Р Е Ш Е Н И Е
№ ................
гр. Кюстендил, 27.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 106 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от К. Г. – изпълнителен директор, чрез процесуален
представител адв. И. Г., против М.И.Н., ЕГН **********,
с адрес ***.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 723/2018 г. по описа на КРС, като
такава била издадена за сумата в размер на
1535.60 лева – стойността на доставената от дружеството топлинна енергия през
периода от месец май 2013г. до месец април 2016г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. “М.-*”, бл.***А, вх. 1, ап. 21, аб.
184790; сумата в размер на 54.90 лева – цената за услугата дялово разпределение
през периода от месец май 2013г. до месец април 2016г.; сумата в размер на
269.05 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 1535.60 лева за
периода от 15.09.2014г. до 27.06.2017г.; и сумата в размер на 12.92 лева–
обезщетение за забавено плащане на сумата от 54.90 лева за периода от 15.09.2014г.
до 27.06.2017г.; ведно със законната лихва върху сумите от 1535.60 лева и 54.90
лева, считано от 24.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от тях; както
и сумата в размер на 37.45 лева – разноски по делото, и сумата в размер на
50.00 лева– възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за
изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след
указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване
съществуването на вземането си.
Твърди
се, че ответницата, в качеството си на ползвател била клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ досежно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. “М.-*”,
бл.***А, вх. 1, ап. 21, аб. 184790, като съгласно
действащото законодателство била длъжна да монтира средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при
условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването
Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и
ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
обвързвали ответницата в настоящото производство. Така, последната имала
задължението да заплаща месечно дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. С изтичането на последния ден на
съответния месец, ответницата била изпаднала в забава, поради което й била
начислена законна лихва върху задължението. В съответствие с ОУ от 2014 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп на
клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -страница на
дружеството.
Ответницата,
видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 184790, използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, като не е погасявала задълженията си.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/
ищцовото дружество сключило договор с фирма „Нелбо“ ЕАД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. След края на отоплителния
период, последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите подзаконови
нормативни актове, уреждащи материята.
Предвид изложеното се поддържа
искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата има
задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за консумирана топлинна енергия в
размер на 1535.60 лева – стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2013г. до
месец април 2016г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
“М.***”, бл. ***, вх. 1, ап. 21, аб. 184790, отразена във фактури с
№№**********/31.07.2014 г. **********/21.07.2015 и **********/31.07.2016 г.;
сумата в размер на 54.90 лева – цената за услугата дялово разпределение през
периода от месец май 2013г. до месец април 2016г.; сумата в размер на 269.05
лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 1535.60 лева за периода от
15.09.2014г. до 27.06.2017г.; и сумата в размер на 12.92 лева –
обезщетение за забавено плащане на сумата от 54.90 лева за периода от
15.09.2014г. до 27.06.2017г.; ведно със законната лихва върху сумите от 1535.60
лева и 54.90 лева, считано от 24.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка
от тях.
Претендират
се и разноските, направени в хода на заповедното производство както и тези, направени в хода на настоящото такова.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез назначения й
особен представител., с който сочи, че претенцията е допустима.
В
същия срок е постъпило становище от „Нелбо“
ЕАД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото
дружество. Навежда доводи за допустимост и вероятна основателност на заявената
претенция. Отчитането и разпределянето на топлинната енергия в имота на
ответната страна и сградата, от която е част, било извършено при спазване на
нормативната уредба в областта на енергетиката. В жилището имало монтиран
топлоразпределител и един надлежно узаконен водомер за топла вода. Абонатът бил
консуматор и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Количеството й
се определяло по емпиричен път и съгласно правилата. При направена изравнителна
сметка на абонатната станция за съответните периоди, дела за отопление и
ползваната топла вода бил изчислен по показанията на уредите за дялово
разпределение, снети в кроя на конкретните периоди.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество и
оспорва от ответницата по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. “М.-**** бл.***А, вх. 1, ап. 21, аб. 184790, е топлоснабден, като по
искане на ответницата (на л. 17 от делото) от 25.09.2002 г. е била открита и
партида за отчета на изразходваната енергия.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Не се спори и по това, че в изпълнение на
задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е
сключило договор с фирма „Нелбо“ ЕАД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия – спр. л. 33 - 35.
С
Договор от 26.09.2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр. София,
бл. 331, вх. А, „Нелбо“ ЕАД, приело да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили, както и дялово разпределение в посочения
обект. Решението за сключването на договора е взето по надлежния ред, видно от
приложените на л.24-27 от делото.
Според представената справка на л. 28 от делото по партида за абонатен № 184790 била начислена сума за доставена топлинна енергия за периода от м.юни 2013 г. до
м. юли 2016 г. 1590,50 лв. и лихва за забава 281,97 лв.
Въпреки твърденията в исковата молба няма приложена по
делото покана до ответника за заплащане на налични задължения.
Приложени са изравнителни сметки за
процесния период.
Приобщени са и копия от счетоводни
документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния
период.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., от което се
установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение
на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична
с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие с
действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово разпределение е
извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката, а общият размер на задължението е 1590,50 лв. От заключението се
установява също, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено
от вещото лице М.В., според което в процесния период няма данни за постъпили
плащания от ответницата, макар че изравнителните сметки са били отразени в
системата на ищеца, и са били общодостъпни. Общото задължение за процесния
период вещото лице е установило в размер на 1535,97 лв., а лихвата за забава 281,97
лв.
Приложено е ч.гр.д. № 723/2018 г. на КРС, образувано по искане на настоящия
ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
№ 346/2018 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумата от 1535.60 лева –
стойността на доставената от дружеството топлинна енергия през периода от месец
май 2013г. до месец април 2016г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. “Младост-3”, бл. 330А, вх. 1, ап. 21, аб. 184790; сумата в
размер на 54.90 лева – цената за услугата дялово разпределение през периода от
месец май 2013г. до месец април 2016г.; сумата в размер на 269.05 лева –
обезщетение за забавено плащане на сумата от 1535.60 лева за периода от
15.09.2014г. до 27.06.2017г.; и сумата в размер на 12.92 лева– обезщетение за
забавено плащане на сумата от 54.90 лева за периода от 15.09.2014г. до 27.06.2017г.;
ведно със законната лихва върху сумите от 1535.60 лева и 54.90 лева, считано от
24.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от тях; както и сумата в
размер на 37.45 лева – разноски по делото, и сумата в размер на 50.00 лева–
възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че вземанията са за доставената
топлинна енергия и цената за услугата дялово разпределение за периода от месец
май 2013г. до месец април 2016г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. “М.-*”, бл. ***, вх. 1, ап. 21, аб. 184790.
Заповедта
е връчена на ответника на 06.11.2018 г., но при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК,
получени на 21.12.2018 г., който в срока по закон – на 18.01.2019 г. (спр. пощ.
клеймо) е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на
вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за
изпълнение.
По
допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се
получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени
в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила
на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника
в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По основателността:
При релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение
по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С
траните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “М.-*”,
бл.***А, вх. 1, ап. 21, аб. 184790. Същото основание за вземането е посочено и в
заявлението пред заповедния съд.
Ответникът е придобила
правото на собственост на процесното жилище, като е положила подписа си като
собственик и в протокола от проведеното Общо събрание на етажните собственици
от бл. 331 от 22.09.2002 г. и в тази насока липсва оспорване в хода на производството.
При тези установени обстоятелства следва да се вземе предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която сочи, че качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
При това и доколкото по
делото не се спори, че между страните е съществувало към процесния период
валидно облигационно правоотношение, следва да се приеме, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ.
Че в процесния имот е
доставяна и ползвана топлинна енергия е видно от приложено към делото
извлечение от сметки за аб. № 184790.
Според
приетото заключението по допусната ССчЕ, което съдът възприема с доверие, няма
данни ответницата да е погасявала задълженията си.
В същото време със
заключението по приетата СТЕ вещото лице инж. Б.Й. приема, че отчетът по
партидата на ответницата е воден надлежно и в съгласие с изискванията на
закона, като допълнително са начислявани вноски за дялово разпределение.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по системата на дяловото разпределение. Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия се разпределя
за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за
отопление е сумата от количеството топлинна енергия, отдадена на сградната
инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната
енергия за отопление на отделните имоти. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите се определя по показанията на топломерите в
отделните имоти.
С
оглед на така поставената правна рамка от представените по делото доказателства,
вкл. заключението по допусната техническа експертиза се установява, че фирмата
за дялово разпределение е отчитала данните на индивидуалните разпределители и е
предоставяла информацията на ищеца.
И
доколкото, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е ясно, че за
процесния период липсват отразени плащания на ползваната енергия, следва да се
приеме, че ответникът има задължение от 1535,97 лв.
Забавата в плащането, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сочи, че ответникът дължи и мораторна лихва. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. С оглед горното ответникът дължи на ищеца
претендираната в исковата молба сума в размер на 281,97 лева – обезщетение за
забава върху главното вземане.
Досежно сумата за дялово
разпределение:
Сумите
за дялово разпределение са начислени съгласно Закона за Енергетиката и Наредба
№16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В
чл. 61, ал.1 от нея е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая разпределението и
начисляването на топлинна енергия са извършвани в съответствие с нормативните
изисквания, според вещото лице Й., като заключението не е оспорено и няма
основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и
компетентно на поставените му задачи. Ето защо и тази претенция се възприема за
основателна в пълния й размер от 54,90 лв. за периода месец 06.2013 г. до месец
04.2016 г.
Няма данни тази сума да
е заплатена в срок, заради което се дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за процесния период, като според неоспореното заключение по
приетата ССчЕ, то е в размер на 12,92 лв., респ. и в тази част претенцията е
изцяло основателна и ще бъде уважена.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно
искане, Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото в случая, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.
Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в
общ размер от 1043,04 лв., 173,97 лв. – държавна такса, 361,07 лв. – депозит за
особен представител, 180 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 180 лв. – депозит
за вещо лице по СТЕ и доплащане към него от 48 лв., както и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Към дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 87,45 лв., в т.ч. 37,45 лв. заплатена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
В
производството по делото ответникът бе представляван от назначен по реда на чл.
47, ал.6 от ГПК особен представител, комуто съдът, в о.с.з. от 21.10.2020 г. е
разпоредил да се изплати възнаграждение от внесения за това депозит.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че М.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** има задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
представляванo от К. Г. – изпълнителен директор, в размери, както следва:
ü 1535.60 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева и шестдесет
стотинки)– за доставената от дружеството топлинна енергия през периода от месец
май 2013 г. до месец април 2016г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. “М.**”, бл.***А, вх. 1, ап. 21, аб. 184790, отразена във
фактури с №№**********/31.07.2014 г. **********/21.07.2015 и
**********/31.07.2016 г.;
ü сумата в размер на 269.05
лева (двеста шестедесет и девет лева нула пет стотинки) – обезщетение за
забавено плащане на сумата от 1535.60 лева за периода от 15.09.2014г. до
27.06.2017г.;
ü сумата в размер на 54.90
лева (петдесет и четири лева и деветдесет стотинки) – цената за услугата дялово
разпределение през периода от месец май 2013г. до месец април 2016г.;
ü и сумата в размер на 12.92
лева (дванадесет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение
за забавено плащане на сумата от 54.90 лева за периода от 15.09.2014г. до
27.06.2017г.;
ведно
със законната лихва върху сумите от 1535.60 лева и 54.90 лева, считано от 24.07.2017г. (датата на депозиране
на заявлението) по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на всяка от тях,
за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГРК по
ч.гр.д. №723/2018 г. на КРС.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от К. Г. –
изпълнителен директор,
сумата в размер на 1043,04 лв. (сто лева и нула стотинки), представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 87,45 (осемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №723/2018 г. на КРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
- помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ ЕАД, писано в ТР
при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Тинтява“ № 15, представлявано от Б. К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:_______________