О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.с.
НАСУФ ИСМАИЛ
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.ч.т.д.№1206/2019г., по
описа на ВОС, ТО, намира следното:
Производството е по реда на чл.278
във вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК
*********, чрез ю.к. Д.А., срещу разпореждане на РС - Девня по ЧГД №782/2019г. с рег.№1622/31.05.2019г.,
в частта, в която съдът е оставил без уважение заявление на АКПЗ ЕООД по чл.410 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Б.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата 491,76
лв. / четиристотин деветдесет и един лева и 76 ст./, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата 491.76 лв.
/четиристотин деветдесет и един
лева и 76 ст./, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както и сумата от 245
лв./двеста четиридесет и пет лева и 00 ст./, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
При преценка редовността
на жалбата съдът констатира, че видно от съдържанието на същата липсва страница
№2 от нея, поради което при произнасянето си съдът не би могъл да съобрази
всички изложени от жалбоподателя оплаквания. /жалбата не се открива и сканирана
в деловодна система на ВОС/ За това обстоятелство страната е уведомена, но
предоставения и срок не е представила частната си жалба в цялост. Съобразно
дадените указания със съобщението до страната, въззивният съд е длъжен да се
произнесе съобразно въведените оплаквания. Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, съдът намира следното по същество на жалбата: Пред РС -Девня е
подадено заявление по реда на чл.410 ГПК от "Агенция за контрол на
просрочени вземания" ЕООД против длъжника Б.Д.С., ЕГН **********, от
с.Брестак, за издаване заповед за изпълнение за следните суми: за сумата 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева и 00 ст./, представляваща главница до погасяване на задължение по
Договор за паричен заем №5432241 от 17.04.2018 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и Б.Д.С.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза
на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД по силата на Приложение №1/01.02.2019
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г.; сумата 210.39 лв. /двеста и десет лева и 39 ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 17.05.2018г. до 12.01.2019г.; сумата 34.39 лв.
/тридесет и четири лева и 39 ст./, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница
за периода от 13.01.2019 г. до 21.05.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 53.47 лв. /петдесет и три лева и 47 ст./, представляваща внесена държавна такса, както и сумата 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, от които 50 лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 50 лв. по чл. 26 от НЗПП за
защита по заповедно производство. Със
заявлението е поискано обективиране в заповедта и на вземане на заявителя за за
сумата 491,76 лв. / четиристотин деветдесет и един лева и 76 ст./, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата 491.76 лв.
/четиристотин деветдесет и един
лева и 76 ст./, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както и сумата от 245
лв./двеста четиридесет и пет лева и 00 ст./, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
С разпореждане
№1622/31.05.2019г. заповедният съд е оставил без уважение заявлението в тази
част като приел, че основанието, на което се претендират тези суми, в частност
неустойката за неизпълнение, противоречи на чл.16 ЗПК съобразно изискването към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя
и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Клаузата от договора поради това противоречи и на чл.33 ЗПК, съгласно който при
неизпълнение на главното задължение за връщането на заемната сума на падежа се
дължи единствено и само обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
невърната част. По отношение на сумата от 245 лв., представляващи такси за
извънсъдебно събиране - направени разходи за изплащане на съобщения, провеждане
на телефонни разговори и при дълготрайна забава -разходи за дейността на
служител, заповедният съд е изложил мотиви, че клаузата от договора противоречи
на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, тъй
като същата представлява допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло
свързана със забавата на длъжника. Претендираната такса за експресно
разглеждане на документи в размер на
491,76 лв. съгласно разясненията в т.12 от подаденото заявление, според
заповедния съд, тъй като е свързана с процедурата по усвояване на кредита,
влиза в колизия с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Въззивният съд споделя
тези мотиви като намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка.
Възраженията, че само пред исков съд и в състезателно производство могат да се
разглеждат въпроси за недействителност на клаузи /чл. 26 от ЗЗД/, в частност за
нищожност на потребителски клаузи, са неоснователни и несъответни на практика
на СЕС по тези въпроси. Още в тази фаза на заповедното производство съдът следва
да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя. Именно съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки
възможността да се откаже издаване на заповед за изпълнение поради противоречие
на клаузи на закона и добрите нрави, се гарантират в пълна степен правата на
потребителя като се прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на
вземането си в осъдително исково производство. Процесният договор за кредит е
потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между страните такса за
експресно обслужване на документи, неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение както и уговорката за начисляване на разходи и
такси за извънсъдебно събиране, претендирани със заявлението, са неравноправни,
респективно нищожни, като съображенията за това са следните:
Претендираната такса за
експресно разглеждане на документи, чрез които длъжникът кандидатства за
отпускане на кредита противоречи пряко на ал.2 на чл.10а от ЗПК, която
забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване на кредита. Експресното разглеждане на
документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от
процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът
цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на
съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляване на претендираната такса – не е ясна впрочев спецификата /отликата/
на предвиденото от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от
това, уговореният размер на тази такса (491.76 лева) представлява около почти
половината от размера на самия кредит (1 200 лева), като не е ясно въз основа
на какви критерии е формиран този необосновано висок размер. Безспорно е
единствено, че по същество чрез тази такса се оскъпява по скрит начин кредита,
респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на финансовата
тежест на кредита.
На следващо място,
предвидената в договора неустойка, следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена
престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими
нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска
от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче
противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените
гаранции. Такива мотиви е изложил и заповедния съд. Тази уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитодателя да получи завишено плащане и то в размер, равен на почти
половината от размера на отпуснатия кредит /491.76 лева/, без това оскъпяване
да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране (чл. 19 от ЗПК).
Вземането за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на кредита противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на
просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита. Заявителят
посочва, че тези такси са възникнали в резултат на уговорена допълнителна
услуга, но самото естество на действията на кредитора, изключва квалификацията
им като допълнително благо, за което да е обосновано заплащане на насрещно
възнаграждение. Напротив, както уведомяването на длъжника за допусната от него
забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен
служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от
длъжника, са действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за
основния предмет на търговеца и съобразно договора, разход, а не допълнителен
такъв. Този вид дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение
(възнаградителна лихва) като цена на самото рисково (без предварително
обезпечаване) кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна
лихва. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита
(формираща лихвен процент и ГПР) би означавало да се допусне, че
възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за
дейността разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени задължения.
Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат
извод за ограничаване свободата на договаряне, тъй като освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със
събирането и управлението на кредита. Възстановяването на разходите по събиране
на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото
размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на
договора) разноски, направени поради неизпълнение. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете клаузи
неустоечен характер.
С оглед на изложеното,
заповедният съд е приложил правилно закрилните норми на закона чрез упражняване
на служебното си правомощие за следи за съответствие със закона и добрите
нрави.
Именно поради характера
на производството по чл.410 ГПК, следва да се изключи безусловното приложение
на този иначе облекчен процесуален ред за легитимиране на кредитор с
изпълнително основание в хипотези на задължения, произтичащи от потребителски
договори. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се
оспори само с възражение, основано на нов факт, адекватната защита на правата
на потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидността на
уговорките, създаващи задължения за потребителя, дори и да не бъда направено
възражение от длъжника. В този смисъл, съдът се придържа и към постановена
практика на ВКС. (Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на
ВКС, Решение №124 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 6220/2015г. на ВКС, I г.о). Тази
служебна активност е израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на
закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела
С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00). В тези случаи, за да бъде
безспорен фактическия състав, породил задължението на потребителя, съдът следва
да му укаже възможностите да се позове в своя защита на неравноправния характер
на клаузи, които не са били индивидуално договорени и само ако потребителя
изрично се откаже от закрилата си, доставчикът на съответната услуга ще бъде
освободен от тежестта да установява своята добросъвестност като търговец в преддоговорния процес по установяване на
правоотношението между неравнопоставените страни. Поради това, оплакванията в
жалбата за превишаване правомощията на съда в производството не могат да бъдат
споделени. В конкретния случай именно мотивите на съда да откаже издаването на
заповед за вземанията, породени от недействителни клаузи, представляват
обявяване на приложимите императивни правила, изключващи безспорен характер на
дълга и налагащи провеждане на състезателно производство. Заявяването на такива
задължения като безспорни противоречи на закона (в смисъл на съвместимост на
последиците на сделката с обществения ред на правовата държава) и съответно се
санкционира на осн. чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. Така мотивирания отказ е
основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред (чл.
415 ал.1 т.3 от ГПК), за да бъде установена валидността на клаузите, ползващи
кредитора с участието на надлежно информирания потребител.
С оглед на изложеното,
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Съобразно изложеното,
съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1622/31.05.2019г., постановено по ЧГД
№782/2019г. на Районен съд -Девня, в обжалваната част, с която е отхвърлено
заявление на жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил
Левски” №114, етаж Мецанин, п.к. 1527, за издаване Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б.Д.С. ЕГН **********,***, за сумата 491,76 лв. / четиристотин деветдесет и един лева и 76 ст./, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата 491.76 лв.
/четиристотин деветдесет и един
лева и 76 ст./, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както и сумата от 245
лв./двеста четиридесет и пет лева и 00 ст./, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: