Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Административното дело е образувано по жалба на И. Т. Т., с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез адв. Г. П. от ЛАК с адрес: гр. Ловеч, [улица], срещу Решение № 2153-10-18/21.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-10-78/22.03.2023 г. от И. Т. Т. срещу разпореждане № 101-00-273-9/14.03.2023 г. на за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/.

В жалбата се твърди, че решението на директор на ТП на НОИ –Ловеч е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при допускане на съществени процесуални нарушения в административното производство. Оспорващият сочи, че индивидуалният административен акт е издаден без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Излага още, че в оспорваното разпореждане незаконосъобразно и неправилно органът се е позовавал на чл. 65, параграф 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, както и че мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя е Р България, а не Великобритания, както е приел административният орган. В заключение е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. П. от ЛАК, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени оспорвания акт. Претендира и присъждане на разноски съгласно представен списък на л. 247 от делото.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Ловеч - се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В допълнително представени писмени бележки развива подробни доводи по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено по повод подадено от И. Т. Т. до директора на ТП на НОИ - Ловеч, чрез директора на Бюро по труда - Ловеч заявление с вх. № 101-00-273/27.01.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а от КСО след заетост във Великобритания и прекратяване на трудовия договор от 27.12.2020 г. /л. 73 и сл./. Съгласно справка за приети, върнати и липсващи документи вх. № 101-00-273-1/29.01.2021 г. /л. 76/ към заявлението приложение №1 към чл. 1, ал. 1, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, Т. прилага следните документи: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002, анкета за Великобритания, копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за лична банкова сметка, копие от формуляр Р45 -1 бр., копие от формуляр Р60 - 3 бр. и фишове за заплати от Великобритания /копие/ - 3 броя.

Към заявлението за отпускане на ПОБ, Т. е попълнил и подал декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. /л. 74/. В същата е посочил като последен период на заетост периода от 12.07.2016 г. до 27.12.2020 г. във Великобритания, където е работил като наето лице. Декларирал е още, че през периода на тази последна заетост няма съпруга, а децата му са живели/учили в държавата по последна заетост, а преобладаващата част от роднините му живеят в България. На последно място в декларацията е посочил, че притежава собствено жилище в България и преобладаващата част от социалните му контакти са в България, както и, че възнамерява да се установи трайно в България.

На 10.02.2021 г. от длъжностно лице в ТП на НОИ - Ловеч чрез система за електронен обмен са изпратени до компетентната институция /КИ/ на Великобритания формуляр U001CB - искане за осигурително досие - трансграничен работник и формуляр U003 - искане за информация за заплатите на Т. /л. 105-113/.

С разпореждане № 101-00-273-1/10.02.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано по заявлението, подадено от И. Т. Т. /л. 95/.

На 17.05.2021 г. в ТП на НОИ - Ловеч, видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи вх. № 101-00-273-3 /л. 96/ от Т. е представен преносим документ U1 от 20.04.2021 г. от КИ на Великобритания /л. 97-101/.

С разпореждане № 101-00-273-2/17.05.2021 г. на основание чл. 55 от АПК, спряното производство по заявление вх. №101-00-273/27.01.2021 г. за отпускане на обезщетение за безработица е възобновено, със следните мотиви: „Получена информация от компетентната институция на Великобритания - преносим документ U1- представен от лицето“ /л. 102/.

От страна на длъжностното лице в ТП на НОИ - Ловеч е изготвен и изпратен и формуляр Н005 - искане на информация за пребиваване /л. 114-117/.

С разпореждане № 101-00-273-3/31.05.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица /л. 103/.

На 02.08.2021 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС на направените искания за потвърждаване на периодите на осигурена заетост и доходи от КИ на Великобритания, за Т. е получен отговор с формуляр U017 /осигурително досие - трансграничен работник/ и формуляр U004 - информация за заплатите /л. 125-137/. В СЕД [рег. номер] Т. са потвърдени следните периоди на осигурена заетост: 27.04.2007 г. до 25.06.2007 г.; от 12.05.2008 г. до 22.10.2008 г.; от 18.05.2009 г. до 27.08.2009 г.; от 07.09.2009 г. до 18.11.2009 г.; от 06.09.2010 г. до 17.12.2010 г.; от 05.09.2011 г. до 11.11.2011 г. от 28.09.2013 г. до 13.12.2013 г. от 24.03.2014 г. до 30.05.2014 г.; от 15.12.2015 г. до 10.06.2016 г.; от 12.06.2016 г. до 24.12.2020 г.; заетост, която не представлява осигурителен период - от 01.10.2014 г. до 25.06.2015 г.; от 01.10.2015 г. до 14.12.2015 г.; от 25.12.2020 г. до 27.12.2020 г. Посочена е причината за прекратяване на заетостта - „съкращение“. В СЕД U004 за Т. е потвърден доход от 2 545,78 британски паунда за периода от 28.12.2018 г. до 27.12.2020 г.

Поради липса на отговор по направеното с Н005 искане на информация за пребиваване за г-н Т., са изпратени към КИ на Великобритания от длъжностните лица на ТП на НОИ - Ловеч, чрез системата за електронен обмен напомнителни искания с формуляр Х009, съответно на 25.05.2021 г.; 07.06.2021 г.; 27.07.2021 г.; 07.09.2021 г.; 08.10.2021 г.; 12.11.2021 г.; 04.01.2022 г. /л. 138/.

Във връзка с уточняване на държавата по постоянно пребиваване на жалбоподателя, на 10.01.2022 г. от компетентна институция на Великобритания е предоставена информация със структуриран електронен документ СЕД Н006, получен чрез системата за електронен обмен на данни между държавите-членки на ЕС /л. 151-153/. В документа компетентната институция на Великобритания е удостоверила следната информация: държава на пребиваване - Обединено кралство, адрес: undefined HULL, 52LOUIS DRIVE, HU55PA; положение на лицето - наето лице; описание на естеството и конкретните характеристики на дейността: доходоносна дейност: HERON FOODS LIMITED.

Въз основа на така представените от лицето удостоверителни документи, събраните в преписката доказателства, издадените от КИ на Великобритания формуляри U017, U004, Н006 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО компетентното длъжностно лице е издало разпореждане № № 101-00-273-5/19.01.2022 г., с което на И. Т. Т. е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 69/. В законоустановения срок срещу това разпореждане е постъпила жалба, по която с Решение № 2153-10-31/28.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производството образувано по жалба вх. № 1012-10-31/01.02.2022 г. на И. Т. Т., до произнасяне на компетентната институция на Великобритания, тъй като с оглед постъпилата жалба е направено повторно запитване до чуждата институция /л. 63-66/.

Цитираното решение е обжалвано пред Административен съд - Ловеч. Образувано е административно дело № 113/2022 г. по описа на съда, по което е постановено Определение № 363/2022 г. /л. 57-60/, с което е отменено Решение № 2153-10-31/28.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

В изпълнение на Определение № 363/2022 г., постановено по адм. д. № 113/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, със свое Решение № 2153-10-53 от 11.07.2022 г. директорът на ТП на НОИ - Ловеч е отменил изцяло разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2022 г. и е върнал преписката на ръководителя за безработица за ново произнасяне при съобразяване на мотивите изложени в цитираното решение /л. 52-53/.

С разпореждане № 101-00-273-6/12.07.2022 г. е отменено разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2022 г. /л. 55/.

В преписката са налице и справки от Национална агенция за приходите /НАП/ и от ОД на МВР /л. 158-163/. От НАП с писмо вх. № 1029-10-1046#1/04.03.2022 г. /л. 162/ е получена следната информация: за лицето няма данни за сключен трудов договор и няма данни за осигуряване в Република България за периода 12.06.2016 г. - 27.12.2020 г.; за периода 2016 г. - 2020 г. лицето е представило S041 за периодите си на осигуряване във Великобритания; няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периода 2016 г. - 2020 г.; по сметките на НАП няма постъпили плащания за лицето за периода от м. 06.2016 г. - м. 12.2020 г.

От ОД на МВР – Ловеч с писмо вх. № 1029-10-1047#1/14.03.2022 г. /л. 159/ е получен отговор на запитването от ТП на НОИ - Ловеч за датите на излизане и влизане в/от България през ГКПП през последния период на заетост на Т. от 12.06.2016 г. до 09.03.2022 г., както следва: излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 01.05.2016 г.; влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 02.11.2017 г.; излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 11.11.2017 г.; влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 05.01.2018 г.; излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 14.01.2018 г.; влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 25.11.2020 г.

В преписката е налице и втори отговор от КИ на Великобритания със СЕД Н006 от 21.03.2022 г. /л. 155-157/ на искането на информация за пребиваване на Т., в който е предоставена идентична на получения на 10.01.2022 г. СЕД Н006 информация: държава на пребиваване - Обединено кралство, адрес: undefined HULL, 52LOUIS DRIVE, HU55PA; положение на лицето - наето лице; описание на естеството и конкретните характеристики на дейността: доходоносна дейност: HERON FOODS LIMITED.

С писмо изх. № 1012-10-31#1/11.07.2022 г. И. Т. Т. е уведомен за отговора и за определеното пребиваване. До Т. е отправено искане за представяне на писмени доказателства, които биха повлияли върху правото му на исканото ПОБ /л. 49-50/.

В отговор с писмо вх. №1012-10-31#2/20.07.2022 г. /л. 45/ Т. е представил следните документи: 2 бр. копия на нотариално заверени декларации от 12.01.2018 г. и 09.11.2017 г., с които дава съгласието си на лице за придружител на непълнолетното му детето при напускане на Р България; факсимиле на двугодишен договор от 10.07.2019 г., сключен с Теленор България ЕАД. В писмото си Т. посочил и граждански дела по описа на РС Ловеч, по които е бил страна.

Въз основа на така представените от лицето писмени документи и тези събрани служебно в хода на образуваното административно производство, както и издадените от КИ на Великобритания формуляри U017, U004, Н006 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, административният орган е издал разпореждане №101-00-273-7/22.07.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на И. Т. Т. е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 42/. Разпореждането е връчено на 27.07.2022 г. срещу подпис лично на Т., видно от приложеното към преписката известие за доставяне /л. 44/.

Срещу цитираното разпореждане е постъпила жалба, която като неоснователна е отхвърлена с Решение № 2153-10-69/08.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч /л. 35-39/. Това решение е обжалвано от Т. и е образувано адм. д. № 354/2022 г. по описа на АдмС Ловеч. С Решение № 245/20.12.2022 г., постановено по адм. д. № 354/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, са отменени като незаконосъобразни Решение № 2153-10-69/08.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч и оставеното с него в сила разпореждане № 101-00-00-273-7/22.07.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица. Съдът е постановил и връщане на преписката на органа за произнасяне по предявената по административен ред жалба против разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2021 г.

В изпълнение на Решение № 245/20.12.2022 г. на АдмС Ловеч с разпореждане № 101-00-273-8/14.02.2023 г. на за ръководител на осигуряването за безработица е отменено разпореждане № 101-00-00-273-7/22.07.2022 г. за отказ от отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 24/. Разпореждането е връчено на 16.02.2023 г. срещу подпис лично на Т., видно от приложеното към преписката известие за доставяне /л. 25/. Същото не е обжалвано.

До Т. е изпратено писмо № 1029-10-894/14.02.2023 г. с указание за представяне на нови относими писмени доказателства/документи или допълнителни такива, с оглед правилното разрешаване на спора относно пребиваването на И. Т. по време на последната си дейност като заето лице във Великобритания, които биха повлияли върху правото му на исканото ПОБ /л. 22/.

В отговор с писмо вх. № 1029-10-894#1/28.02.2023 г. /л. 21/ Т. е отправено искане да бъдат присъединени писмените документи от досегашната преписка, поради невъзможност в краткия срок да подаде нови.

Въз основа на всички представени от лицето писмени документи и тези събрани служебно в хода на образуваното административно производство, както и издадените от КИ на Великобритания формуляри U017, U004, Н006 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, административният орган е издал разпореждане № 101-00-273-9/14.03.2023 г. на за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на основание 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на И. Т. Т. е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 19/. Това разпореждане е връчено на Т. на 17.03.2023 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне /л. 20/.

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ - Ловеч срещу разпореждането е постъпила жалба /л. 17-18/.

С Решение № 2153-10-18/21.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч /л. 9-15/ е отхвърлена жалбата на И. Т. Т. срещу разпореждане № 101-00-273-9/14.03.2023 г. на за ръководител на осигуряването за безработица.

Административният орган приел, че обичайното място на пребиваване на жалбоподателя по смисъла на Регламент /ЕО/ № 883/2004 е Великобритания и не може да се приеме, че Т. попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, според който според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта /компетентната по правилата на чл. 11, § 3, б. „а“ от същия регламент/ върху държавата по пребиваване. В решението се сочи още, че за да е налице такава хипотеза, текстът на нормата изисква напълно безработно лице, какъвто безспорно е жалбоподателят, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице да е пребивавал в държава членка, различна от компетентната държава-членка /в случая компетентната е Великобритания/ и да продължава да пребивава в тази различна държава-членка и или да се е завърнал в нея. Според директора на ТП на НОИ – Ловеч, по време на последната си заетост Т. е пребивавал във Великобритания, а не в държава-членка, различна от компетентната държава, каквото е изискването на цитираната норма. Ръководителят на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са приели, че жалбоподателят не пребивава на територията на страната по смисъла на регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е държавата по последна трудова заетост, която според осигурителните органи е и държава по обичайното му пребиваване.

Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с правен интерес като адресат на разпоредените с акта правни последици, редовна е по отношение на форма и съдържание. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото процесното решение е връчено на адресата по пощата на 25.04.2023 г. – видно от известието за доставяне /л. 16/, а жалбата е постъпила в деловодството на ответния административен орган на 05.05.2023 г. – видно от поставения вх. № № 2103-10-5/05.05.2023 г. /л. 6/. С оглед на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него разпореждане на за ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Ловеч са издадени от предвидените в закона органи и в рамките на тяхната компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ /л. 165/, издателят на оспореното решение Б. Б. заема длъжността директор на ТП на НОИ - Ловеч, а видно от Заповед № 1015-10-45/10.05.2016г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч /л. 164/, Г. Т. – гл. експерт по осигуряването е определен за лице, което да издава разпореждания по чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Ето защо, според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Оспореното решение е издадено в предвидената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити съгласно чл. 59 от АПК.

Не се установи и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя отмяната му на това основание /отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК/. В допълнение не всяко нарушение на административнопроизводствените правила, а само същественото такова е основание за унищожаемост по чл. 146, т. 3 от АПК. Органът е предприел всички необходими действия за изясняване на обстоятелствата и фактите по случая, а неправилната интерпретация на тези факти касае приложението на материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът констатира, че по делото няма спор по фактите, а спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на Т. е била на територията на Великобритания.

Нормата на чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ регламентира свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., сред които и е правилото на § 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Във връзка с приложението на горецитираната норма от съществено значение се явява определянето на две понятия – компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Относно първото понятие – това по принцип е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице. В конкретния случай това е Великобритания, но само за времето, в което е била осъществявана трудовата дейност. След прекратяване на тази си дейност лицето се е завърнало в държавата си по пребиваване България, в която е и центърът на жизнените му интереси, следователно последната е и компетентната държава-членка по смисъла на цитираните разпоредби.

За определяне на държавата по пребиваване е необходимо на първо място да се изясни съдържанието на понятието пребиваване. Определение на това понятие е дадено в чл. 1, б. „й“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004, където се посочва, че „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой“, което регламентът определя като временно пребиваване (чл. 1, б. „к“). От своя страна, правилата за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 по прилагането на т. нар. основен регламент – Регламент /ЕО/ № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане /§ 1/.

В изготвения съвместно от държавите-членки Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария, публикуван на официалната интернет страница на Европейската комисия /[интернет адрес]?docId=11366&langId=bg/ се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС /Регламент /ЕО/ № 883/2004, последно изменен с Регламент /ЕО/ № 465/2012/, са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално-осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните /напр. пенсионери, студенти/ – в държавата-членка по обичайно пребиваване.

В наръчника, изготвен съвместно от държавите-членки, се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост /по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти – източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. То се свързва с центъра на интересите му /чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2004/ и въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти.

В чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2004 е въведено само примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически установявания, свързани с определяне на действителното място на пребиваване на лицето. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в § 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице /§ 2/.

Разпоредбата урежда критериите, въз основа на които следва да се определи пребиваването на всяко едно лице и които следва да се приложат от всяка държава-членка по принцип при определяне на обичайното пребиваване на лицето. Целта на разпоредбата е уеднаквяването на критериите, въз основа на които държавите-членки определят мястото на обичайно пребиваване на едно лице.

Жалбоподателят е гражданин на Р България, респективно е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. /чл. 2 от Регламента/.

От 31 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

В случая, съдът намира, че е неправилна преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на оспорващия. Видно от съдържанието на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч, ответникът е аргументирал тезата си, че Р България не е държавата по пребиваване на Т., именно разглеждайки критериите по чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, т. е. приложил е тази норма.

В случая, съгласието от страна на компетентна институция на България с отразеното в СЕД Н006 от компетентна институция на Великобритания само по себе си не може да се приеме за безспорно установяване на държавата на пребиваване на Т.. Това е така поради факта, че в цитирания формуляр /л. 151-157/ е налице единствено посочване, че вписаният адрес, на който Т. е бил последно регистриран за времето на престоя си в Обединеното кралство /[населено място], [улица]/, е определен по вид като „държава на пребиваване“. При липса на попълнени каквито и да е други данни /освен посочването „доходоносна дейност“/ в СЕД Н006 за положението на лицето – естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение и т.н., не би могло да се стигне до безспорен извод, че компетентната институция на Великобритания е извършила преценка за мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя съобразно правилата на чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009. В допълнение следва да се посочи, че от представената по делото разпечатка от информационната система „Електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС“, която в полето „Вид адрес“ е посочен текста „Държава на пребиваване“, не може да се установи какви са останалите опции за избор в посоченото поле, както и причините за избирането на именно тази опция. Посоченият адрес, на който последно е живял жалбоподателят, е свързан единствено с времето на полагане на трудовата му дейност до 27.12.2020 г.

Всеки отделен случай следва да се разглежда според индивидуалните си характеристики въз основа на цялостна оценка на всички релевантни факти и обстоятелства, и съобразно критериите на приложмите регламенти. Това означава, че нито продължителността на пребиваване в една държава-членка, нито наличието на адресна регистрация в нея могат сами по себе си да определят еднозначно мястото на обичайно пребиваване на едно лице. Необходимо е да бъдат изследвани всички относими за случая критерии и едва след цялостния им анализ да се определи държавата на пребиваване на лицето.

Предвид изложеното, отразяването в документа СЕД Н006 като държава на пребиваване – Великобритания, следва да се възприема само за времето на полагане на трудова дейност. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят има постоянен и настоящ адрес в България, децата му са български граждани и завръщането на Т. в България е непосредствено след приключване на работата му в Обединеното кралство, като непосредствено след завръщането си в България, още през месец януари 2021 г. жалбоподателят се е регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. Затова престоят и времето му на трудова заетост във Великобритания имат временен характер по смисъла на Регламент /ЕО/ № 883/2004.

Доколкото по делото не е спорно, че Т. не се явява командировано лице, както и при липса на данни да е осъществявал дейност едновременно и на територията на България, напълно логично е посоченото в получената от НАП информация /л. 162-163/, че за лицето няма данни за сключен трудов договор и няма данни за осигуряване в Република България за периода 12.06.2016 г. - 27.12.2020 г., както и че няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. - 2020 г. и че по сметките на НАП няма постъпили плащания за лицето за периода от м. 06.2016 г. - м. 12.2020 г. Тази информация обаче не води до извод, че центърът на жизнените му интереси, който е основният показател за определяне на мястото на обичайно пребиваване, е държава, различна от България.

По същия начин информацията за пътуванията на Т. в чужбина не води до извод, че държавата на пребиваване е Великобритания. Видно от справката на л. 160 от делото, предоставена от ОД на МВР – Ловеч, жалбоподателят е влизал и излизал многократно от пределите на Р България през периода от м. май 2017 г. до м. декември 2020 г. От доказателствата по делото се установява, а и не се спори от страните, че оспорващият е упражнявал трудова дейност като наето лице във Великобритания за процесния период и извършването на тази дейност безспорно е налагало той да живее там, при което се е завръщал в България в определени периоди. Т.е., не е прекъсвал връзките си с държавата по обичайното си местопребиваване.

Понятията „местоживеене“ и „пребиваване“ по смисъла на Регламент /ЕО/ № 883/2004 обаче не са идентични и местоживеенето, както вече се посочи, не предопределя пребиваването, а е само един от критериите, въз основа на които то се определя. Пребиваването на жалбоподателя във Великобритания е свързано единствено и само с полагането на труд и осигуряването на издръжката му.

В случая, жалбоподателят е запазил много тесни връзки с България като негова държава на пребиваване, въпреки че е осъществявал трудова дейност на територията на друга държава – Великобритания, като пример за това са и водените от жалбоподателя дела в Р България /л. 45/, който факт не се оспорва от органа.

Намерението на лицето, видно и от декларацията, попълнена от Т. /л. 74/, както и от допълнителните доказателства, представени от него, относно определяне на пребиваването му във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., сочат, че той възнамерява да се установи трайно в Република България. Това обаче не е взето предвид от органа, а последният е ползвал информацията и е тълкувал погрешно приложимите разпоредби, като по този начин незаконосъобразно е отказал отпускане на обезщетение за безработица.

В периода на заетост в Обединеното кралство Т. е бил на територията на тази страна, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, и не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“. Следователно, в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване; безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

По делото няма спор, че оспорващият не е пограничен работник. Същият е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно във Великобритания. Безспорно установено е, че оспорващият не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава, на чието законодателство за последно е бил подчинен, затова същият не се е регистрирал, не се е поставил на разположение на службите по заетостта в държавата по последна трудова заетост, а се е регистрирал в Р България, където се е завърнал трайно и където обичайно пребивава.

При съобразяване на центъра на интересите на Т. съобразно критериите по чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 се налага категоричният извод, че този център на интереси е Република България – противно на приетото от административния орган. В. В. Т. е бил заето лице от 27.04.2007 г. до 25.06.2007 г.; от 12.05.2008 г. до 22.10.2008 г.; от 18.05.2009 г. до 27.08.2009 г.; от 07.09.2009 г. до 18.11.2009 г.; от 06.09.2010 г. до 17.12.2010 г.; от 05.09.2011 г. до 11.11.2011 г. от 28.09.2013 г. до 13.12.2013 г. от 24.03.2014 г. до 30.05.2014 г.; от 15.12.2015 г. до 10.06.2016 г.; от 12.06.2016 г. до 24.12.2020 г.; заетост, която не представлява осигурителен период - от 01.10.2014 г. до 25.06.2015 г.; от 01.10.2015 г. до 14.12.2015 г.; от 25.12.2020 г. до 27.12.2020 г., но няма данни за останалото време преди и между горните периоди Т. да е пребивавал в Обединеното кралство, а пребиваването му през цитираните периоди е било свързано единствено със заетостта му като наето лице. Трудова дейност във В. Т. е упражнявал само за цитираните периоди, но тя не е била с постоянен/непрекъснат характер. Роднинските връзки на Т. са в България /л. 74-гръб/, като обстоятелството, че е за определен период децата му са живеели при него във Великобритания е напълно логично, доколкото същият е полагал грижи за тях. Т. има жилище в България и възнамерява да живее в него, т.е. жилищното му положение има постоянен характер, като няма данни той да разполага с жилище във Великобритания. В. В. Т. е бил данъчно облаган само за периодите на трудовата си дейност, което е логично.

Видно от данните по делото, трудовото правоотношение е било прекратено поради съкращаване на щата, поради която причина жалбоподателят, при липса на трудовата заетост, която единствено го е свързвала с Великобритания, се е завърнал в Република България и няма данни същият да се е установил или има намерение да живее във Великобритания, след прекратяване на заетостта, поради което настоящият съдебен състав приема, че престоят за времето на трудовата заетост е с временен характер. Отделно от това при преценката си, съдът съобрази и обстоятелството, че Т. е пребивавал много по-дълго време в Р България, вкл. и в трудоспособна възраст, отколкото във Великобритания. Това се установява и от приложената по делото справка на л. 163, видно от която от 2005 г. до 2013 г. Т. е работел в Р България.

Горният извод се потвърждава и от анализа на останалите критерии по чл. 11, § 2 от Регламент № 987/2009 г. и по изготвения съвместно от държавите-членки Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария, а именно причините за преместване и намеренията на лицето /прекратяване на трудовия договор във Великобритания и намерение да се установи трайно в България/, които се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

Не е спорно, че Т. е безработно лице и е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно във Великобритания. Безспорно установено е обаче, че оспорващият не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава-членка/т. е. във Великобритания/, на чието законодателство за последно е бил подчинен, затова същият не се е регистрирал /т. е. не се е поставил на разположение/ в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване /за времето на трудова заетост/ във Великобритания, а се регистрира в България, където той се е върнал и всъщност обичайно пребивава.

В този смисъл е т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост /например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Приложимото законодателство в настоящия случай е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и единствен гражданин, а именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица, претендирано от Т., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент ЕО № 883/2004, заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС.

Съдът съобрази и съдебната практика на Върховния административен съд, а именно – Решение № 12598/25.09.2019 г. по адм. д. № 13206/2018 г.; Решение № 222/08.01.2019 г. по адм. дело № 8158/2018 г.; Решение № 1645/06.02.2019 г. по адм. дело № 8633/2018 г.; Решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело № 3077/2018 г.; Решение № 10291/03.07.2019 г. по адм. дело № 15067/2018 г.

Като е достигнал до противоположен извод, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне по същество, при което следва да се имат предвид мотивите на съда, изложени в настоящото решение.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат направените по делото и заявени разноски в общ размер на 510,00 лв., от които: 10 лева, представляващи внесена държавна такса /л. 168-170/, както и 500,00 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение /л. 8/, при съобразяване на своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника, доколкото в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимум от 500,00 лева., а и съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно, процесуалният представител на жалбоподателя не е проявил процесуална активност по-голяма от обичайната – не е представил писмени бележки, не е ангажирал писмени становища, с изключение на изложеното в жалбата до съда, както и се е явил само в едно открито съдебно заседание.

С оглед на това, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 33, ал. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, същите следва да му бъдат заплатени от Националния осигурителен институт, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт.

Относно направеното искане от жалбоподателя за присъждане и на разноски в размер на 225,00 лева за платени преводи на документи, доколкото не са представени доказателства за действително направени разходи в тази насока, съдът намира, че това искане на оспорващия следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, каквото е процесното решение, не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това, настоящото решение е окончателно.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. Т., с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез адв. Г. П. от ЛАК, с адрес: гр. Ловеч, [улица], Решение № 2153-10-18/21.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 101-00-273-9/14.03.2023 г. на За ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Ловеч за ново произнасяне по заявление вх. № 101-00-273 от 27.01.2021 г. на И. Т. Т., съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на И. Т. Т. [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], сумата от 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. Т., с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез адв. Г. П. от ЛАК с адрес: гр. Ловеч, [улица], за присъждане на сумата от 225,00 /двеста двадесет и пет лева/ разноски за извършен превод на документи.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Да се изпрати препис от решението на страните.