлявано от адв. С. С. Ч., САК, против Застрахователна компания
„****“ АД, ЕИК ****, гр. ****, и Т. Д. **** с посочено правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 200000лв.за първия ответник и 1000
лева, като частичен от 7000 лева за втория ответник Ищецът посочва, че на
25.11.2016 г., ответницата Т.П., като водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB, управлявала превозното средство по път III-307,
при км 3+700 м. При инцидент, който възникнал
починал водачът на л.а. „Ауди“ движещо се в противоположна посока– М.Х.Р..
Посочва противоправност на деянието , за което
е образувано д.п. № 287/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ - Луковит и
пр.пр. № 3388/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, като към момента
на подаване на исковата молба досъдебното производство се намира на етап извършване
на действия по разследването. Твърди, че в следствие настъпилото ПТП и в
непосредствена причинна връзка с последното на М.Х.Р. са причинени несъвместими
с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт. Излага, че
ответницата Т.П. е извършила деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Твърди се, че починалият М.Р., макар да не фигурира като
биологичен баща в акта за раждане на ищеца, е живеел на съпружески начала с
майката на К.М.Л.. Той се е грижил за ищеца още от малък, възпитавал го е като
свое дете, винаги се е стараел нищо да не му липсва. Изтъква, че след загубата
на М.Х.Р. ищецът изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло, плаче,
напълно се е затворил в себе си и се е изолирал от околните. Мъката му е
непреодолима и се е отразила изключително негативно върху психологическото му
състояние. Предвид гореизложеното, определя като справедливо обезщетение в
размер на 200000.00 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди.Твърди, че
във връзка с процесното ПТП прeд застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №
9346 от 04.07.2018 г., но с писмо изх. № 7549 от 12.07.2018 г. застрахователят ги информирал,
че няма основание да изплати обезщетение на пострадалото лице. С отказа на
застрахователя да изплати обезщетение по доброволен ред мотивира правния
интерес от предявяването на настоящите искове.Счита, че тъй като липсва
застрахователно покритие по отношение на задължението на прекия делинквент за
заплащане на законна лихва от датата на ПТП до датата на изтичане на срока за
доброволно уреждане на претенцията, същите следва да бъдат заплатени от водача,
поради което предявява срещу последния искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за лихвата дължима от датата на ПТП - 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г.Моли съда
да осъди ответника Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК **** да заплати на
ищеца К.М.Л. с ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200,000.00 лв. (двеста
хиляди лева),
настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на на М.Х.Р. при ПТП на
25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ“, модел
„730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно с дължимата
законна лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане.Моли съда да осъди
ответника Т. Д. **** с ЕГН ********** да
заплати сумата от 1,000.00 лв. (хиляда лева), част от дължимите общо 7,000.00
лв., представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200,000.00 лв.
за периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
искова молба от Т. Д. **** с ЕГН **********, чрез адв.
И.Й. като пълномощник.В него изразява становище, че предявените искове
са недопустими и неоснователни.С оглед допустимостта на исковете посочва, че
същите са предявени при условията на субективно, пасивно съединяване, но на различно правно основание
/първият иск на основание застрахователен договор, а вторият иск на основание
непозволено увреждане/ и при различен предмет на исковете с оглед на посочения
от ищеца петитум. Т.е. касае се за два напълно самостоятелни и различни иска
срещу двама различни ответници, които не са необходими другари. Определя така
направеното съединяване на исковете като недопустимо и счита, че двата иска
следва да бъдат разделени и разгледани в две отделни производства, тъй като
съединяването на исковете не отговаря на условията на чл. 215 от ГПК. На
следващо място изтъква, че искът срещу Т.
Д. **** родово подсъден на районния съд, поради което моли същият да
бъде отделен в отделно производство като делото срещу нея в настоящото
производство бъде прекратено. Твърди, че описаната в предявения иск фактическа
обстановка на ПТП не отговаря на действителността, тъй като Т.П. не е губила
контрол над автомобила, който е управлявала и не е навлизала в лентата за насрещно
движение преди сблъсъка с автомобила, правляван от ищеца. Оспорва твърдяните от
ищеца неимуществени вреди като цяло и в претендирания размер. Заявява, че не е
налице твърдяната близост между ищеца и пострадалия, общото им съжителство. Не
е налице фактическо съжителство между М.Р. и майката на ищеца през период, в
който ищецът е бил непълнолетен. Оспорва състоянието у ищеца, посочено в
исковата молба като „стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане
за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.“ Твърди също, че ищецът
не попада сред кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като не е от категорията на взето за отглеждане и осиновяване дете,
както и че към датата на ПТП ищецът е бил пълнолетен, и осиновяване е било
невъзможно с оглед разпоредбите на СК.Посочва,че уведомен застрахователят на 25.11.2016 г. за
произшествието и на 26.11.2016 г.е била
образувана щета по застраховка „каско“.
Ловешки окръжен съд е постановил съдебно решение от 19.12..2023 г. по т.д.
№94/2019 г., с което е уважил исковете с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- на К.М.Л. против
Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****, гр. ****, район Л., бул. „****“ №
51Д, да заплати сумата 80000 /осемдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка
„БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700
м., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
04.10.2018 година до окончателното изплащане.
- на Р.Л.Х. против
Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****, гр. ****, район Л., бул. „****“ №
51Д, да заплати сумата 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка
„БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700
м., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
18.06.2019 година до окончателното изплащане, са основателни следва да бъдат
уважени.
Същевременно съдът е
приел, че искове с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на К.М.Л. против
Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****, гр. ****, район Л., бул. „****“ №
51Д, да заплати сумата 120000 лева / над сумата 80000 лева до пълния
претендиран размер на сумата 200000 лева / обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ",
модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 04.10.2018 година до
окончателното изплащане са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Ловешки окръжен съд отхвърлил
е исковете с правно основание чл. 432,
ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на И.К.И. против
Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****, гр. ****, район Л., бул. „****“ №
51Д, да заплати сумата 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка
„БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700
м., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
18.06.2019 година до окончателното изплащане.
Съдът е счел, че
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на К.М.Л. против Т. Д. **** да заплати сумата 1000 лева, част от част от дължимите общо 7000
лв., представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200000 лв. за
периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г. е недопустим на основание чл. 104 от ГПК
и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част
прекратено.
Със съдебно решение № 110/11.10.2024 г. ВТАС е
потвърдил съдебния акт , в частта ,в която искът на И.И. е отхвърлен за сумата 50000
лева, а в частта прекратяване на производството по иска по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху обезщетението, присъдено на К.Л. и разноски ,присъдени в полза на .П. от 700
лева е отменил акта и върнал делото за произнасяне по същество.
Настоящето
производство се развива само относно иска по чл. 86 от ЗЗД ,предявен от К.Л.
против Т.П. за заплащане на сумата 1000 лева,част от дължим размер от 7000 лева
представляваща законна лихва върху обезщетение от 80000 лева за периода от
25.11.2016 г. до 04.10.2018 г. В останалата част съдебният акт от 19.12..2023 г. по т.д. №94/2019
г.на ЛОС е влязъл в законна сила.
Искът на К.Л. против Т.П. е предявен с исковата молба № 5633/15.08.2019 г., като предвид нередовност в петитума и съобразно
етапа на произнасяне по иска, след влизане в сила на съдебното решение по
главницата съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба.
С писмена молба №459/21.01.2025 г. К.Л. е конкретизирал
,че претендира сумата 1000 лева,част от дължим размер от 7000 лева
представляваща законна лихва върху обезщетение от 80000 лева за периода от
25.11.2016 г. до 04.10.2018 г.Посочено е, че лихвата се претендира, тъй като липсва
застрахователно покритие на задължението на прекия деликвент за заплащане на
законна лихва от датата на ПТП до дата на изтичане на срока за доброволно
уреждане на претенциите.
ЗК„****“-АД-****
е бил уведомен на 28.11.2016 г. за настъпилото застрахователното събитие от застрахованото лице, видно от опис
на необходими документи за приключване на щета.Съответно на 06.02.2018 г. е представен
оригиналния протокол за ПТП . Заявител е бил М.С.П., който е собственик на
л.авт. управляван от Т.П. м .“BMW“, модел 730, рег. №
ЕН****КВ и е поискал заплащане на обезщетение по застраховка „Каско“.
Образувана е от застрахователя преписка по щета и са оценени щетите по автомобила.
По
представени искови молби №9274320/14.03.2017 г. от Х.М.Б.против ЗК“****“АД-****
и определения от 25.10.2017 г. по гр.д.
8320/2017 г. на СГС , определение от 24.01.2018 г. по гр.д. 10819/2017 г. на
СГС, по които дела е конституирана Т.П. се установява ,че застрахователното
дружество е било уведомено за настъпилото пътно-транспортно произшествие на
25.11.2016 г.
Ловешки
окръжен съд е сезиран с акцесорен иск ,предявен
като частичен за сумата 1000 лева , част
от дължими 7000 лева от К.Л. против Т.П. за заплащане на законна лихва върху сумата
80000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 86 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от ЗЗД. При непозволеното увреждане началният момента на дължимост на обезщетение
за неимуществените вреди е момента на
деянието, в случая 25.11.2016 г. По правилата на чл. 84,ал.3 от ЗЗД кредиторът-деликвент
е в забава и без покана.и Главният иск за присъждане на обезщетението е уважен
и следователно като последица от това акцесорният иск за присъждане на закона
лихва също е основателен. Ищецът е предявил иска спрямо деликвента П. и то като
частичен иск за сумата 1000 лева , от общо дължими 7000 лева. Настоящата
инстанция съобрази,че законната лихва за
посочения период от 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г. върху сумата 80000 лева
възлиза на 15090.10 лева. Следователно предявеният иск е в по-малък размер от изчислената законна лихва за процесния
период и следва да бъде уважен за сумата 1000 лева част от дължими 7000 лева –законна
лихва за времето от 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г.
Възражението на П.
,че не дължи сумата,тъй като е уведомила
застрахователното дружество е
неоснователно. Правомощие на пострадалото лице е да прецени към кого да насочи
исковите си претенции за обезвреда – към деликвента или застрахователя. В
конкретния казус действително собственикът на лекия автомобил, с водач Т.П. е
уведомил застрахователя „****“ за пътно-транспортното произшествие на
28.11.2016 г., но този факт е от значение при реализиране на отговорност,
заявена към застрахователя/какъвто иск ищецът не е предявил за процесния
период/. След приемане на приложимия към казуса Кодекс на застраховане , Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г., отговорността на застрахователя
е ограничена до двете хипотези на чл. 429,ал.1 т.1 или 2 от КЗ. Имуществената
отговорност на застрахователя за забавено изпълнение покрива вземането към
деликвента от момента на уведомяване на застрахователното дружество от
причинителя на вредата спрямо трети лица,т.е. отговаря за чужд дълг, а от
датата на уведомяване на застрахователя от увредения застрахователят отговаря
за собствената си забава. Дължимостта на вземанията е установена по правилата
на чл. 429, ал.3 от КЗ – най-ранната дата на уведомяване. Разграничението за
всеки конкретен казус в отговорността по чл. 497 от КЗ при заявяване от
пострадалия е съобразно представяне или не на писмени документи към заявена
писмено претенция.
Пострадалото лице следва да отправи писмено
искане до застрахователя за заплащане на обезщетението, като е длъжно да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането от страна на застрахователя. Ищецът е изпратил писмено искане до ответника, което е получено на 04.07.2018 г. Застрахователят
е изискал с писмо от 12.07.2018 г. от К.Л. представяне на документи за особено
близката връзка на починалия М.Р. с К.Л.. Ловешки окръжен съд е уважил
претенцията на К.Л. за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението от
04.10.2018 г. след изтичане на тримесечния срок от уведомяване по чл
497,,ал.1,т.2 от КЗ и съдебният акт е влязъл в законна сила в тази част.
Ловешки
окръжен съд намира, че Т. Д. **** , на основание чл. 86 от ЗЗД, следва да заплати на К.М.Л.,
сумата 1,000 лева, част от дължимите общо 7,000лв.,
представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 800000 лв. за периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г.
При този изход от процеса Т.П. следва да заплати на адв.
Ч. на основание чл. 38,ал.1 във р. с чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. сумата 400 лева –адв. възнаграждение. Съдът
съобразява размера на предявената претенция при условията на чл. 2,ал.7 от
Наредба №1/2004 г. по иска от 7000 лева, но приема че за извършените
проц.действия дължимата сума следва да бъде в размер на 400 лева. При
отстраняване нередовности на исковата молба по предявеният иск за присъждане на
законна лихва против Т.П., Л. е представил писмена молба, в която е посочил
размера на сумите и периода на претенцията,а проц.представител не е се явявал в
съдебно заседание.Л. е упълномощил с пълномощно
от 03.02.2017 г. адв дружество „Ч., П. и И. и персонално адв. Ев. П. и
Хр. И.. Адвокатското дружесвто е преупълномощило адв. Ч. за
проц.представителство по делото. С пълномощно от 02.08.2018 г. Адвокат Ст.-Ч. е
преупълномощил адв. С.Д.Ж. за проц.представителство на К.Л. с пълномощно от
04.12.2020 г. и от 13.06.2023 г. С пълномощно от 10.09.2024г. адв. Ч. е
упълномощил адв. С.Р.за проц.представителство на К.Л. пред ВТАС и всички
инстанции до окончателно приключване на делото. По пълномощно адв.Ж. е
упълномощил адв. дружество „Ч.,П. и И.“ и персонално адв. Ч., адв. П. и адв. И.
за проц.представителство.П. следва да внесе сумата 50 лева –държавна такса
върху уважения иск в полза на бюджета по сметка на ЛОСна основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК..
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.
Д. **** с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на К.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата 1,000 ( хиляда) лева, част от дължимите общо 7,000лв.,
представляващи законна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди
от 800000 лв. за периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г.
ОСЪЖДА Т. Д. ****, с горните данни да заплати на адвокат С. С. Ч.,АК-Смолян, ЕГН **********,
регистрационен номер от Единния адвокатски регистър при ВАС № **********, адрес
– гр. ****, ул. ****“№2а, ет.8 сумата 400
лева /четиристотин лева/ - адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА,
ОСЪЖДА Т. Д. ****, с горните данни да внесе в полза на бюджета по сметка на
ЛОС сумата 50 лева – държавна такса върху уважената част от иска.
Присъдената
сума на К.М.Л. да бъде приведена по
сметка IBAN : *** „Банка ДСК“-АД-****.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщение на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ при ЛОС: