О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 12.11.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д.
№ 407 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. чл. 419 ГПК.
Производството е образувано по
частна жалба на „Ай Тръст” ЕООД, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт В.Г. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по
ч.гр.д. № 886/2020 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата от 176,59 лв.
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и 65,08 лв.- административни разноски.
В жалбата се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят
твърди, че съдът неправилно приел, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на чл.33 от ЗПК. Сключеният
между длъжника и „Ай Тръст” договор за
поръчителство, не представлявал договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, в който се съдържала цялата
необходима информация за правата и задълженията на страните и възнаграждението,
което ще се дължи на дружеството. Възнаграждението за поръчителство е насрещна
престация и била дължима на основание поетият от поръчителя ангажимент за
обезпечаване задължението на длъжника по договора за кредит и е дължимо само в
периода, в който се ползвала услугата, т.е. било поставено в зависимост изцяло
от поведението на длъжника. Претенцията за административни разноски е формирана
от извършените разходи от „Кредисимо“
ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане спрямо длъжника. Сумата от
65,08 лв. е разход за събиране на вземането, който е следствие от неизпълнение на задълженията за погасяване.
Претендира се за отмяна на
обжалваното разпореждане и уважаване
изцяло на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира и разноски.
Частната жалба е подаден в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане
от 03.09.2020 г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 504
от 03.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 886/2020 г. на Севлиевски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „Ай Тръст” ЕООД срещу Г.С.Р., в частта му, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сума
за административни разноски -
претендирани в размер от 65,08 лв. и сумата от 176,59 лв. възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство.
Първоинстанционният съд е приел, че
са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да
се издаде заповед за изпълнение за
процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство и по
претенцията за административни услуги е приел, че със същите се цели
заобикаляне на ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и се въвеждат
допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотезата на забава
на длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира
жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч.гр.д. № 886/2020
г. по описа на Севлиевски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Ай Тръст”
ЕООД срещу Г.С.Р., в т. 9 е посочено
като претендирано парично вземане сумата от 65,08 лв. - административни
разноски и сумата от 176,59 лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство.
Към заявлението е приложен
договор за потребителски кредит № 1018243 от 27.01.2018 г., сключен между
„Кредисимо”АД и Г.С.Р. като
кредитополучател, за предоставяне на кредит от 800,00 лв., със срок на кредита дванадесет
месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо”
АД , стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за
предоставяне на поръчителство от 27.01.2019 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и
Г.С.Р..
Производството по ч.гр.д. № 886/2020
г. по описа на Севлиевски районен съд по подаденото заявление по чл. 410 ГПК от
„Ай Тръст” ЕООД, е образувано след приетите изменения в чл. 411 от ГПК,
обнародвани в бр. 100/2019 г. ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно да следи
освен за наличието на визираното в ал. 2, т. 2 основание - искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК
искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител или да е налице обоснована вероятност за това.
В случая процесната сума от 65,08 лв. е претендирана като административни
разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението,
дължими по силата на Общите условия. Това задължение не съответства на
никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. Клаузата, която
предвижда разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С процесното вземане се заобикаля
забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи
обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е
уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата
на длъжника.
Сумата от 176,59 лв. се
претендира като възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство. Сключеният
договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е.
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая
договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена
за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Предвид
изложеното, претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя
клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На основание изложеното
въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.09.2020 г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на
парично задължение № 504 от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 886/2020 г. на Севлиевски
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст” ЕООД срещу Г.С.Р., в
частта му, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 65,08 лв. -
административни разноски и сумата от 176,59 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Определението
не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.