О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
град Велико Търново, 19.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VI – ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Буюклиев
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ частно
административно дело № 608 по описа на Административен съд – Велико Търново за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 188 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Старт -3 -2017“ ЕООД – Велико Търново,
е обжалвал разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на
Заповед за налагане на ПАМ №ФК -275-0117909/11.08.2023 година на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, която е връчена на 16.10.2023
година на оспорващото дружество.
Основното оплакване касае материалната
незаконосъобразност на разпореждането с оглед хипотетичните предположения за
бъдещото поведение на търговеца – жалбоподател, обусловили посоченото
разпореждане. Всъщност жалбоподателят поддържа и, че мотивите, с които е
разпоредено предварителното изпълнение на последиците на самата заповед, са
неотносими към предпоставките, които законът изисква, за да бъде това предварително
изпълнение законосъобразно.Сочи, че не дружеството, а служителите му са
отговорни за констатираното от органите по приходите. Други нарушения не са
установени, както се твърди от тези органи. Освен това срокът от 30 дни, който
е определен, е непропорционален. Няма как да се нанесат вреди на фиска, като такива щели да се нанесат на самото дружество,
а търсеният чрез запечатването ефект е непропорционален. С тези и други
аргументи моли съдът да отмени разпореждането, с което е допуснато
предварителното изпълнение на заповедта.
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от
легитимирано лице, което е адресат както на заповедта, така и на
разпореждането, с което е допснато предварителното и
изпълнени, като от друга страна е с пазен срока, посочен в разпоредбата на
чл.60, ал.5 от АПК.
По същество е неоснователна.
Видно е от мотивите на разпореждането, които са
възпроизведени в самата заповед за налагане на ПАМ, органът по приходите, след
възпроизвеждане на част от текста на чл.60, ал.1 от АПК е приел, че следва да
бъдат защитени обособено важни държавни интереси, като такъв интерес е този на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажби чрез
фискално устройство в проверения обект на дружеството, респективно интерес на фиска /което е същото/, свързан със заплащането на данъци
върху действителните приходи от продажби в същия обект, като от изпълнението
биха настъпили значителни или трудно поправими вреди за бюджета, като от друга
страна изпълнението на ПАМ можело да се затрудни. Неизпълнението от страна на
търговеца на нормативно установено задължение, каквото е задължението да отчете
продажби чрез фискалното устройство представлява нарушение, характеризиращо се
с висока степен на обществена опасност, тъй като винаги водело до неотразяване
на приходи и оттам до отклонение от облагане, съответно до ощетяване на
бюджета. Извън това е посочено в мотивите към разпореждането, че локацията на
обекта, вида на обекта, цените на стоките, асортимента им и продължителността
на работното време са обстоятелства, които водят до извод, че липсва
организация за създаване на условия обекта да се ръководи и да осъществява
дейността си с оглед разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Предвид това е изведен аргумент, че се обосновава
извод за значимостта на обекта и на обема на упражняваната дейност, като за
защита на важен държавен и обществен интерес и за предотвратяване на
възможността да се извършват други нарушения и за превъзпитанието на нарушителя
с оглед бъдещото му законосъобразно поведение следва да се допусне въпросното
предварително изпълнение, още повече, че сегашното му поведение накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата и не
позволява да се проверяват извършените от него продажби и оттам да се установят
правилно дължимите данъци.
Добавено е, че всъщност нарушението е повторно, тъй
като с влязло в сила наказателно постановление на същото лице за идентично
нарушение е наложено идентична санкция и то в рамките на една година. Всъщност
от справка в системата на НАП се установявало и наличие на други нарушения от
същия вид.
Разпореждането е издадено от компетентен орган по
аргумент от чл.186, ал.3 от ЗДДС вр. със заповед №ЗЦУ -1148/25.08.2020 година
на ИД на НАП.
Според разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДДС „Принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при
условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.“.
