О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 14.05.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, II – ри състав, в закрито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
2. ДАНИЕЛА
РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Вълева въззивно наказателно частно дело номер 231 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания наказателен съд, 10-ти състав, постановено на
04.03.2020г. по н.о.х.д. №537/2017г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлена претенцията на прокурора за привличане на резервен съдия и при
условията на чл. 248, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 7 от НПК са
уважени исканията на подсъдимите лица Ц.Ц., Ц. Д., Т.В., Е.И., В.Г. и С.Х. за
отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната“.
Недоволен от съдебния акт е останал прокурорът от Специализираната
прокуратура и го е атакувал в законоустановения срок с частен протест, с който са
развити оплаквания за неправилност. Представителят на държавното обвинение
смята, че макар да е изтекъл значителен период от време от налагането на мерките за процесуална принуда, и да следва
да се съобрази установеният стандарт в практиката на Европейския съд по правата
на човека по прилагане на чл.2 от Протокол №4 към Европейската конвенция за защита правата на
човека, не са налице основанията за тяхната отмяна. В подкрепа на становището
си, прокурорът се позовава на определение №48 от 29.03.2018 г. на по в.н.ч.д
№120/2018 г. и определение №69 от 02.05.2018 г. по в.н.ч.д №177/2018 г на Апелативния специализиран
наказателен съд. В допълнение се излагат и съображения, че прекомерната
продължителност на наложената мярка се дължи и на обстоятелството, че съдебното
следствие е трябвало да започне отначало, в съответствие с разпоредбата на чл. 258,
ал. 2 НПК. Държавният обвинител очертава и липсата на издържана аргументация
във връзка с неуважаването на направеното от Специализираната прокуратура
искане в разпоредително заседание, за определяне на резервен съдия. Претендира
се отмяна на постановеното определение на СНС по н.о.х.д. №537/2017г, в частта
с която са отменени наложените мерки за процесуална принуда „забрана за
напускане на пределите на страната“ спрямо Ц.Ц., Ц., Т.В.,
Е.И., В.Г. и С.Х.. Обосновава се и необходимост от ревизия на съдебния акт
относно отказа за определяне на резервен член на съдебния състав.
Съдът, след като се запозна с
доводите в частния протест и като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частният протест на
Специализирана прокуратура срещу първоинстанционното определение в частта, с която
е отказано да се удовлетвори искането за привличане на резервен съдия, е
недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 341 от НПК не
всички определения на първоинстанционния съд подлежат на въззивна проверка, а
само онези, за които това е изрично предвидено или са сред някои от
изчерпателно изброените в чл. 341, ал. 1 от НПК. Атакуваното определение не
попада в никоя от двете категории актове. С него не се поставя край на
наказателното преследване, нито е включено в обхвата на самостоятелната
въззивна проверка по чл. 341, ал. 1 от НПК или чл. 249, ал. 3 от НПК.
Споменатата норма на чл. 249, ал. 3 от НПК урежда въззивен контрол на съдебните
актове по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, когато
са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт и отказът на съда
по чл. 248, ал. 2 от НПК да допусне частен обвинител. Привличането на резервен
съдия по чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК е извън обсега на визираните процесуални
действия на съда. Следователно протестът в тази част е насочен срещу неподлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустим и следва да
бъде оставен без разглеждане.
Частният протест срещу съдебния акт в частта,
с която са отменени мерките за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК
спрямо подсъдимите Ц.Ц., Ц., Т.В., Е.И., В.Г. и С.Х.
е допустим, но неоснователен по същество.
В
рамките на досъдебното производство, с постановление от 24.11.2016 година на СП на подсъдимите,
тогава обвиняеми Ц.Ц., Ц. Дойчинова, Т.В., Е.И. и В.Г.
е наложена мярка на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната”.
Целта на наложената забрана за
напускане пределите на Р.Б. е да обезпечи присъствието на
лицето, спрямо което е взета, на територията на страната, за да се гарантира
неговото явяване пред разследващите органи или съда и да се осигури законоосъобразното
протичане на наказателното производство.
Конкретиката в
случая сочи, че от датата на вземане на визираната мярка за процесуална принуда
през месец ноември 2016 година до настоящия момент, е изтекъл продължителен
период от време, през който гарантираното от Конвенцията право на свободно
предвижване на граждани на Европейския съюз, е било ограничено. Правната теория
и съдебна практика е категорична и последователна, че при преценка на
необходимостта от налагане на мярка „забрана за напускане на пределите на
страната“ и продължаване на нейното действие трябва да бъде спазван установения
стандарт за пропорционалност на засягането на личните права охранявани от чл.2
от Протокол № 4 към ЕКЗПЧ и съществуващия обществен интерес. Несъблюдаването на
конкретната съразмерност предпоставя нарушение на човешките права на
подсъдимите. В този смисъл е и решението по делото “Лабита срещу Италия“. В настоящия казус
подсъдимите Ц.Ц., Ц. Д, Т.В., Е.И. и В.Г. са тъпели
наложеното им ограничение в продължение на три години и половина, през който
период са имали безукорно процесуално поведение. Съдебният процес за пореден
път стартира отначало, но не по вина на споменатите петима подсъдими, поради
което те не следва да търпят негативи от това обстоятелство. Обратната позиция,
развита в протеста е неоснователна и не е съобразена с целта на оспорената
мярка – да елиминира риска от бягство, ако съществува реален такъв. По делото
няма данни, въз основа на които да се заключи, че подсъдимите Ц.,, В., И. и Г.
биха се укрили. Никой от тях не е възпрепятствал нормалното протичане на
наказателното производство. Същите имат трайна връзка с Р.Б., тъй като са с постоянен или
настоящ адрес на територията на страната и имат семейни ангажименти. Изложените
и преценени в съвкупност факти очертават липса на реална опасност от укриване
на подсъдимите Ц., Д, В., И. и Г., поради което действието на забраната по чл.
68, ал. 1 от НПК правилно е преустановено от СНС. В тази част определението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която първоинстанционният
съд е отменил мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите
на РБ“ на С.Х., определението е неправилно. Видно от материалите по делото, на
същата не е налагана подобна мярка. На нея, за разлика от останалите подсъдими,
при конституирането й в качеството на обвиняем е взета мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 5 000 лева, с нарочно постановление от 31.03.2016г.
/т. 10, л. 8 от ДП/, внесена на 19.04.2016г. По делото липсва акт, с който на
подс. Х. да е наложена забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК, което означава, че такава
не е учредена. Следователно подс. Х. не е имала правен интерес да иска отмяна
на несъществуващо в нейна тежест ограничение, а произнасянето на СНС в тази
част е лишено от предмет. Това налага в коментираната част определението да
бъде отменено и претенцията на подс. Х. да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, поради липса на правен интерес.
Водим
от изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частен протест срещу определение от 04.03.2020г. по н.о.х.д. №537/2017г., по описа на
СНС, в частта, с която е отказано да бъде привлечен резервен съдия на осн. чл.
248, ал. 1, т. 5 от НПК, като
процесуално недопустим в тази част.
ОТМЕНЯ определение на
Специализирания наказателен съд постановено на 04.03.2020г. по н.о.х.д.
№537/2017г. по описа на същия съд в частта, с която е отменена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ на С.Х. и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на подсъдимата С.Х. за отмяна на мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане на пределите на РБ“, като процесуално недопустимо.
Потвърждава определение на Специализирания
наказателен съд, постановено на 04.03.2020г. по н.о.х.д. №537/2017г., по описа
на същия съд в останалата оспорена част, с която са отменени наложените мерки
за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ спрямо Ц.Ц., Ц. Д., Т.В., Е.И. и В.Г..
Определението е окончателно и не
подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.