№ 1167
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261063 oт 09.11.2020 г., постановено по гр. дело №
14598/2019 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. Б. М.,
ЕГН ********** против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния баща - Б. А. Г., ЕГН **********, настъпила на 07.12.2015 г. след
ПТП от 17.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 07.12.2015 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца В. Б.
М., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 5 630 лева.
Решението на първоинстанционният съд се обжалва от ищеца в частта,
в която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на Б. А. Г., ЕГН **********, ведно със
1
законната лихва, считано от 07.12.2015 г., до размер на сумата от 180 000 лева
с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации на съда и правни
изводи за отсъствие на пряка причинно-следствена връзка между
уврежданията, получени вследствие на ПТП от 17.11.2015 г. и настъпилата
смърт на 07.12.2015 г.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на сумата от 180 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2015 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част.
Моли да се присъдят направените във въззивната инстанция деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства установено следното:
Ищецът - В. Б. М., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
17.11.2015 г. в гр. София, около 10 часа на бул. „ Проф. Марко Семов“, в
района на входа на Онкологична болница е настъпило ПТП, при което лекият
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от Н. Д. Я. ЕГН
********** е ударил пресичащия пътното платно отдясно наляво пешеходец
Б. А. Г., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
лекия автомобил, който при управлението е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 20 от ЗДвП;
- вследствие на ПТП пострадалият пешеходец е получил тежка черепно
2
мозъчна травма; остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка вляво челно-теменно тилно; счупване на базата на черепа; оторагия
вдясно; контузия на мозъка; мозъчен оток;
- пострадалият е транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „Света
Анна“ АД – София, където е проведено е лечение и е изписан на 30.11.2015 г.,
като поради тежестта на уврежданията и настъпилите усложнения е починал
на 07.12.2015 г.;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна
полиция, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- образувано е било досъдебно производство;
- пострадалият пешеходец е негов възходящ /баща/;
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2015 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 27/, с който признал
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лекия автомобил, но оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че с исковата молба не са приложени доказателства за механизма, по който е
настъпило ПТП и защото застрахованият водач с поведението си не е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй като няма пряка причинна
връзка между деянието и настъпилата смърт.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
пешеходецът при пресичане на пътното платно е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 113 от ЗДвП, като не е съобразил
разстоянието до приближаващия се автомобил, с което в много голяма степен
/90 %/ е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
3
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства, се установява, че на че
17.11.2015 г. в гр. София, около 10 часа на бул. „ Проф. Марко Семов“, в
района на входа на Онкологична болница е настъпило ПТП, при което лекия
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от Н. Д. Я. ЕГН
********** е ударил пресичащия пътното платно отдясно наляво пешеходец
Б. А. Г., ЕГН **********.
След ПТП пострадалият пешеходец е бил транспортиран и приет за
лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където е проведено лечение до
изписването на 30.11.2015 г., а е починал на 07.12.2015 г.
В първата инстанция е прието заключението на извършената
автотехническа експертиза /л. 383/, която установява, че скоростта на лекия
автомобил е била около 50 км/ч., т.е. в рамките на разрешената за движение в
населено място, че ударът е бил предотвратим за водача, но не уточнява на
какъв сигнал на светофарната уредба и предприел пресичане пешеходеца.
От заключението на вещите лица, извършили в първата инстанция
комплексна медицинска експертиза /л. 12/ се установява, че Б. А. Г.
вследствие на удара от лекия автомобил е получил мозъчна контузия средна
степен на тежест; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
/субдорален/ по конвекситета на лява голямо-мозъчна хемисфера с хронична
и остра компонентна и максимална ширина до 7.5 - 8 мм.; дискретен
компресионно-дислокационен синдром -притискане и изместване на средните
мозъчни структури надясно; оток /едем/ на мозъка; линейно счупване на
дясната слепоочна кост на черепа; счупване на основата на черепа в дясна
средна черепна ямка; изтичане на кръв от десния ушен проход; контузия с
4
масивен травматичен подкожен кръвоизлив в дясната слепоочно-теменна
област на главата.
Проведено е комплексно болнично лечение, състоящо се от
реанимационни мероприятия, режим на легло, активно неврологично
наблюдение, медикаменти.
По своите медико-биологични характеристики черепно.мозъчната
травма представлява разстройството на здравето временно опасно за живота,
т..е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Пострадалият е бил на 74 години и е имал придружаващи заболявания:
прекаран миокарден/сърдечен инфаркт с поставен стент през 2011 г.;
бъбречно-каменна боласт вдясно; артериална хипертония ІІІ степен;
хипертонично сърце;
Пострадалият е изписан на 30.11.2015 г. и починал на 07.12.2015 г.
двадесет дни след травмата и 7 дни след напускане на здравното заведение.
Аутопсия по образуваното досъдебно производство не е извършена,
въпреки че е била задължителна да се установи причината за смъртта.
В досъдебното производство има данни, че пешеходецът е предприел
пресичане на пътното платно при червен сигнал на светофарната уредба.
Вещите лица, извършили медицинската експертиза, като отчитат
възрастта на пострадалия, придружаващите заболявания и установените в
здравното заведение увреждания сочат най-вероятните причини за смъртта на
Б. Г., като не могат да се изключат и други:
- контузия на мозъка с острия травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчана обвивка в лява голямо-мозъчна хемисфера;
- нов миокарден инфаркт на базата на хипертонична болест;
- исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт.
Вещите лица не могат да формират категоричен фактически извод за
пряката причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при
ПТП и смъртния изход.
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
5
По делото не е приложен съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила
осъдителна присъда по отношение на водача на лекия автомобил, който да е задължителен
за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Починалият Б. А. Г. е баща на ищеца.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
ПТП е настъпило на 17.11.2015 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
преди 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
Кодекса на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********,
управляван от Н. Я. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
6
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Ищецът е в кръга на лицата имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя възходящ /баща/.
Извършената по делото автотехническа експертиза обосновава извод за
противоправност на поведението на водача на лекия автомобил, тъй като при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 20 от ЗДвП.
Ищецът, чиято тежест е да проведе пълно и главно доказване на
основателността на предявените искове не установи по категоричен и
несъмнен начин пряката причинно – следствена връзка между
противоправното поведение на застрахования водач и настъпилата смърт, т.е.
ищецът не доказа, че поведението на водача осъществява деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД, в който случай съдът следваше да обсъжда размера на
дължимото се обезщетение и наличието на обстоятелства, които обосновават
извод за наличие на съпричиняване, както и на неговото процентно
съотношение.
Предявеният пряк иск е изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне, а неговата неоснователност влече неоснователност и на
акцесорния иск за заплащане на законната лихва, считано от деня на смъртта
на наследодателя на ищеца.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил предявените от ищеца против ответника пряк и акцесорен
иск, имащи за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия възходящ /баща/, настъпила вследствие на ПТП с
7
участието на застрахования при ответника водач, ведно със законната лихва,
считано от 07.12.2015 г., до размер на сумата от 180 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която главният иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 180 000 лева до пълния предявен
размер от 200 000 лева. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата от 5 130 /пет хиляди сто и тридесет / лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261063 oт 09.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 14598/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от В. Б. М., ЕГН ********** против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния баща - Б. А. Г.,
ЕГН **********, настъпила на 07.12.2015 г. след ПТП от 17.11.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането – 07.12.2015 г. до
размер на сумата от 180 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261063 oт 09.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 14598/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 261063 oт 09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 14598/2019
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявените от
В. Б. М., ЕГН ********** против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
8
ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща - Б. А. Г., ЕГН **********,
настъпила на 07.12.2015 г. след ПТП от 17.11.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането – 07.12.2015 г., за разликата над
сумата от 180 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - В. Б. М., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни
разноски, в размер на сумата от 5 130 /пет хиляди сто и тридесет / лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването, при наличието на предпоставките по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9