№ 43
гр. Благоевград , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка П.
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ивайло
Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600018 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
протест на РП – Гоце Делчев и по жалба на адвокат А.Г. – защитник на
подсъдимия Г. А. П., срещу Присъда № 60696 от 21.10.2020 г., постановена по
н.о.х.д. № 496/2019 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
В подадения протест се сочат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата досежно наложеното с нея наказание
лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК. Изтъква се, че деянието по
настоящето дело е довършено в изпитателния срок на наказанията, наложени
на подс. П. със съдебни актове по н.о.х.д. № 84/2018 г. на РС – Нови пазар и
по н.о.х.д. № 102/2018 г. на РС – Велики Преслав, по които е определен
изпитателен срок от 5 г., като престъплението по чл. 183 НК е продължено и
довършено през м. август 2019 г. в изпитателния срок на осъжданията по
посочените две дела, като за наказанието по настоящето дело съществува
законова забрана за приложение на чл. 66 НК. С протеста се иска изменение
на атакуваната присъда, като се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК и се
определи съответен режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, както и да се отмени кумулирането на наказанието по настоящето
дело с наказанията по н.о.х.д. № 84/2018 г. на РС – Нови пазар и по н.о.х.д. №
102/2018 г. на РС – Велики Преслав, като се приложи чл. 68 НК и приведе в
1
изпълнение наказанието от 2 г. лишаване от свобода, в чийто изпитателен
срок е извършено престъплението по настоящето дело.
В жалбата на адв. Г. като защитник на подс. П. се твърди, че при
постановяване на присъдата районният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка, като не е установено по безспорен и категоричен от
събраните доказателства извършено деяние от подсъдимия П.. Изтъква се, че
не били събрани доказателства, че подсъдимият не е плащал дължимата
издръжка за периода на обвинението; доказателства дали е знаел за
увеличението на издръжката от 80 лв. на 200 лв., защото не е участвал в гр.д.
№ 158/2016 г. и не е получил решението по същото; от доказателствата се
установявало, че по сметката на св. П. за инкриминирания период е била
постъпила сумата от 2 800 лв., както и че за този период подсъдимият е
превеждал по 80 лв. месечно, защото е имал съзнанието, че това е размерът на
издръжката. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова,
с която подс. П. се признае за невиновен по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В изложените допълнителни
съображения по въззивната жалба се изтъква, че само показанията на св. П. не
били достатъчни, за да се приеме, че подс. П. е знаел за увеличението на
издръжката по гражданското дело, по което е постановено неприсъствено
решение, а за периода на обвинението е продължил да плаща по 80 лв.
месечно, като в мотивите на присъдата не били коментирани разпечатките от
банковата сметка на св. П. за постъпилите суми по нея и за кой период е
платена издръжката със същите; защо се кредитират изцяло показанията на
св. П., а не и обясненията на подсъдимия, както и не бил взет предвид фактът,
че за преходните периоди подсъдимият е бил погасил задълженията за
издръжка с оглед начина на приключване на предходните наказателни
производства срещу подс. П..
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в
което са събрани писмени доказателства.
В хода на пренията представителят на ОП – Благоевград изразява
становище за неоснователност на жалбата, като от показанията на св. П. се
установявало, че подсъдимият е знаел за изменения размер на издръжката, а
платената сума от 2 800 лв. не касаела периода по настоящето дело, а дори да
се приеме, че била за този период не покривала изцяло задълженията за
издръжка, като следвало да бъде уважен протестът за ефективно изпълнение
на наказанието.
Адв. Г. като защитник на подсъдимия П. изтъква, че от доказателствата
по делото не се установявал субективният елемент за извършено от
подсъдимия деяние, като подсъдимият е разбрал за увеличения размер на
издръжката след привличането му като обвиняем по досъдебното
производство, а плащането на суми по 80 лв. е в подкрепа на знанието му за
издръжка в този размер, като за всички предходни обвинения подсъдимият е
2
платил дължимите суми. Иска се отмяна на обжалваната присъда като
постановена в разрез със събраните доказателства и признаване на
подсъдимия за невиновен.
Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума заявява, че е
плащал винаги издръжката, като през периода на обвинението е бил
безработен и не е плащал навреме издръжката. Иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в протеста и жалбата и становищата на страните в хода на
съдебните прения, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С Присъда № 60696 от 21.10.2020 г. по н.о.х.д № 496/2019 г. по описа на
РС – Гоце Делчев подсъдимият П. е признат за виновен в това, че за периода
от м. юни 2017 г. до м. август 2019 г. включително, в с. Мосомище, общ. Гоце
Делчев, обл. Благоевград, след като е осъден с Решение № 3267/26.09.2012 г.,
по описа на Районен съд - Гоце Делчев, по гр.д. № 925/2012 г., влязло в
законна сила на 26.09.2012 г., да заплаща издръжка в размер на 80 лв. на свой
низходящ - малолетната си дъщеря В.Г.П. родена на * г., като с Решение №
2354/18.07.2016 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев по гр.д. № 158/2016
г., влязло в законна сила на 18.07.2016 г., размерът на издръжката е увеличен
от 80 лв. на 200 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно 26 /двадесет и шест/ вноски по 200 лв., на
обща стойност - 5 200 лв., като извършил деянието повторно, след като е бил
осъден с Определение за одобряване на споразумение № 1638/25.05.2016 г.,
постановено по н.о.х.д. № 193/2016 г. по описа на РС - Гоце Делчев, влязло в
законна сила на 25.05.2016 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като за
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК вр. чл. 28 НК на основание чл. 57
НК и чл. 54 НК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на
наказанието за срок от три години, като кумулативно е наложил и наказание
обществено порицание, търпимо чрез залепване на съобщение за наказанието
на таблото за съобщения на Община Гоце Делчев. С присъдата районният съд
е приложил разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 НК, като е определил едно общо
най-тежко наказание измежду наказанието, наложено с присъдата по
настоящото дело, и наказанията по н.о.х.д. № 102/2018 г. на РС - Велики
Преслав и по н.о.х.д. № 84/2018 г. на РС - Нови Пазар - наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил
изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание за срок от 5 години,
както и наказание обществено порицание, търпимо чрез залепване на
съобщение за наказанието на таблото за съобщения на Община Гоце Делчев.
В мотивите към постановената присъда съдът е изложил фактическата
обстановка по делото, която е приел за установена от събраните по делото
доказателства, като не са спорни част от обстоятелствата по делото - относно
3
сключения брак на подс. П. със св. Г. П., раждането на общото им дете В.Г.П.
на * г., последвалият развод между родителите на детето и осъждането на
подс. П. с влязло в сила съдебно Решение № 3267/26.09.2012 г., което не е
подлежало на обжалване, по гр.д. № 925/2012 г. по описа на РС - Гоце Делчев
поради предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете
В.Г.П. на св. Г. П., при която е било и местоживеенето на детето, да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете В.П. в размер на 80 лева месечно,
която издръжка да се заплаща чрез майката – св. П., считано от 01.09.2012 г.,
до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване. От
писмените доказателства и приложеното гражданско дело № 158/2016 г. на
РС – Гоце Делчев се установява, че с влязло в сила решение, тъй като не е
подлежало на обжалване, по посоченото по-горе дело – Решение №
2354/18.07.2016 г., в сила от същата дата, РС - Гоце Делчев е увеличил,
считано от 08.03.2016 г. размера на издръжката от 80 лв. на 200 лв. Налице са
противоречия в доказателствата дали и кога подс. П. е разбрал, че размерът на
дължимата от него на детето му издръжка е увеличен. Районният съд е приел,
че от показанията на св. П. се установявало, че седмица след влизане в сила
на решението подсъдимият отишъл в дома на бившата си съпруга, за да види
детето, и тогава св. П. му съобщила, че дължи издръжка в размер на 200 лв. В
мотивите на съда не са обсъдени както противоречията на показанията на св.
П. с обясненията на подсъдимия за времето, когато същият е узнал за новия
размер на издръжката, която дължи на детето си, доколкото в дадените
обяснения подс. П. сочи, че това е разбрал едва когато е извикан на разпит в
полицията, а показанията на св. П. за това обстоятелства не само са
непоследователни и противоречиви, но и са в противоречие с писмените
доказателства по делото за размера на сумите, внасяни от подс. П. като
месечна издръжка по сметка на св. П., с писмените доказателства, събрани
във въззивната инстанция за образуваното изпълнително дело във връзка с
неплащане на издръжка от подсъдимия. Не е спорно по делото, че
подсъдимият е имал затруднения в плащането на издръжката, тъй като е
имало период, в който не е работил. В същото време в първоначалния разпит
св. П. изобщо не твърди времето, когато същата е казала на подсъдимия, че
издръжката е вече 200 лв. /от материалите по приложеното гражданско дело
се потвърждават обясненията на подс. П., че същият не е участвал при
разглеждане на това дело, не е бил призоваван и не му е било връчено
решението за изменение на издръжката /вкл. и към настоящия момент/, св. П.
противоречиво твърди, че не й е плащана издръжка за период от м. юни 2017
г. до м. август 2019 г. /периода на обвинението/, а след това сочи, че от м.
март 2016 г. до м. март 2019 г. е плащал по 80 лв. месечно, а в периода от м.
март до м. май 2019 г. е получила 800 лв., а за период от м. май до м. август
2019 г. не била заплатена издръжката. При допълнителния й разпит св. П.
вече конкретизира, че е казала на подс. П. за увеличението на издръжката 1-2
седмици след влизане в сила на решението, че не получила адекватен отговор
от него и отново в противоречие с първите показания заявява, че за периода
4
на обвинението нямало плащане, както и че не знае дали е образувано
изпълнително дело /тези показания е дала в с.з. на 21.10.2020 г./. В същото
време от писмото на ДСИ при РС – Гоце Делчев, постъпило по делото във
въззивната инстанция, се установява, че св. П. на 17.06.2019 г. е подала молба
за образуване на изпълнително делото за принудително събиране на сумата
като издръжка в размер на 200 лв., дължима от подс. П. съгласно посоченото
по-горе решение, като на 18.06.2019 г. е образувано изпълнително дело, по
което отново подс. П. не е бил уведомен лично за задълженията си по
изпълнителния лист, тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена
по чл. 47, ал. 5 ГПК, а св. П. на 30.10.2019 г. е поискала заплащане на
издръжката от държавата чрез Община Гоце Делчев, като ежемесечно от м.
декември 2019 г. св. П. получава издръжка в размер на 80 лв. от Община Гоце
Делчев /и този факт й е бил известен при разпита й като свидетел, макар и
това задължение да касае период след обвинението, но има значение за
изясняване на знанието на подсъдимия за това какъв размер издръжка дължи
и какви суми и докога е плащал, както и че същият следва да възстанови
платени от общината суми като издръжка/. В противоречие с показанията на
св. П. за това кога е казала на подсъдимия, че дължи издръжка в размер на 200
лв. и в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че същият е разбрал за този
размер издръжка едва когато е разпитван по образуваното на 25.06.2019 г.
досъдебно производство, са представените от същия вносни бележки, от
които се установява, че от 17.08.2016 г. /когато решението, с което е
определена издръжка в размер на 200 лв. вече е било влязло в сила/ същият е
плащал месечно по 80 лв., такъв размер е плащал и за месеци в периода на
обвинението – за м. 6. 2017 г. /л. 56 от ДП/, за м. 7. 2017 г. /л. 57 от ДП/, на
03.10.2017 г. – 80 лв., 07.11.2017 г. – 80 лв., 30.04.2018 г. – 200 лв., с
посочване, че е за м. 12.2017 г. и м. 1.2018 г., на 29.05.2018 г. – 200 лв.,
03.08.2018 г. – 200 лв. за м. 6 и 7. 2018 г., на 22.10.2018 г. – 190 лв. за м. 8 и 9.
От писмените банкови извлечения по досъдебното производство се
установяват и преводи на 300 лв. на 27.12.2018 г. като издръжка за м. 10, 11 и
12, 100 евро на 29.01.2019 г., както и отразяване по сметките на св. П.
посочените по-горе суми, за които е представил документи подс. П..
Посочените по-горе писмени и гласни доказателства, между които е налице
съществено противоречие, е трябвало да бъдат обсъдени от районния съд в
мотивите, като се посочи защо не се кредитират обясненията на подсъдимия
за това кога е разбрал за дължимата от него издръжка в размер на 200 лв., за
кои обстоятелства противоречивите показания на пострадалата за това кога е
казала за размера на издръжката на подс. П. и какво й е заплащано като
издръжка за периода на обвинението от подс. П., е следвало да се кредитират.
Безмотивно районният съд е посочил, че подс. П. е узнал за размера на
дължимата издръжка, но се оправдал, че бил трудово неангажиран и „от
средата на 2017 година до месец август 2019 година подсъдимият
бездействал, не превеждал никакви суми за отглеждането на детето си“, като
за последния факт и наличие на плащания за този период за налице както
5
писмени доказателства по досъдебното производство /макар и да не е
плащана издръжка в месечен размер от 200 лв./, както този факт сочи
подсъдимият в обясненията си, а и св. П. също заявява в противоречивите си
показания за това, че има платени суми и какви като размер в периода на
обвинението.
Не са спорни доказателствата относно съдебното минало на подс. П. –
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с Присъда № 702 от 27.11.2014 г. по
н.о.х.д. № 296/2014 г. по описа на РС - Гоце Делчев, за неплащане на
издръжка в размер на 80 лв. месечно в периода от месец 11.2013 г. до м.
05.2014 г., подс. П. на основание чл. 183, ал. 3 НК не е наказан, тъй като е
изплатил изцяло дължимата сума от 560 лв. Със Споразумение № 1638 от
25.05.2016 г. по н.о.х.д. № 193/2016 г. по описа на РС - Гоце Делчев, на подс.
П. е наложено наказание „пробация“, включващо пробационни мерки -
задължителна регистрация по местоживеене за срок от 6 месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, по график, определен от
пробационния служител, за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – неплащане на
издръжка за периода от м. 08.2015 г. до м. 02.2016 г. /наказанието пробация е
изтърпяно в периода от 09.06.2016 г. до 09.12.2016 г./. Последвали са и други
две осъждания на подс. П. за извършени при съвкупност престъпления по чл.
234, ал. 2 вр. ал. 1 НК /по н.о.х.д. № 84/2018 г. на РС – Нови пазар и по н.о.х.д.
№ 102/2018 г. на РС – Велики Преслав/.
В противоречие със събраните по делото доказателства и без да е
направен анализ на цялата доказателствена съвкупност и на противоречията в
доказателствата, които са съществени и е следвало районният съд да ги
констатира и с оглед защитата на подсъдимия да изложи мотиви кои
доказателства кредитира и на кои не дава вяра и поради какви съображения,
районният съд е изложил неясна фактическа обстановка по делото и въз
основа на същата е направил извод, че подс. П. от обективна и субективна
страна е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение –
по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК, като подс. П. от м.06.2017 г. до м.08.2019 г. не е
плащал дължимата издръжка в размер на 200 лв., като е бил извършил
деянието при пряк умисъл, защото е знаел за дължимата съгласно влязлото в
сила съдебно решение, бил запознат с осъдителния диспозитив на решението
и размер на месечна издръжка от 200 лв., като неизпълнението било за 26
вноски по 200 лв. на обща стойност 5 200 лв., като извършил деянието
повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление по н.о.х.д. №
193/2016 г. по описа на РС - Гоце Делчев, съдебният акт по което е в сила от
25.05.2016 г.
