Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 28                   25.02.2020 година                                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                           Трети състав

На единадесети февруари                                                       година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

                 

                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

в.гр.дело номер 1958 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх.№ 50762/11.11.2019г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Стойкова, против Решение № 2730/25.10.2019г. постановено гр.д. № 6690/2019г. по описа на БРС.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, да заплати на С.И.Р., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.,,М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 1729.17 лева(хиляда седемстотин двадесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 251.68 часа, получени след изчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.08.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 228 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, начислени от първо число на тримесечието, следващо тримесечието, за което възнаграждението е дължимо до 07.08.2019г., както и сумата от 350 лева- разноски по водене на делото.

                Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР  е осъдена да заплати и сумата от 349.17 лв.(триста четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки)- държавна такса  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас.               

   На първо място, жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

  Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период (01.07.2016г. до 31.07.2019г.) действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни(действала четири дни за посочения период), както и  че последната  запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

              Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

              Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

               Излага становище, че  ЗМВР препращал  към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма.   

               Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.

              Навеждат се оплаквания, че не били обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията, че исканото от ищеца преизчисляване се основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд(съгласно ЗМВР- 8 часа). Твърди се, че не било обсъдено и приложеното като доказателство писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011.

              Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика.          

              Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.

              Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд  вече  бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

               Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

              Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

              Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

                Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков

   Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 30.10.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на  11.11.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

              Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца  на 29.11.2019г.

    В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от въззвиаемия – С.И.Р., ЕГН **********, чрез адв.Златина Билянова- АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

    Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

     Посочва, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., жалбоподателят  полагал труд на длъжността ,,М.е. – н.д.с.“ към **-ра Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към РД ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.

  Твърди, че съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, въззиваемият(ищец) имал статут на държавен служител. Посочва, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР  се регламентирала  продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно  и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал  от 22.00 часа до 06.00 часа.

   Излага се становище, че условията и редът за изплащане  на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (01.07.2016г. до 18.07.2019г.,), се определяли от действащите тогава  Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.;  Наредба№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба№8121з-908/02.08.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

  Посочва, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. и Наредба№8121з-908/02.08.2018г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143,  тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Пояснява, че коефициентът се определял като нормалната продължителност от осем часа дневен труд се раздели на 7 часа нощен труд(8:7=1.143).

  Навежда доводи, цитирайки разпоредбата на  чл.187,ал.5 от ЗМВР.

            Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

 Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от на С.И.Р., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.,,М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззиваемият твърди, че за за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., жалбоподателят  полагал труд на длъжността ,,М.е. – н.д.с.“ към **-ра Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към РД,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ, като е имал статут на държавен служител.В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1760 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2011.68 часа и 251,68 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1440лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно с лихва в размер на 180 лв. за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 10.10.2019г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1729.17лв., мораторна лихва в размер на 228 лв.  общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 08.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Изложените в исковата молба твърдения, че С.И.Р., ЕГН ********** за исковия период 01.07.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност на длъжността ,,М.е. – н.д.с.“ към **-ра Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към РД,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ, както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на  държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Р. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.  Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

Още повече, че за част от процесния период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззиваемият нощен труд за периода 01.07.2016г. – 31.07.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на Динев.

Така за периода 01.07.2016г. – 31.07.2019г. въззивникът е положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 251.68 часа, като съдът отчита обстоятелството, че положеният през м.юли, 2016г. труд следва да бъде заплатен през м.октомври същата година с получаване на трудовото възнаграждение през м.октомври. Така следва заключение, че за процесния период на Р. се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1729.17лв., ведно мораторна лихва в размер на 228 лв.  общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 08.08.2019г., както и  законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия се следват направените в настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2730/25.10.2019г. по гр.д. № 6690/2019г. на БРС.

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на С.И.Р., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.,,М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: