Р Е Ш Е Н И Е
№ 720/20.11.2023 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 400 по
описа за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ /ЗУСЕФСУ/ във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ЛИЛЯ 2010“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „22-ри септември“ № 31, ап. 32, представлявано от управителя Л.И.Г., чрез адв. С.Г. от САК, преупълномощен от управителя на упълномощеното „Адвокатско дружество Г. и Партньори“, вписано в Регистъра на САК, регистрирано по ф. д. № 116/2015 г. по описа на СГС, с ИК по Булстат №*********, с адрес на мястото на упражняване на дейността: гр. София, ул. „С*" №*, ет. *, ап. *, срещу решение №12/311/00607/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01- 2600/6601# 20 от 22.02.2023 г., издадено от зам.изпълнителен директор па Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и предвид влязло в сила съдебно решение № 5223/01.06.2022 г. на ВАС, на търговеца е определена финансова корекция в размер на 56 391.34 лева.
В жалбата се излагат доводи на незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяна или алтернативно изменение на размера на наложената финансова корекция. Твърди се липса на компетентност на издателя, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби.
В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Ст.Г., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк.З. З., в писмено становище твърди недопустимост на жалбата, алтернативно същата неоснователна. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Монтана, намира жалбата за неоснователна.
По допустимостта на жалбата: Съдът след надлежно проведено производство, назначена съдебно- графологична експертиза, намира за безспорно установено, че съобщението за решението на административния орган не е връчено на управителя на дружеството- жалбоподател, като не споделя изложеното от пълномощника юрк.З., че т.к. същото е отсъствало от страната и не е уведомило административния орган, то съобщението следва да се приеме за редовно връчено. При така безспорно установени факти съдът приема, че жалбата е допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок.
Правоотношенията, предмет на оспорения акт, са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ на дружеството - жалбоподател от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
В Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ /ЗУСЕФСУ/ не е времево ограничен до програмния период 2014 – 2020 г., а установява общи правила за поведение. В този смисъл той е приложим по отношение на всички заварени правоотношения, с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, според изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕФСУ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. Следователно, считано от 26.12.2015 г. обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се регулират от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ /ЗУСЕФСУ/ и непротиворечащите им нормативни актове на Министерския съвет за програмния период 2007 – 2013 г.
Съдът, въз основа на събраните поделото писмени доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Между Държавен фонд „Земеделие“ и „ЛИЛЯ 2010“ ЕООД са били сключени Договор № 12/311/00607 от 20.10.2014 г. /наричан по-долу Договора, по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и анекс от 30.07.2015 г. към него, с предмет “Изграждане и обзавеждане на къща за гости в УПИ І, кв.35, с.Г.Ковачица, община Чипровци“, по силата на които на дружеството е била одобрена и изплатена финансова помощ в размер на 266 397,75 лева.
В периода 26.06.2019 г. до 27.06.2019 г. била извършена проверка на място на бенефициера, при която било установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор № № 12/311/00607 от 20.10.2014 г. бизнес план, на базата на който проектът бил определен като допустим, бил сключен договор за подпомагане и изплатена субсидията по него. Съставен бил контролен лист за проверка на място.
След тези констатации, детайлно описани в контролния лист, на дружеството бил съставен Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/311/00607/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/66012 от 16.02.2021 г., с който на дружеството било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 391.34 лева за установено неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, съгласно т. 30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“. Този АУПДВ бил оспорен по съдебен ред, като с решение № 267/09.06.2021 г. , постановено по адм. д. № 168 по описа за 2021 г. на АС Монтана е отменен. Това решение е оставено в сила с решение № 5223/01.06.2022 г., постановено по адм. д. № 8630 по описа за 2021 г. на Върховен административен съд. В мотивите на постановеното решение е посочено, че при установено неизпълнение на конкретни финансови показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган следва да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
След влизане в сила на това решение , с писмо изх. № 01-2600/6601#4 от 22.07.2022 г. до управителя на „Лиля 2010“, търговецът е уведомен, че спрямо него се открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото било посочено, че при извършената проверка на място било установено, неспазване на договорни и нормативни задължения. Пояснено било, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, като според представените при проверката на място документи, изпълнението на бизнес плана, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 17.52 % от заложените приходи. Посочено е, че предвид констатираното неспазване и съгласно т. 30 от Приложение към раздел І от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, в която е заложено, че когато ползвателят не изпълнява одобрения проект – не са постигнати нивата на финансови показатели, предвидени в бизнес плана, и реализираните приходи от подпомаганата дейност са под 20% от предвидените приходи съгласно ободрени бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило една финансова година, се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Указано било, че във връзка с констатираните нарушения, ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция в посочения размер, като ще е в размер на 56 391.34 лева, представляващи 21.19 % от получената субсидия. В случай на несъгласие с направените констатации е дадена възможност за представяне на писмено възражение по основателността и размера на финансовата корекция, с прилагане на съответните писмени доказателства в 14-дневен срок от получаване на писмото.
За същото е уведомен управителя Г* на 28.07.2022 г./ известие за доставка на л.184 от делото/.
Срещу писмото за откриване на производство по налагане на финансови корекции, бил подаден отговор вх. № 01-2600/6601#15 от 12.08.2022 г. , с който дружеството възразило срещу повторното провеждане на процедура за налагане на санкции за същите нарушения след отмяна на АУПДВ от съдебна инстанция. По същество изложил доводи, че към момента на откриване на производството определената финансова корекция е погасена по давност изцяло, алтернативно за 2016 и 2017 г.
С Решение № 12/311/00607/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6601#20/22.02.2022 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и предвид влязло в сила съдебно решение №5223/01.06.2022 г. на ВАС, на дружеството е определена финансова корекция в размер на 56 391.34 лева.
В мотивите на решението е прието, че е налице неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор № 12/311/00607 от 20.10.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът бил определен като допустим, сключен бил договор за подпомагане и изплатена субсидията по него. Административният орган посочил, че при проверката на място са представени документи за 3 /три/ пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017- та финансова година и 2018-та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 -те пълни финансови години /2 016г., 2017г. и 2018г./ е в размер на 17,52% от заложените приходи.Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години са следните:
• за финансовата 2016 година реализираните приходи са в размер на 3 353,21 лв., съгласно представените от Вас документи, което при заложени по бизнес план приходи в размер на 88 000,00 лв. съставлява 3,81% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
• за финансовата 2017 година реализираните приходи са в размер на 18 119,26 лв., съгласно представените от Вас документи, което при заложени по бизнес план приходи в размер на 88 000,00 лв. съставлява 20,59% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
• за финансовата 2018 година реализираните приходи са в размер на 24 770,64 лв,, съгласно представените от Вас документи, което при заложени по бизнес план приходи в размер на 88 000,00 лв. съставлява 28,15% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
Доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година, този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
В тази връзка за три пълни финансови години - 2016, 2017 и 2018 г. е установено изпълнение в размер на 17,52%, изчислени средноаритметично за проверения период.
Съгласно определението, залегнало в §1, т. 19 от допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008 г., при условията на която е сключен договорът за подпомагане, „Проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР\ т.е. включително и одобрения бизнес план…“
При така установените факти е направен извод, че установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е в размер на 17.52 %. Доколкото към датата на проверката на място, не била изтекла цялата финансова 2019 г., този резултат не бил взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.Посочено е и конкретно как е изчислен размерът на наложената финансова корекция.
Както се установи в производството решението не е надлежно съобщено на управителя на дружеството, затова след проведено производство, съдът приема, че жалбата за подадена в срок.
Жалбата е насочена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес – адресат на решение за финансова корекция, чиито права са засегнати от този акт като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.Същата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е ръководител на управляващия орган, който е одобрил проекта и е сключил договор за предоставяне на финансова помощ с „Лиля 2010“ ЕООД.
С нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган като е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция, като това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая е налице именно регламентираната в закона делегация, противно на изложените в жалбата възражения. Изпълнителният директор на ДФЗ със заповед № 03-РД/741/20.02.2023 г. е възложил на зам.изпълнителния директор за периода 22.02.2023 до 24.02.2023 г. да го замества, като осъществява всички правомощия на изпълнителен директор, свързани с дейността на фонда.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение от 22.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, а възраженията в тази насока за неоснователни.
Процесуалният закон е приложен правилно.
Оспореният акт е издаден в изискуемата с чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, писмена форма. Фактическото основание за издаване на акта е неспазване на разпоредби от подписания договор. От правна страна актът е обоснован с разпоредбите чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Възраженията относно срока по чл.73, ал.3 и чл.11 АПК съдът намира за неоснователни, т.к. посоченият срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което в случая нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт.
По отношение на приложимия процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“ по ПРСР 2007-2013, е налице произнасяне с влязло в сила решение на Върховният административен съд – решение № 5223/01.06.2022 г. по адм. д. № 8630/2021 г. по описа на ВАС, в мотивите на което изрично е посочено, че редът за установяване на подлежащите на възстановяване суми от предоставената безвъзмездна финансова помощ в конкретния случай следва да бъде осъществено чрез определяне на финансова корекция, тъй като установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, за която може да бъде определена финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ.
В тази връзка правилно административният орган е посочил, че съобразявайки решението на ВАС е пристъпил към производство по издаване на решение по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Настоящият състав намира за неоснователно възражението в жалбата за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Действително с решението на ВАС преписката не е върната за ново произнасяне на административния орган, но доколкото издаденият преди това АУПДВ от една страна не определя финансова корекция, а освен това е и отменен, т. е. липсва каквато и да било санкция за дружеството - жалбоподател във връзка с установените обстоятелства, то не е налице пречка административният орган да проведе отделно административно производство по налагане на финансова корекция, съобразявайки мотивите на съдебното решение.
Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер.Според чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция управляващият орган, в случая заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, това също е спазено.
След получаване на писмо изх. № 01-2600/6601#14 от 22.07.2022 г. на зам. изпълнителния директор на фонда, с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови корекции, управителят на дружеството е депозирал възраженията си срещу констатациите на административния орган. Възраженията са разгледани и приети за неоснователни.
Налице са и материалноправните предпоставки за издаване на решението, като съдът намира за доказано неизпълнението на договорен ангажимент от страна на бенефициера.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. На 20.10.2014 г. между „Лиля 2010“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие“ бил сключен Договор № 12/311/00607, за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“, Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, впоследствие има и анекс към него. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ била в размер на 266 397.75 лева, представляващи 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи. Съгласно т. 4. 12 от този договор ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4. 18 от договора е разписан ангажимента на ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. При неизпълнение на договорните задължения, в т. 8. 1. от договора изрично е предвидено, че фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. В т. 9. 1, б. „г“ от раздел IХ „Други условия“ на договора, изрично е посочено, че под „одобрен проект“ се има предвид подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката, и одобрено от фонда, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. След като е подписало договора с фонда с тези клаузи за изпълнение на представените от него при кандидатстването за помощта, проект, бизнес план и др., дружеството се е ангажирало във връзка с получаването на безвъзмездна финансова помощ не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в срока по договора дейността, във връзка с която получава средствата и то така, че да постигне показателите за ръст на приходите от нея, които е предвидило в бизнес плана си.
Според § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г., „проект“ е заявлението за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т. е включително и одобреният бизнес план.
Всичко това налага извод, че в съответствие с тези подзаконови норми в договора е дефинирано понятието „одобрен проект“. Правилно в оспореното решение е прието, че е налице неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект, тъй като изпълнението се състои в спазване на предвиденото в документите и книжата към заявлението за кандидатстване, което включва изброените в договора таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес план и т. н. При кандидатстването си за подпомагане дружеството е представило с проекта си бизнес план, в който само е предвидило стойностите на планирания ръст на дейността, на приходите от нощувки през следващите 10 години след отпускане на помощта, с което е заявило и доказало жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията свързана с нея, за подпомагане на която му е отпусната безвъзмездната финансова помощ.
От констатираното при извършената проверка е видно, че е налице неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор № 12/311/00607 от 20.10.2014 г. бизнес план. По делото няма спор, че първата пълна финансова година е 2016 г., правилно именно тази година е взета предвид като начало на периода, който следва да бъде обхванат от извършените проверки по изпълнение на договора, ведно с представения бизнес план. В одобрения бизнес план за всяка една от годините са заложени приходи в размер на 88 000 лева. При извършената проверка на място обаче, бенефициерът е представил документи за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г., 2018 г./, от които се установява, че реализираните приходи са в размер на 3 353.21 лева за 2016 г., което представлява 3.81% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план, 18.119.26 лева за 2017 г., което представлява 20.59 94% изпълнение на заложените приходите и 24 770.64 лева за 2018 г., съставляващо 28.15% изпълнение на заложените приходите. Следователно, установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години е в размер на 17.52%.
Основният довод за незаконосъобразност на акта, поддържан в жалбата е:
“ Финансовата корекция по Оспорваното решение е определена в нарушение на чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18 декември 1995 г. относно защита па финансовите интереси на Европейските общности.
В подаденото на 11.08.2022 г. възражение, доверителят изрично, ясно и конкретно се е позовал на факта, че към момента па откриване на производството по налагане па финансова корекция, както сочената нередност (нарушението), така и определената финансова корекция СА ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ ИЗЦЯЛО.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на СЪВЕТА от 18 декември 1995 г. относно защита на финансовите интереси на Европейските общности „|Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Безспорно е, че Регламент № 2988/95 е основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза. С оглед на визираното в член 3, параграф 1 от този Регламент, началото на срока за давност е датата на приключване на сключения договор, а именно - датата на извършване на окончателното плащане по него. В конкретния случай окончателното плащане по Договора е извършено от ДФ „Земеделие“ с преводно нареждане № 215 от 07.12.2015 г., с оглед на което, предвидената в член 3, параграф 1 от горепосочения Регламент четиригодишната погасителна давност е изтекла на 07.12.2019 г., т.е. значително време преди датата на откриване на производството по налагане на финансова корекция, а също и много време преди датата на издаване на самото Оспорвано решение.“
„Оспорваното решение е постановено в нарушение на чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18 декември 1995 г. относно защита на финансовите интереси па Европейските общности………… в настоящия случай липса „продължаваща нередност“ и разпоредбата на чл, 3, параграф 2 от горепосочения Регламент е неприложима… При условията на евентуалност, размерът на наложената с Оспорваното решение финансова корекция е определен в нарушение на чл. 2, ал. 4 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от „Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. ..“
Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи.
Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок от извършване на нередността, ако компетентните власти не са наложили санкция.
В случая на 27.06.2019 г. е извършена проверка от експерти на ДФЗ, при която е констатирано неизпълнение на задълженията, съгласно одобрения с договора бизнес план, като ползвателят не е изпълнил заложените в плана показатели за реализирани приходи, за целия период на проверка - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.. Нередностите са установени при проверка през 2019 г., за резултатите от която ползвателят е надлежно уведомен, като е подписал контролния лист, т. е. давността е прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок, равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016 г., тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2023 г., още повече, че случаят касае нередност за общ период от три последователни години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Следователно, не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки, за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции.
При това положение за административния орган е съществувала възможност, след отмяна поради процесуални нарушения на предходно издаден за същото нарушение АУПДВ, да предприеме служебно действия по реализиране на процедурата по налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за преклудирани правомощия на административния орган по издаване на решението за финансова корекция, както и относно срока по чл.73, ал.3 ЗУСЕФСУ, който е инструктивен.
Неизпълнението правилно е квалифицирано от административния орган като основание за налагане на финансова корекция по т. 7 на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Съобразно клаузата на раздел VIII, точка 8. 1 от Договор № 12/311/00607 от 20.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА прилага санкциите, предвидени в чл. 46 и 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“.
В Държавен вестник, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г. са приети „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“.
В случая за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект, непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана, за 3 цели финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от тези Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило една финансова година /2016г./, се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ плюс установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година, т.е. правилно е определен и размерът на наложената финансова корекция.
Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза /член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013/, поради което няма основание за отмяната му и по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган е постановил решение съгласно приложимите материалноправни разпоредби, поради което оспореното решение е законосъобразно по всички критерии на чл. 146 от АПК. Затова жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. „Лиля 2010“ ЕООД, гр.Монтана, следва да заплати на ДФ“Земеделие“ такова, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на„ЛИЛЯ 2010“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „22-ри септември“ № 31, ап. 32, представлявано от управителя Л.И.Г., против решение № №12/311/00607/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01- 2600/6601# 20 от 22.02.2023 г., издадено от зам.изпълнителен директор па Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и предвид влязло в сила съдебно решение № 5223/01.06.2022 г. на ВАС, с което на търговеца е определена финансова корекция в размер на 56 391.34 лева.
ОСЪЖДА“Лиля 2010“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „22-ри септември“ № 31, ап. 32, представлявано от управителя Л.И.Г., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сума в размер 100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: