М О
Т И В И
към
присъда №394 от 26.09.2011г. по НОХД № 1097 от 2011г. по описа на БОС
Съдебното
производство по делото е образувано по внесен в
съда обвинителен акт на БОП против
С.Х. *** с обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" и б."б" от НК.
В съдебно заседание
представителят на БРП поддържа обвинението, което намира за безспорно доказано. Пледира
наказателната отговорност на подсъдимата да се осъществи чрез налагане на наказание лишаване от свобода за
срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявеният
срещу подсъдимата Ю. от К.К., чрез нейната майка и законен представител – свид.Д.М.К.,
граждански иск за сумата от 260 лева, претендирана като обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди. Гражданския ищец поддържа иска и
моли същия да бъде уважен в предявения размер.
Искането
на подсъдимата за провеждане на съкратено следствие по чл. 371, т. 2 НПК, не е
уважено от съда, поради допуснато в досъдебното производство грубо нарушение на
императивното изискване по чл.140, ал.1 от НПК, не засягащо правото на защита
на подсъдимата.В съдебно заседание подс. Ю. дава
обяснения, изразява съжаление и моли за минимално наказание. Защитата й пледира
тя да бъде оправдана по обвинението по чл.199, ал.1 от НК. При условията на
алтернативност, предлага наказанието на подсъдимата да се определи по реда на
чл.55 от НК.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
На 11.04.2011г. преди обяд, в град Бургас, единадесет
годишната свидетелка К.К. на връщане от урок по английски език се отбила да
купи хляб. Когато излязла от магазина тя била последвана от подсъдимата, която
пред вратата на входа на блока , където
живеела свидетелката, я попитала дали не знае да се продават евтино
апартаменти. След отрицателния отговор на детето подсъдимата под предлог, че
сама ще провери, влязла с него във
входа. Свидетелката живеела на първия етаж. Пред врата на апартамента свид.К.К. извадила от раничката си ключовете,
а подс.Ю. ги издърпала от ръката й и отключила. Подсъдимата я побутнала да
влезе в апартамента и й казала: „Викай, да видим дали има някой у вас!”. Детето
влязло следвано от подсъдимата. Подсъдимата огледала жилището и поискала от
свид.К. да й каже къде са златните пръстени на майка й. Детето отговорило, че
майка му няма златни пръстени. Тогава попитала къде са парите, на който въпрос
момиченцето също отговорило отрицателно. След като подсъдимата не намерила пари
в шкафовете, тя казала на детето, че ако й даде десет лева ще си тръгне.
Свид.К.К. отишла в кухнята и от метална
кутийка, в която родителите й оставят монети за закуска, извадила 10 лева на
монети и ги дала на подсъдимата. След като ги прибрала, подсъдимата посегнала
взела от ръцете на детето металната кутийка и изсипала останалите монети на
стойност 10 лева в джоба си. Докато подсъдимата
продължавала да търси ценности в жилището
позвънил мобилния й телефон. Тя извадила телефона си, казала на свид.К.К.,
че ако каже нещо ще я убие и без да
отговори на обаждането прибрала телефона. След това подс. Ю. отново обещала на детето,
че яко то й даде още 10 лева ще напусне дома му. Свид К.К. взела от хола и отворила друга кутийка с формата на
яйце, извадило от там десет лева и ги предало на подсъдимата. Подсъдимата ги
взела и след това издърпала от ръцете на свидетелката кутията с останалите пари
в нея – 250лв.в банкноти, който извадила и
ги сложила в джоба си. Като заръчала на детето да се заключи отвътре подсъдимата
напуснала апартамента. След като се
заключило момиченцето се обадило а майка си – свид.Д.К..
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите К.К., Д.К. и отчасти от обясненията на подсъдимата,
от протоколите за оглед на местопрестъплението и за разпознаване, справката за
съдимост и останалите писмени доказателства по делото. В обясненията си подсъдимата
премълчава издърпването на касичките с останалите в тях пари от ръцете на свид.К.К..
Нещо повече, твърди че е искала от момиченцето пари изобщо, а не конкретни
суми. Съдът намира обясненията й за недостоверни. Описания в показанията на свид.К.К. начин на
осъществяване на престъплението е ясен, последователен и логичен.
Подсъдимата е проникнала със сила в жилището на К.(престъпление по чл.170, ал.1 от НК),
където осъзнавайки, че детето не желае да й покаже ценностите на семейството,
защото разбира, че тя ще ги вземе, е
проявила хитрост и два последователни пъти е заблудила детето, че ще си тръгне,
ако получи не пари изобщо, а определена и относително невисока парична сума.
Целта на подсъдимата е била да разбере къде
семейството държи парични средства, след което е упражнила принуда за да
придобие владението върху 260лв. в банкноти и монети, съхранявани в кутийки.
Извършеното
от подс. С.Х. Ю. деяние осъществява от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК. На 11.04.2008г. в гр.Бургас, при
условията на опасен рецидив тя отнела чужди движими вещи - сумата от 260 лева
от владението на К.Г.К., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила.
Употребената от подс.Ю. сила се е изразила в издърпване от ръцете на К.К. на кутиите,
където са били съхранявани банкнотите и монетите на обща стойност от 260лв и е
била насочена към преодоляване на възможната съпротива с цел да прекъсване
фактическото държане на парите от владеещото ги лице. Подсъдимата е
действала със съзнанието, че свид.К.К. не е
съгласна да й бъдат отнети владените от нея парични средства и че това несъгласие
тя преодолява чрез употребата на сила. Деянието е осъществено с пряк умисъл по
смисъла на чл11, ал.2 от НК, т.к.подсъдимата е съзнавала ясно
общественоопасните последици на извършеното и е целяла тяхното настъпване.
До
датата на деянието спрямо подс. С. Ю. има
влезли в сила четиринадесет присъди. От
значение за квалификацията по чл.199, ал.1,т.4
от НК са последните четири влезли
в сила присъди по НОХД№80/06г. на БОС, НОХД №1700/05г. на БРС, НОХД№1299/05г. на
БРС и НОХД№1293/09г. на БРС, всички за
извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, които са в реална
съвкупност. Налице е едно осъждане – т.ІІ.2. от ППВС № 2/1970 г. Видно от п.п.14,16 от справката за
съдимост(л.7-л.11 от досъд.п. п.) определените по тези присъди и други
осъдителни актове наказания за извършени през периода 17.02.2000г.-03.03.2006г.
престъпления са били групирани в две съвкупности, като последното общо
наказание е било изтърпяно на17.01.2010г.-справка от Затвора гр.Сливен –л.21 от
съд.д. По отношение на останалите присъди е изтекъл предвидения по чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от
изтърпяване на наказанието , а по НОХД№448/06г.(също в реална съвкупност с
цитираните присъди) този срок е изтекъл и от по-късната дата на влизането на
присъдата в сила -16.03.2006г. Настоящото деяние на подс. С. Ю. е осъществено в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В
обвинителния акт не се описва друго заплашване, освен осъщественото от подсъдимата с отправените
към свид. К.К. думи: „Мълчи , иначе ще те убия!”. От доказателствата по делото
не се установява чрез употребата на израза подсъдимата да е целяла преодоляване съпротивата на детето за установяване или запазване на свое владение върху отнети
вещи. Казаните от подсъдимата думи при позвъняване на мобилния й телефон не
са функционално свързан с отнемането на
вещи и не могат да се квалифицират като заплашване по смисъла на чл.198, ал.2
от НК, поради което съдът оправда подсъдимата
по обвинението, че извършила деянието като употребила заплашване.
За престъплението по чл.199, ал.1,т.4 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и възможност съдът да наложи конфискация до
една втора от имуществото на дееца.
При отмерване на наказанието съдът отчете, че деянието на подсъдимата
не се отличава с по-висока степен на
обществена опасност по сравнение с други от същия вид, като се има предвид относително ниската
стойност на предмета на престъплението и
по-ниската интензивност на употребената сила. Относително завишена е личната обществена опасност на подсъдимата.
Настоящото й деяние е извършено след като е била многократно осъждана (извън обсъдените
във връзка с правната квалификация на настоящото й деяние) и след ефективно
изтърпени наказания лишаване от свобода, две от който за срок от по 7 години и следващи
две със срок за по 4 години и шест месеца, което очевидно сочи за липса на трайно
корекционно въздействие върху поведението й
и изграден престъпен начин на живот. Избирането за жертва на престъплението малолетно лице, чиято
съпротива може да бъде превъзмогната значително по-лесно, проследяването до дома му, влизането в чуждо жилището със
сила, проявената хитрост, за да разбере местонахождението на парите, повторното
извършване на същото по вид престъпление (влязло в сила на 19.052006г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД№80/06г. на БОС), заканата с
убийство, съдът разглежда като
отегчаващи вината обстоятелства, разкриващи дързостта и безскрупулността на
подсъдимата. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът преценя оказаното
отчасти съдействие на разследването и изразеното съжаление. Отчетените
смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни по своята същност, нито
многобройни и не могат да обусловят определяне на наказанието при условията на
чл. 55 от НК. При тези обстоятелства съдът намира, че наказателната отговорност
на подс. Ю. следва да се реализира при лек привес на смегчаващите вината обстоятелства,
поради което й наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем години.
Същата е рецидивист по смисъла на §3, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, поради което и на
основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от
свобода подлежи на изпълнение при първоначален строг режим с настаняването й в Затвор.
Във връзка с настоящото наказателно производство
подсъдимата е била задържана от органите на МВР на 14.04.2011г.- л.15 от
досъд.п., от която дата следва да се извърши приспадането по реда на чл.59 от НК.
По делото липсват доказателства за наличие на имущество
у подсъдимата, поради което съдът не се възползва от възможността да наложи
наказанието конфискация.
С оглед приетите фактически констатации и правни изводи съдът намира
предявения от К.К., чрез нейната майка и законен представител – свид.Д.М.К.,
граждански иск за сумата от 260 лева срещу подсъдимата за безспорно доказан по
своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. Като пряка и непосредствена последица
от потивоправното и виновно деяние на
подс.Ю. свид. К. е претърпяла
имуществени вреди в размер на 260лв., съобразно установения размер на предмета
на престъпното деяние.
Приложената към делото като веществено доказателство - 1 брой дамска
кожена чанта, сребриста на цвят, собственост на подсъдимата , не е била
използвана за извършване на престъплението,
нито е придобита от него, поради което след влизане в сила на присъдата следва да се върне на Ю..
На основание чл. 189, ал. 4 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати
в полза на държавата сумата от 50,00
лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск
Мотивиран от изложените съображения , съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ:...................