ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Сливен
01.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
Административен съд Сливен, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и двадесет и първа година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СЛАВ БАКАЛОВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 134 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази :
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н.С.Т., чрез п. му адв.Х.Х. ***, с която иска да му бъде присъдена сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1530/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че с Решение № 4 от 06.01.2020 г. постановено по АНД №1530/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, НП №19-0804-002402 от 07.10.2019 г. изд. от Началник РУ МВР Сливен е отменено в частта с която на Н.С.Т. на основание чл. 175, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Решението на Районен съд Сливен е влязло в сила на 22.01.2020 г.
Ответникът – ОД на МВР Сливен, чрез п. си п. юк. Б., в писмен отговор и становище представено по делото, счита исковата молба за недопустима. Моли съда да прекрати производството по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Предмет на настоящето производство е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 300 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1530/2019 г. по описа на РС – Сливен. Производството по делото е приключило с едно открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2019 г.. Предвид горното и във връзка с настъпилото изменение в ЗАНН, а именно с въвеждането на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019 г.), която предвижда възможност за присъждане на разноски на страните в производството по оспорване на наказателни постановления с решението постановено от съда по оспорването, каквото производство е и това по АНД № 1530/2019 г. по описа на РС – Сливен, съдът намира, че така депозираният иск се явява недопустим.
Съгласно чл. 63, ал. 3 (в относимата редакция) ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай искането за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство по обжалване на наказателно постановление, е следвало да бъде направено в последното открито съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани - 18.12.2019 г. т. е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Към тази датата, ищецът е разполагал с процесуалната възможност да поиска присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е процесуална с материално правен характер и подлежи на изпълнение с влизането и в сила. С регламентираната правна възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на НП и с уреждането на съответния институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата до този момент друга процесуална възможност, а именно тези разноски да се претендират като вреди в производството по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим единствено в случаите, когато за ищеца не съществува друг ред за обезщетение. Видно от исковата молба, ищецът обосновава допустимостта на иска си с Тълкувателно решение № 1 от ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС на РБ по т. д. № 2/2016 г., както и с липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски на лицето, което е незаконосъобразно санкционирано с административно наказание в производството по ЗАНН. Предвид обстоятелството, че към датата на провеждане на откритото съдебно заседание по АНД № 1530/2019 г. по описа на РС – Сливен, е била налице процесуална възможност от страна на ищеца да реализира надлежно правата си по присъждане на направените в производството по ЗАНН разноски, съдът намира, че в конкретният случай предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с предмет – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от направените разноски за възнаграждение на адвокат в производството по АНД № 1530/2019 г. по описа на РС – Сливен, се явява недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане. (В този смисъл е константната практика на ВАС, като напр. Определение № 11722 от 17.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2020 г., III о. Определение № 12277 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2020 г., III о.)
Следва на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника и прекратяването на производството, поради недопустимост на исковата претенция е основателно, поради което следва на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.130 от ГПК във вр. с чл.207 ал.2 от АПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, с която е предявен иск от Н.С.Т., чрез п. му адв.Х.Х. ***, с правно основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която иска да му бъде присъдена сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1530/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020г. до окончателното изплащане, във връзка с незаконосъобразен акт - НП №19-0804-002402 от 07.10.2019г. изд. от Началник РУ МВР Сливен.
ОСЪЖДА Н.С.Т. ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Сливен, сумата от 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 134/2021 г. по описа на Административен съд Сливен.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи от същото пред ВАС гр.София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :