Мотиви към решение №260/23.05.2018г. по АНД №535/2018г., изготвени на 05.06.2018г.

 

Производството е образувано по повод постановление на РП- С., с което се иска налагане на административно наказание на обв. Р.К.К. по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2 от НК.

В съдебно заседание РП- С, редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който поддържа обвинението така, както е повдигнато. Предлага обв. К. да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи наказание „Глоба” по чл.78а от НК в размер на 1200 лева. Предлага на основание чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемия да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА година и ДВА месеца.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно и своевременно призован не се явява.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Обв. Р.К.К. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №*********, категория „В”, „АМ”, издадено на 25.11.2011г. Водачът имал налагани наказания по ЗДвП. Свидетелството му за управление на МПС било със статус „отнет иззет” към 02.09.2016г.

От приложеното по досъдебното производство заверено копие на наказателно постановление №16- 0813- 000144/21.03.2016г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Я. е видно, че обв. Р.К.К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По делото е приложено и копие от наказателно постановление №16- 3392- 000115/16.03.2016г. на началника на РУ на МВР- Т. при ОД на МВР- Я., от което е видно, че на обв. К. е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца.

Обв. Р.К.К. *** и се познавал със св. Д. Ж. Ж. от гр. С., св. . А. М.от с. З., общ. С. и св. М. К. А.от гр. С..

На 17.08.2016г. св. Мартин Костов Анастасов закупил от св. . Д. За. от с. З., обл. П. лек автомобил, марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. №РА 0540 АР за сумата от 300 лева.

Автомобилът бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност”. По полицата била заплатена първоначална вноска за времето от 17.06.2016г. до 16.09.2016г. Преминал е годишен технически преглед и бил технически изправен. След като закупил автомобила св. А.подменил гърне и носачи и започнал да го управлява.

Св. Мартин Анастасов се познавал със св. Д. Ж., която поддържала приятелски отношения със св. Р. М.. Последният бил съсед и приятел на обв. Р.К.К.. Св. А.се запознал със св. М. и обв. К..

На 02.09.2016г. преди обяд св. А. бил с автомобила си в с. З., общ. С.. Срещнал се с обв. К. и св. М.. Решили да пътуват за гр. С.. Обв. К. седнал зад волана, св. М. бил до него на предна дясна седалка, а собственикът на автомобила св. Анастасов- на задна седалка. Качили кучето на обв. К. в багажника. Потеглили за гр. С.. Посетили дома на св. Д. Ж. в кв. „Клуцохор” в града. Разговаряли, след което решили да посетят близкото заведение „Бохеми” в същия квартал. Автомобилът бил оставен на паркинг пред блока на св. Желязкова. Четиримата отишли пеш до заведението. Там обв. К. и св. М. си поръчали бира, а св. А. и св. Ж.- безалкохолни напитки.

В следобедните часове решили да посетят Градската градина в централната част на гр. Сливен. Качили се в автомобила като обв. К. отново го управлявал. Стигнали до парка, където го паркирал. Разходили се пеш по алеите, след което решили да пътуват за с. З., общ. С.. Четиримата се качили в автомобила. По предварителна уговорка между св. А. и обв. К., последният щял да управлява. Обв. К. седнал на шофьорското място, до него бил св. М.. На задната седалка зад водача седнал св. М. А., а св. Ж. била вдясно от св. Анастасов.

Потеглили по път SLV- 1083. В района на 12- ти километър лекият автомобил „Фиат Пунто“ се движел със скроет 89 км/час. В близост до разклона за с. С.я, общ. С. моторното превозно средство се движело в зона на прав участък от платното за движение, когато обв. К. отклонил вниманието си и загубил управлението му. При това управляваният от него лек автомобил се отклонил надясно и навлязъл в десния банкет. След навлизане в банкета, водачът на автомобила предприел корекция при завъртане на волана наляво. Настъпила частична загуба на управление. След това обв. К. коригирал движението чрез завъртане на волана наляво. При последното действие автомобилът напуснал платното за движение от лявата страна спрямо посоката на движение. Последвало преобръщане вляво от платното и падане на гумите си с предна част към пътя. Св. Митев излязъл от автомобила и помогнал на св. Желязкова като я поел и изнесъл от автомобила през задна дясна врата. Пострадалото момиче имало болки в областта на гърба и кръста, била затруднена да стои изправена. Св. Анастасов и обв. К. излезли от автомобила от лявата страна. На място се отзовал св. И. М. И. от гр. С., който бил в района на местопроизшествието със своя автомобил. По молба на св. М. той откарал него и св. Желязкова до МБАЛ „Д- р Иван Селимински”- гр.С. за оказване на медицинска помощ на св. Же.. На място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., свидетелите И.П.Б. и Ж. П. З., както и екип на Дежурната следствено оперативна група при РУна МВР- С..

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че Деница Желязкова е получила контузия на гърба и кръста с фрактура на кост- трети поясен прешлен Л- 3 на гръбначния стълб с изразен болеви вертебрален синдром в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и изтръпване на десния й крайник и ограничени и болезнени движения в кръста. Фрактурата на Л- 3 наложила оперативно лечение и е причинила на пострадалата Д. Ж. „Трайно затрудняване движенията на снагата”.

По делото е изготвена съдебно- автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на движение на автомобила „Фиат Пунто” преди пътно транспортното произшествие е около 89 км/час, Опасната зона за спиране на автомобила „Фиат Пунто” е около 88 метра; Настъпилото произшествие е резултат от отклоняване на вниманието на водача и допуснато напускане на платното отдясно спрямо посоката на движение. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да следи непрекъснато платното пред автомобила и предотврати настъпването на ПТП. Технически правилно е било водачът да наблюдава платното пред автомобила, да запази движението по дясната лента, с което би предотвратил настъпването на пътно транспортното произшествие. Техническата причина, довела до възникване на ПТП е отклоняване на вниманието на водача на автомобила. В случай, че не е било налице такова той би запазил движението по дясната лента и би предотвратил пътно транспортното произшествие при определената скорост на движение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Б.- А., М.А.Р.М., Д. Ж., Т. Ж., М. Ж., Е.З., Ж. З., И. Б. и И. И., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те са последователни, относими към предмета на делото и кореспондират напълно с всички останали събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те макар и лаконични също не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б”, предл.2 от НК, затова че на 02.09.2016г. в близост до разклона за с. С., общ. С., на път SLV- 1083, 12- ти километър, при управляване на МПС лек автомобил марка „Фиат Пунто”, с рег. №…, собственост на М. К. А. от гр. С., нарушил правилата за движение чл.20, ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.20, ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Ж. Же. на 16 години от гр. С., изразяваща се във фрактура на кост- трети поясен прешлен Л- 3 на гръбначния стълб, довела до „Трайно затрудняване движенията на снагата”.

Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на обв. К.. От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че той е изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство и е настъпило пътно транспортното произшествие. Както бе посочено по- горе от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- автотехническа експертиза е видно, че техническата причина довела до възникване на ПТП е отклоняване на вниманието на водача на автомобила. Ако не е било налице такова той би запазил движението на автомобила по дясната лента и би предотвратил пътно транспортното произшествие при определената скорост на движение. Ето защо съдът следва да приеме, че действително обв. К. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП.

Деянието обв. К. е извършил по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.  

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на обвиняемия и в неспазване на императивните разпоредби на ЗДвП от негова страна.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, пълните му самопризнания и искреното му разкаяние.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Обв. К. е с чисто съдебно минало. Той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел 4 на глава 8 от НК. Размерът на предвиденото наказание за това престъпление е до три години „Лишаване от свобода” или друго по- леко наказание, а именно наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Пробация”. От деянието не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че са налице условията за освобождаване на обв. К. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК като му се наложи административно наказание „Глоба” в полза на Държавата. Съдът счете, че като се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива следва да наложи на обв. К. минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 1000 лева.

С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът следва да наложи на обв. К. на основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да управлява” МПС. Това наказание съдът счита, че е най- подходящо да бъде за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.

Съдът счита така определените наказания за максимално справедливи и за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед правилата на процеса съдът осъди обв. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.сумата от 783,26 лева, представляваща направени разноски по делото.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: