№ 7373
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110163620 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „//“ ЕАД против Й. Д.
В. и АЛ. С. В. в качеството им на наследници на Б//// В. с искане да бъде
установено, че дължат на топлофикационното дружество сумата от 2834,84
лева, както следва: 2389,83 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 425,01 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., сумата от 16,16 лева – цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 3,84 лева – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г. Сумите се разпределят за Й.
Д. В. и за АЛ. С. В. по равно при квоти от ½ за всеки от тях равняващи се на
1417,42 лева, както следва: сумата от 1194,91 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 212,50 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., сумата
от 8,08 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода
от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,92 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена, посочена в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор, с който
оспорват исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между
страните. Не оспорват размера на исковете. Правят изявление за отказ от
наследството на сина им Б//// В., доколкото настоящото производство се води
срещу тях в качеството им на негови наследници.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява и не изпраща представител, не взема становище. Ответниците изпращат
представител и поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
2
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците не е доказано. Видно е както от
твърденията в исковата молба, така и от доказателствата по делото, че това
качество по отношение на ответниците, произтича от качеството им на
наследници на Б//// В. – техен син. В хода на процеса ответниците направиха
отказ от наследството на починалия потребител. По делото не са налице
доказателства, които да установяват качеството потребител на ответниците на
други основания, поради което съдът намира, че всички искове предявени
срещу тях са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. На същите беше оказана безплатна адвокатска защита, поради
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. Ш.
сумата от по 300 лева за всеки ответник.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „//“ ЕАД, ЕИК: //////// със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „/////// искове срещу Й. Д. В., ЕГН: ********** с
3
адрес гр. София, ул. ////// № 34 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1194,91 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. /////////////// ведно със законна
лихва от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
212,50 лв. – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от
15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., както и сума за дялово разпределение за
периода 01.01.2018г. - 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. ///////////////
в размер на 8,08 лв. - главница, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,92 лв. - мораторна лихва върху
тази главница за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „//“ ЕАД, ЕИК: //////// иск срещу АЛ. С. В.,
ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. ////// № 34 на основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 1194,91 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. ///////////////
ведно със законна лихва от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 212,50 лв. – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.01.2018г. - 30.04.2019 г., за имот с адрес гр.
София, ж.к. /////////////// в размер на 8,08 лв. - главница, ведно със законната
лихва от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,92 лв. -
мораторна лихва върху тази главница за периода от 03.03.2018 г. до
26.01.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „//“ ЕАД, ЕИК: //////// да заплати на адв. Ел. Ив. Ш., л.н.
1//////////// от АК – Благоевград с адрес гр. София, ул. ////// № 34 на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300 лева – предоставена безплатна правна помощ
за Й. Д. В., ЕГН: ********** и сумата от 300 лева – предоставена безплатна
правна помощ за АЛ. С. В., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4