№ 225
гр. С., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500381 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 284/09.08.2021 г., по гр.дело № 14/2021 г. С.ският районен съд
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С. да заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД на Д.Й. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 213,20
лева, причинени от настъпило на 19.01.2020 г. пътно-транспортно произшествие на
републикански път III-8612, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Също така, агенцията е осъдена да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Й. Г. и 638,53 лв. за направените деловодни разноски, от
които 88,53 лв. за държавна такса, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 350 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“-гр.С., чрез гл.юр.С.М.. Иска
се отмяна на решението, отхвърляне иска на Д.Г., евентуално – намаляване на определеното
обезщетение, както и присъждане на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява
процесуален представител. От гл.юр.С.М. жалбата се поддържа чрез подадена писмена
молба. Моли и да се присъди юр.възнаграждение.
1
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Д.Й. Г., чрез адв.П.М., оспорва
жалбата и претендира за разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият Д.Г., редовно призован, не се явява. За
него пълномощникът му адв.П.М. моли решението да бъде потвърдено, както и да му се
присъдят разноските за въззивното производство за адвокатско възнаграждение, за които
представя договор за правна помощ.
Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат
предвид изложените от РС-С. мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата
съобразява следното:
Не са налице твърдените от Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С.
нарушения на процесуалния закон. Събраните доказателства са обсъдени както поотделно,
така и в съвкупност; доказателствената тежест е правилно разпределена, разгледано е
възражението на жалбоподателя-ответник за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване от ищеца, но правилно е прието за недоказано.
В двустранния констативен протокол за ПТП, попълнен и подписан от
двамата участници в ПТП – ищеца и св.Г.К., е отразено изявление на ищеца, че се признава
за виновен и че причината за ПТП е поледен участък от пътя. Нито участниците, нито
полицаите, посетили местопроизшествието, са възразил против записаното. Изявлението на
Д.Г., че се признава виновен, е в смисъл, че неговият автомобил, след като е поднесен по
леда, се удря в другия и следват материални щети.
Г.К., както и съжителят и Ц.
Ч., който също е бил с нея в ударения автомобил, са разпитани като свидетели на съдебното
заседание от 29.07.2021 г.
Те дават еднопосочни сведения, че причината за
сблъсъка е заледеният участък и непочистеният път. Св.К. казва: „Причината за настъпване
на ПТП беше заледеният участък и непочистеният път.“
Св.Ц. Ч. сочи: “Беше доста заледено,
почти навсякъде имаше сняг. Точно на завоя един джип, който също караше бавно, се
поднесе и ни удари…Пътят нагоре на места беше много зле, нито беше почистен, нито
опесъчен. Леко беше нагряло слънцето след това ледът си върши работата…“
Тези свидетели също така установяват, че ищецът се движи с ниска
скорост. Св.К. съобщава, че шофира с много ниска скорост, около 20 км/ч, Д.Г. също се
движи много бавно, но колата му тръгва към нейната, защото пътят е непочистен и
неопесъчен и е като ледена пързалка. Сочи, че ищецът ги блъска неумишлено и се радва, че
е шофирал бавно, защото, ако е шофирал по-бързо, щетите и за него, и за тях, са щели да
бъдат много по-големи.
Св.Ч. разказва, че джипът, който ги удря,
също кара бавно и че полицаите, които идват на място, виждат, че причина за ПТП е пътната
2
обстановка.
Тези свидетели не установяват поведение на ищеца,
което да е допринесло за щетите; напротив, потвърждават, че е карал съвсем бавно, бил е
неговата лента, свил е да спази завоя, но „ледената пързалка“, в която се е бил превърнал
пътят, е поднесла колата и той е нямало как да спре.
Свидетелят З.А.М., който е един от двамата пътни полицаи, пристигнали
на местопроизшествието, дава показания, че участъкът от пътя, където става ПТП, е
замръзнал /“чисто заледен“/, необработен, на другите участъци има сняг и няма следи от
скорошна поддръжка на пътя. Състоянието на последния е толкова лошо, че той и другият
полицай-Б.Т., се свързват с АПИ и ги уведомяват, че участъкът от пътя е заледен, да
изпратят машини и да го обработят.
Напълно ясно е, че на 19.01.2020 г. в ранния следобед, между 13 и 14 часа,
пътно-транспортното произшествие се случва на републиканския път ІІІ-8612/м.“Момина
вода“ –м.“Р.“ – НАО-Р., на км.0+400 в посока от НАО-Р. към хотел „Кооп Р.“. Това е
изяснено от всички събрани по делото доказателства, включително свидетелските
показания, документите и заключението по САТЕ, освен, че е посочено и в исковата молба.
Установява се, че времето е ясно, без валеж, с нормална видимост, даже свидетелят Ц. Ч.
казва, че слънцето леко е нагряло и след това ледът си е свършил работата.
Заключението по САТЕ, изготвено от вещото лице инж.Г.Т., не е оспорено
от страните, в това число – от ответника-жалбоподател. От последния не са поставяни
въпроси на експерта, нито е изразявано несъгласие с изводите по него, не е искана нова или
допълнителна експертиза. То не е изготвено въз основа само на твърденията на ищеца, а в
резултат на анализ на събраните доказателства и на специалните знания на експерта.
Приложена е в САТЕ скица на движението на
участниците в ПТП със снимка, като подробно е разяснено в заключението каква е
настилката на пътя /асфалтова дребнозърнеста, на места с дупки и пропадания, пътят е
хоризонтален/, колко са лентите/две/, широчината на платното /7,68 ветра/, липсата на
разделителна линия между двете платна, колко процента са напречният на дясно /11 %/ и
вертикалният / 12 %/ наклони на пътя, големината на радиуса на завоя /32,05 метра/,
наличието на мантинела от двете страни, т.е., дадена е подробна и ясна картина на пътя.
Няма как при изготвяне на заключението през
м.юли 2021 г. състоянието да е абсолютно същото, както е било на 19.01.2020 г., т.е., няма
как вещото лице да е намерило лед и сняг на местопроизшествието.
По САТЕ е даден е категоричен и обоснован
отговор на въпроса как е настъпило ПТП и че има причинно-следствена връзка между него
и състоянието на пътя; че причината за ПТП е подхлъзване на автомобила на ищеца на
заледения участък /черен лед/, като заледеният и необработен участък не е позволил
сцепление на гумите с асфалтовата настилка и това е предизвикало пързаляне по посока
3
наближаващия лек автомобил, довело е до излизане от пътното платно и навлизане в
противоположното за ищеца платно, по което тогава се движи автомобилът на св.К.. Няма
данни по делото, заради които да се породи съмнение по отношение на заключението, ето
защо правилно е използвано от РС-С. за обосноваване на резултата по решението.
Правопораждащите факти са доказани по изключващ каквото и да е
съмнение начин и нищо не разколебава извода, че именно неизпълнението от жалбоподателя
на задълженията му по чл.29 и 30 от Закона за пътищата и чл.167, ал.1, изр.1 Закона
движението по пътищата е довело до материалните щети, чиято обезвреда се претендира по
делото.
Нито в показанията на свидетелите, нито в
заключението по САТЕ или в приложените документи се отриват данни водачът - ищецът Д.
Г. да не е изпълнил задълженията си по чл.20 ЗДвП да се движи с безопасна скорост и да е в
състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Както се отбеляза, св.К. изразява
радостта си, че Д.Г. кара толкова бавно, иначе щетите и за него, и за тях, са щели да бъдат
много по-големи.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия Г. направените от последния разноски по делото във въззивното производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения С.ският окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/09.08.2021 г. по гр.дело № 14/2021 г. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С., Булстат *********, да
заплати на Д.Й. Г., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3,
т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5