Съответно, според разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК,
към която нормата на ЗДДС отпраща „В административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В
последния случай административният орган изисква съответната гаранция.“. АЛ.2
предвижда следното: „Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.“.
От мотивите на спорното разпореждане не става ясно по
какъв начин липсата на въведено фискално устройство и нерегистрирането на една сделка,
на стойност от 31, 00 лв. /за покупка на спрей и парфюм/ чрез такова фискално устройство обосновава особено значим
държавен или обществен интерес.
От органите по приходите не се обосновават твърденията
им за обем на дейността на данъчния субект, създаващ угроза от укриване на
приходи в значителни размери, вида на продаваните стоки и характера на
дейността в обекта на търговеца могат да бъдат единствено индикации за това.
По-голямата част от мотивите на разпореждането са
релевантни за законосъобразността на самата ПАМ, а не за законосъобразността и
обосноваността на разпореждането.
Как именно предварителното изпълнение на разпореденото с ПАМ би предотвратило възможното осуетяване
или затрудняване на реализирането на изпълнението на мярката /което изпълнение
не представлява реализиране на притезание, което е оценимо в пари, а по същността си представлява запечатване
и забрана за достъп/ не става ясно от така изложените мотиви.
Мотивите в разпореждането, касаещи локацията на
обекта, обема на упражняваната дейност и прочие са относими към размера на
приложената мярка, а не към предварителната и изпълняемост.
В тези мотиви са доразвити мотивите, относими към оправдаването на преследваната
с налагането на ПАМ цел.
Неотчитането на продажба в размер от 31 лева при липса
на монтирано фискално устройство действително представлява нарушаване на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 2006 г. на министъра на финансите, но само по себе си това
нарушаване не води до единствено възможен извод, че става въпрос за изключително
висока степен на обществена опасност.
Как именно е ощетен бюджета на държавата чрез
неотчитането на тази единична продажба не става ясно, като още по-малко става
ясно дали това ощетяване представлява засягане на особено важни държавни
интереси. Твърдението в мотивите на разпореждането за повторност
на въпросното нарушение, предизвикало налагането на ПАМ и разпореждането на
предварителното и изпълнение, не намира опора в материалите по делото. Съдът
още с разпореждането си указа на ответника, че следва да представи
доказателства, обусловили издаването на това разпореждане, като са представени
единствено доказателства, които са релевантни към прилагането на ПАМ.
Всъщност в мотивите към разпореждането не е посочено
какъв би бил съответния неотчетен оборот и как това би повлияло на бюджета на
държавата и дали би нанесло непоправима или трудно поправима вреда на държавния
бюджет.
Най – сетне, от изложените съображения на органа по
приходите не е ясно и как хипотетичното закъснение на изпълнението на ПАМ би довело
до тази трудно поправима /респ. непоправима/ за бюджета вреда, при положение,
че в касата са били налични едва 99 лева, вместо сочените от ФУ 68 лв. .
В тази връзка следва да се упомене, че не става ясно
дали дружеството е регистрирано по ЗДДС и какви обороти реализира, какви
обороти са декларирани по ЗКПО, какви авансови вноски са платени и прочие
релевантни факти и обстоятелства.
Изложените съображения, чрез които се цели да се
обоснове допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, са толкова
лишени от конкретика, че биха могли да се използват шаблонно за всяка такава
ПАМ, за всяка нарушение в идентичен или подобен търговски обект на територията
на цялата страна.
Следва да се посочи, че принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение не по
силата на закона, а единствено при наличие на условията на АПК. Ако
законодателят бе счел, че нарушенията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС винаги засягат
особено важен държавен интерес или обуславят някоя от другите
предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, би допуснал предварително изпълнение на
тази мярка по силата на закона
Следва оспореното разпорежане
да се отмени.
Водим от тези съображения Великотърновският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на ПАМ №ФК -275-0117909/11.08.2023 година на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: