Р Е
Ш Е Н
И Е
№56 26.04.2012
година гр.Несебър
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд граждански състав
на втори февруари
две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: А. Атанасова
при секретаря Д.Г.
като разгледа докладваното от съдията Атанасова
гражданско дело № 818 по описа за 2009
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Г.Х.П. ***, ЕГН **********,***, адв. Т. С., против Г.П.Д. с ЕГН **********,***,
с искане да бъде допусната и извършена съдебна делба на поземлен имот с идент.
№ *******с площ от 1335 кв.м. по кадастралната карта на с. Баня, общ. Несебър,
при граници: ПИ с идент. № *******, ПИ с идент. № *******, ПИ с идент. № *******,
ПИ с идент. № *******, ведно с построени в него масивна жилищна сграда, гараж и
стопански постройки, при квоти от 1/2 за ищеца и 1/2 за ответника.
Ищецът твърди, че с решение № А 286/22.10.2001 г. ПК- Несебър е
била възстановена на В. и И. А. собствеността върху процесния имот №
02703.501.522, след което с нотариален акт № 108/18.11.2004 г. имотът е бил
продаден от последните на ответника Г.Д.. Твърди, че с влязло в сила решение №
116/29.06.2010 г., постановено по гр.д. № 401/2008 г. по описа на РС- Несебър, е
било прието за установено, че описаният имот към момента на образуване на ТКЗС-
с. Баня през 1949 г. е бил собственост на всички наследници на К.А.А.- б.ж. на
с. Баня, починал на 07.06.1947 г., а именно: С.К.П., б.ж. на с Баня, поч. 1997
г., И. К.А., б.ж. на с Баня, поч. 2005 г. и М.К., б.ж. на с Баня, поч. 1995 г.
Съобразно съдебното решение по повдигнатия спор за материално право, Общинската
служба по земеделие в гр. Несебър постановила на основание чл. 14, ал.7 от
ЗСПЗЗ решение № А 286/10.03.2011 г., с което възстановила имота на наследниците
на К.А., между които ищеца Г.П.. Иска се да се допусне и извърши делба на така
възстановения имот, като се сочи, че И.и В. А. не са били собственици на целия
прехвърлен имот, а само на 1/2 ид.ч. от същия, поради което сделката за
покупко-продажба на останалата 1/2 ид.ч. е непротивопоставима на останалите
наследници.
С определение от 31.03.2011 г. е конституирана съпругата на
ответника- В.И.Д. с ЕГН **********, с оглед обстоятелството, че сделката за
покупко-продажба на процесния имот е сключена по време на брака между тях. С
определение от 13.07.2011 г. е конституирана като съделител и И.В.В. с ЕГН **********,
в качеството й на наследник на К.А.А..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Г.П.Д., който излага становище за неоснователност на иска за
делба. Счита, че ищецът не може успешно да се легитимира като собственик на
процесния имот. Навежда доводи за нищожност на решението на ОСЗГ- Несебър за
възстановяване на имота. Наред с това сочи, че не са налице предпоставките за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Прави възражение за
изтекла придобивна давност. В депозиран по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК отговор
на исковата молба ответницата В.Д. е заявила становище за неоснователност на
предявения иск по съображения, идентични с тези на ответника Г.Д..
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба и от конституираната в хода на процеса И.В.В.. С него същата е направила
възражение с правно основание чл. 76 от ЗН за недействителност на сделката, сключена с нотариален акт № 108/2004 г. Във
връзка с възраженията на Г. и В. Д. сочи, че придобивната давност е била прекъсната с предявяването на
иска за делба.
С оглед направеното от ответницата В. възражение по чл. 76 от ЗН, в
хода на процеса са конституирани страните по атакуваната сделка- В. В.А. с ЕГН **********
и наследниците на починалия И. К.А.- Д.И.А. с ЕГН ********** и В.И.Б. с ЕГН **********.
Същите не са депозирали писмени отговори в предоставения им едномесечен срок.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск.
Моли да бъде допусната делбата между наследниците на К.А.А.. Представя
доказателства.
Процесуалният представител на ответниците Г. и В. Д. оспорва иска
за делба и моли същият да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства.
Ответниците Д.А. и В.Б. не се явяват и не се представляват в
съдебното заседание. Не са заявили становище по предявения иск.
Ответницата И.В. чрез процесуалния си представител моли да бъде
допусната делбата между наследниците на К.А..
Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата по допускането й.
От приложеното гр.д. № 401/2008 г. и наличната в него преписка № А
286/27.06.1991 г. на ПК- Несебър се установява, че в производство по чл. 11,
ал.2 от ЗСПЗЗ В. В.А. с ЕГН ********** и И. К.А. с ЕГН ********** са установили
по отношение на ПК- Несебър правото си да им бъде възстановена собствеността
върху земеделска земя с площ от 1 345 кв.м., находяща се в землището на с.
Баня, Бургаска област, извън регулацията на селото. Въз основа на постановеното
в това производство съдебно решение № 316/03.01.2001 г. по гр.д. № 269/2000 г.
на РС- Несебър, поземлената комисия с решение № А 286/22.10.2001 г. е възстановила
на посочените лица правото на собственост върху имот № 023011, представляващ
пасище, мера от 1.342 дка в местността “Юрта” във възстановими стари реални
граници, с граница жилищната територия на с. Баня.
С нотариален акт № 108, том Х, рег. № 5985, дело № 1792 от
18.11.2004 г. В. и И. А. са продали така възстановения имот на ответника Г.Д.,
по време на брака му с ответницата В.Д..
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че за с. Баня са били одобрени два
кадастрални и регулационни плана- от 1941 г. и сега действащия от 1982 г. В
кадастралната основа на първия от тях е заснет имот, обозначен с пл. № 227,
записан в разписния списък към плана като двор на Коста А. Арабаджиев, като по
регулация за този имот е отреден урегулиран парцел ІV в кв.43. В кадастралната
основа на действащия план, одобрен през 1982 г., парцелът е заснет като имот с
пл. № 17. Върху част от него е образуван парцел V-17 в кв.26 (отразен със зелен
контур на скица 2 към заключението), за който с нотариален акт № 79/1992 г. В.
и И. А. са признати за собственици по давност. Останалата част от имот пл. № 17
е останала извън регулацията на населеното място (с оранжев цвят на скица 2) и
в картата на землището на с. Баня е отразена като имот с № 23011, продаден на
ответника Г.Д. с нотариален акт № 108/2004 г. В заключението вещото лице разяснява,
че имотът е в урбанизираната територия, но към момента не е урегулиран и не е
отразен в плана за регулация като УПИ с посочен номер.
С
решение № 116/29.06.2010 г., постановено по гр.д. № 401/2008 г., РС- Несебър е
приел за установено по иска на Г.П. против В. А., Д.А. и В.Б., че към момента
на образуване на ТКЗС- с. Баня през 1949 г. недвижимият имот с площ от 1.342
дка, съставляващ част от имот № ІV-227 в кв.43 по плана на с. Баня от 1941 г.,
възстановен с решение № А 286/22.10.2001 г. ПК- Несебър, е бил собственост на
всички наследници на К.А.А.- б.ж. на с. Баня, поч. на 07.06.1947 г.
По
делото е приложено удостоверение за наследници № 137/18.03.2009 г., в което е отразено,
че наследодателят К.А.А.- б.ж. на с. Баня, общ. Несебър, е починал на
07.06.1947 г. и е оставил законни наследници, както следва: 1) С.К.П., поч. на
18.10.1997 г., с наследници М.Х.С., М.Х.Е. и Г.Х.П. (първите две от които са
направили отказ от наследството); 2) И. К.А., поч. на 24.08.2005 г., с наследници
В. В.А., Д.И.А. и В.И.Б.; 3) М.К. Ч., поч. на 06.07.1995 г., с наследник И.В.В..
Ответниците
Г. и В. Д. са оспорили в отговора на исковата молба и в с.з. на 13.12.2011 г.
произхода на ищеца от общия наследодател К.А.А.. С оглед направеното оспорване,
в тежест на ищеца е да установи твърдяното наследствено правоприемство (в този
смисъл решение № 500/01.07.2004 г. на ВКС по гр.д. № 19/2004 г., І г.о.).
Същият обаче не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази връзка. Доколкото
издателят на удостоверението за наследници не е възприел лично пред себе си отразените
в него факти, същото няма задължителна доказателствена сила относно кръга на
посочените в него наследници, а се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. С оглед липсата на други доказателства относно
посочения факт, съдът приема, че същият не е установен по категоричен начин. Следователно,
не е установено и правото на собственост на ищеца върху процесния имот, предвид
твърдяното от същия придобивно основание (наследяване от К.А. на реституиран по
реда на ЗСПЗЗ имот).
От
доказателствата по делото не се установява по категоричен начин и твърдяната от
ищеца земеделска реституция в полза на наследниците на К.А.А.. По делото са
приложени две решения на Общинската служба по земеделие в гр. Несебър с
идентични номера и дата (№ А286/10.03.2011 г.), а с различно съдържание, в
които е посочено, че са издадени въз основа на решение № 116/29.06.2010 г. по
гр.д. № 401/2008 г. на РС- Несебър. С едното от тях, находящо се на л. 139 от
делото, ОСЗ е възстановила правото на собственост на наследниците на К.А.А. в
съществуващи стари реални граници върху недвижим
имот, предназначен за ниско застрояване, с площ от 1.335 дка, съставляващ
имот № *******по кадастралната карта на с. Баня. С другото решение, находящо се
на л. 114 от делото, ОСЗ е възстановила правото на собственост на наследниците
на К.А.А. в съществуващи стари реални граници върху пасище от 1.342 дка в землището на с. Баня, съставляващо имот № ***,
с граници: същия имот (№ ***) и жилищна територия на с. Баня. От така
постановените решения не става ясно какъв имот и с каква площ е възстановен на
наследниците на Арабаджиев, а и доколкото в тях са отразени едни и същи номер и
дата, не би могло да се прецени кое от тях е издадено по-късно от другото (при липса
на основание за издаването му). Посочените неясноти водят до невъзможност да се
разбере каква е волята на административния орган до степен да обусловят
нищожност на постановените решения. Ето защо, съдът приема, че твърдяната от
ищеца земеделска реституция не е установена с допустимите от закона
доказателствени средства.
Наред
с изложеното, съдът счита, не е налице приключила процедура по възстановяване
на собствеността. Според разпоредбата на чл. 18ж
ППЗСПЗЗ, за индивидуализация на имота е необходимо да се приложи към решението
на ОСЗ скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в
границите на урбанизираните територии- и от техническата служба на общината. Влязлото
в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост. В
случая при постановяване решението на ОСЗ няма изготвени и представени скица и
удостоверение, необходими предвид местонахождението на имота- в урбанизирана
територия. С оглед на това, съдът приема,
че възстановеният имот не е индивидуализиран достатъчно ясно и не е завършена
процедурата по възстановяване на собствеността.
Съдът
намира за основателно и направеното от ответниците Г. и В. Д. възражение за
придобивна давност. Съображенията са следните:
От гласните доказателства по делото се установява, че
праводателите на ответниците- В. и И. А. са установили фактическа власт върху
процесния имот не по-късно от 60-те години на миналия век. Тогава те съборили старата къща, в която живеели, а на нейно
място изградили нова, съществуваща и понастоящем. Видно от показанията на
свидетелите П. и С., процесният имот не е бил
отчуждаван и не е бил включван в ТКЗС, тъй като мястото било стръмно и неподходящо
за блок на ТКЗС. Според свид. П., спорният имот е представлявал част от двора
на В. и И. (обстоятелство, установено и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, според което до влизане в сила на действащия план процесният имот е
представлявал част от дворното място на същите, а едва през 1982 г. е останал
извън регулацията на населеното място). В единия край на двора В. и И. имали
кошара, а в останалата му част сеели дини и пъпеши, имало и черници. Те обработвали
дворното място, което било оградено с дървени колове и телена ограда. Част от
тази ограда била подменена преди 3-4 години, но дворът останал в същите граници.
Съдът кредитира тези показания, като последователни и непротиворечиви, и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Същите не се опровергават
от показанията на водения от ищеца свид. Ч., които се отнасят за един по-късен
период- преди около 5-6 години, когато имотът бил засят с люцерна, която ищецът
косил и прибирал. Изложеното от свид. П. не се опровергава и от показанията на свид.
С.. Според последната, имотът е бил ползван само наполовина от дядо И., а
другата част се ползвала от сестра му баба С., която била възрастна и поради
това ищецът ходел да коси люцерната. Свидетелката заявява, че не е възприела
лично изложените обстоятелства- узнала е за тях от други хора, а и не сочи кога
имотът е бил ползван по този начин. Заявява обаче също така, че показанията й
се отнасят до дворно място без застроена сграда, което обосновава извод, че изложените
от нея обстоятелства са осъществени след 1982 г., когато с влизане в сила на
действащия регулационен план частта от двора, върху която се е намирала
построената сграда, е била отделена, а процесният имот е останал извън
границите на населеното място.
При
данни съдът приема, че праводателите на ответниците са придобили имота по
давност. Същите са установили фактическа власт не по-късно от 60-те години, при
действието на Закона за собствеността, който предвижда 10-годишен давностен
срок за придобИ.е правото на собственост. До влизане в сила на плана от 1982 г.
са осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение върху него в период,
достатъчен за придобИ.е право на собственост по оригинерен способ. Построили са
жилищна сграда и са обработвали дворното място, с което ясно са заявили
намерението си да своят имота, отблъсквайки правата на останалите наследници
(за което сочи и обстоятелството, че са заявили имота пред ПК от свое име, а не
като наследници на К.А., каквото качество В. А. очевидно няма). По делото няма
данни имотът да е бил внесен в ТКЗС, нито да е станал държавна или общинска
собственост през периода, необходим за придобИ.ето му по давност. Не са налице
също данни след влизане в сила на ЗСГ през 1973 г. имотът да е бил отнеман от
държавата или да е бил прехвърлен от праводателите на ответниците в изпълнение
на някое от въведените със ЗСГ задължения за прехвърляне на имоти.
С оглед изложените съображения, съдът намира
предявения иск за делба за неоснователен. От доказателствата по делото не се
установява по безспорен начин наличието на съсобственост върху процесния имот, не
се установява и наличие на масивна жилищна сграда, гараж и стопански постройки върху
него (каквито са твърденията в исковата молба), поради което исканата делба не
може да бъде допусната. Доколкото не се касае за наследствен имот,
неоснователно е и възражението с правно основание чл. 76 от ЗН.
С оглед формирания извод за неоснователност на
предявения иск и направеното от ответниците Г. и В. Д. искане, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят на същите направените разноски по делото
в общ размер на 1 260 лева, от които 1000 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение и 260 лева- за съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Х.П. ***, ЕГН **********,***, адв. Т. С.,
против Г.П.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН **********,***, И.В.В. с ЕГН **********,***,
В. В.А. с ЕГН **********,***, Д.И.А. с ЕГН **********,***, и В.И.Б. с ЕГН **********,***,
за делба на поземлен имот с идент. № *******по кадастралната карта на с. Баня,
общ. Несебър, с площ от 1335 кв.м., при граници: ПИ с идент. № *******, ПИ с
идент. № *******, ПИ с идент. № *******, ПИ с идент. № *******, ведно построени
в него масивна жилищна сграда, гараж и стопански постройки.
ОСЪЖДА Г.Х.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.П.Д. с ЕГН **********
и В.И.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 1 260 (хиляда двеста и шестдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: