Номер 254316.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503578 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от ЗД „Булинс” АД, с
която обжалва определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа на
Видински окръжен съд, Търговско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил молбата
за изменение на постановеното решение по отношение на претендираните от ответника
разноски.
В частната жалба се твърди от жалбодатгеля, че определението е
незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно е приел, че разноските по чл.78, ал.3 от
ГПК са обхванати от разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Инвокира доводи, че разпоредбата
на чл.83, ал.2 от ГПК се отнася до съдопроизводствените такси и разноски и цели
получаване на правна помощ от лица, които по една или друга причина нямат финансова
възможност да защитят правата си пред съд. Ето защо моли съда да постанови определение,
с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да присъди разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 328.21 лв.
Ответникът по частната жалба редовно уведомен за същата не взима
становище.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа на Видински
1
окръжен съд, Търговско отделение, съдът е отхвърлил молбата за изменение на
постановеното решение по отношение на претендираните от ответника разноски. Видно от
мотивите на същото определение, съдът е приел молбата за неоснователна, предвид
освобождаването на ищеца от такси и разноски в производството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
направил своевременно изявление за присъждане на разноски, както и е представил списък
на разноските и доказателства за получаването на договореното възнаграждение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Действително
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.
2 ГПК по разпореждане на съда, но тъй като предявените от него искове са частично
отхвърлени, той не внася в съда нито таксите, нито разноските, от които е бил освободен, но
дължи направените разноски на насрещната страна. Това е така, тъй като е налице разлика
между дължимостта на разноски по производството и отговорността за разноски. Разноските
по производството се дължат на съда, поради което установеното в закона задължение за
разноски търпи изключения. В някои случаи законодателят освобождава страната от това
задължение или това става по разпореждане на съда и страната не внася разноски за
извършването на процесуални действия, поради което разноските за извършването на тези
действия се изплащат от бюджета на съда. Отговорността за разноски е обективна
/безвиновна/ деликтна отговорност по отношение на насрещната страна. От тази
отговорност никоя страна не е и не може да бъде освободена. В случая ищец е бил
освободен от заплащането на разноски по производството и не дължи внасянето им в съда,
но тъй като иска му е частично отхвърлен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК той дължи на
ответника застраховател направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
производството, съобразно отхвърлената част от иска.
Видно от доказателствата по делото ищецът е предявил иска си за сумата от
25 100 лв., а съдът е уважил същият в размер на 8 000 лв., поради което ищецът дължи да
заплати направените разноски за адвокатска защита на ответника за иск с цена в размер на
17 100 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 043 лв.,
предвид направеното изявление за прекомерност на адвокатския хонорар.
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Следва да
се постанови ново, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 043
лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
2
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа
на Видински окръжен съд, Търговско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил
молбата за изменение на постановеното решение по отношение на претендираните от
ответника разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА С. Г. Ш. , ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Булинс“ АД,
ЕИК:*** сумата от 1 043 (хиляда четиридесет и три) лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3