Р Е Ш Е Н И Е
№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1719 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Ч.Ч., предявена
чрез пълномощник адвокат И.И., срещу решение № 48/28.05.2020 г. по н.а.х.д. №
89/2020 г. на Районен съд Девня, ІV състав,
с което е потвърдено НП № 18-0819-006936/20.12.2018 г. на началника на група
към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени
административни наказания, както следва: 1/ за нарушение на чл. 139 ал.
5 ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лв., на основание чл. 179 ал. 3 т. 1 ЗДвП; 2/ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба в размер на
10 лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП; 3/ за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал.
1 т. 1 предл. 3 ЗДвП; 4/ за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 6 ЗДвП – глоба
в размер на 20 лв., на основание чл. 185 ЗДвП.
По съображения за постановяване на решението в
нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и при явна
несправедливост на потвърдените с него наказания – касационни основания по чл.
348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, се иска да бъде
отменено от касационната инстанция и наместо тя да постанови друго по съществото
на правия спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление също да се отмени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.10.2020 г. страните, редовно призовани, не се представляват. С предявено писмено становище с. д. № 12632/15.10.2020 г. касаторът И.Ч. поддържа касационната жалба на заявените в нея касационни основания и при формулираното въз основа на тях искане. В писмени бележки с. д. № 11850/29.09.2020 г. ответната страна ОД на МВР – Варна оспорва чрез пълномощника си юрисконсулт К.Л.-А. основателността на касационната жалба като моли съда да остави в сила касираното решение и да присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство пред касационната инстанция от юрисконсулт. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 10.06.2020 г. /л. 25 от н.а.х.д. № 89/2020 г. на ДРС/, а касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до ДРС, е предявена на датата 24.06.2020 г. /л. 9 от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира следното по основателността на касационната жалба:
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора И.Ч.Ч. за това, че на 21.11.2018 г. около 13:50 часа в община Варна на първокласен път № І-2 като водач на товарен автомобил „Ивеко тракер“ с рег. № В****ВР, собственост на „Шам-БГ-2017“ ЕООД, е извършил следните нарушения на ЗДвП: 1/ в нарушение на чл. 139 ал. 5 ЗДвП управлява товарния автомобил по републикански път без заплатена винетна такса, за което с НП му е наложено административно наказание глоба по чл. 179 ал. 3 т. 1 ЗДвП в размер на 3 000 лв.; 2/ в нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП не носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС, за което с НП му е наложена глоба по чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. второ ЗДвП в размер на 10 лв.; 3/ в нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП не носи свидетелството за регистрация на МПС, за което с НП му е наложена глоба по чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. трето ЗДвП в размер на 10 лв.; 4/ в нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 6 ЗДвП не носи документ, отразяващ датата на извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност на тегленото ремарке, за което с НП му е наложена глоба по чл. 185 ЗДвП в размер на 20 лв.
Касационният състав намира, че въззивният съд правилно е приел в решаващите мотиви, че по пункт първи от потвърденото наказателно постановление жалбоподателят е извършил съставомерно административно нарушение. Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 139 ал. 5 ЗДвП /тази от ДВ бр. 101/2015 г., в сила от 22.12.2015 г./ движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. В същата връзка чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗП в приложимата към случая редакция от ДВ бр. 31/2018 г. предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок изброената категория пътища като размерът й се определя от Министерския съвет. Реципрочно на задължението по чл. 139 ал. 5 ЗДвП, чл. 179 ал. 3 т. 1 ЗДвП в действащата към момента на извършване на нарушението редакция от ДВ бр. 39/2011 г. предвижда административно наказание глоба от 3000 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗП управлява по републиканските пътища без дължимата винетна такса пътно превозно средство от вида на изчерпателно изброените в разпоредбата, между които в първото й предложение попадат именно превозните средства от вида на процесното, които са предназначени за превоз на товари.
Като се има предвид, че санкционната правна норма определя като субект на нарушението именно водача на МПС, се явява лишено от основание оплакването на касатора, че при потвърждаване на наказателното постановление въззивният съд неправилно не е отдал значение на обстоятелството, че собственик на автомобила е трето лице, различно от наказаното.
Неоснователно е и оплакването, че съдът е игнорирал допуснато в наказателното постановление съществено процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че от съдържанието му не ставало ясно какъв по вида си автомобил е управлявал наказаният. Действително, само на едно място в наказателното постановление, явно поради допусната техническа грешка, наместо товарен е изписано лек автомобил. Навсякъде другаде обаче в наказателното постановление, а също и в АУАН, въз основа на който е издадено то, превозното средство е обозначено правилно като товарен автомобил при абсолютно еднозначно изписване на марката и на регистрационния му номер и при правилно означаване на разпоредбата, предвиждаща отговорността на водача при управлението точно на товарен автомобил при наличието на пропуск да се заплати изискуемата винетна такса. При това положение и като се има предвид, че водачът много добре е знаел, че управлява товарен автомобил, би било абсолютно формално допуснатата техническа грешка да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което поради това да доведе до отпадане на отговорността на водача.
При преценката за законосъобразността на наказателното постановление в частта по пункт едно районният съд не е съобразил обаче факта, че считано от 16.08.2019 г. разпоредбата на чл. 179 ал. 3 ЗДвП е изменена като в новата си редакция тя предвижда административно наказание глоба от 300 лв. за водачите, управляващи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, пътни превозни средства с обща технически допустима маса над 3, 5 тона /каквото, предвид факта, че е товарно е и процесното ППС/ без за тях да е заплатена дължимата винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗП. Предвид нормата на чл. 3 ал. 2 ЗАНН, предвиждаща, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, районният съд е следвало в тази част наместо да потвърди, да измени наказателното постановление като намали размера на глобата от 3000 лв. на предвидения в новата редакция на чл. 179 ал. 3 ЗДвП размер от 300 лв.
Поради това в тази част поради допуснатото от съда неправилно приложение на закона въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН и наместо него на основание чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН да се постанови ново от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се измени по посочения начин.
В частта относно потвърдените от районния съд наказания по пункт 2, 3 и 4 от наказателното постановление касационният състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Въпреки че с въззивната жалба наказателното постановление е било оспорено изцяло по реда на чл. 59 ЗАНН, нито в нея, нито в хода на въззивното производство жалбоподателят е изложил някакви конкретни факти във връзка с оспорването по пункт 2, 3 и 4 от него. Такива не се съдържат и в АНП като нито при подписването на АУАН, нито в тридневния срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН нарушителят е предявил възражения срещу констатациите, обуславящи установените нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1, 2 и 6 ЗДвП. Като се има предвид, че на основание чл. 189 ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с оборима доказателствена сила, то изцяло в тежест на жалбоподателя е било да обори констатациите в акта и след като не го е сторил, те правилно са приети за верни от съда. При правилно посочване на нарушените разпоредби във връзка с така установените факти, АНО правилно е издирил и приложил и следващите се санкционни норми на ЗДвП. Тъй като наложените административни наказания по пункт 2, 3 и 4 от наказателното постановление са регламентирани в закона във фиксиран размер на глобата, то за съдебното решение, с което са потвърдени, е неприложимо касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН - „явна несправедливост на наложеното наказание“.
Предвид крайния изход на спора и изрично направеното пред касационната инстанция от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в полза на дирекцията процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 48/28.05.2020 г. по н.а.х.д. № 89/2020 г. на Районен съд Девня, ІV състав, САМО В ЧАСТТА, в която е потвърдено по пункт 1 наказателно постановление № 18-0819-006936/20.12.2018 г. на началника на група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Ч.Ч. за нарушение на чл. 139 ал. 5 ЗДвП е наложена на основание чл. 179 ал. 3 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. като НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ в частта по пункт 1 наказателно постановление № 18-0819-006936/20.12.2018 г. на началника на група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, като НАМАЛЯВА от 3000 /три хиляди/ лева на 300 /триста/ лева размера на наложената на И.Ч.Ч. глоба по чл. 179 ал. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал. 5 ЗДвП.
В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/28.05.2020 г. по н.а.х.д. № 89/2020 г. на Районен съд Девня, ІV състав.
ОСЪЖДА И.Ч.Ч., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/