№ 50
гр. Перник, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105021 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. Е. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 3348/2009 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 3418,25
лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009
г. включително, ведно със законна лихва от 13.10.2009 г. до окончателното плащане и
1280,03 лева законна лихва за забава в периода от 15.02.2004 г. до 07.10.2009 г. и 211,01
лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано
и.д. № 254/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д, което било перемирано след влизане в сила на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, поради което, давността започва
да тече от последното предприето действие/искане за прилагане на изпълнителен
принудителен способ с дата 06.06.2016 г. и изтича на 06.06.2019 г./алтернативно на
06.06.2021г./, т.е. преди датата на исковата молба. Намира, че вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност поради изтичане на законоустановения
период.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че не дължи на
„Топлофикация - Перник“ АД, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение сумата от 4911,29 лева от която: 3418,25 лева представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *********** за
периода 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г.; сумата от 1282,03 лева представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 07.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3418,25 лева, считано от 13.10.2009 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в
размер на 211,01 лева, присъдени с Изпълнителен лист от 24.01.2012 г. изд. по гр.д. №
3348/2009 г. по описа на ПРС и предмет на събиране по изп.д. № 254/2012 г. по описа
на ЧСИ С.Д per. № 752 с район на действие ПОС.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа вече изложеното.
Ответникът признава предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. За прекъсването на
давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е
влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от
пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
2
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист,
заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 3348/2009 г. по
описа на Районен съд Перник и решение, постановено по гр.д. № 1519/2010 г. по описа
на Районен съд Перник за сумите, посочени в исковата молба, поради което на
основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години. Решението е
влязло в сила на 18.12.2010 г. Следващото прекъсване не е доказано от ответника, а и
той признава иска. Ищецът е признал, че давността е прекъсвана в рамките на
образувано изпълнително производство, но с твърдението, че последното действие от
такова естество е на 06.06.2016 г. Дори да бъде зачетена доказателствената стойност на
това признание на неизгоден за страната факт, то към датата на приключване на
съдебното дирене законоустановения давностен срок е изтекъл.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като погасителната давност е изтекла.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 776,45 лева. Не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като съдебната
практика на ВКС, издадена във връзка с тук цитираната разпоредба, изисква
ответникът да признае иска с отговора на исковата молба, а такъв не е подаден в
конкретния случай.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. Д.
Е., ЕГН ********** за сумата от 3418,25 лева представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *********** за периода
01.12.2003 г. до 30.04.2009 г.; сумата от 1282,03 лева представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 07.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3418,25 лева, считано от 13.10.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер
на 211,01 лева, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист в рамките на
ч.гр.д. № 3348/2009 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на В. Д. Е. сумата от 776,45 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4