М О
Т И В И
Обвинението срещу подс.А.С.А. е по чл. 195, ал. 1
т. 3,4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. С чл. 26, ал. 1 във вр. с с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК за това, че в периода от нощта
на 28/29.06.2020г. до 01.08.2020г., в гр.Стара Загора, действайки при условията
на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 73,00 лв., от владението на различни физически
лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- През нощта на
28/29.06.2020г., в гр.Стара Загора, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот – разбиване на стъкло на предна лява врата на лек
автомобил, марка „Сузуки“, модел „Витара“, с регистрационен № СТ 0006 АР, е отнел чужди движими вещи – български монети
на обща стойност 5,00 лв., от владението на Т.Д.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
- На 01.08.2020г., в гр.Стара Загора, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – разбиване на стъкло на предна лява врата
на таксиметров лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Авео“, с регистрационен
№ СТ 4469 АТ, и чрез използване на техническо средство – парче метална
арматура, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. пластмасов монетник на стойност
9,00 лв., български монети на обща стойност 15,00 лв., и 1 бр. мъжки кожен
портфейл марка „Арт“, черен на цвят, на стойност 44,00 лв., всички вещи на обща
стойност 68,00 лв., от владението на Д.Г.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. Ж.– пледира
за налагане на минимално наказание при условията на чл. 69, ал. 1 НК.
Представителя на РП град Стара Загора поддържа обвинението.
Граждански иск е предявен.
Съдебното следствие е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие
– чл. 371 т. 2 НПК.
От
направените самопризнания на подсъдимия и събраните по ДП доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени,
експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подс. А. се познавал и поддържал близки приятелски отношения с лицата АК –
роден на ***г. (малолетен), и СК – роден на ***г. (малолетен). Последните две
лица са братя.
Вечерта на 28.06.2020г. подс. А. и братята К се срещнали в гр.Стара Загора.
Тримата решили да се разходят по улиците на града.
Разхождайки се в гр.Стара Загора през нощта на 28/29.06.2020г., подс.А. А.,
АК и СК преминали по ул.“Свети Княз Борис 1-ви“, където – на паркинг пред блок
№ 31, видели паркиран лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара с
регистрационен № СТ 0006 АР. Последният се владеел и ползвал от св.Т.Д.Д. и
съответно всички находящи се в него движими вещи били нейна собственост. Тъй
като мястото не било добре осветено и в близост нямало хора, подс. А. решил да
извърши кражба , приближил се до купето и с намерен на земята камък разбил
стъклото на предната лява врата на автомобила, след което през получения отвор
дръпнал ръчката за отключване на вратата и същата се отворила. Влязъл в
автомобила и от вътрешността на купето взел български монети на обща стойност
5,00 лв. Веднага след това подс. А. напуснал мястото, последван от АК и СК,
които наблюдавали действията му без да се намесват.
През нощта на 31.07.2020г. срещу 01.08.2020г. подс. А. и братята К отново
се разхождали по улиците на града. Малко по-късно, вече на 01.08.2020г.,
вървели по ул.“Искър“ в гр.Стара Загора. Пред дом № 17 на посочената улица
подсъдимият А. видял паркиран таксиметров автомобил - лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“, с регистрационен № СТ 4469 АТ. Последният се владеел
и ползвал от св.Д.Г.Г. и съответно всички находящи се в него движими вещи били
негова собственост. Тъй като мястото не било добре осветено и в близост нямало
хора, подсъдимият решил да извърши кражба на вещи от описания лек автомобил
(таксиметров), приближил се до купето и
с носено в него парче метална арматура разбил стъклото на предната лява врата
на автомобила, след което през получения отвор дръпнал ръчката за отключване на
вратата и същата се отворила. Влязъл в автомобила и от вътрешността на купето
взел 1 бр. пластмасов монетник, в който се намирали български монети на обща
стойност 15,00 лв., както и 1 бр. мъжки кожен портфейл марка „Арт“, черен на
цвят. Веднага след това подс. А. напуснал мястото, последван от АК и СК, които
наблюдавали действията му без да се намесват.
До приключване на
съдебното следствие вещите предмет на престъплението не са върнати и не е
заплатено обезщетение.
Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия,
които се подкрепят от доказателствата на ДП - показанията на свидетелите Д.Г., АК, СК, ЖЖ, С.А.,
справка за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие,
справка-характеристика, справка от Централна база КАТ, съдебно-оценителна
експертиза.
Видно от експертното заключение на съдебно – оценителна експертиза към
01.08.2020г. стойността на 1 бр. пластмасов монетник, отнет от владението на
св.Д.Г.Г., е била в размер на 9,00 лв., а стойността на 1 бр. мъжки кожен
портфейл марка „Арт“, черен на цвят, отнет от владението на св.Д.Г.Г., е била в
размер на 44,00 лв.. Общата стойност на всички отнети при осъществяването на
престъплението движими вещи, включително българските монети, е в размер на 73,00
лв.
Всички
тези писмени и гласни доказателствени средства, кореспондират из цяло по между
си. Те установяват конкретни факти и
обстоятелства , които образуват едно хомогенно цяло и подкрепят изложената
фактическа обстановка.
Следователно цитираните до тук
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено
възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление
и кой е неговият автор – подс. А. е автор на процесното деяние, което мотивира
съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид
установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал. 1 т.3,4 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
Необходимо е да е осъществено изпълнителното деяние отнемане, предмета
на престъплението да е движима вещ, същата да е във владение на другиго.
За квалифициращите признаци се изисква да е осъществен взломния способ и
да е използвано техническо средство.
В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи
основание да се изключи вменяемостта и с оглед непълнолетието на подсъдимия /
над 14 години / съдът приема, че
подсъдимият е годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.
Към
момента на деянието подсъдимият е бил непълнолетен.В конкретната фактическа обстановка
и създалата се ситуация подсъдимият е могъл правилно да се ориентира, да взема
адекватни решения, да преценява
действията си. Той е извършил поредица от целенасочени и координирани отделни
действия, което мотивира съда да приеме, че е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание
чл. 31, ал. 2 НК следва да носи наказателна отговорност.Това налага и
приложение на редукцията на чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
По делото
няма доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че
престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие, а и обществената
опасност на деянието, настъпилите обществено опасни последици, както и
навършеното пълнолетие към момента на постановяване на пирсъдата правят неприложим чл. 61 НК.
Подс. А. с две отделни деяния е
осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратил е
фактическата власт на собственика върху
вещите предмет на престъплението/ взел е вещи от автомобилите / и е установил
трайна фактическа власт върху тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетите
вещи като със свои така както намери за добре, което е и направил /.
Предмета на престъплените са вещи / пари и различни вещи /
посочени в изложението на фактическата обстановка и същите по своето
естество не са трайно прикрепени към земята, което дава основание да се приеме,
че са движими по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС.
Към момента на деянието предмета на престъплението е бил във фактическо
владение на трето лице – пострадалите физически лица.
За да достигне до вещите предмет на
престъплението подсъдимият е счупил
стъклото на автомобилите и е проникнал в автомобила, където са се намирали
парите и вещите , с което е разрушил преграда здраво направена за защита на
имот по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 3 НК.
За улеснение при второто деяние
подсъдимият е използвал парче метална арматура представлява техническо средство
по смисъла на чл.195 ал.1, т.4 предложение второ от НК, тъй като е вещ,
създадена специално от човека за извършване на технически операции и с
техническа цел – същата се вгражда в бетонови конструкции за повишаване на
динамичната якост и издържливостта на осукване, огъване и опън .
Двете отделни деяния се намират в обективна и субективна връзка по между
си. Те са извършени през непродължителен период от време / в рамките на месец
/, при сравнително еднаква фактическа обстановка / от магазини /, при
еднородност на вина / пряк умисъл / , като всяко следващо деяние е продължение
на предходното и те осъществяват състава на едно и също по вид престъпление /
кражба/.
Следователно подс. А. е
осъществил едно просто престъпление при усложнена фактическа обстановка
представляващо продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и
деецът да съзнава обективните признаци от състава на престъплението.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието
е действал с пряк умисъл.
Подс. А.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци
от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със
свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текствое съдът
намира, че подс. А. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и
в с.з. за разкриване на обективната истина и критичното отношение към
извършеното деяние, имотното състояние и
семейното положение станало и мотив за извършването на престъплението,ниската
стойност на предмета на престъплението,
чистото съдебно минало към момента на деянието , липсата на негативни
характеристични данни, с изключение на обстоятелството, че проси, а като отегчаващи –високата степен на обществено
опасния характер на деянието и проявената упоритост при извършване на
престъплението.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл.
36 НК –ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК /
съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А,
ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в размер на 1
година лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се определи за
изтърпяване наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за максималния
изпитателен срок от три години.
Престъплението е извършено на границата между пълнолетието и малолетието
– подсъдимият току що е бил навършил 14 години. Същият до момента не е бил
осъждан, не е бил регистриран в ДПС и не е имало налагани наказания за други
противообществени прояви. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че
подсъдимият не е деец със завишена степен на обществена опасност, поради което
целите на чл. 60 и чл. 36 НК не налагат ефективно изтърпяване на наложеното
наказание.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 67,22 лева следва
да се заплатят на ОД на МВР Стара Загора от подс. А. .
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