№ 755
гр. Кюстендил, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500544 по описа за 2022 година
Предмет на настоящото дело е частна жалба с вх.№6912/03.08.2022г.
подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Балша“№17, партер, представлявано от управителя
Б.Н. чрез юк А.Г. срещу определение №723/18.07.2022г. по ч.гр.д.
№440/2022г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу В.И.Р. ЕГН ********** -
всъщност с обжалвания съдебен акт е обезсилена заповдед за изпълнение и
производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на
материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост( противоречие на изводите на съда с формалната
логика).Сочи се обстоятелството, че съобщение – указания за предявяване на
иск жалбоподателят не е получил.Вместо това било връчено разпореждане за
издаване на изпълнителен лист, грешка, за която не може да бъде ангажирана
отговорността на заявителя.В съответствие с изложеното е искане за отмяна
на определението за прекратяване на делото и определяне на нов
едноседмичен срок за предявяване на иск.
Като доказателство по делото с жалбата са представени: пълномощно
1
на представляващ „Изи финанс“ ЕООД, платежно нареждане за внесена ДТ в
размер на 15.00 лв., съобщение и разпореждане изпратени от РС – Кюстендил
и получени от жалбоподателя., копие от обжалваното определение.
Препис от жалбата е връчен на длъжника в заповедното производство –
В. И. Р..В срока, определен в чл.275, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор.С отговора жалбата е оспорена, като неоснователна, а изложените в
същата твърдения, като недоказани.Сочи се разпореждане №1879/20.05.2022г.
постановено по ч.гр.д.№440/2022г. , съдържащо указание относно
възможността да бъде предявен иск за установяване на вземането в 1 –
месечен срок, като изрично му е указана и санкцията при неизпълнение в
срок.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното
определение.Заявена е и претенция за заплащане на разноски за адв.
възнаграждение за сума 200.00 лв.С отговора на частната жалба по делото са
представени:пълномощно, договор за правна защита легитимиращи адв.Б.,
АК – Видин за надлежен представител на Р. в производството.
Съдът след като прецени доказателствата по делото , доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството по гр.д.№440/2022г. по описа на Кюстендилския
районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за дължими на основание Договор за предоставяне на кредит
от разстояние суми, както следва: 949.33 лв., от които 542.62 лв. главница,
ведно със законната лихва от датата на входиране на заявление до
окончателно изплащане на вземането, 146.06 лв. лихви за забава от датата на
забавата 15.03.2019г. до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 10.03.2020г., 260.65
лв. – неустойка по чл.3 от Договора, ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането.Сочат се и частични
плащания, довели до погасяване на задължението.
Представен е договорът, Общите условия към същия,.
На 14.03.2022г. е постановено разпореждане №1007 с което подаденото
заявление е уважено, издадена е заповед за изпълнение за суми съответно
част от посочените в заявлението:542.62 лв-. главница по Договор за кредит
165272/29.03.2017г., 146.06 лв-. лихва за забава от 15.03.2019г. до 13.03.2020г.
и от 15.07.2020г. до 10.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от
2
датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2022г. до окончателното
изплащане, както и разноски 18.14 лв. държавна такса и 36.27 лв.
юрисконсултско възнаграждение.Без уважение е оставено искането за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както
следав: 360.65 лв. неустойка по чл.3 от Договора.
На 01.04.2022г. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, с
указание относно възможност за подаване на възражения.Указания за
начините по който длъжникът може да възрази срещу издадената заповед за
изпълнение се съдържат в издадената заповед за изпълнение: посочен е
едномесечен срок и следните възражения- писмено по образец, че не се
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение,
разяснения относно възможната неблагоприятна последица в този случай –
заплащане на разноски в по – висок размер; да се плати сумата посочена в
заповедта за изпълнение и да бъде подадено възражение, по образец,
приложен към заповедта, с приложение доказателства за извършеното
плащане.Изрично е подчертано, че при неподадени в едномесечен срок
възражения заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
На 29.04.2022г. по делото е постъпило възражение по образец съгласно
чл.414а от ГПК регистрирано с вх.№3730, подадено от В. Р., относно
извършено плащане по заповедта за изпълнение в едномесечния срок от
връчването и.В полето относно представени доказателства не са въведени
данни.Възражението е подписано.
На основание разпореждане на съда на 18.05.2022г. на „Изи Финанс“
ЕООД е връчено съобщение относно постъпилото възражение и указание за
необходимостта от представяне на становище, в 3 дневен срок.
На 20.05.2022г. е постъпило становище, в което е обективирано и
искане за издаване на изпълнителен лист, за присъдените суми и деловодни
разноски.
На 20.05.2022г. е постановено разпореждане №1879/20.05.2022г. , с
което не се приема подаденото възражение по чл.414а ГПК, указано е на
заявителя „Изи Финанс“ ЕООД в 1 – месечен срок от съобщението да
представи доказателства за предявяване на иск по чл.415, ал.1 т.1 ГПК за
установяване на твърдяното вземане, както и довнасяне на държавна такса по
сметка на Кюстендилския районен съд.Изрично е указано, че при
3
неизпълнение на указанията в определения срок, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване.
