Р Е
Ш Е Н
И Е
260201/5.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 30.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1918 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от М.П.А., против Наказателно
постановление №19-0819-007658/02.03.2020г.,
на Началник група към ОД-МВР Варна, с-р „Пътна полиция“
Варна, с което и е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 200.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата
си въззивницата моли да и бъдат отменени наложените и наказания, твърди че не е
виновна за извършените нарушения, твърди за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно установяване на фактическата обстановка.
В съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована, се представлява от процесуален представител,
който моли ПН да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, изразява писмено становище по жалбата.
По делото е
установена следната фактическа обстановка: На 17.05.2010 г. възз.А. придобила
собствеността върху мотоциклет с Рег.№ Тх0771Х.
На 27.09.2019г. около 19.50ч., в гр.Варна по
ул.“Мир“ в посока към бул.“Христо Смирненски“ се движел мотоциклет с Рег.№ Тх 07
71Х, същия бил собственост на въззивницата А.. Мотоциклетът бил управляван от
неустановено по делото лице. По същото време в района се движел патрулиращ
полицейски служебен автомобил, в който били свид.П. и С.. Те забелязали
движението на мотоциклета, които нямал включена къса светлина, поради което го
последвали. След като се изравнили с него полицейските служители му указали, че
трябва да отбие и спре МПС. Водачът кимнал с глава, в израз на съгласие и
намалил скоростта си. След това обаче рязко увеличил скоростта и минал през бордюра,
което накарало полицейските служители да го последват. На кръстовището между
улиците „Мир“ и „Студентска“, водача на мотоциклета направил маневра наляво
директно към полицейския автомобил. Водачът на мотоциклета предприел маневра, с
която частично навлязъл в съседната лява пътна лента, като не пропуснал движещият
се в нея полицейски автомобил с рег.№ СВ5458Р. След сблъсъка водача скочил от
мотоциклета, изоставил го и продължил пеша. Поради навлизане съседната пътна
лента без да даде предимство на движещият се по нея автомобил водачът на
мотоциклета е допуснал ПТП с незначителни материални щети. Управляващият
мотоциклета човек напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на полицията.
След
извършена служебна проверка от страна на органите на МВР е установено, че
процесният мотоциклет е собственост на въззивницата.
В хода на адм.производство поради
обстоятелството, че въз.А. живеела на територията на гр.Добрич, При извършването
на проверката преписката била изпратена по делегация за изпълнение от местната
служба на сектор ПП. При снемане на обяснения от възивницата тя отказала да
попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, тъй като не можела да посочи кое лице е
управлявало мотоциклета и. Този факт е отразен, както в нейните собственоръчно
дадени обяснения, така и в справката на ОД МВР Добрич.
На 15.12.2019г. срещу въззивницата бил
съставен АУАН. В обстоятелствената част на Акта е отразена описаната по-горе
фактическа обстановка.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.25 ал.2 от ЗДвП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
АУАН бил
надлежно връчен на въззивницата, на 29.01.2020г. като същата е отбелязала, че
има възражения по акта. Такива не били депозирани и по-късно. Актът бил връчен
по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН от ОД МВР Добрич, в сроковете предвидени по чл.
34 ат ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН урежда
предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4 на същия чл.
43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато е съставен в
отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия -
предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната
служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от
него на нарушителя срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. В конкретния случай актът е бил
предявен на нарушителя от съответната
служба намираща се в населеното място, в което живее въззивницата, с което
административно - наказващият орган е спазил
изискването на закона.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане в съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група към ОДМВР Варна с-р Пътна полиция Варна.
След
преценка на доводите на въззивницата изложени с жалбата и, и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните и приложени писмени
доказателства по делото - констативен протокол от ПТП, справка от картон на
водача за други нарушения по ЗДвП, сведение от
единия от участниците в ПТП.
