№ 8487
гр. С., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря Е. Ю. И.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110138515 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
137, ал. 2 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и абонатна
станция /съоръжения за присъединяване/, находящи се в жилищна сграда в режим на
етажна собственост в гр. С., ул. „П.“ № 48, като поддържа, че е изградил съоръженията
за нуждите на топлоснабдяването на сградата след съгласуване с ответника. Посочва,
че ответникът е получил владението върху тях и е открил абонатни номера на
отделните етажни собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Твърди,
че собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до
три години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника
преди преминаване на собствеността се дължи цена. Поддържа, че ответникът е
отказал да изпълни задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, а е
продължил да ги ползва без да заплаща цена за ползването им на ищеца. Претендира от
ответника заплащането на сумата от 4507,25 лв. (след допуснато изменение на иска по
размер), представляваща неплатена цена за ползване на съоръженията за
присъединяване към топлопреносната мрежа на процесната жилищна сграда за периода
от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска (18.07.2022 г.) до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в
който поддържа, че претенцията на ищеца е форма за злоупотреба с права, доколкото
ищецът не е представил документите, необходими за сключване на окончателен
договор, по силата на който процесните съоръжения да преминат в собственост на
ответника, както и че ищецът не следва да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
По делото не се спори между страните, а и от предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 611
от 08.10.2007 г., се установява, че между страните по делото е сключен предварителен
договор с предмет – изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция
от и за сметка на ищеца, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 65
мм, и съответна дължина по трасе 82 м., и абонатна станция с мощност 400 kW за
отопление и вентилация и 50 kW за битово горещо водоснабдяване, с които да бъде
захранена с топлинна енергия за отопление и БГВ жилищната сграда – етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., З. Б 3, ул. „П.“ № 48.
Съобразно уговореното в предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 08.10.2007 г., „Б. III“
ООД се е задължил да представи на „Т. С.“ ЕАД одобрен инвестиционен проект за
присъединителния топлопровод и абонатната станция, да изгради за своя сметка
строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното
проучване за присъединяване на дружеството, като до прехвърляне на правото на
собственост върху строежа на дружеството, ищецът е негов собственик, да извърши за
своя сметка всички демонтажни и възстановителни работи в мястото на
присъединяване към топлопреносната мрежа в срокове по график, съгласуван с
топлофикационен район С., да изпълни всички предписания на дружеството,
необходими за монтиране на средствата за търговско измерване, да проведе 72 – часова
топла проба при експлоатационни условия на строежа по свое искане и за сваоя
сметка. От своя страна „Т. С.“ ЕАД се е задължила да придобие правото на собственост
върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от потребителя при
условията на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ с договора за присъединяване /чл. 23 от
предварителния договор/.
Съгласно уговореното в чл. 4 от предварителния договор след завършване на
строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване.
На 26.01.2009 г. е издадено от Столична РДНСК разрешение за ползване № ДК
– 07 – 42 на строеж „Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда
в УПИ IV, кв. 158 по плана на гр. С., м. „З. Б 3“, район „В.“, ул. „П.“ № 46-48.
На 30.06.2022 г. е отправена от „Б. III“ ООД до „Т. С.“ ЕАД покана за
сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на изградените
съоръжения за присъединяване за обект с административен адрес: гр. С., УПИ III –
10,11, кв. 158, ул. „П.“ № 48.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че процесната сграда
е включена към централизирано топлоподаване на 18.03.2009 г., като въвеждането в
експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция е извършено съобразно
действащия ЗУТ и подзаконовата нормативна база. По данни на топлорайон „С. Изток“
съоръжението се ползва от ответника. Размерът на цената за ползване на съоръженията
/ абонатна станция/ за периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г. е 4507,25 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
кумулативното наличие на следните предпоставки – че ищецът е собственик на
съоръженията за присъединяване; че през процесния период съоръженията фактически
са се ползвали от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
2
разместване в отношенията между тях, довело до обогатяване на ответника за сметка
на ищеца, който е обеднял, както и размера на обезщетението за ползването.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът приема, че
се касае за частен случай на общия фактически състав на неоснователното обогатяване,
регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ „при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията
към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са
негова собственост“, като в случай, че изграждането на съоръженията по ал. 1 е
извършено от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие,
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1,
изградени от клиентите /чл. 137, ал. 2 от ЗЕ/.
От събраните писмени доказателства /предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от
14.12.2004 г., разрешение за ползване № ДК – 07 – 42/26.01.2009 г./ се установява, че
ищцовото дружество е изградило за своя сметка следното съоръжение – външно
топлозахранване и абонатна станция на смесена сграда, находяща се в УПИ III, кв. 158,
по плана на гр. С., м. „З. Б 3“, район „В.“ – Столична община, с административен адрес
гр. С., ул. „П.“ № 46-48.
Съгласно уговореното в чл. 7 и чл. 23 от договора от 08.10.2007 г. за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, до
прехвърлянето на правото на собственост на „Т. С.“ ЕАД ищцовото дружество е
собственик на съоръжението /външен топлопровод и абонатна станция/.
От събраните по делото доказателства се установява, че е подадена от „Б. III“
ООД до „Т. С.“ ЕАД покана за сключване на окончателен договор за сключване на
окончателен договор за прехвърляне на собствеността на изградените съоръжения за
присъединяване за обект с административен адрес: гр. С., УПИ III – 10,11, кв. 158, ул.
„П.“ № 48, като до приключване на съдебното дирене по делото такъв договор за
присъединяване не е сключен. По делото не се установява ответното дружество да е
изискало от ищеца представянето на допълнителни документи, които да не са му били
представени, както се поддържа неоснователно в отговора на исковата молба. От
представен по делото отговор от „Т. С.“ ЕАД до „Б. III“ ООД с изх. № П-
8016/20.07.2022 г. не се установява да са изискани конкретни документи във връзка с
процесния обект.
На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че процесната
сграда е включена към централизирано топлоподаване на 18.03.2009 г., както и че
съоръжението се ползва от ответника, за да доставя топлинна енергия в имота.
Ето защо, налице е основанието по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за заплащане от страна
на ответното дружество на цена за ползване на съоръжението.
Тъй като се касае за регулиран пазар, обогатяването и обедняването на
страните се изразява в спестяване на плащането на дължимата цена за достъп, която е
определена от регулатора – КЕВР.
За установяване на цената на ползването на съоръжението по цени, определени
от КЕВР, е изслушано заключение на СТЕ, според което размерът на цената за
ползване на съоръженията /топлопровод и абонатна станция/ за периода от за периода
от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г. е 20 730 лв.
Предвид изложеното по – горе и с оглед диспозитивното начало в гражданския
3
процес предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 4507,25 лв.,
предявена като частичен иск от иск за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена
цена за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С., З. Б 3, ул. „П.“ № 48, за периода от
24.06.2020 г. до 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска (18.07.2022 г.) до окончателното изплащане.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски.
При този изход на спора право да му бъдат присъдени разноски има ищецът.
Ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е основателно.
Уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
съобразно материалния интерес по делото – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащо на 545,51 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде редуцирано
до сумата от 550 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1230,29 лв., представляваща
направени разноски по делото /за държавна такса, за депозит за вещо лице по СТЕ и за
адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. К. С., ул. Я. № 23Б, да заплати на „Б. III“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 46-48, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 4507,25 лв., представляваща неплатена цена за ползване на
съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. С., З. Б 3, ул. „П.“ № 48, за периода от 24.06.2020 г. до
24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (18.07.2022
г.) до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1230,29 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4