Решение по дело №15066/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети октовмри, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 066 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Р.Л.И.:

- 80 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно-произшествие, настъпило на 12.12.2014 г. плюс законната лихва от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане;

- 22 923,13 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно-произшествие, настъпило на 12.12.2014 г. плюс законната лихва от 23.05.2015 г. (датата на извършването им, както е поискал ищеца) до окончателното изплащане;

- 2 216,15 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 207,76 лева възнаграждение за вещи лица и 4 116,93 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Р.И. е със съдебен адрес – адвокат Б.Е.,***, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на Р.И. срещу ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Р.И. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД 19,29 лева разноски по делото и 3 889,39 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ответникът подаде въззивна жалба, с която обжалва решението изцяло, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 058,47 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва решението частично – 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[6] Р.И. е заявила в искова молба от 20.11.2015 г., че на 12.12.2014 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.П.. От това ПТП Р.И. е получила счупване в лакътната става на дясната ръка.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Г.П. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.” АД (Л.И.). Р.И. твърди, че от счупването на ръката е претърпяла неимуществени вреди за 200 000,00 лева. Тя е заплатила и 22 923,13 лева за лечението си. Л.И. не ѝ е заплатил обезщетение. Затова Р.И. моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати дължащото се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 2-6, както и молбата, л. 121 и определението на съда за допускане на изменението на иска, л. 125-гръб).

 

2. На ответника

 

[8]     Л.И. е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. Р.И. не е претърпяла твърдените вреди от ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. Р.И. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се огледа и да възприеме отстоянието, посоката на движение и скоростта на лекия автомобил. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (вж. писмения отговор, л. 58-60).

 

         II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че Р.И. е била родена на *** г. На 12.12.2014 г., около 21:00 часа тя е вървяла пеша по южния тротоар на ул. «******» в гр. ****. В същото време Г.П. е управлявал лек автомобил «БМВ» по същата улица със скорост от 74 км/ч. Когато Р.И. е стигнала до бл. 249, тя е предприела пресичане на пътното платно. В това време автомобилът БМВ е бил на 78-79 метра от нея. Вместо да спре, Г.П. се е опитал да заобиколи Р.И., но не е успял и автомобилът я е ударил (вж. решението на наказателния съд, л. 86-98).

 

[10] Не се спори, че към този момент гражданската отговорност (ГО) на Г.П. е била застрахована при ответника Л.И.. Не се спори, че Г.П. не е имал валидно свидетелство за правоуправление на автомобил.

 

[11] Вследствие на удара Р.И. е получила отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на раменната кост, в областта на лакътната става. Тя е претърпяла три операции – две в България и една в Белгия. Ищцата е изпитвала интензивни болки до извършването на втората операция на 29.01.2015 г., когато са били извадени Киршнеровите игли и е било овладяно  настъпило кожно възпаление. След това болките са продължили с намалена интензивност дори след третата операция, извършена на 08.04.2015 г. в Белгия. (вж. заключението на вещото лице д-р К., л. 82-83, както и разпита на свидетелката Е.-И., л. 127-128).

 

[12] При липса на екцес периодът на възстановяване от подобни счупвания е шест месеца, но при Р.И. има такъв. Тя въобще не може да движи ръката си, тъй като е получена анкилоза – посттравматично обездвижване – на дясната лакътна става. Ръката ѝ представлява жива протеза, която има движения само в раменната става. Пълно възстановяване може да се постигне само чрез поставяне на изкуствена лакътна става, която обаче се износва за около 10 години. Поради ниската възраст на ищцата поставянето на изкуствена става засега не е подходящо. Р.И. има два белега в областта на лакътната област – цикатрикси (вж. заключението на вещото лице д-р К., л. 82-83).

 

[13] Р.И. трудно е възприела ограничаването на движенията си и невъзможността да спортува, тя е изпаднала в емоционална потиснатост и безпомощност, което е довело до преминаване през състояния на депресивност, ярост, обезверяване и страх. Тя се е страхувала и от пресичане на улици. Инвалидизирането на Р.И.  я травмира психически и влияе на социалния ѝ живот (вж. заключението на вещото лице Златарева, л. 76-80).

 

[14] За лечението си Р.И. е заплатила 10 622,38 евро (20 769,94 лева) и 2 153,19 лева или общо 22 923,13 лева (вж. платежните документи, л. 26-53). Не се спори, че Л.И. не е изплащал на Р.И. нито обезщетение за неимуществени вреди, нито обезщетение за имуществени вреди от уврежданията от процесното ПТП.

 

[15] Р.И. не дължи държавна такса и разноски. Тя е заплатила 4 800,00 лева на адвокат (вж. л. 54). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 450,00 лева възнаграждения за вещи лица. Л.И. е заплатил 36,00 лева за преписи (вж. л. 122). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[16] Р.И. е предявила два иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм). Единият иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а другият иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

 

1. По иска по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ за неимуществени вреди (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

 [19] Съдът установи, че:

1. Р.И. е била увредена от процесното ПТП;

2. ПТП е било предизвикано виновно и противоправно от трето лице автомобилист – Г.П.;

3. от ПТП Р.И. е претърпяла неимуществени вреди;

4. ГО на Г.П. е била застрахована при Л.И.;

5. Л.И. не е изплащал на Р.И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Съдът приема, че Г.П. е причинил ПТП, тъй като това се установява от решението на наказателния съд, което в тази му част е задължително за настоящия съд.

 

[20] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 12.12.2014 г.

 

[21]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[22]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[23]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането).[4] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[24] Съдът установи, че към 12.12.2014 г. Р.И. е била на 17 години. Вследствие на процесното ПТП тя е получила отворено раздробено счупване с изкълчване на долната част на раменната кост, в областта на лакътната става. Р.И. е претърпяла три операции – две в България и една в Белгия. Ищцата е изпитвала интензивни болки до извършването на втората операция на 29.01.2015 г., когато са били извадени Киршнеровите игли и е било овладяно  настъпило кожно възпаление. След това болките са продължили с намалена интензивност дори след третата операция, извършена на 08.04.2015 г. в Белгия. 

 

[25] При липса на екцес периодът на възстановяване от подобни счупвания е шест месеца, но при Р.И. има такъв. Тя въобще не може да движи ръката си, тъй като е получена анкилоза – посттравматично обездвижване – на дясната лакътна става. Ръката ѝ представлява жива протеза, която има движения само в раменната става. Пълно възстановяване може да се постигне само чрез поставяне на изкуствена лакътна става, която обаче се износва за около 10 години. Поради ниската възраст на ищцата поставянето на изкуствена става засега не е подходящо. Р.И. има два белега в областта на лакътната област – цикатрикси.

 

[26] Р.И. трудно е възприела ограничаването на движенията си и невъзможността да спортува, тя е изпаднала в емоционална потиснатост и безпомощност, което е довело до преминаване през състояния на депресивност, ярост, обезверяване и страх. Тя се е страхувала и от пресичане на улици. Инвалидизирането на Р.И. я травмира психически и влияе на социалния ѝ живот.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева или увеличение от 185% от 2008 г. до 03.12.2012 г. (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 12.12.2014 г. - размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[6]; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[7]; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[8]. Увеличението от 2012 г. до 12.12.2014 г. е 25,93 % (340-270/270), а увеличението от 2013 г. до 12.12.2014 г. е 9,68 % (340-310/310).

 

[28] Увреждането на ищцата е тежко и рядко. Затова съдът издири практика за тежки увреждания на ръка, които в някои от случаите са довели до нейната ампутация. В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри три решения, с които съдилищата са присъждали обезщетения за близки и по-тежки увреждания на ръката. Решенията са за събития от 2012 г. и 2013 г. Определените обезщетения са били:

- 40 000,00 лева – едно решение на Апелативен съд София, 8-ми с-в, за събитие от 2013 г.[9];

-  60 000,00 лева - едно решение на Апелативен съд ****, 1-ви с-в, за събитие от 2012 г.[10];

- 80 000,00 лева – едно решение на ВКС за събитие от 2012 г.[11].

        

[29] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че 80 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Р.И.. За да достигне до този размер съдът използва основно решение на ВКС 290-2015-IV Г. О. по гр. д. 15/2015 г. 

 

[30] Решението на ВКС е за по-тежък случай от настоящия, тъй като в него ищцата е била с ампутирана долна част на ръката – т. е. тя окончателно е била загубила всякаква възможност да използва ръката си. В настоящия случай е възможно в по-късен етап от живота си ищцата да може да използва ръката си. Решението на ВКС обаче, е за увреждане от 2012 г., когато икономическата обстановка е била по-неблагоприятна от тази през 2014 г. – минималната работна заплата през 2012 г. е била с 25,93 % по-ниска от тази през 2014 г. Затова обезщетение от 80 000,00 лева за увреждане от 2012 г. би следвало да се равнява на обезщетение от около 100 000,00 лева за увреждане от 2014 г. (80 000,00х1,2593). Затова съдът определя обезщетение от 80 000,00 лева за неимуществените вреди, претърпени от Р.И.. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на Р.И. 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[31] Съдът установи, че Р.И. е заплатила 22 923,13 лева, а Л.И. не ѝ е изплатил обезщетение за имуществени вреди. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на Р.И. 22 923,13 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

[32] Л.И. е възразил, че Р.И. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се огледа и да възприеме отстоянието, посоката на движение и скоростта на лекия автомобил. Съдът приема възражението за неоснователно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение (вж. т. 54 от пар. 6 от ДР на ЗДвП).

 

[35] В доклада си съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да установи, че Р.И. не е пресичала на пешеходна пътека. Следователно Л.И. е следвало да докаже не само, че на мястото на пресичане не е имало хоризонтална маркировка за пешеходна пътека, но и, че то не е било продължение на тротоари и банкети в кръстовище. За второто липсват каквито и да е доказателства. Ето защо съдът приема, че Р.И. е пресичала на кръстовище по продължението на тротоар или банкет. Следователно тя е пресичала на пешеходна пътека и не е нарушила нормативен акт.

 

[36] В тежест на ответника е било да установи и, че към момента, когато Р.И. е започнала пресичането, автомобилът е бил на такова разстояние от нея, че тя е могла да го възприеме като заплаха и да не предприема пресичане. Л.И. не е събрал доказателства за това. Ето защо съдът приема, че към момента, когато Р.И. е започнала пресичането, автомобилът е бил на такова разстояние от нея, че, ако той се е движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, той не би представлявал заплаха за нея.

 

[37] В писмения си отговор Л.И. се е позовал на доказателства, които според него са установявали изгодните за него обстоятелства, описаните по-горе. Той е представил тези доказателства. В тази хипотеза съдът не е имал задължение да указва на ищеца, че не сочи доказателства, тъй като ответникът е посочил такива, но те не са достатъчни. Ако се приеме, че съдът е дължал такова указание, биха се нарушили принципите на състезателност и диспозитивност на гражданския процес  единствено поради небрежното процесуално поведение на ответника. Това от своя страна неминуемо би създало усещане за несправедливост у ищеца.   

 

[38] Съдът не установява противоправно поведение на Р.И., което да е допринесло за настъпването на ПТП. Затова съдът приема възражението на Л.И. за неоснователно.

 

2. По разноските

 

[39] Р.И. търси разноски. Тя е направила такива за 4 800,00 лева.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 102 923,13 лева при предявен размер от 222 923,13 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на ищцата 2 216,15 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 207,76 лева възнаграждение за вещи лица и 4 116,93 лева държавна такса.

 

[41] Л.И. също търси разноски по делото. Той е направил такива за 36,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 120 000,00 лева при предявен размер от 222 923,13 лева. Затова съдът осъжда Р.И. да заплати на Л. И. 19,29 лева разноски по делото и 3 889,39 лева юрисконсултско възнаграждение (222 923,13-10 000,00х0,03+830,00х120 000,00/222 923,13).

 

Съдия: