Р
Е Ш Е Н
И Е
София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на четиринадесети юни
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. д. № 8923/2018
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД от С.А.М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя
баща А.М.М., ЕГН **********, чрез адв. А.М. –
САК, съдебен адрес:*** против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, и сумата от 360 лева, представляваща обезшетение за претърпени имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 26.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане и
разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение. Ищеът
е навършил пълнолетие в хода на процеса.
В исковата молба се
твърди, че на 27.12.2017 г., около 23:14 ч. на път Ш-507 между с. Книжовник и
с. Манастир, е настъпило ПТП, при което МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с рег. № *****, управлявано от собственика му Т.Х. самокатастрофира.
Вследствие на пътния инцидент е пострадал ищецът С.М., който е пътувал на
задната седалка на автомобила с поставен обезопасителен
колан. При ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата; 5см. разкъсно-контузна рана на главата; разкъсно-контузна
рана с размер 10 см. на дясната длан; открита фрактура на 2-ри пръст на дясна
длан. Претърпял е оперативна интервенция.
За ПТП е съставен КП за
ПТП с пострадали лица № 125/28.05.2017 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, на
виновния за процесното ПТП водач е съставен АУАН №
0300620/28.12.2017 г., а по случая са образувани ДП № 1454/2017 г., по описа на
РУ- Хасково, съотв. пр. пр. № 2383/2017 г. по описа
на РП – Хасково.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з.п. № BG/02/117003108734/24.11.2017
г., валидна от 27.11.2017 г. до 26.11.2018 г.
Ищецът заявява, че е
предявил претенция за изплащане на извънсъдебно обезщетение за причинените му
вреди пред ответното дружество, по която е заведена щета № **********/2018 г.,
като до изтичане на 3 месечния законов срок ответното дружество не е определило
и изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и експертизи.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
Не оспорва наличието на
валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност по
отношение на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ***** към датата на ПТП.
Твърди, че не са ангажирани
доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между
твърдяната вина и застрахования и механизма на ПТП. В този смисъл оспорва
представения от ищеца Констативен протокол № 125, досежно
съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Оспорва описаното ПТП да
е настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е причинено виновно
от водача Т.И.Х..
Оспорва твърдението, че
вследствие на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който се е возил в
автомобила без поставен предпазен колан, като степента на вина на пострадалия е
поне 90 %.
Счита, че така
предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и
не кореспондиращ с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна
практика в подобни случаи.
Поискал е допускане на гласни доказателства и назначаване
на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно – да намали
размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, и сумата от 360 лева, представляваща обезшетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано 26.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане .
От събраните по делото доказателства и конкретно от САТЕ
и Споразумение по НОХД № 1152/2018 г., Х-ти състав на Хасковски районен съд, се
установява, че на 27.12.2017 г. към 23,14 часа лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ , с рег. № *****управляван от Т. И.Х. се движел по
път път III-507 в землището на с. Книжовник, общ.
Хасково, - с. Манастир. В зоната на км.
37+500 водача на МПС губи контрол върху управлявания от него автомобил, при
което лекият автомобил напуска платното за движение и се удря в крайпътните
дървета и храсти. В резултат на произшествието автомобилът получава тотални
деформации, а возещият се отзад пътник С.М. средна телесна повреда.
В хода на делото бе прието за безспорно установено между страните
обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ , с рег.
№ *****по ЗП BG/02/117003108734/24.11.2017 г., валидна от 27.11.2017 г.
до 26.11.2018 г.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
всички описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между
ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода
на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети описаните заключения на САТЕ и СМЕ, които
съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи
с оригиналния доказателствен материал, от която се
установява, че механизмът на ПТП от 27.12.2017г. е следният:
На
27.12.2017г. към 23,14 часа лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ ,
с рег. № *****управляван от Т. И.Х. се движел по път III-507 в землището на с.
Книжовник, общ. Хасково, - с. Манастир.
В зоната на км. 37+500 водача на МПС губи контрол върху управлявания от него
автомобил, при което лекият автомобил напуска платното за движение и се удря в
крайпътните дървета и храсти.
При произшествието е пострадал пътникът на
задна седалка С.М..
Според
заключението на назначената и приета съдебна
автотехническа еспретиза причините
за настъпилото произшествие са загуба на контрол върху управлението на
автомобила, довело до напускане на платното за движение от превозното средство.
От допълнителната САТЕ не може да се направи еднозначен извод имало ли е, или
не е имало насрещно движещ се неизвестен автомобил.
Вещото лице –
лекар в депозираната съдебно – медицинска
експертиза заявява, че, вследствие претърпяното ПТП, ищецът е получил
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на дясна длан- разцепена длан; открита фрактура на втори пръст на дясна
длан; разкъсно-контузна рана на главата. Проведено е
оперативно лечение- дебридман (почистване) на отворената фрактура, лаваж
(промивка) с антисептици и метална остеосинтеза с Киршнерови игли и раните са зашити; поставен е дренаж и имобилизация. Проведено е и медикаментозно лечение с
антибиотици и обезболяващи. Претърпените травматични увреждания са в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП на 27.12.2017г.
Оздравителният и възстановителен период е продължил 3 месеца, за който период е
търпял болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен
характер. Металните импланти са свалени след 45 дни.
В областта на гърба на дясната длан се вижда оперативен белег с неправилна
форма и дължина 7см, разтеглен по широчина, разположен надлежно между втора и
трета метакарпални кости. Показалецът (втори пръст)
на дясната ръка е леко дъговидно деформиран и удебелен в областта на
проксималната фаланга. Непълен захват и свиване в
юмрук на дясната длан, поради анкилоза в
проксималната интерфалангеална става на втори пръст и
липса на активни движения в дисталната интерфалангеална става. Запазени движения в метакарпофалангеалната става на показалеца. По външната
повърхност на трети пръст на дясната ръка се виждат белези от рана и наложен
шев. Теменно-тилната област на главата, по срединната
линия, се вижда кос белег с дължина около 4 см. Вещото лице посочва, че
разходите за закупуване на ортопедичен консуматив в размер на 360 лв. са пряко
свързани с проведеното оперативно лечение по повод травматичното увреждане на
дясната длан. Също така посочва, че в медицинската документация няма описание
за наличие/ липса на белези по тялото от поставен предпазен колан, а предвид естеството
на травматичните увреди същите могат да се получат с поставен или без поставен
предпазен колан.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетелката Л.М., майка на ищеца.
В показанията си тя заяви, че си спомня, че синът ѝ е пострадал в ПТП. Получила обаждане от „Спешна помощ“ и
отишла в болницата в Хасково при сина си. Имал травма на пръста на дясната
ръка. В момента не можел да хваща с показалеца на дясната ръка, не може да го
сгъва. Бил няколко дни в болницата, два месеца си бил вкъщи и не е ходил на
училище. Не се е налагало повторно да влиза в болница, ходели са само на
прегледи. Не е можел да се обслужва сам, налагало се е някой да му помага.
Възстановителният период бил няколко месеца, провели са една рехабилитация.
Имал кошмари, не спял спокойно, връщал се към спомена за злополуката. Изпитва
страх от пътуване с автомобили и автобуси. Според нея С. не е възстановен от
травмите. Пръстът му остава увреден, с него не може да захваща. Понякога има
болка, скованост и ограничено движение.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди вследствие настъпилото на 27.12.2017 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, на каквато се приравнява постигнатото споразумение по НОХД е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно
деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съда
приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Т.И.Х. и
настъпилите в пряка-причинно следствена връзка с това поведение телесни
увреждания довели до причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на
втори пръст и разцепване на дланта на дясната ръка, са установени в настоящия
процес, със споразумение по НОХД № 1152/2018 г., X-ти нак. състав на Хасковски районен съд.
В резултат на станалото ПТП ищецът е получил описаните по
– горе травматични увреди и е претърпял описаните от експертизата болки и
страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на
водача на автомобила не бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе,
на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан
с приетите доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и заключението
на СМЕ. Пострадалият ищец е изпитвал болки, страдания и неудобства, като
възстановителния период е продължил в рамките на 3 месеца, като ищеца е търпял
допълнителни болки и страдания по повод отстраняването на металните импланти от втори пръст на дясната ръка. Лечението му е
проведено успешно, извършена е реахбилитация, но са останали
трайни затруднения понастоящем, като показалеца на дясната ръка е леко
дъговидно деформиран и удебелен, наличен е непълен захват
и свиване в юмрука на дясната длан, което се потвърждава и от заявеното в
показанията на свидетелката. Съдът отчита, че по външната повърхност на III пръст на
дясната ръка се виждат белези от рана и наложен шев, а в теменно-тилната област
на главата, по средната линия, се вижда кос белег с дължина около 4 см. Съдът
намира наличието на такъв белег за намаляващ самочувствието на ищеца и усещането
за загрозяване особено във възрастта, в която се намира той.
В хода на
делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване
и съдът дължи произнасяне по него.
Съгласно
заключението на вещото лице по СМЕ предвид естеството на травматичните увреди
същите могат да се получат с поставен или без поставен предпазен колан. Ето
защо съдът приема, че по делото не е доказано поведение от страна на ищеца,
което да е допринесло до настъпването на вредоносния резултат.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а,
досежно техния размер, следва да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец, техния вид, интензитет и продължителност, вида и
тежестта на уврежданията и последиците от тях, социално-икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП – 27.12.20217 г., възрастта на ищеца и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер на 6 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 6 000 лв., а в
останалата част – за разликата до 26 000 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. С исковата молба е направено искане да бъде
присъдена законна лихва от датата на изтичане на предвидения от закона
тримесечен срок за произнасяне – 26.04.2018 г. Предвид посочената изрична норма
на чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, съдът намира, че следва да присъди законна лихва от
26.04.2018 г. – датата на изтичане на определения от закона максимален
тримесечен срок за произнасяне по претенцията на увредения, отправена до застрахователя, до окончателното изплащане.
По отношение на иска за имуществени вреди, съгласно заключението
на вещото лице по излушаната СМЕ, съдът приема, че
същия е основателен и доказан за претендираната с
исковата молба сума, в размер на 360 лева и като такъв следва да бъде уважен в
цялост, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. – датата на изтичане на
определения от закона максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията
на увредения, отправена до
застрахователя, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото на адвокат А.Е.М. от САК следва
да бъде присъдено за сметка на ответника адвокатско възнаграждение за безплатно
осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, което възлиза на 648 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1930,73 лева, съгласно
представения по делото списък с разноски, като съдът отчита, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не
е прекомерено.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.А.М., ЕГН **********, чрез адв.
А.М. – САК, със съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 27.12.2017 г. на път III-507 между с. Книжовник и с.
Манастир, по вина на водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. с рег. № *****,
Т.Х., претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законна лихва, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 000 лева до претендираните
26 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на С.А.М. на основание чл.
432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 360
лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2017 г. на път III-507
между с. Книжовник и с. Манастир, по вина на водача на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“. с рег. № *****, Т.Х., претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв.
А.Е.М. – САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата 648 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1930,73 лв,. представляващи
сторени по делото разноски за депозити и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: