№ 149
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 21825/18
год. по описа на СРС от осъдения И. Н. В.,с което е осъден на три години лишаване от
свобода с първоначален строг режим на изтърпяване за извършено престъпление по
чл.206,ал.3,пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК.
Излага в искането,че съдът е бил предубеден и го е осъдил само поради това,че е
рецидивист,не са взети предвид разпитите на свидетелите от съдебното следствие,а тези от
досъдебното производство,които се разминават,изразява недоволство от експертната оценка
на инкриминираните вещи,за които твърди,че не е имало документ за собственост,не му е
била дадена възможност да сключи споразумение с прокурора и на последно място,че не му
е била дадена възможност да представи свидетели в своя защита.
По искане на осъдения му е назначен служебен защитник в настоящото производство,който
моли искането да бъде уважено,като изтъква,че на В. не му е била дадена възможност да
посочи свидетели за обстоятелствата във връзка с обвинението,липсват документи за
собственост,от които да е видно,че пострадалия Г. е бил собственик на инкриминираните
вещи,не са установени всички свидетели,показанията на които могат да допринесат за
разкриване на обективната истина,оспорва експертната оценка на вещите,предмет на
обвинението,както и поддържа изложеното в искането за предубеденост на състава на съда
1
и непредоставянето на възможност за сключване на споразумение.
В лична защита осъденият В. излага,че по време на цялото наказателно производство Г. не е
представил никакви документи за собственост и иска делото да започне отначало,за да се
установи как точно са нещата.
Представителят на САП намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без
уважение.Счита,че не са налице основанията за възобновяване на наказателното
производство,преценени са внимателно всички събрани по делото доказателства от
въззивния съд,не може да се счете,че съдът е бил предубеден поради това,че спрямо
осъденото лице е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,не е вярно,че му
е отказано сключването на споразумение,тъй като такова не е било депозирано пред съда.
В последната си дума осъденият В. моли да се възобнови делото и да се погледне реално на
нещата,защото присъдата е много висока.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С присъда от 12.07.2021 год. по НОХД № 21825/18 год. на СРС,НО,7 състав ,подс.И. Н.
В. е признат за виновен в това,че на неустановена дата в периода 24.07.2017 год.-13.10.2017
год. в гр.София,от помещение,находящо се в жк“Толева
махала“,общ.Връбница,противозаконно присвоил чужди движими вещи,собственост на Г.
И. Г.-метален шлосерски шкаф на стойност 390 лв.,менгеме на стойност 50 лв.,дървена маса
на стойност 45 лв.,две пейки на обща стойност 80 лв. и промишлен двуцилиндров
компресор на стойност 450 лв. ,всичко на обща стойност 1015 лв.,които владеел на правно
основание –били му предоставени за ползване от собственика Г. Г. по договор за наем от
24.07.2017 год.,сключен между Г. и „Еклис“ЕООД,представлявано от И.В.,като в посочения
времеви период,без знанието и съгласието на собственика на вещите изнесъл същите от
наетото от него помещение и се разпоредил с тях в своя полза,като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено на
основание чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер,ако поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК,а именно:
-с присъда на СРС по НОХД № 17788/14 год.,в сила от 05.08.2015 год.,потвърдена с
решение от 05.08.2015 год. по ВНОХД № 2000/15 год. по описа на СГС,с която му е
наложено наказание едно общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата
присъда и НОХД № 17363/13 год.,НОХД № 9154/14 год. и НОХД № 14382/12 год.,всички на
СРС,а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
-със споразумение на РС-Дупница по НОХД № 1020/16 год.,в сила от 16.01.2017 год.,с
което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.
- със споразумение по НОХД № 4421/17 год. на СРС,с което му е наложено наказание
2
лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,
поради което на основание чл.206,ал.3,пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и „б“
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг
режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което В. е бил задържан
под стража,считано от 11.06.2021 год.
На основание чл.206,ал.3 във вр. с чл.37,ал.1,т.6 и т.7 от НК подс.В. е лишен от право
да заема държавна или обществена длъжност ,както и да упражнява професия или
дейност,свързани с материална отчетност,за срок от три години.
Осъден е да заплати сторените по делото разноски.
С решение № 199 от 26.10.2021 год. по ВНОХД № 3581/21 год. на СГС жалбата на
подсъдимия против така постановената присъда е намерена за неоснователна и последната е
потвърдена изцяло.
Искането е допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу
акт,непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество е неоснователно.
Във връзка с изложеното в искането,с което се иска възобновяване на НОХД №
21825/18 год. на СРС, на първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за
възобновяване е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в
контекста на решението ,постановено от въззивния съд.
На следващо място,предвид изложените в искането твърдения на осъденото лице,е
необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания
за възобновяване,като проверката не включва установяването на фактически положения и
събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по правото,но не и по
фактите.
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
В искането,с което САС е сезиран ,се релевират процесуални нарушения,изразяващи се
в предубеденост на състава на първоинстанционния съд,непредоставянето на възможност за
сключване на споразумение с прокурора и нарушено право на защита,тъй като е бил лишен
от възможността да посочи свидетели,оспорва се доказателствената дейност на съда при
формиране на вътрешното му убеждение,в която насока е изложено,че не са взети предвид
разпитите на свидетелите от съдебното следствие,а тези от досъдебното производство,които
3
се разминават и е кредитирана експертната оценка на инкриминираните вещи при липса на
документи за собственост върху тях на пострадалия.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото.Следва да се отбележи,че във въззивната
жалба на подсъдимия пред СГС е критикувана единствено доказателствената дейност на
първоинстанционния съд,а при извършената цялостна служебна проверка на присъдата от
страна на контролиращата инстанция процесуални нарушения от категорията на
съществените не са констатирани.
На първо място не може да бъде споделено оплакването за предубеденост на състава
на първоинстанционния съд,тъй като не се разкриват обстоятелства от кръга на чл.29 от
НПК.Не му е била отнета и възможността да постигне споразумение с прокурора за
прекратяване на наказателното производство,в която насока е видно от протокол от с.з. от
07.11.2019 год. по НОХД № 21825/18 год. на СРС ,че съдът е уважил искането на
подсъдимия за отлагане на делото,за да се възползва от процедурата по гл.29 от НПК.В
следващото съдебно заседание,проведено на 20.02.2020 год. ,защитникът на В.
първоначално е направил изявление да бъде дадена още една възможност на последния да
внесе стойността на инкриминираните вещи,на което се е противопоставил повереникът на
частния обвинител по причина,че оценката е изключително занижена и не е разплетен
механизма на самото престъпление.Вследствие на това делото е отложено за разглеждането
му по общия ред,т.е. не може да бъде упрекнат първоинстанционния съд ,че подс.В. е бил
лишен от възможността да сключи споразумение по диференцираната процедура по гл.29 от
НПК.
На следващо място е неоснователно и оплакването му,че не му е била дадена
възможност да посочи свидетели.В хода на проведеното съдебно следствие от
първоинстанционния съд е уважено искането на защитата за разпит на двама свидетели
,видно от протокол от с.з.,проведено на 17.06.2021 год. ,а в следващото такова-от 12.07.2021
год. е била разпитана съпругата му П. С.-В..Защитникът на подсъдимия е заявил,че държи
на разпит и на втория свидетел,без да може да го индивидуализира с име и адрес,а
единствено,че е бил шофьор на буса,което е и дало основание на съда да приеме,че липсата
на конкретна информация за призоваване на този свидетел и с оглед срочното приключване
на делото и събраната доказателствена маса,искането за отлагане следва да се остави без
уважение.
Нарушение в този смисъл не е допуснато и от контролната инстанция,пред която
защитникът на подсъдимия отново е направил искане за допускане до разпит на шофьора на
автомобила,който е превозил вещите от обекта,отново без да може да посочи неговите имена
и адрес,което с основание е оставено без уважение от съда със съображения,че по делото са
разпитани свидетели,които са дали показания за фактите,за които е посочен този
свидетел.Необходимо е да се изтъкне,че съдът не е длъжен да уважи всяко доказателствено
искане,а за разкриване на обективната истина следва да събира доказателства за пълно и
4
всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.В конкретния случай всички значими
по делото обстоятелства са изяснени и не е било необходимо попълването на делото с
показанията на свидетел,който освен това не е бил идентифициран,за да може да бъде
призован и разпитан.
От решението на въззивния съд,с което е потвърдена присъдата,е видно,че последният
е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено доказателствените източници,спазено е
изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно убеждение,основано
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се
констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Детайлно са обсъдени
всички доказателства относно авторството на деянието,съдът е извършил собствена оценка
на събрания доказателствен материал и направените от защитата възражения са получили
своя изчерпателен отговор.
Подробно са обсъдени показанията на св.М.,И. Н. и К. Н.,в това число и приобщените
по чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК показания на последните двама от предходната
процесуална фаза,посредством която процесуална техника са били отстранени непълнотите
в изложението им пред съда и като ги е съпоставил с изнесеното от св.Г. и М.,съдът е
обосновал убеждението си да ги постави в основата на фактическите си изводи относно
авторството на деянието и своеобразието на обстоятелствата,при които то е извършено.
Не са останали извън вниманието на въззивния съд и показанията на съпругата на
подсъдимия П. С. В.,която е установила,че няколко след изнасяне на вещите от
помещението,същата го е посетила и е възприела,че е със сменен катинар,за което
уведомила съпруга си,в която част заявеното от нея е кредитирано,докато в останалата им
част правилно са били игнорирани от съда,тъй като същата не е възприела лично
събитията,случили се в инкриминирания период,а е пресъздала информацията,споделена й
от подсъдимия.
Въззивният съд е обсъдил и обясненията на подс.В.,което не е било сторено от
проверявания съд,като е подложил същите на обстоен и правдив анализ в съвкупност с
показанията на св.Г.,М.,И. Н. , К. Н. и писмените доказателства-договор за наем и приемо-
предавателен протокол, вследствие на който е обосновал убеждението си,че същите
представляват средство за защита,тъй като заявеното от него,че вещите от наетото
помещение са били изнесени след постигната предварителна уговорка с Г.,е категорично
опровергано от показанията на последния,тези на св.М.,който е удостоверил липсата на
инкриминираните вещи от помещението и установеното от св.Н.,пред които подсъдимият е
заявил,че част от оборудването е предал за ремонт,а другата част е уговорил да остави в
друго помещение на наемодателя ,каквито твърдения липсват в обясненията му пред
първоинстанционния съд.
Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,изразяващо се в това,че при формиране на вътрешното си убеждение съдът се е
доверил на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза на инкриминираните вещи
при липса на писмени доказателства за тяхната собственост и стойност,в частност за
5
двуцилиндровия компресор.Действително в кориците на делото не са приложени писмени
доказателства относно закупуването,състоянието ,марката и модела на посочения
компресор,но при изготвяне на заключението си вещото лице е взело предвид
информацията,изводима от показанията на пострадалия Г.,състоянието на компресора,данни
за което се съдържат в показанията на св.И. Н. и К. Н. и като е взета предвид средната
пазарна цена за промишлен двуцилиндров компресор и е отчетена амортизацията на вещта,е
определена и стойността му.С оглед на това и няма основание да се приеме,че вътрешното
убеждение на съда е опорочено от кредитирането на посочената експертиза.
С оглед на така изложеното САС счита,че въззивния съд е изпълнил задълженията си
по чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК и при проверката на правилността на присъдата е анализирал
прецизно всички доказателствени източници и е отговорил на възраженията на страните,по
който начин не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,което да е
довело до ограничаване на правата на подсъдимия в процеса.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. В. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 3581/21 год. по описа на СГС,НО,ХХІІ въззивен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6