О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер………………….
Година 2019 Град Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД Петнадесети наказателен
състав
На пети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание в
състав:
СЪДИЯ при ВРС: Валя Цуцакова
като
разгледа ЧНД № 2956 по описа на ВРС-15-ти състав, за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.243 ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е
по жалба на Р.Н.М., срещу постановлението на прокурор при ВРП за
частично прекратяване и спиране на
наказателното производство по ДП 155 /2017г. по описа на РУ-Аксаково- ОД на
МВР-Варна от 17.05.2019г., водено за
престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК за причинена на 16.05.2017г. средна
телесна повреда на Р.Н.М..
Съдът
намира, че жалбата е допустима за разглеждане,
като подадена в срок и изхождаща
от легитимирано лице по см. на чл.243 ал.4 от НПК.
С жалбата
се изразява несъгласие с постановлението
на прокурора, твърди се, че жалбоподателят не е викан от вещо лице за изготвяне
на СМЕ и същата е изготвена единствено въз основа на представени документи, поради
което и вещото лице не се е съобразило с настъпилите усложнения от
травматичните увреждания и в заключение се иска отмяна на постановлението на
ВРП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за основателна.
Наказателното производство по ДП № 155/2017г. по описа на РУ Аксаково
при ОД на МВР - Варна е било образувано, на осн. чл.212, ал.2 от НПК, с оглед
евентуално извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че
на 16.05.2017г., в гр. Игнатиево, обл. Варна, е причинена средна телесна
повреда на Р. Н. М..
Видно от
обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното
производство прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Св. М. ***.
На
16.05.2017 год., сутринта, св. М. отишъл с автомобила си, марка
"Фолксваген Джета" до гр. Аксаково, като около11.00ч., тръгнал да се
прибира към гр. Игнатиево. При влизането му в гр. Игнатиево/от посока гр.
Аксаково/, от първата къща, вдясно, пред автомобила на св. М. се включил в
движението микробус марка "Форд Транзит", управляван от св. В.Д.,
който се движел бавно по пътното платно. Цитирани са показанията си св. М.,
съгласно които след около сто метра микробусът спрял на пътя, като шофьорът му
започнал да говори през прозореца с пешеходци. В тази връзка, св. М. започнал
да свири с клаксона на автомобила, като вследствие на това, между него и един
от пешеходците - обв. Г.М., възникнали пререкания, като последният ударил с
дланта на ръката си вратата на автомобила, управляван от св. М.. Междувременно
св. В.Д./баща на обв. Г.М./ преместил микробуса около десет метра напред и
спрял вдясно на пътното платно, така че св. М. да може да продължи движението
си. Коментирани са показанията на св. М., съгласно които докато тръгвал с
автомобила си, въпросният пешеходец - обв. Г.М. се изплюл на предното стъкло и
ударил още веднъж по колата му. Вследствие на това, св. М. спрял автомобила си
на пътното платно и излязъл от него, като в показанията си сочи, че докато се
разправял с водача на микробуса/св. В.Д./, който го изблъскал с ръце, обв. М.
му нанесъл силен удар с юмрук в лицето/ в дясната част/. Св. М. пояснявал, че
вследствие на удара му причерняло и залитнал, като се опрял на автомобила си.
След това всички си тръгнали, като св. М. се прибрал с автомобила си вкъщи. Още
същия ден св. М. посетил УМБАЛ "Св. Марина", гр. Варна, където
останал на лечение до 19.05.2017г. В показанията си св. М. заявявал, че не е
псувал и обиждал въпросните лица, като единствено нещо, което казал на момчето,
което го ударило било - "Внимавай какво правиш, не се занимавай с
мен".
Коментирани са показанията на
свидетелите В.Д./водач на микробуса/ и С.С./пешеходец/ , съгласно които след
като им свирил с клаксона, св. М. слязъл от колата и започнал да ги псува и
обижда на цигани, като в създалата се разправия обв. Г.М. му нанесъл един удар
с юмрук в лицето.
Посочено
е, че в хода на проведеното разследване са били разпитани лицата - Р.Н.М., вкл.
и допълнителен разпит, С.В.С., В.А.Д., изискани са били и са приложени копия на документи от значение
за разследването. На 18.01.2019г. Г.Т.М. е бил привлечен и разпитан в
качеството на обвиняем с оглед престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК. От изисканата и приложена справка за съдимост било установено, че Г.Т.М.
не е осъждан.
В хода на
разследването е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза
ІІІ-25/2017 год. на УМБАЛ „Св. Марина" Варна. От заключението й се
установява, че на 16.05.2017г. св. Р.М. е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение, счупване на пода на дясната орбита,
кръвонасядане по клепачите на дясното око, наличие на въздух в тях/емфизем/. В
своята съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма данни за изпадане в
безсъзнателно състояние.
При така
установеното от фактическа страна прокурорът е направил следните правни изводи,
както следва:
Материалите по делото мотивират извода, че е осъществен от правна страна
състава на престъпленията по чл. 130, ал. 1 от НК. Причиненото на св. Р.М.
травматично увреждане по своите медико-биологични признаци представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 161, ал. 1 НК,
това престъпление се преследва по реда на частното обвинение, с тъжба на
пострадалия до съда (на основание чл. 81, ал. 3 НПК), поради което
Прокуратурата не е компетентна да води наказателното производство. По делото не
са налице и основанията по чл. 49 НПК за реализация на правомощията на
Прокуратурата. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, която следва
да се кредитира, тъй като е изготвена от лице със съответната професионална
квалификация, се установява, че липсват наранявания, които да реализират медико
- биологичните признаци на тежка или средна телесна повреда по чл. 128 или чл.
129 НК, които са престъпления от общ характер.
Предвид
правната теория и константната съдебна практика прокурорът е приел, че не са налице и доказателства за наличие на
хулигански подбуди, поради което не е налице и престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, което е от общ характер и е цитирал следната
съдебна практика: Р. № 236 от 10.IV. 1997 г., на II н. о. на ВКС; Решение № 475
от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 496/2008 г., III н. о., НК, Решение № 714 от
4.IX.1991 г. по н. д. № 455/91 г., I н. о.; Решение № 510 от 22.IX.1971 г. по
н. д. № 380/71 г., II н. о.; Решение № 47 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. №
2349/2012 г, I н. о., НК: Решение № 641 от 19.VIII.1991 г. по н. д. № 287/91
г., I н. о. Акцентирал е върху Решение № 714 от 4.IX.1991 г. по н. д. № 455/91
г., I н. о. Съгласно което извършването на деянието на публично място, пред
множество лица, не е достатъчно да обоснове наличието на хулигански мотив, а е
необходимо да се установи, че отсъстват лични отношения. В случая прокурорът е
приел за безспорно установено, че на
16.05.2017г., в гр. Игнатиево, между св. М. и въпросните лица са възникнали
пререкания, както и че обв. Г.М. е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на
св. М., вследствие на който на пострадалия е била причинена лека телесна
повреда/видно от изготвената по делото СМЕ/. Относно възникналите пререкания
прокурорът е посочил, че са налице две
групи свидетелски показания/ на св. М., който твърди, че не е псувал и обиждал
лицата/ и на обв. М. и останалите свидетели, които сочат, че св. М. след като
слязъл от колата е започнал да ги псува и обижда на цигани. Прието е, че в хода
на разследването не са били установени странични лица, свидетели-очевидци на
случилото се, от показанията на които да може да се установи, какви точно реплики
са си разменили лицата.
Предвид
гореизложеното прокурорът е цитирал разпоредбата на чл.50 от НПК, съгласно
който, когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, какъвто е настоящия случай/ за престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК/, наказателното производство се спира, а пострадалия се
уведомява за правото му да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК. Прокурорът е
приел, че в хода на проведеното разследването не са събрани доказателства за това
пострадалият да не може да защити своите права и законни интереси поради
безпомощно състояние или зависимост от извършителя, поради което не е налице и
основанието, визирано в разпоредбата на чл.49 и следващите от НПК, за служебно
продължаване на наказателното производство от представителя на обвинението.
Предвид
изложеното прокурорът е посочил, че досъдебното производство следва да се спре
на основание чл.25, ал.1 т. 6 от НПК и на основание чл.50 и чл.81 от НПК да се
уведоми пострадалия Р.Н.М. за правото му да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК и в последствие на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, чл.243, ал.2 от НПК, чл.244, ал.1, т.1 и ал.З, вр. с чл.25, ал.1,
т.6 НПК е постановил следното:
„Частично прекратявам наказателното
производство по ДП № 155/2017г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна,
пр. пр. № 6759/2017г. по описа на Районна прокуратура - гр. Варна, водено срещу
Г.Т.М. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, поради
липса на извършено престъпление от общ характер.“
„Отменям
взетата по отношение на обв. Г.Т.М. МНО "Подписка".“
„СПИРАМ
наказателното производство по ДП № 155/2017г. по описа на РУ Аксаково при ОД на
МВР - Варна, пр. пр. № 6759/2017г. по описа на Районна прокуратура - гр. Варна,
за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.к. същото се преследва по тъжба на
пострадалия/престъпление от частен характер/.“
Съдът, като взе предвид възраженията на
жалбоподателя, становището на представителя на ВРП и доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, намира следното:
В
конкретния случай, въпреки изложените мотиви от страна на прокурора, волята му
е неясна и противоречива и не кореспондира с нормите на НПК, което в
действителност мотивира извод за незаконосъобразност и необоснованост на цялото
обжалвано постановление.
За да
стигне до този извод съдът взе предвид следните правни норми:
Съгласно нормата на чл. 24 ал.1
т.1 от НПК: Не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато:
деянието не е извършено или не съставлява престъпление и съгласно ал.(6)
на чл.24 от НПК(Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.)
Наказателното производство
се прекратява на основание ал. 5, т. 1 и в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за
спирането пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25 ал.1 т.6 от НПК: Наказателното производство се спира,
когато: на досъдебното производство се установи,че престъплението се преследва
по тъжба на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.1 т.1 от НПК: Прокурорът прекратява
наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6;
Съгласно
разпоредбата на чл. 244 ал.1т.1 от НПК: Прокурорът спира наказателното
производство в случаите на чл. 25 и 26;
Съгласно разпоредбата на чл. 245
ал.4 от НПК: Прокурорът прекратява наказателното производство, ако в
шестмесечния срок от получаване на съобщението за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 пострадалият от престъплението подаде тъжба по реда на чл. 81.
В конкретния случай не става ясно
точно какво желае прокурорът да бъде развитието на делото- да бъде частично
прекратено или да бъде спряно, тъй като се е произнесъл и в двете насоки.
Видно от цитираните норми, свързани
с установяването в хода на ДП, че се касае за престъпление от частен характер,
законодателят не е предвидил никаква възможност наказателното производство да
се прекратява частично в никакви хипотези, напротив, предвидил е единствено
възможност за спиране на наказателното производство в хипотезата на чл. 25 ал.1
т.6 от НПК и предоставяне на възможност на пострадалия да упражни правата си по
частно правен ред в шест месечен срок, без да разграничава наказателните
производства в зависимост от това дали
има или не привлечено към наказателна отговорност лице в качеството на
обвиняем.В тази връзка следва да се цитира ТР №2 от 07.10.2002г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което „частично прекратяване на наказателното производство” се изисква
когато от обвинението следва да се изключат отделни деяния, намиращи се във
връзка с деянието по обвинителния акт,
или отделни лица, привлечени да отговарят като съучастници за същото деяние., а
не и в хипотезите, когато се прецени, че престъплението следва да се преследва
по частно правен ред, поради което и тази техника в настоящия случай е
недопустима.
Настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай прокурорът е следвало да спре наказателното производство,
да предостави възможност на пострадалия да упражни правата си да подаде частна
тъжба и едва след това да прецени дали
следва да упражни правомощията си по чл. 243 ал.1т.1 от НПК вр. чл.24 ал.6
от НПК или по чл. 245 ал.4 от НПК, като прекрати цялото наказателно производство, а не предварително да прекратява
частично наказателното производство срещу единственото лице, което е привлечено
в качеството на обвиняем.В тази връзка самият прокурор в постановлението си е
изложил мотиви за наличие на предпоставки за спиране на наказателното
производство, а с диспозитива е прекратил частично същото срещу определено лице
и след това го е спрял, което категорично поражда неяснота относно волята му и
мотивира извод за липса на мотиви защо следва наказателното производство
изначално частично да бъде прекратено.
Предвид
горното съдът счита, че постановлението на ВРП за частично прекратяване и
спиране на наказателното производство по ДП
155 /2017г. по описа на РУ-Аксаково- ОД на МВР-Варна от 17.05.2019г., е
необосновано и незаконосъобразно, волята на прокурора не е ясна и категорична
както по отношение на частичното прекратяване, така и по отношение на спирането
на наказателното производство и в този смисъл съдът не следва да се произнася
по съществото на спора , поради което и
на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК,
съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
изцяло постановлението на прокурор при ВРП, с което прокурорът се е
произнесъл, както следва:
„Частично
прекратявам наказателното производство по ДП № 155/2017г. по описа на РУ
Аксаково при ОД на МВР - Варна, пр. пр. № 6759/2017г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Варна, водено срещу Г.Т.М. за престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ
характер.”
„Отменям
взетата по отношение на обв. Г.Т.М. МНО "Подписка"”.
„СПИРАМ наказателното производство по ДП №
155/2017г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, пр. пр. № 6759/2017г.
по описа на Районна прокуратура - гр. Варна, за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.к. същото се преследва по тъжба на пострадалия/престъпление от частен
характер/”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се отменя постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от уведомяването на
жалбоподателя, обвиняемия и ВРП пред
ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се отменя постановлението за
спиране на наказателното производство е
окончателно.
След
влизане в сила на определението, копие от него в едно с ДП № 155/2017г. по
описа на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, да бъде върнато на ВРП по
компетентност.
СЪДИЯ при ВРС :