Определение по дело №1833/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3230
Дата: 30 август 2022 г. (в сила от 30 август 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100501833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3230
гр. Варна, 30.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „П. б. и з. на н.“ към МВР,
представлявана от Директора главен комисар Н. Н. срещу Решение № 1803 от 08.06.2022г.
по гр.д. № 6422/2021г. по описа на ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на
В. Р. Т. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна сумата от общо 1671.38 лева представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 212 часа за периода
от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 324.57 лева, представляваща сбор от
дължимо обезщетение за забава върху всяко едно неплатено задължение за заплащане на
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018г. до
26.04.2021г. вкл.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
както и за постановяване при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители,
чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност
на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на
служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
1
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата от В. Р. Т. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли същото да се
потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.10.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3