№ 127
гр. Горна Оряховица, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101406 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от КПК “Доверие-Козаревец“
с. Козаревец, чрез адв. М. Николова срещу „Гери хим“ЕООД, осъдителен иск
за връщане на сумата от 22 075,20 лв., представляваща платена на ответника
сумата по договор за покупко-продажба на 75, 60 тона амониев нитрат.
Посочва се, че между дружествата съществували трайни търговски
отношение по повод продажба на амониев нитрат/тор/. На 20.01.2021 г. бил
сключен договор за продажба на тор, като ответното дружество следвало да
продаде на ищцовото 75, 60 тона амониев нитрат на единична цена 365 лв., на
обща стойност 33 112,80 лв. с начислен ДДС. За целта била издадена фактура
1244/20.01.2021 г. На същата дата ищецът превел по банков път сумата от
33 112,80 лв. На 10.02.2021 г. ответникът доставил 25, 20 т. амониев нитрат на
стойност 9 198 лв. без ДДС. След 20. 01. 2021 г. други доставки на тор не
били извършвани. С оглед изложеното ищецът иска ответникът да му заплати
сумата от 22 075, 20 лв., представляваща част от продажната цена по
неизпълнен договор за търговска продажба на амониев нитрат. Претендира
сторените по делото разноски.
1
В писмения отговор, ответното дружество, оспорва исковата молба и
счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Намира, че ищецът не е изложил
достатъчно твърдения, въз основа на които да бъде квалифициран иска за
връщане на сумата. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
основното съдържание на договора помежду им, а именно обемът на
доставка, срокът за доставянето й и др. Оспорва твърдението на ищеца, че е
превел по банков път сумата от 33 112, 80 лв., начина по който е формирана
сумата от 22 075, 20 лв., приложената към исковата молба фактура
1244/20.01.2021 г. Намира, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 6,
ал. 1, т. 2 от ЗСч. и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, т.к. не фигурирало основанието
„аванс по доставката“. Счита, че твърденията на ищеца, че не е извършена
доставката на цялото заплатено от кооперацията количество амониев нитрат,
било в противоречие на представените доказателства. Оспорва представените
с исковата молба писмени доказателства – дневно извлечение от банковата
сметка на кооперацията, банковото извлечение, като документи от частен
характер, удостоверяващи изгодни за издателя обстоятелства. Оспорва също
искането за разпит на свидетели и за назначаване на ССчЕ като неотносими и
необходими. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че по силата на облигационно отношение с ответника е заплатил процесната
сума, както и че е отправил изявление за разваляне /включително чрез
предявяване на иска/.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил съобразно
уговореното, а именно – че е предал вещта, предмет на договора за продажба,
по уговорения между страните начин, или друго основание даващо му право
да задържи платената цена.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Установява се, че на 20.01.2021 г. за двете дружества е подписана
фактура №1244/20.01.2021 г., съдържаща означение на стоката – амониев
2
нитрат ЕО – 75.6 тона, и размера на продажната цена – единична цена 365 лв.
на тон или общо 33 112, 80 лв. с включено ДДС. Доколкото във фактурата се
съдържат съществените елементи на договора за продажба /предмет и цена/ и
доколкото същата е подписана за двете страни по сделката, съдът приема, че
същата обективира облигационно правоотношение между страните по
договор за търговска продажба, за която приложение намират разпоредбите
на чл. 327, ал.1 и сл. от ТЗ. В подкрепа на този извод са и представените от
ищеца фактура № 1317/08.03.2021 г., в която е означено като основание
„Амониев нитрат – ЕО – неосъществена сделка“, и единична цена 1915,33 лв.
или сума за плащане 2298,40 лв., изпратена от представителя на ответното
дружество Г. Л. до представителя на ищцовото дружество с писмо с обратна
разписка. Допълнително доказателство обосноваващо съществуването на
договора за продажба между страните е доставеното от ответното дружество
на 10.02.2021 г. 25,200 тона амониев нитрат ЕО на обща стойност 9198 лв. без
ДДС. Ето защо съдът приема за безспорно доказано, че между страните е
сключен договор за продажба, по силата на който ищецът като купувач е
следвало да заплати и е заплатил продажна цена в размер на 33 112,80 лв., а
ответникът като продавач – да прехвърли собствеността и да предаде на
купувача 75.6 тона амониев нитрат ЕО.
Уговореният краен срок за доставяне на амониевия нитрат е 15.04.2021
г., т.к. е бил необходим за сеитбата на пролетниците, което е видно от
изпратеното до ответното дружество на електронната му поща уведомително
писмо (стр. 61). Ответникът не доказа, че е изпълнил нито до изтичане на
определения срок, нито по-късно, както и че неизпълнението се дължи на
причина, за която той не отговаря. Следователно е налице виновно
неизпълнение, даващо основание на ищеца да развали договора.
Ищцовото дружество е сторило това, спазвайки процедурата, уредена
в чл. 87, ал. 1 ЗЗД – негов представител е изпратил изявление в електронна
форма, съдържащо предоставяне на подходящ (14-дневен срок) за
изпълнение, като е указано, че при липса на изпълнение договорът ще се
счита развален. В същото уведомително писмо е поискано, в случай че не се
достави стоката – оставащите 50,4 тона амониев нитрат, да се върне остатъкът
от преведената сума 18 396 лв. /365 лв.(единична цена на тон) х 50, 4 тона/,
или 22 075,20 лв. с ДДС.
3
Отправеното от представителя на ищцовата кооперация уведомление за
разваляне до електронната поща на ответника, не е оспорено от
представителя на ответното дружество относно титулярството на
електронната поща. Напротив, този факт се установява от разменената преди
това кореспонденция между страните, свързана с изпълнението на процесния
договор (вж. напр. електронно писмо от ответника от 26.05.2021 г., л. 55 от
делото), с което е поискано представител на ищеца да подпише договор за
покупко-продажба на амониев нитрат от 20.01.2021 г. Това води до извод, че
ответникът се явява адресат на електронното изявление по смисъла на чл. 5,
пр. 2 ЗЕДЕУУ и на основание чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ то се счита за получено с
постъпването му в информационната система на адресата, в случая – на
01.04.2021 г. Без значение е дали писмото е прочетено, за надлежното
връчване е от значение единствено получаването в пощата на адресата, а не
узнаването на изявлението от него (арг. чл. 14 ЗЗД – важен е моментът на
"достигане" на изявлението, а не на неговото узнаване). Следва да се приеме,
че договорът между страните е развален на 15.04.2021 г.
Дори и да не се приеме, че договорът е развален с горе-посоченото
уведомително писмо, то исковата молба, с която се претендират последиците
от развалянето на договора, съдържа изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение и следва да се разглежда като покана за разваляне на
договора и връщане на сумата. / В този смисъл Решение 286/26.02.1996 г. по
гр. д.№ 1294/1995 г. на ВС на РБ, както и по новата практика на ВКС, а
именно Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на II т.о., Решение
№ 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на III г.о. и др. /
С развалянето на договора е отпаднало основанието за плащане на
сумата от 22 075,20 лв. и тя подлежи на връщане. Ответникът не доказа, че е
изпълнил нито до изтичане на определения срок, нито по-късно, както и че
неизпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря.
В допълнение следва да се посочи, че плащането на сумата от 33 112,
80 лв. не е било спорно между страните, но и се доказва по безспорен начин
от приетата по делото ССчЕ. Вещото лице в отговор на задача 1 е посочило,
че фактура № 1244/20.01.2021 г. е осчетоводена при ищеца по сметка 401,
като впоследствие и при вземане на предвид на последващи счетоводни
операции, е налице дебитно салдо(вземане) в размер на 18 396 лв. Същата
4
фактура е осчетоводена и при ответника по сметка 411. Видно от отговор на
задача 2 от експертизата е, че на 22.01.2021 г. ищцовата кооперация е
извършила плащане в полза на ответното дружество по процесната фактура
на стойност 33 112,80 лв. Плащането е отчетено, както в счетоводството на
ищеца, така и в това на ответника. Налице е и възстановяване от ответното
дружество на ищцовата кооперация на 09.03.2021 г. на сумата 2 298, 40 лв.,
като основанието за превод е посочено неосъществена продажба на „Амониев
нитрат – ЕО.
На последно място следва да бъде взето предвид и направеното от
представителя на ответното дружество Г. Й. Л. извънсъдебно признание за
дължимостта на процесната сума, което е записано в обяснението, което й
снето от Н-к гр. „ПИП“ ст. Инсп. Кр. Р. / стр.12 от ДП - №ЗМ-120/2022 г. на
ОД МВР – В. Търново РУ – Г. Оряховица/. В същото Л. признава неизгодния
за нея факт, че ищцовата кооперация е заплатила договореното количество
амониев нитрат по фактура, като плащането се е осъществило по банков път,
но е успяла да достави по договора между страните само 25,200 тона, поради
спиране на доставките от трето за делото лице.
При тези факти и съобразно доказателствената тежест следва да се
приеме, че ответникът е неизправен – не е предал на ищеца цялото количество
стоката, предмет на договора за продажба. Изявлението за разваляне
следователно е годно да породи правен ефект – договорът е развален, а
платената по него сума подлежи на връщане. Искът следва да бъде уважен.
По отношение на възраженията в писмения отговор:
Наличието на нарушения свързани със ЗСч не могат да обосноват
основателност на възражението на ответника, че липсват договор между
страните. Както е посочено по - горе такъв е налице и се обосновава, както от
процесната фактура № 1244/20.01.2021 г., от електронната кореспонденцията
водена между страните, от фактура № 1317/08.03.2021 г., в която е означено
като основание за връщане на сумата - /„Амониев нитрат – ЕО –
неосъществена сделка“, единична цена 1915,33 лв. или сума за плащане
2298,40 лв./, изпратена от представителя на ответното дружество Г. Л., така и
от извънсъдебното признание на Г. Л. за наличието на договор между
страните за доставка на амониев нитрат и причините за неизпълнение на
договора свързани с трето за делото лице. Ето защо съдът намира,
5
възражението за неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с
направеното искане, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а
именно сумата от 1180 лв. за адвокатско възнаграждение, 883 лв. – държавна
такса и 300 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, „Гери хим“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград ДА
ЗАПЛАТИ на КПК “Доверие-Козаревец“ ЕИК814161352, със седалище и
адрес на управление с. Козаревец сумата от 22 075,20 лв. /двадесет и две
хиляди и седемдесет и пет лева, 20 ст./, представляваща подлежаща на
връщане сума, платена по договор за продажба съгласно фактура №
1244/20.01.2021 г., ведно със законната лихва от 22.08.2022 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от общо 2363 лв.
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6