№ 292
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502331 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1117 от 16.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 13001/2021 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 10-ти състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. К. Н. сумата от 60 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6 338
лева – имуществени вред, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
09.12.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.03.2019 год. до
окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния
размер от 80 000 лева. С решението са разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца В. К. Н., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до сумата от 80 000
лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Излагат
се доводи, че съдът не е съобразил практиката по сходни случай, както и лимитите на
отговорност, действали към момента на деликта. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди
бъде уважен за сумата от 80 000 лева, както и да бъдат разпределени разноските между
страните съобразно това.
Решението е обжалвано и от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в осъдителната част
1
за разликата над 45 000 лева до присъдените 60 000 лева, като отново се излагат доводи за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че пострадалата е напълно възстановена
от получените увреди, поради което присъдено й обезщетение е прекомерно и отново не е
съобразено с практиката по сходни случаи. Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на иска за неимуществени вреди над сумата от 45 000 лева. Претендират
се разноски.
Въззиваемите страни взаимно оспорват жалбата на насрещната страна и молят за
отхвърлянето им.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата В. К. Н. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
09.12.2018 год. и причинено виновно от водача К. Т. Н., който е управлявал лек автомобил
„Рено” с ДК № ***. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Н.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд медицинска експертиза, изготвена въз основа
на приетите по делото писмени документи, която се кредитира и от настоящия съд се
установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила травма на поясния отдел
на гръбначния стълб, изразяваща се в компресионно счупване на първи поясен прешлен с
разкъсване на интерспинозния лигамент и счупване на ставите на ниво 12-ти гръден-първи
поясен прешлени; травма на гръдния кош, състояща се от счупване на седмо ребро вляво и
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на
лявата подбедрица. Установява се, че след произшествието ищцата е приета за лечение в
УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” за срок от 12 дни, където на 11.12.2018 г. е проведено
2
оперативно лечение, като е извършена траснпедикуларна стабилизация за компресионното
счупване на първи поясен прешлен, поставени били двустранно осем титаниеви
полиаксиларни винта. От 12.12.2018 г. започнала активна рехабилитация на ищцата на
легло, а от 17.12.2018 г. ищцата е изправена и раздвижена, като е изписана на 21.12.2018 г.
Установява се, че пострадалата е претърпяла болки и страдания с най-голям интензитет
непосредствено след произшествието, дните след операцията, при свалянето на конците и
през периода на рехабилитация. Травмата на гръбначния стълб е причинила разкъсване и
кръвонасядане в мускулатурата на ищцата, а оперативното лечение също е наранило тези
структури. Получените фиброзни изменения в процеса на зарастване са в основата на
промяна на функциите на мускулатурата в гръдно-поясния преход. Променената
биомеханика води до настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болка при
продължително седене и правостоене. През първия месец счупеното седмо ребро е
предизвикало болки при движение и дишане, като е зараснало за период от 20-25 дни.
Вследствие на травмата за в бъдеще са възможни болки в зоната на счупването при влажно и
студено време. Конците от разкъсно-контузната рана в областта на лява подбедрица са
свалени след 10-12 дни. Възстановителният период за счупването на първия поясен
прешлен, който протича около една година, е приключил без усложнения. Дълготрайната
прогноза е благоприятна, но травмата в зоната на счупването може да провокира ускоряване
на нормалния процес на дегенерация. Установява се добро алиениране на прешлените, както
и не се установяват усложнения вследствие на претърпените травматични увреждания,
поради което може да се направи извод, че лечебният и възстановителният период са
приключили успешно.
От разпитания ред първоинстанционнит съд свидетел М. И., живеещ на сeмейни начала с
ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след
произшествието ищцата е била неподвижна, на легло за продължителен период от време -
около 6-8 месеца, не е можела да се обслужва сама, нито да полага грижи за детето си.
Имала е постоянни болки, както към момента на лечение, както и към настоящия момент –
при слизане по стълби, ставане и клякане, не може да се навежда и да вдига тежко.
Установява, че към настоящия момент Н. ищцата е подвижна, но продължава да изпитва
болки, не може да стои права или седнала повече от 15-20 минути. От произшествието са й
останали емоционални и психически смущения – силна тревожност при пътуване с лек
автомобил, силен страх от възможни бъдещи травми, които са довели до промяна в начина й
на живот. Произшествието се е отразило негативно върху нея в личен и професионален план
– не е могла да упражнява професията си в продължителен период от време, наложило е да
смени работата си, променила е социалните си навици, избягва физическо натоварване,
семейството се въздържа от обичайните си преди произшествието дейности като туризъм,
социален живот, почивки. Дадените пfказания относно липса на интимни отношения между
ищцата и свидетеля не се кредитират от съда, тъй като противоречат на изготвената
медицинска експертиза, която не установи физически невъзможности за тези твърдения.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
3
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – декември 2018 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалата, периода на възстановяване, остатъчните явления от
травмите и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата
от 60 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди..
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1117 от 16.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 13001/2021
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 10-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4