Съдът
намира, че кредитира показанията на св.С. и П., сочещи, че е претърпял ПТП, при
което единия водач е напуснал произшествието. В хода на проверката било
установен собственика на мотоциклета, но лицето което го е управлявало при
настъпването на ПТП не е било посочено.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено
обжалваното Наказателно постановление, като АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението
и е наказал въз.А. налагайки й глоба в размер на 200.00лева на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
АУАН е съставен редовно, така че обвързва
по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е
следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или
поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като
доказателствената тежест е негова. В конкретния случай за извършените нарушения
е налице акт за установяване на административно нарушение, който е редовно
съставен от Стилян Дтоянов на длъжност младши автоконтрольор в сектор
Пътна полиция към ОД на МВР-Варна и поради това има доказателствена сила
досежно удостоверените в него факти и обстоятелства
Фактическата
обстановка се потвърждава от разпитания в съдебно заседание свидетели и
представените по делото писмени доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване
на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника нарушение.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42
от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН
и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във фиксираният размер
определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на
осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат
целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно чл. 188, ал.1
ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено МПС отговаря за
извършеното от него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В
акта е посочено, че А., като собственик на автомобила не посочва кой е
управлявал собствения й автомобил в деня на ПТП. По делото не са били
ангажирани доказателства от нея, че е посочила водача /т.е. за опровергаване на
отразеното в акта/, нито за това, че е била в обективна невъзможност да го
посочи /например поради кражба на автомобила или друго отнемане без нейно
знание и съгласие/. Няма и такива твърдения. При тези данни въз. А. следва на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП да носи
административно-наказателна отговорност за извършените нарушения от друго лице.
Нормите на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДП предвиждат, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Следва да се посочи, че трайното дезинтересиране от притежавано МПС не води до
отпадане на адм. отговорност за извършените с него нарушения.
Според
общата норма на чл.
188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение, като е въведена оборимата презумпция,
че собственикът се наказва, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Следователно, тежестта за установяване на водача на МПС носи неговия
собственик. В случая това е въззивницата, на чието име е регистрирано МПС и към
настоящия момент. Същата не е попълнила декларация,
в която да посочи на кого е предоставил МПС както са формалните изисквания на
закона и издаването на АУАН и НП с позоваване на разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП е законосъобразно.
На жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено от него административно нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство следва, при извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента. Св. П. сочи в показанията си, че при управление на
служебен автомобил водач на мотоциклет се извършил маневра наляво към съседната
пътна лента в която са се движили те, поради което е настъпил ПТП.
Между
страните не съществува спор по отношение на фактичесата обстановка на
възникналото ПТП.
От
същите се установява, че действително при навлизане в в съседна лява пътна
лента не пропуска движещият се по нея автомобил в следствие а което е
възникнало произшествието. Безспорно в случая е налице ПТП по смисъла на §6т.30
от ДР към ЗДвП, съгласно която разпоредба това е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. Намира, че нарушената правна норма е правилно
определена. Безспорно е, че с
навлизането изцяло или частично в съседна пътна лента е вид маневра, а нормата
на чл.25ал.2 от ЗДвП съдържа задължението при извършването на каквато и да е
маневра, водача да съобрази поведението си с останалите участници в движението
и да я извърши по начин, че да не създава опасност за тях. Предвид горното,
съдът намира, че нарушената правна норма е правилно определена, като същата е
правилно отнесена и към санкционната такава.
Поради това съдът приема,
че наложеното наказание по т.1 от НП по реда на чл. 179 ал.2 от ЗДвП е правилно
определено в предвидения от закона размер и не следва да се ревизира.
По пункт втори от НП- Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123
ал.1 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Жалбоподателя не е спрял за да установи последиците от ПТП. От
представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания безспорно
се установява, че въззивника
е допуснал нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е
напуснал местопроизшествието без да установи последиците от
местопроизшествието. Съдът намира, че
наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя
е правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията
на административното наказание в пункт
втори, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е
съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства
въззивникът да е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС в последните
пет години. В тази връзка съдът намира, че наказание в пункт втори, определено
към минималния размер би било по-справедливо и съответстващо на извършеното
нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира, че следва да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 200 на 50 лева, като наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 1 месец остава непроменено.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като
негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните
нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване
на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0819-007658/02.03.2020г.,
на Началник група към ОДМВР Варна, с-р „Пътна полиция“ Варна, с което на М.П.А.
ЕГН **********, с което по пункт 1 е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №19-0819-007658/02.03.2020г., на Началник
група към ОД МВР Варна, с-р „Пътна полиция“ Варна, с което на М.П.А., ЕГН **********
по пункт.2 и е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, като НАМАЛЯ само
размера
на наложеното наказание „ГЛОБА” от 200.00 на 50.00 лева.
ОСЪЖДА М.П.А., ЕГН **********
*** сумата
в размер на 80 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
СЪДИЯ: