№ 73
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000219 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от “С.”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.С., чрез
пълномощника адв. Д.С., против Решение № 19 от 25.06.2021 г., постановено
по т.д. № 85/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което на осн. чл.
517, ал. 4 ГПК е прекратено дружеството.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Неправилно съдът приел, че са налице предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът възразил, че ищецът няма
качеството на взискател по висящото изпълнително производство поради
неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок - чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Поради настъпилата перемпция по изп.д. № 936/2012 г. всички
изпълнителни действия след прекратяването на производството, вкл.
налагането на запор върху дружествените дялове и овластяването от съдебния
изпълнител, били порочни. Въпреки че съдебният изпълнител не издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство, то е
настъпило по силата на закона и ищецът вече нямал качеството на взискател.
1
Неправилно съдът приел въз основа на удостоверението за овластяване,
издадено на 15.10.2020 г. от ЧСИ, че ищецът има качеството на взискател.
Неправилно окръжният съд разпределил доказателствената тежест като
указал на ответника, че носи задължението да установи, че в продължение на
две години не са били извършвани изпълнителни действия. Доказателствената
тежест следвало да е върху страната, която извлича полза от конкретния факт.
Възлагането на ответника да установи отрицателен факт било съществено
нарушение на правилата на гражданския процес.
Неправилно съдът приел, че не са представени доказателства за
удовлетворяване на вземането на взискателя преди първото заседание по
делото. В съдебното заседание на 24.06.2021 г. било представено
споразумение между ответника и “Д. О. з.” АД, съгласно което
претендираната от ищеца сума му била платена от застрахователя, той бил
удовлетворен и нямал качеството на кредитор, респ. взискател. В нарушение
на съдопроизводствените правила съдът не приел това доказателство.
По тези съображения се иска да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемият “М.П.” ЕООД , ЕИК ********, в срока по чл. 263 ГПК е
представил писмен отговор.
Поддържа, че когато са установени предвидените в чл. 517, ал. 1 и 4 ГПК
предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл. 517, ал. 4 ГПК само, ако в
хода на производството се установи, че вземането е погасено изцяло. Ако
ответникът твърди наличието на друг начин на погасяване на вземането на
ищеца, в т.ч. настъпването на перемпция по изпълнителното дело, в негова
тежест е да установи този факт.
Доказването на настъпването на перемпция не било доказване на
отрицателен факт. Настъпването на перемпция било обективен, положителен
факт, който можело да се установи много лесно чрез справка по
изпълнителното дело или чрез изискване на нарочен документ от съдебния
изпълнител.
Наред с това постановлението за овластяване на взискателя по чл. 517
ГПК съставлявало, от една страна, диспозитивен документ относно волята на
2
ЧСИ, а от друга - официален свидетелстващ документ относно наличието на
висящо изпълнително дело и размера на дълга. Ответникът не оспорил
постановлението за възлагане по реда на чл. 193 ГПК и не представил
доказателства, опровергаващи документа, поради което правилно окръжният
съд приел, че не е налице прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнително дело.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират
се разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 29.09.2021 г. е допусната за
разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно с
правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с иск на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК от
“М.П.” ЕООД за прекратяване на “С.” ЕООД поради неудовлетворено
вземане на ищеца против едноличния собственик на капитала на ответното
дружество М.С.С..
Не се спори между страните, че срещу длъжника М.С. въз основа влязло в
сила решение по гр.д. № 32828/2011 г. на Районен съд - Сливен и заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3193/2011 г. на Районен съд - Сливен, са
издадени изпълнителни листи в полза на кредитора “М.П.” ЕООД за
неизпълнени задължения и санкции по договор за лизинг. Срещу длъжника е
образувано изп.д. № 936/2012 г. на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ, с район
на действие СГС. Изпълнението е насочено срещу притежаваните от
длъжника, като едноличен собственик на капитала, дружествени дялове от
“С.” ЕООД. Наложен е запор върху дружествените дялове. На 15.10.2020 г.
съдебният изпълнител е издал Постановление за овластяване на взискателя по
чл. 517, ал. 4 ГПК и го е овластил да предяви иск за прекратяване на “С.”
ЕООД.
3
До приключване на първото заседание по делото вземането на взискателя
не е било удовлетворено. Оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд неправилно не приел като доказателство по делото
споразумение между ответника и “Д. О. з.” АД, което споразумение било
представено в с.з. на 24.06.2021 г. и удостоверявало плащане на търсената от
ищеца сума от застрахователя, е неоснователно. Соченото споразумение не се
открива в кориците на делото, като в протокола от заседанието е отразено, че
ответникът е представил копие на първата страница на документа, без дата и
подписи, поради което съдът не го е приел като доказателство и го е върнал
на процесуалния представител на страната. С въззивната жалба не се
обосновава твърдението, че въпросният документ не е бил приет в нарушение
на процесуалните правила, не се представя същият и не се отправя искане да
бъде приобщен към доказателствата.
При тези факти искът е основателен. За да бъде уважен иск по чл. 517, ал.
4 ГПК е необходимо наличието на следните предпоставки: ищецът да е
взискател по висящо изпълнително производство; изпълнението по него да е
насочено против всички дялове в търговско дружество; длъжникът да
притежава дяловете в дружеството; върху дяловете да е вписан запор;
взискателят да е овластен от съдебния изпълнител за предяви иск за
прекратяване на дружеството; вземането да не е удовлетворено до
приключване на първото заседание по делото. Всички тези предпоставки в
случая са налице.
Оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения по
повод разпределението на доказателствената тежест, вследствие на които е
направен неправилен извод за качеството взискател на ищеца, са
неоснователни. Ответникът с отговора на исковата молба е възразил, че
ищецът няма качеството на взискател, защото изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - тъй като
взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Ищецът оспорил твърденията за настъпила
перемпция. В с.з. на 27.05.2021 г. съдът докладвал делото и разпределил
доказателствената тежест за установяване на фактите с правно значение.
Съдът указал на ищеца, че следва да докаже качеството си на кредитор,
налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника и
овластяването от съдебния изпълнител да предяви иска. Съдът указал на
4
ответника, че следва да ангажира доказателства във връзка с твърденията си
за настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното производство.
Тези действия на първоинстанционния съд са законосъобразни.
Прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е факт, който се твърди от ответника, и от който ответникът цели да
извлече благоприятни последици. Поради това и на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК
ответникът е страната, която е длъжна да установи фактите, от които би се
направил извод за настъпила перемпция. Ищецът от своя страна е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че има качеството на взискател,
като е представил постановление на ЧСИ за овластяване на осн. чл. 517, ал. 4
ГПК и е посочил данни за дружеството-ответник, въз основа на които да се
извърши служебна справка относно наложения запор на дружествените
дялове в публичния търговски регистър. Постановлението на ЧСИ е издадено
от длъжностно лице в кръга на правомощията му и удостоверява по
официален начин наличието на образувано изпълнително производство,
страните и предмета му. Постановлението е представено с исковата молба,
връчено е на ответника заедно с исковата молба и в срока за отговор
ответникът е имал възможност да го оспори по реда на чл. 193 ГПК, което не
е сторил.
В заключение съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК са налице и ответното дружество следва
да се прекрати, за да се осребри имуществото му и да се удовлетвори
кредиторът. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което ще се потвърди.
На въззиваемия на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът дължи разноски за
въззивното производство с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна помощ в размер на 1200 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 25.06.2021 г., постановено по т.д. №
85/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
5
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Д.Д. № **, да заплати на “М.П.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.
С. № **, сумата 1200 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6