В делото се съдържа съобщение л.36 с баркод 202215206820 адресирано
до „Изи Финанс „ ЕООД, в което буквално е възпроизведен диспозитива на
разпореждането от 20.05.2022г. – респ. ясно е посочено, че в 1- месечен срок
от получаването му следва да бъдат представени доказателства за
предявяване на иск, довнесена държавна такса, като условие заповедта да не
бъде обезсилена.Съобщението е адресирано до седалището и адреса на
управление на дружеството, с дата 06.06.2020г.,, с подпис на връчител за
връчването му , на лице Л.Ц. – техн.сътрудник.
Липсват твърдения и доказателства за предявяване на иск и представяне
на доказателства по делото.
На 18.07.2022г. е постановено определение №723/18.07.2022г. с което
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК №220/14.03.2022г., издадена по ч.гр.д.
№440/2022г. е обезсилена, а производството прекратено.
Съобщение с баркод 202215206820 е представено с жалбата, като
фотокопие на лист, формат А4, в останалата част от който е обективирана
част от съдебен акт – разпореждане на издаване на изпълнителен
лист.Приложено е и разпореждане №1561/27.04.2022г. постановено по гр.д.
№20211520101315 по описа за 2021г. – КнРС.
Съобщение за обжалваното определение заявителят –„Изи Финанс“
ЕООД е получило на 29.07.2022г.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът прецени подадената частна
жалба за допустима, а обжалвания съдебен акт за правилен.Съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.275, ал.1 ГПК –
частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на
определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно
заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на
заседанието.Определението е връчено на жалбоподателя на 29.07.2022г., на
03.08.2022г. е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Без съмнение е, че в заповедното производство, при постъпило
възражение срещу издадена заповед , след дадени указания за
4
необходимостта от представяне на доказателства за предявяване на иск за
установяване на вземането в 1- месечен срок, при непредставяне на такива, на
основание чл.415, ал.4 ГПК съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло- Когато заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
Видно от намиращото се в делото съобщение, с баркод и съдържание,
идентично с връчено на жалбоподателя – текстът на съобщението, дадените
указания са четими и ясни.Липсва оспорване на подписа върху върнатия
отрязък от съобщение и липсва основание този начин на уведомяване да бъде
игнориран.Според чл.50 ГПК „Връчване на търговци и юридически лица“ -
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.Според ал.2 ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, а
според ал.3 - връчването на търговци и на юридически лица става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя.Отрязъкът от изпратено
съобщение, по образец, според утвърдените с Наредба №7 за утвърждаване на
образците на книжа, свързани с връчване по ГПК е документ, на който с оглед
предвиденото в ГПК и посочената Наредба е придадена доказателствена
сила за удостоверяване на факта на връчване на съобщение по делото по
указания в чл.50 ГПК начин – на адреса на управление, посочени са имена и
длъжност на получател.Създаденото недоразумение, произтичащо от
връчването на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което не касае
заявителя, не опорочава акта на връчване да степен, за да бъде игнориран,
поради това, че указанията на съда изобщо не са били сведени до знанието на
жалбоподателя или пък защото не са били разбрани.В този смисъл
оплакванията в жалбата, че съобщение – указания относно необходимостта от
предявяване на иск не са били връчени са несъстоятелни..
Като има предвид, че на основание Тълкувателно решение № 6 от
15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК -ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК,
5
не се прилагат в производството по частна жалба, с оглед
обстоятелствата,характеризиращи производството приключило с оспорвания
съдебен акт, съдът намери за необходимо да обърне внимание на факта, че
подаването на възражение по чл.414а от ГПК, предвидено от законодателя
като ред за защита при извършено след получаване на заповедта за
изпълнение погасяване на задължението, чрез плащане, съответно оставянето
му без уважение не изключва необходимостта от даване на указания за
предявяване на иск за установяване на вземането.Въззивният съд споделя
изложените от първоинстанционния съд съображения в тази посока,
основаващи се на обстоятелството, че след като в правилата регламентиращи
заповедното производство е било въведено възражеинето по чл.414а ГПК -
обн. ДВ бр.86/2017г., текстът на чл.415 ГПК в частта , указваща
необходимостта от предявяване на иск при подадено в срок възражение, не е
претърпял промяна, откъдето следва извода, че при подадено възражение по
чл.414а ГПК, в хипотеза когато след проведената процедура по чл.414а
заповедта не е била обезсилена, е дължимо даване на такива указания, при
условие, че възражението е постъпило в срок.Липсва нов изричен текст, който
да прогласява заповедта за изпълнение в случаи на неуважено възражение по
ч.414а ГПК за влязла в сила.
В обобщение, обжалваният съдебен акт съдът намира за правилен и
обоснован и поради това подлежащ на потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №723/18.07.2022г. по ч.гр.д.№440/2022г.
на Кюстендилския районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №220/14.03.2022г., издадена по ч.гр.д.
№440/2022г. по описа на КнРС и производството по делото е прекратено.
Настоящото определение не подлежи на обжалване - чл.274, ал.3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7