С присъдата на районния съд без да са изложени мотиви са приложени
разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 НК: Районният съд е посочил, че определя
едно общо най-тежко наказание измежду наказанието, наложено по
6
настоящото дело /което е определил на 6 м. лишаване от свобода при
условията на чл. 66 НК и обществено порицание/, и наказанията по н.о.х.д. №
102/2018 г. на РС - Велики Преслав и по н.о.х.д. № 84/2018 г. на РС - Нови
Пазар, съдебните актове по които наказателни дела са влезли в сила на
19.03.2018 г. и съответно на 23.02.2018 г. – общо наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил
изпълнението на най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от 5
години, присъединил е наказанието обществено порицание, наложено с
атакуваната по настоящето дело присъда. Не са изложени мотиви защо
районният съд е приел наличие на съвкупност от престъпления по трите
наказателни дела, след като е приел, че продълженото престъпление по
неплащане на издръжка /предмет на обвинението по настоящето дело/ е
довършено след влизане в сила на съдебните актове по другите две
наказателни дела, кое е най-тежкото наказание и защо е пропуснато
наказанието лишаване от права за срок от 2 г., което е било наложено по
н.о.х.д. № 102/2018 г. на РС – Велики Преслав, какви са мотивите на съда да
се приеме наличие на предпоставките за прилагане на чл. 66 НК по
отношение на наказанието лишаване от свобода.
Въззивната инстанция се съгласява с мотивите за наличието на
повторност при извършване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение по настоящето дело, с оглед преходното осъждане по чл. 183, ал. 1
НК на подс. П. по н.о.х.д. № 193/2016 г. по описа на РС - Гоце Делчев, но
отново е налице неяснота в мотивите за определяне на наказанието за
престъплението, което е било предмет на разглеждане: Районният съд е
посочил, че подсъдимият е осъждан и за деяния с висока степен на
обществена опасност /очевидно не е имал предвид предходното осъждане за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, което е елемент от състава на
повдигнатото обвинение или присъдата по чл. 183, ал. 3 НК, по която лицето
се счита за неосъждано/, а другите две осъждания на подс. П. /за
престъпления по чл. 234, ал. 2 вр. ал. 1 НК/, което обаче е в противоречие с
мотивите на съда, че е налице съвкупност на престъплението по настоящето с
престъпленията по другите две дела, по които е наказан подс. П., като е
определено общо наказание за трите престъпления. В мотивите при
определяне на наказанието за престъплението по настоящето дело районният
съд е посочил, че подс. П. не е изпълнил за един дълъг период от време
задължението да заплаща издръжка, дължимата сума била сравнително
голяма и предишното осъждане не е оказало нужният ефект, което отново е в
противоречие с доказателствата по делото, които установяват плащане за част
от периода на обвинението на суми по 80 лв., който факт районният съд по
никакъв начин не е отчел при определяне на наказанието и не са изложени
ясни мотиви защо е направил това, както не са изложени и мотиви за
приложението на чл. 57 НК с оглед предвидената в чл. 183, ал. 4 НК
възможност за налагане на наказание лишаване от свобода или пробация
/кумулативно с обществено порицание/. Не са изложени никакви мотиви защо
7
в конкретния случай следва да се приложи чл. 66 НК въпреки влезлите в сила
съдебни актове преди довършване на престъплението по настоящето дело, с
които /както и с определението за кумулация по двете дела, в сила от
04.04.2018 г./ са наложени наказания лишаване от свобода и е определен
изпитателен срок, в който съгласно приетата по делото фактическа
обстановка подсъдимият е продължил още година да не плаща месечна
издръжка в пълния размер на по 200 лв.
Окръжният съд при така изложеното по-горе намира, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия, което
процесуално нарушение може да бъде отстранено при ново разглеждане на
делото от първоинстанционния съд и не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция. Атакуваната присъда няма мотиви. Разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите на присъдата да посочи
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали
приема това и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите
на съда не трябва да са противоречиви, съдът е длъжен да изложи към
постановената присъда ясни мотиви за взетото решение, за да могат страните
да разберат волята на съда при постановяване на присъдата, по силата на
която е признато за виновно или оправдано дадено лице, съответно му е
наложено наказание. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на съда
да бъде разбрано от страните и от съда, който контролира съдебния акт, да е
ясно как е била формирана волята на съда. В конкретния случай е налице
такова противоречие в мотивите, което е съществено, че не може да се
разберат фактическите и правните съображения на съда при вземане на
решение защо съдът е признал за виновен подс. П. за престъпление по чл.
183, ал. 4 вр. ал. 1 НК, какви са правните съображения за определяне на
кумулативната санкция, наложена за извършеното престъпление, защо са
налице предпоставките за приложение на чл. 66 НК за наложеното наказание
лишаване от свобода, защо са налице основания за определяне на общо
наказание по трите наказателни дела, приключили по отношение на подс. П.,
защо е наложено общо наказание при условията на чл. 66 НК и в
противоречие с определеното най-тежко наказание по едно от делата. Неясни
са фактическите изводи, тъй като не е обсъден целият доказателствен
материал по делото и не са ясни мотивите защо са кредитирани едни
доказателства и са приети за недостоверни други, съответните правните
изводи в мотивите на районния съд също са неясни и противоречиви –
относно размера на неплатената сума като издръжка, наличието на пряк
умисъл за неплащането на размера съгласно обвинението и от кои
обстоятелства се установява това, кои са предходните осъждания на
подсъдимия, които обстоятелства смекчават и отегчават вината и защо е
налице /или не е налице с оглед основателността на протеста на прокурора
при виновно извършено деяние и налагане за същото на наказание лишаване
от свобода/ основание за приложение на чл. 66 НК.
8
С оглед на горните съображения следва да се приеме, че е налице
съществено процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото
пред РС – Гоце Делчев – липса на мотиви /не са изложени правните и
фактически съображения на съда по въпросите по чл. 305, ал. 3 НПК вр. чл.
301, ал. 1 НПК/, което нарушение е ограничило правата на подсъдимия да
разбере въз основа на какви доказателства съдът е приел в присъдата
извършването на престъпление от подс. П. по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК,
налице ли са основания за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК, за приложение
на чл. 66 НК, какви са мотивите за определяне на наказанието, което следва
да изтърпи подс. П.. Липсата на мотиви е абсолютно процесуално нарушение
и основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да
обсъди и реши всички въпроси по чл. 301 НПК, като вземе предвид
повдигнатото обвинение срещу подс. П. и доказателствата по делото за това
кога и как е разбрал за дължимата сума като издръжка, какъв е точният
размер на заплатената в периода на обвинението сума /която следва да е
смекчаващо обстоятелство или основание за оправдаване при неустановяване
на умисъл за извършване на деянието/, защо е плащана издръжка в размер на
80 лв., а не дължимата съгласно съдебното решение с оглед установяване
вината за извършеното, като се обсъдят показанията на св. П. в съвкупност с
писмените доказателства за платени суми и датата на подаване на молба за
образуване на изпълнително производство с оглед установяване по несъмнен
начин кога подс. П. е разбрал, че е увеличен размерът на издръжката и дали са
достоверни неговите обяснения или показанията на св. П.; налице ли са
предпоставки за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК и на чл. 66 НК или чл. 68
НК, като изложи точни, пълни и ясни фактически и правни съображения за
решението по съществото на делото.
Воден от горното и на основание чл. 334, точка 1 вр с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, точка 2, пр. 1 от НПК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 60696 от 21.10.2020 г., постановена по н.о.х.д.
№ 496/2019 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Връща делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10