Р Е
Ш Е Н
И Е № 751
гр.Сливен, 28.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 4327 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане, в
резултат на настъпила трудова злополука- правно основание чл.200, ал.1 КТ и
цена на иска 50 000 лв., иск по чл.200, ал.1 КТ – обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 884,19
лв., представляващи платени разходи за медицинско лечение, следствие трудовата
злополука и иск по чл.200, ал.3 КТ –
обезщетение за разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението по общественото осигуряване за временна
неработоспособност за срок от осем месеца от 14.02.2018г. до 11.10.2018г. в
размер на 11 430,36 лв. Всички
обезщетения се претендират, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с Разпореждане
№ 5104-19-16/22.03.2018г., ТП на НОИ - Сливен, на основание чл.60 ал.1 КСО приело, че декларирана злополука
вх.№5101-19-9/19.02.2018г.. по описа на ТП на НОИ - гр. Сливен станала с него на 14.02.2018г. се приема за
трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. Сочи, че с Протокол №
5103-19-4/16.03.2018г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 14.02.2018г. ТП на НОИ - Сливен приело, че на
14.02.2018г., около 11.45 часа. при пътуване в служебен автомобил "Рено
Меган" СН 5242 ВН управляван от Р.З.В., също служител на дружеството, на
АМ „Хемус", посока гр.Варна в близост до бензиностанция „Шел Енево
юг", водачът преминал през събрала се на пътното платно водач получил се
аквапланингч автомобила поднесъл и се ударил в дясната мантинела. В резултат на
произшествието, пътуващият в автомобила ищец, получил телесни наранявания,
диагностирани като множествени счупвания на лумбосакралната част на грьбначния
стълб и таза.
Ищецът твърди, че бил назначен
при ответника с трудов договор № 004/11.02.2016г. на длъжност "Продуктов
мениджър", считано от 11.02.2016г. бил осигурено лице за осигурителен риск
трудова злополука. По длъжностна характеристика отговарял за изготвянето и
предоставя на търговските представители необходимата техническа информация за
осъществяване на продажби, определял цените на продуктите, съдействал за
изготвяне на годишния бюджет, участвал в организирането, реализацията и
отчитането на ефективността на провежданите промоционални кампании, подпомагал
търговските представители с консултации на място при клиенти - потенциални и
настоящи и др.
Твърди, че на 14.02.2018 г. изпълнявал служебните си задължения, като
пътувал на задна седалка в служебен автомобил, управляван от колегата му Р.В.
на път за среща с голям потенциален клиент на дружеството. Работата му била
възложена от управителя Пламен Даскалов същата сутрин след среща в офиса на
дружеството.
За реализираното ПТП в ОД на МВР Шумен, РУ Нови Пазар било образувано
и се водело досъдебно производство ДП №112/2018г. по описа на РУ Нови Пазар,
което приключило с произнасяне по вината на водача Р.В. от компетентния Районен
съд Нови пазар с влязло в сила окончателно Решение № 113/06.12.2018г. по НАХД №
353/2018г. по описа на съда.
Ищецът твърди още, че веднага
след произшествието бил приет и лекуван в МБАЛ Шумен АД. Бил изписан с водеща
диагноза множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза. По-късно бил прегледан и от съдебен лекар, който заключил, че получил
компресионно счупване на телата на 1 и 2 лумбални прешлени. Причинено било на
ищеца трайно затруднение движението на снагата с възстановителен период от 12
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Сочи, че ползвал болнични в продължение на 6 месеца, след което насочен
към ТЕЛК и съответно удължен бил периода на възстановяването с още два месеца.
След това използвал всички дни от неползван платен годишен отпуск. ТЕЛК имал
указания към работодателя ищецът да бъде трудоустроен и преназначен на работа
без пътуване с МПС. Така работодателят предложил да премести ищеца на друга
позиция, но с по-ниско възнаграждение. С допълнително споразумение
№100/20.11.2018г. към трудов договор № 004/11.02.2014г. ищецът бил преместен от
длъжност "Продуктов мениджър" на длъжност „.Технолог
производство". На 28.11.2018г. работодателят едностранно със Заповед
№57/28.11.2018г. прекратил трудовото правоотношение.
Твърди, че бил лишен за дълъг
период от възможността да полага труд и да издържа семейството си. Получаваното
трудово възнаграждение, ведно с периодичните бонуси, не можели да се сравнят по
размер с получаваното от ищеца в продължение на осем месеца обезщетение за
временна неработоспособност. Лишен бил от този доход, тъй като тогава получавал
размера на осигурителния доход, а не реално получаваното възнаграждение преди
катастрофата. Това съставлявало имуществена вреда за увредения, изразяваща се в
разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението за временна нетрудоспособност. Паралелно с това по повод лечението се налагало да прави
значителни разходи за възстановяване на здравето - медицински престой, лечение
и консумативи. Имуществените вреди се изразявали в разходи за медицинско
лечение по възстановяване на здравето на ищеца в размер на 884.19 лв., както и
разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението за временна нетрудоспособност за срок от осем месеца общо 11 430,36
лв.
Твърди, че нараняването му
донесло значителен дискомфорт, затруднения в чисто битов план - при обслужване
на най-елементарни физиологични и хигиенни нужди. Имал нужда от помощ в
продължение на три месеца след злополуката. Повече от година и до момента носел
ортопедичен корсет. Това му създавало нови оплаквания, схващал се, трудно
движел врата, крайниците изтръпвали и
трудно си служел с ръцете, а походката била нарушена.
От съда се иска осъждане на
ответника да плати на ищеца следните суми:
-
в размер на 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдание от нанесеното телесно увреждане, следствие на трудова
злополука, настъпила на 14.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане,
- в размер на 884,19 лв., обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в понесени разходи за медицинско лечение на
причинената телесна повреда в размер на 884,19 лв. /осемстотин осемдесет и
четири лева и 19 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от увреждането
14.02.2018г. до окончателното изплащане
и
- в
размер на 11 430,36 лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляващо разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност -за срок от осем
месеца /от 14.02.2018г.- 11.10.2018г./, по 2000 лв. месечно, ведно със
законната лихва, считано от увреждането 14.02.2018г. до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответника е депозиран и с него се
оспорват исковете. Твърди, че още преди злополуката ищеца имал намерение да прекрати по своя
инициатива трудовото правоотношение с ответника, като на 06.02.2018г. депозирал
в молба за напускане, в която било включено предизвестие за прекратяване на
трудовите правоотношения. Освен това
ищецът не бил преназначен от работодателя на длъжност с по-ниско заплащане, а с
молба от 20.11.2018г. сам пожелал да бъде назначен на длъжност „технолог
производство" и то при запазен размер на основното трудово възнаграждение
- 3 011 лв. Сочи, че на ищеца било изплатено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 18 000 лв. от „ДЗИ Общо застраховане" на 27.08.2018г. по щета
№ 43072951800040, като обезщетението било за същите травматични увреждания от
същото събитие. Ищецът не бил съгласен с
този размер и образувал т.д.145/2019г. на БОС за причинените му неимуществени
вреди, които оценил на 50 000 лв.
Твърди, че ищеца бил длъжен първо
да предяви пред застрахователя претенция по задължителна застраховка на
работниците и служителите, тъй като претендираното от работодателя обезщетение,
задължително следвало да бъде намалено, с размера на получените суми по тези
договори.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че в момента на ПТП
ищеца бил без поставен предпазен колан и това поведение на служителя
представлявало проявена груба небрежност, свързана с незачитане на законово
предписание. В Епикриза по ИЗ 2744/ 2018г., издадена от МБАЛ „Шумен" АД, в
раздел „Анамнеза", информация, събрана и предоставена от пациента при
непосредственото му постъпване в лечебното заведение, изрично било записано, че
ищеца не е ползвал обезопасителен колан, т.е. ищецът изрично декларирал това.
Ответникът твърди, че голяма част
от уврежданията се дължали не на злополуката, а на предходни, хронични
заболявания и дегенеративни изменения в организма на ищеца, за които
работодателят не следвало да носи отговорност. До този извод ответникът стига
след анализ на медицинска документация от извършено рентгеново изследване на
лумбални прешлени и МРТ изследване от 15.11.2018г. Ето защо оспорва наличие на
причинно -следствена връзка между претърпяното ПТП и твърдените от ищеца увреждания.
Оспорва се и механизма на
получаване на уврежданията. Оспорва се твърдението, че здравето на ищеца било увредено
необратимо. Към настоящия момент състоянието му било значително подобрено, за
което говорела липсата на последващо
решение на ТЕЛК /липсвало произнасяне на ТЕЛК през месец декември 2018г., т.е.
два месеца след първоначалното произнасяне на ТЕЛК/.
Оспорва се претенцията за
имуществени вреди, като разлика между действително получавано трудово
възнаграждение и получено обезщетение за временна нетрудоспособност за срок от
осем месеца. Разликата за обезщетяване следвало да бъде разликата, явяваща се между
сумите, получени от общественото осигуряване и основното трудово
възнаграждение, но без да се вземат предвид сумите за допълнително заплащане,
бонуси и т.н. Оспорва се също и предявения иск за имуществени вреди,
представляващи медицински разходи. Липсвали доказателства, че претендираната
сума по приложените фактури била необходима за лечението на ищеца. Оспорва се
твърдението, че разходите по приложените фактури и фискални бонове били
направени от ищеца, по повод процесното ПТП и във връзка с лечение на уврежданията.
Оспорва се иска за лихви върху
твърдяната разлика в трудовото възнаграждение и по-точно началната дата, от
която се претендира - 14.02.2018г., тъй като евентуалната вреда, изразяваща се
в разлика с трудовото възнаграждение, не била настъпила на датата на
произшествието. Освен това, работодателят не отговаря на основание деликт,
респ. падежът не бил на датата на претърпяната злополука. Същото се отнасяло и
за иска за лихви върху сумата от 884,19 лв., тъй като разходите не били
направени на тази дата.
Падежът спрямо работодателя не
започвал от деня на увреждането, тъй като работодателят не бил делинквент.
Претендират се деловодни
разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника също депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер по идентични съображения с тези на ответника.
Съдът след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и писмени и гласни доказателствени средства прие за установено от
фактическа страна следното:
С Трудов договор № 4/11.02.2016
г. ищецът Д.Д. бил назначен на длъжност „Продуктов мениджър и консултант“,
считано от същата дата в ответното дружество. Било уговорено основно месено
възнаграждение в размер на 3011 лв., 0.6% възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит върху размера на основното месечно възнаграждение за
всяка година придобит трудов стаж. Също така страните уговорили, че след
придобиване на минимум три години трудов стаж в ответното дружество, да се
заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 1% от размера
на основно месечно възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж в
предприятието. Договорена е и в чл. 8 допълнителна клауза, относно получаване
на допълнително възнаграждение обвързано с реализираните обеми продажби за
птици /лева на тон/, подробно описани в договора.
На 06.02.2018 г. ищецът депозирал
пред работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 07.03.2018г.
Установява се от протокол №
5103-19-4/16.03.2018г. за резултати от извършено разследване на злополука,
съставен от Комисия на НОИ ТП Сливен, че на 14.02.2018г., около 11:45 часа при
пътуване в служебен автомобил „Рено меган” , рег.№ СН 5242 ВН, на АМ „Хемус” в
посока гр.Варна в близост до бензиностанция „Шел Енево юг”, ищецът претърпял
ПТП. Автомобилът управляван от свидетеля Р.В. преминал през събрала се на
пътното платно вода, получил се аквапланинг, автомобилът поднесъл и се ударил в
дясна мантинела. При удара пострадал ищецът, който бил пътник в автомобила на
задната седалка.
На 02.03.2018 г. ищецът депозирал
пред работодателя заявление, с което поискал да бъде анулирана молбата му за
напускане.
С Разпореждане № 5104-19-16/22.03.2018г.
на длъжностно лице при ТП НОИ Сливен, злополуката реализирана на 14.02.2018г.,
при която пострадал ищецът била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
С Експертно решение № 2123 от
182/26.10.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас била поставена на ищеца водеща
диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове и други отдели”. Отбелязано е
и общо заболяване двустранна радикулопатия Л5 с изразен вертебрален и
радикулерен синдром, АХ без органни увреждания, състояние след фрактура на
Л1, Л2 с леко ограничени активни
движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб.
След трудовата злополука ищецът
ползвал отпуск, поради временна неработоспособност, считано от 14.02.2018 г. до
11.10.2018г. /арг. от издадени болнични листи/.
С молба до работодателя от 20.11.2018г. ищецът поискал да бъде
преназначен на друга длъжност, считано от 20.11.2018г. Така към трудовия
договор между страните било сключено на същата дата допълнително споразумение №
100 за изменение на трудовия договор, като била променена длъжността на ищеца
от „Продуктов мениджър” на „Технолог производство”. Уговореното основно
трудово възнаграждение било запазено в същия размер от 3011 лв.
Със Заповед № 57/28.11.2018 г. на
работодателя било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от
28.11.2018 г.
Между ответното дружество и
третото лице помагач – застраховател била сключена задължителна застраховка
„Трудова злополука”, видно от застрахователна полица от 20.12.2017 г. Срокът на
действие на застраховката бил за една година от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г.
със застраховани 76 броя лица по приложен списък. Между същите страни имало
сключена застраховка „Гражданка
отговорност” за МПС с рег. № СН 5242 ВН
/арг. от справка от Гаранционен фонд - л.129 от делото/.
С Решение № 113/06.12.2018 г. по
АНХД № 353/2018 г. на РС – гр.Нови Пазар бил признат водачът на автомобила Р.З.В.
за виновен в това, че на 14.02.2018 г. при управление на МПС – товарен
автомобил марка „Рено меган” с рег. № СН 5242 ВН, на АМ „Хемус” нарушил
правилата на ЗДвП, като при приближаване на бензиностанция „Шел Енево юг” край
гр. Нови Пазар, обл. Шумен, не съобразил поведението си с пътните знаци и се
движил с превишена скорост от
Ищецът упълномощил адвокат при АК
– Бургас за изготвяне и депозиране на заявление пред застрахователя на ответника
във връзка с настъпилото ПТП. Пълномощникът депозирал заявление пред
застрахователя от 01.08.2018 г. с искане
за определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените вреди. Била
заведена Щета № 43072951800040, по която третото лице помагач – застраховател
изплатило на ищеца по застраховката „ГО на автомобилистите“ сума в размер на
18 000 лева /обявен за безспорен факт между страните в о.с.з. от
21.11.2019 г. – л. 182 от делото/.
Ищецът направил и разходи на обща
стойност 884,19 лв. Тези разходи съдът приема, че са направени във връзка с
получените при ПТП увреждания, тъй като датират непосредствено след злополуката
и са за закупуване на изписани с
медицински рецепти медикаменти, медицински принадлежности, също за извършени
изследвания, както и заплатени
потребителски такси за медицински прегледи и такса за престой -леглодни в МБАЛ
Шумен / фактури, касови бонове и рецепти л.33 –л.44 от делото/.
По делото е приета медицинска
документация, касаеща уврежданията на ищеца във връзка са настъпилата трудова
злополука в следствие реализирано ПТП. Съдът не следва да я анализира подробно,
тъй като в хода на процеса е допусната, назначена, изготвена и приета
комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, по която
определените вещи лица – медици извършили обстоен преглед и анализ. Същото се
отнася и до документацията събрана по делото във връзка с настъпилото ПТП, която
е била предмет на обстоен анализ на експерта работил в авто-техническата част
на комплексната експертиза.
От заключението на вещите лица
работили по комплексната експертиза, се установява механизма на настъпилото ПТП
и уврежданията получени от ищеца.
Механизмът на ПТП бил следният: Лек
автомобил Рено, с per. № СН 5242 ВН се е движил по автомагистрала Хемус, км
369+168 с минимално възможна скорост от 110-
В резултат на процесното ПТП
ищецът получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил като пътник
на задна дясна седалка в резултат на загуба на управлението и удари в
крайпътните мантинели), изразяваща се в следните телесни увреждания:
Контузия на гръдния кош, изразена
клинично с палпаторна и функционална болезненост в лявата му половина, в
близост до гръдната кост, без рентгенологични данни за фрактури на костни
структури, участващи в изграждането му;
Контузия в областта на лакътната
става на дясната ръка с палпаторна и функционална болезненост, без рентгенологични
данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането на ставата;
Контузия на гръбначния стълб с
данни от образните изследвания за компресионно счупване на тялото на първи
поясен прешлен (L1)
Контузията в лявата половина на
гръдния кош довела до затруднения в движенията на снагата за срок от около
10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е
осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно
за живота на ищеца (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК).
Контузията на лакътната става на
дясната ръка довела до затруднения в движенията на ръката за срок от около
7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е
осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на ищеца (разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК).
Компресионното счупване на тялото
на първи лумбален (поясен) прешлен (L1)
довело до затруднения в движенията на снагата за срок значително
по-голям от 30 дни (около 8-10-12 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси), като по този начин осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на снагата
на ищеца.
При извършения преглед на ищеца
медиците установили, че възстановителния период от получената травма на
гръбначния стълб все още не бил приключил и към момента работоспособността му
била възстановена частично, но не в пълен обем.
При такъв тип увреждания в ранния
период се препоръчвал постелен режим за 10-15 дни. При липса на данни за
анамнестично и клинично влошаване пациентът се вертикализира с поставяне на
спинална имобилизация (препоръчително е да е от типа на мултиопорна ригидна
реклинационна спинална ортеза). На пациентът са противопоказани всякакви
дейности, включващи осеви, ротационни и флексионно-екстензионни
(сгъвателно-разгъвателни) натоварвания в кръста, т.е. огромен спектър от
ежедневната човешка активност. Това касаело случаите, в които бил избран
консервативен метод на лечение. Следствие на инцидента ищецът получил
контузионна увреда на определени нервни структури, а именно на L1 спинално
коренче двустранно, повече вдясно. Това нервно коренче инервира група мускули в
долната част на кръста и таза (мускулус квадратус, лумборум имускулус
илиопсоас). Като следствие на инсуфициентната (намалената) инервация тези
мускули имат инсуфициентна (намалена) функция. По принцип те участват в
биомеханиката на огромен брой движения в областта на кръста и таза -поддържане
на позата на тялото, сгъване, разгъване, завъртане в кръста в различни равнини,
клякане, тичане, катерене и т.н. При извършения преглед се установи, че при
ищецът тези движения са ограничени или затруднени в различна степен.
Експертите базирайки се на вида
на уврежданията на ищеца посочват, че той е бил без поставен обезопасителен
колан. При правилно поставен триточков предпазен колан по време на ПТП не биха
настъпили уврежданията в областта на гръдния кош и гръбначния стълб на ищеца.
Ищецът във времето преди
инцидента имал пристъпни, субективни, специфични и сигнификантни оплаквания,
говорещи за коренчева увреда в лумбо-сакралния (поясно-кръстния) отдел на
гръбначния стълб. Не са извършвани рентгенови и инструментални изследвания.
Тези оплаквания и увреди се асоциират с дегенеративни и/или хронични
травматични изменения в съответния гръбначен сегмент. Това се потвърждава и от
направените по повод процесната травма образни изследвания. На направените
двукратно ЯМР след травмата се визуализира обемна екстрааксиална (епидурапна,
над твърдата обвивка на гръбначния мозък) формация в гръдния отдел на
гръбначния стълб. Тази формация е интерпретирана от специалист по Образна
диагностика като кистичен тумор. Точният характер, давност и релевантност на
тази формация с процесното
произшествие и травма може да се
определи само с хистологична
верификация.
Остеохондрозата, шморловите тела,
болестта на Шоерман-Мау са изменения в контекста на дегенеративната спинална
патология. Тези изменения са налице и при ищеца като са водели до оплаквания
при него и преди инцидента. Нямат травматична генеза, но понеже променят
нормалната структура на гръбначния стълб могат да го направят „по-раним"
при евентуална остра или хронична травма. В конкретния случай телата на Ll и L2
прешлени са със сигнификантни дегенеративни изменения от преди инцидента. При
травмата, следствие на осевото натоварване в позиция на хиперфлексия се
получава вбиване, смачкване на прешленното тяло, т.е. то получава компресивна
деформация и намаление на вертикалния (краниакаудален) размер. Това при
образните изследвания се описва като "снижение". При ищеца веднага
след травмата такова снижение е налице при Ll и L2 прешлени. При ЯМР обаче се
установяват сигурни белези за преживяна компресивна деформация, без да указват
давност само на L1 прешлен. По принцип компресивните деформации (фрактури)
винаги се асоциират с осево натоварване на гръбначния стълб, със или без
ротация, но тяхната тежест и клинична изява зависят от силата и честотата на
травмата, както и от предходни дегенеративни изменения.
Експертите посочват, че е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между описаните по-горе телесни
увреждания на ищеца и ПТП, настъпило на 14.02.2018 г. около 11,45 часа на
Автомагистрала „Хемус", в посока гр. Варна, в близост до бензиностанция
„Шел Енево юг".
При изслушване на вещите лица в
открито с.з. категорично се установи, че уврежданията получени от ищеца при ПТП
не биха били същите в случай, че той беше с поставен предпазен колан. Това е
така, тъй като навеждането на тялото напред би било значително ограничено, ако
имаше поставен колан. Установи се също така, че ищецът е имал дегенеративни
увреждания на гръбначния стълб преди настъпването на ПТП. Тези увреждания са
били в анатомични зони, нямащи връзка с уврежданията от ПТП, последните били на
друга анатомична зона, но в известна степен са способствали да се получат
уврежданията от ПТП. Първи ломбален прешлен Л1 се намирал в горната част на
кръста, където ищецът също имал предходни значителни изменения, които са
спомогнали да настъпят уврежданията получени при ПТП. Те били констатирани за
първи път по повод направената образна диагностика след инцидента.
Според вещите лица – медици, ако
са били налични дегенеративни изменения и начални деформации в тялото на ищеца
на първи поясен прешлен Л1 е възможно процесното ПТП да е довело до влошаване
на тази деформация с появата на клиничната картина описана в медицинската
документация и при извършения преглед. Независимо от това дали са били налице
или не дегенеративни промени в първи поясен прешлен, констатираната клинична
картина, измененията в неговия вид, са във връзка с процесното ПТП и няма данни
за периода преди ПТП.
Уврежданията на ищеца на
гръбначния стълб получени при инцидента според медиците е малко вероятно да се
възстановят напълно.
По делото са изслушани
съдебно-икономическа експертиза- първоначална, повторна и допълнителна.
Заключението на вещото лице,
изготвило допълнителната икономическа експертиза /л. 418 по делото/ се базира
на представените фишове за получаваните от ищеца трудови възнаграждения преди
трудовата злополука, вкл. този за м. август
В процеса са допуснати обяснения
на представителя по закон на ответното дружество, от които се установява, че е
водил разговор с пълномощник на ищеца за евентуално прекратяване на
наказателното преследване срещу виновния за ПТП водач на лекия автомобил.
Събрани са и гласни
доказателствени средства , чрез разпит
на свидетели.
Показанията на свидетеля Мирослава
Димитрова, съпруга на ищеца установяват, че след инцидента, той бил
хоспитализиран за една седмица, през който период бил на постелен режим, не
можел да се движи и се налагало да бъде обслужван от придружител. Това
състояние продължило и след изписването от болничното заведение за около още
една седмица, след което с чужда помощ започнал да се изправя и раздвижва
постепенно. В рамките на три месеца ищецът бил социално изолиран, не излизал
навън, не се срещал с други хора, изпитвал болки в гръбнака и таза, изтръпвали му
долните крайници, бил емоционално сринат, преживял случилото се много тежко,
затворил се в себе си и нямал желание да вижда други хора. Към момента все още
изпитвал болки, сядал трудно, като се завъртал на една страна. Една година ищецът
носил ортопедичен корсет, който му бил поставен още в болницата и който бил
сраснал с кожата му. Към момента работел, но предимно в къщи на компютър,
пътувал с автомобил на по-кратки разстояния, също шофирал, когато се налагало и
нямало възможност някой да го придружава. Преди
инцидента ищецът бил деен човек, често управлявал велосипед, посещавал
фитнес, разхождал две кучета. Имал преди инцидента оплаквания във връзка с
дискова херния, за което посещавал и лекар, но това не му се отразявало на
двигателната активност.
Свидетелят Румен Д. също
установява, че преди инцидента ищецът бил активен физически, посещавал фитнес,
ходел по планини, карал велосипед. След злополуката бил емоционално зле, тъй
като се наложило да лежи, а после постепенно да се раздвижва. И към момента не
бил възстановен напълно, тъй като при вървене провлачвал единия си крак. Сега
можел да шофира, но не можел да извървява дълги разстояния.
Показанията на свидетеля Р.В.
основно установяват механизма на ПТП, при което ищецът получил нараняванията.
Свидетелят сочи, че по време на движението ищецът бил на задната седалка на
автомобила без поставен предпазен колан.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и писмени и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещите лица, изготвили
комплексната медицинска и автотехническа ексепртиза, като неоспорена от
страните и изготвена от експерти, разполагащи с необходимите знания и опит в съответната
област.
Съдът кредитира по делото
заключението на вещото лице изготвило допълнителната съдебно икономическа
експертиза по делото, като неоспорено от страните и като базиращо се на всички
фишове за работна заплата, получена от ищеца преди злополуката.
Съдът не кредитира първоначалната
икономическа експертиза, тъй като при изчисленията на изготвилото я вещо лице
не е взето предвид коректния процент на допълнителното възнаграждение по чл.7,
ал.3 от трудовия договор, както и не е взето предвид платеното от работодателя
обезщетение за първите три дни от отпускът поради временна неработоспособност.
Съдът не кредитира и заключението
на повторната икономическа експертиза,
тъй като изчисленията в нея са направени без да е взето предвид възнаграждението
на ищеца за м.август 2017г.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания на всички разпитани свидетели,, тъй като са
последователни, житейски логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират помежду
си и с писмените доказателства по делото.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.200 КТ за обезщетение за морални вреди в размер на 50 000 лв.
Искът е допустим, независимо, че
има висящ спор пред Бургаски окръжен съд, относно дължимия размер на
обезщетението, което застрахователят по задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“ дължи на увреденото лице.
Пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди.
Задълженият по това вземане е причинителят на вредата съгласно чл. 45 ЗЗД. В
зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на
пострадалия, било на жертвата с трети лица е възможно за тези лица да възникне
отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от
причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на
третите лица, те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг
(тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна), поради което пострадалият
може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а
третото лице, изплатило обезщетението на пострадалия има регрес към
причинителя, освен ако от договорните отношения между причинителя и третото
лице не следва друго. Когато трети лица отговарят за деяние на причинителя -
негов работодател по чл. 49 ЗЗД или застраховател по чл. 226 КЗ), те отговарят
само за това, което дължи причинителят. Затова по иск, предявен срещу кой да е
от тях ответникът има интерес да привлече останалите като трети лица помагачи,
за да им предяви регресните си права, които зависят от съдържанието на
договорната им обвързаност с него (например причинителят ще отговаря пред
работодателя си ограничено или пълно според условията на трудовия договор, а
застрахователят - пред изплатилия обезщетение причинител или работодател според
условията на застрахователния договор и причинителят може да отговаря пред
изплатилия обезщетение застраховател, ако причинителят е действал умишлено).
Никой от тримата не може да се освободи от отговорност пред пострадалия поради
осъждането на някой от другите. Те могат да се освободят от отговорност само
чрез възражение за плащане, тъй като само плащането погасява вземането на
пострадалия / в този см. Р.№ 230/12.07.2011г.
по гр.д.№ 1907/2009г. ІV г.о. ВКС/.
В
конкретния случай не се установява, а и не се твърди, че има влязло в сила съдебно
решение, относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца, което да е заплатено от едно от трите задължени лица – пряк причинител
на вредата, застраховател или работодател.
Съгласно горната разпоредба за
вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност,
какъвто е настоящия случай, работодателят отговаря имуществено независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването й. Разпоредбата регламентира гаранционно-обезпечителна безвиновна
отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове
трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането
на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е
необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно
увреждане здравето на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност
или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време,
във връзка или по повод на извършената работа.
В конкретната правна хипотеза
тези предпоставки са налице. Безспорно се установи в процеса, че злополуката с
ищеца е трудова по смисъла на чл.55 КСО, установена по специалния предвиден за
това административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е довела до временна неработоспособност.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД.
В производството се установи с категоричност, че по време на ПТП на
14.02.2018г. ищецът получил телесни увреждания – две леки и една средна телесна
повреда. Възстановителният период за леките телесни увреждания бил около 15
дни, а от средната телесна повреда ищецът не бил напълно възстановен и към
момента. Доказа се също така, че непосредствено след инцидента ищецът търпял
значителни физически болки, а в рамките на около три месеца и значителен
дискомфорт в ежедневния си бит, поради невъзможност да се придвижва и обслужва
сам. Освен това се установи, че в период от осем месеца ищецът бил
нетрудоспособен, както и, че понесъл случилото се много тежко в емоционален
план.
Установи се и наличие на причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на ищеца. Вещите лица-
медици са категорични, че независимо от това дали са били налице или не
дегенеративни промени в първи поясен прешлен на ищеца преди катастрофата, то
констатираната клинична картина, измененията в неговия вид, са следствие и във
връзка с процесното ПТП.
Съдът отчита също така
обстоятелството, че в рамките на около три месеца ищецът е бил почти
неподвижен, а близо една година се е възстановявал от злополуката и
уврежданията на гръбнака. Отчита се обстоятелството и, че към момента ищецът не
е напълно възстановен от травмата, както и
извода на медиците, че е малко вероятно уврежданията на гръбначния стълб
да се възстановят напълно.
От друга страна съдът отчита обстоятелството,
че се касае за сравнително млад човек в работоспособна възраст и въпреки
увреждането ищецът може да полага труд, както и полага такъв към момента /арг.
от показанията на свидетелите на ищеца/, вкл. и управлявайки самостоятелно МПС.
Съдът също така съобрази обстоятелството, установено от вещите лица медици, че
ищецът имал предходни дегенеративни изменения на гръбначния стълб в зоната на
първи ломбален прешлен, които в известна степен са способствали при процесното
ПТП да настъпят уврежданията на ищеца в тази зона.
При тези съображения съдът намира
за справедлив еквивалент на търпените от пострадалия ищец морални вреди /болки
и страдания/ в размер на 45 000 лв.
Съдът намира обаче за основателно
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Предпоставка за намаляване отговорността на работодателя
е допусната груба небрежност от пострадалия, но критерий при определяне на
процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения. Грубата небрежност
в гражданското право се изразява в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правилата за безопасност от
пострадалия.
В конкретиката на казуса
безспорно се установи, че ищеца при настъпване на ПТП се е возил на задна
седалка на автомобил без поставен
предпазен колан, въпреки, че такова оборудване автомобилът е имал и в нарушение
на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Ищецът, като притежател на свидетелство за управление на
МПС /установи се от свидетелите, че е шофьор/ е бил запознат с изискването, че
не само водачите, но и пътниците в МПС са длъжни да поставят обезопасителни
колани, с каквито било оборудвано съответното ППС. Категорично се доказа,
посредством комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза, че ако
ищецът е бил с поставен предпазен колан не би получил тези увреждания, тъй като тялото би било
ограничено в движението си напред. Следователно е налице проявена груба
небрежност от страна на ищеца, допринесла за уврежданията, получени в
процесната злополука.
По изложените съображения съдът
приема съпричиняването на вредоносния резултат от увредения на 1/3 част, поради
което обезщетението следва да се редуцира с такава част и да бъде в размер на 30 000
лв.
От този размер на обезщетението 30 000
лв., съдът следва да прихване и платеното вече на ищеца обезщетение по
застраховката „ГО на автомобилистите“, доколкото се касае за репариране на едни
и същи вреди. Пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в
размера, дължим от причинителя на вредата. Той може да предяви претенцията си
срещу прекия причинител на вредата /виновния водач за ПТП/ на основание чл.45 ЗЗД, срещу работодателят на основание чл.200 КТ при наличие на трудова
злополука, ангажирайки неговата безвиновна отговорност или пряко срещу застрахователя по чл.226 КЗ
/отм./, респ.чл.432 КЗ. Всички тези лица отговарят пред увреденото лице на
различни основания, но за репариране на едни и същи вреди, поради което в
случая платеното от застрахователя обезщетение по застраховката „ГО на
автомобилистите“ в размер на 18 000 лв. следва да се приспадне от
определеното от съда обезщетение от 30 000 лв.
Така претенцията следва да бъде
уважена частично до размера на 12 000 лв., като се отхвърли до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Върху тази сума от
12 000 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня
на увреждането – 14.02.2018г., тъй като работодателят изпада в забава от
момента на настъпване на увредата, съгласно правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД /в
този см. Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. ІV г.о. ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
По иска с правно
основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за материални вреди.
Съдът счита тази претенция
за основателна в пълен размер. Доказа се в процеса, посредством представените
фактури, рецепти и касови бонове /л.33-л.44 от делото/, датиращи непосредствено
след злополуката с ищеца, че той заплатил медикаменти, изследвания и
потребителски такси за медицински прегледи във връзка с получените от
процесното ПТП увреди.
Ето защо този иск бива
уважен изцяло в претендирания размер от 884,19 лв. Върху тази сума съдът ще
присъди и законна лихва, считано обаче от 19.02.2018г., която е най-ранната
дата на направените разходи, тъй като тогава действително е настъпила вредата,
респ. намаляване на имущественото състояние на ищеца.
По иска с правно
основание чл.200, ал.3 КТ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи –
разликата между причинената вреда и обезщетението получено по общественото
осигуряване в размер на 11 430,36 лв.
По правилата на чл.200,
ал.3 КТ работодателят следва да обезщети работника за реално претърпените от
него вреди, произтичащи от невъзможността
същия да полага труд по трудовото правоотношение на длъжността, която е заемал
преди трудовата злополука, по причина именно на настъпилите в резултат на
злополуката увреждания на здравето. Ето защо определянето на размера на
обезщетението следва да се основава на онова трудово възнаграждение, което
работникът би получавал, ако увреждането не беше настъпило.
Не е спорно, а и се
установи по делото, че ищецът след злополуката е бил в отпуск, поради временна
неработоспособност за периода 14.02.2018г.-11.10.2018г., като за този период
получавал обезщетение от НОИ, а не пълното си трудово възнаграждение.
Спорният въпрос в процеса
е начинът на определяне/изчисление на размера на дължимото обезщетение, както и
кои елементи да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение /БТВ/ на
ищеца, в частност следва ли да се включи допълнително възнаграждение за
реализирани продажби от ищеца.
Разпоредбата на чл.228 КТ
разписва начинът на изчисляване на обезщетенията по КТ, а именно, че за база се взема БТВ,
получено от работника/служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено
месечно БТВ.
Съдът счита за
неоснователни доводите на пълномощника на ищеца, изразени в открито съдебно
заседание на 13.02.2020г. /л.299 и л.300/ и в писмената защита за приложимост
на чл.19 и чл.20 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, както и на ППлВС № 4/1975г., изхождайки от средното месечно трудово
възнаграждение за годината, предхождаща увреждането.
С Решение № 2/11.07.1995г.
по гр.д.№ 1/95г. ПлВС са отменени т.2 и т.3 от ППлВС № 4/1968г. и т.7 от ППлВС
№ 4/1975г., относно начина на изчисляване на обезщетенията по гореспоменатия
начин и към момента е приложим чл.228 КТ и НСОРЗ. Разпоредбата на чл.19 от
наредбата обаче касае случаите, в които увреденото лице няма отработен пълен
месец преди злополуката при съответния работодател и не се отнася за настоящия
казус.
Що се отнася до
допълнителното възнаграждение за реализирани от ищеца продажби, съдът счита, че
то следва да бъде включено като елемент на БТВ на ищеца и има постоянен
характер. То е уговорено между страните
с индивидуалния трудов договор и е обвързано с реализираните обеми продажби за
птици /лева на тон/.
В т.17 от НСОРЗ са
изброени елементите включващи се в БТВ за определяне на обезщетенията по чл.228 КТ, между които и допълнителните възнаграждения, определени с индивидуален
трудов договор, имащи постоянен характер – чл.17, т.3 от наредбата. Допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.11 НСОРЗ за по-висока
професионална квалификация и по чл.12 за придобит трудов стаж и професионален
опит. Те са задължителни за изплащане, съобразно чл.6, ал.1, т.1 НСОРЗ и тях се
има предвид в чл.17, ал.1, т.3 НСОРЗ. Премиалното възнаграждение /бонус/ за
постигнати резултати-индивидуални или общи е включено в заплатата над основното
месечно трудово възнаграждение. Когато заплащането на премията/бонус е
регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за
получаването е извършената работа /постигнати резултати/, а не само времето,
през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда
според изработеното – по чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ и също се включва в БТВ, което
е база за изчислението на обезщетението по чл.220, ал.3 КТ /в този см.Р.№ 159/13.08.2018г.
по гр.д. № 3836/2017г. ІV г.о.ВКС/.
Видно е от представените
фишове за работна заплата на ищеца, че всеки месец му е заплащано допълнително
трудово възнаграждение за реализирани продажби, съобразно договореното в
допълнителна клауза допълнително трудово възнаграждение – чл.8 от индивидуалния
трудов договор. Такова допълнително възнаграждение е начислено и за месец
октомври 2017г., последният цялостен пълен отработен месец преди настъпване на
трудовата злополука и служещ за база за обезщетението, съгл.чл.228 КТ.
Следователно ако не беше настъпила злополуката и ищецът работеше, то за исковия
период от време също би получавал това допълнително възнаграждение. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че то има постоянен характер и следва да бъде
включено в БТВ на ищеца, преди злополуката.
С оглед изложените
аргументи, следва да се приложи варианта на вещото лице, изготвило
допълнителната съдебно икономическа експертиза по делото, в който е дадена разлика
между действително получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди
злополуката, като база за изчисление е полученото от него БТВ с включено
допълнително възнаграждение за продажби през последния отработен пълен месец
10.2017г. и обезщетението за временна нетрудоспособност за исковия период от
14.02.2018г. – 11.10.2018г. в размер на 9520,49 лв. За този размер претенцията
се явява основателна и бива уважена, като за разликата до пълния предявен
размер от 11430,36 лв., искът бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Върху сумата от 9520,49 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на увреждането 14.02.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част на исковете, ответното
дружество бива осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 1112,73 лв.
Ответното дружество бива осъдено да заплати и държавна такса върху уважените
искове в размер на 910,82 лв. по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната
власт.
Ищецът дължи разноски на ответното дружество на основание чл.78, ал.4 ГПК
за частично прекратяване на претенцията по чл.200, ал.3 КТ в размер на 498,89 лв. / изчислено като част
от адвокатския хонорар разделен на три иска и съобразно разходите направени
само за този иск за три СИЕ/. Ищецът също така дължи и разноски на ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част на исковете в размер на
3369,88 лв.
На третото лице помагач не му се следват разноски, съобразно чл.78, ал.10 ГПК и съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.200 КТ „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14, представлявано от управителите Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер
на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдание от нанесените телесни увреждания- контузия
на гръдния кош, изразена клинично с палпаторна и функционална болезненост в
лявата му половина, в близост до гръдната кост, без рентгенологични данни за
фрактури на костни структури, участващи в изграждането му; контузия в областта
на лакътната става на дясната ръка с палпаторна и функционална болезненост, без
рентгенологични данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането
на ставата и контузия на гръбначния стълб с данни от образните изследвания за
компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен (L1), следствие на
трудова злополука, настъпила на 14.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането 14.02.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
искът над уважената част от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.200 КТ „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14, представлявано от управителите Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 884,19 лв.
/осемстотин осемдесет и четири лева и 0,19 ст./, обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разходи за медицинско лечение на причинена
телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.200, ал.3 КТ „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14, представлявано
от управителите Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 9520,49 лв. /девет хилряди петстотин и двадесет лева и
0,49 ст./, обезщетение
за имуществени вреди-пропуснати ползи, представляващи разликата между
действително получаваното от ищеца трудово възнаграждение и обезщетението за
временна нетрудоспособност за периода от
14.02.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от увреждането
14.02.2018г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ искът
над уважената част от 9520,49
лв. /девет хилряди петстотин и двадесет лева и 0,49 ст./ до пълния
предявен размер от 11 430,36 лв. /единадесет хиляди четиристотин и
тридесет лева и 0,36 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК „ХЛ ТОП МИКС“
ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“П.
Хитов“ № 14, представлявано от
управителите Пламен Ганчев
Даскалов и Стефан Славов Колев ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 1112,73 лв. /хиляда
сто и дванадесет лева и 0,73 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената
част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.И.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на„ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14,
представлявано от управителите
Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев, сума в размер на
3369,88 лв. /три хиляди триста шестдесет и девет лева и 0,88 ст./, деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК Д.И.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на„ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14,
представлявано от управителите
Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев, сума в размер на
498,89 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 0,89 ст./, деловодни
разноски, съобразно прекратената част от производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул.“П. Хитов“ № 14, представлявано от управителите Пламен Ганчев Даскалов и Стефан Славов Колев ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 910,82
лв. /деветстотин и десет лева и 0,82 ст./, държавна такса.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр.София.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице
помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: