Определение по дело №2352/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 669
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20184430202352
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Плевен, 11.10.2018 г.

 

 

Плевенският районен съд, ХІІ наказателен състав, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: председател - АСЕН ДАСКАЛОВ, като разгледа ЧН дело № 2352 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 3 и 4 НПК

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл. 243 ал.4 НПК от страна на Б.Г.Ш. против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 01.08.2018г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д - 430/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

С Определение по ВЧНД №879/2018г. на ОС – ПЛЕВЕН е отменено Определение №598/07.09.2018г. по НЧД №2174/2018г. по описа на РС – ПЛЕВЕН и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – ПЛЕВЕН. Образувано е НЧД №2352/18г., разпределено на настоящия районен съдия – на 03.10.18г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощено лице и в срока по чл.243 ал.4 НПК, поради което се явява допустима. След щателно запознаване със събраните до момента доказателствени материали, намира следното:

С атакуваното Постановление, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че не са събрани достатъчно и безпротиворечиви доказателствени материали с обвинителен характер в хода на досъдебното производство; изтъкнала е, че е неясен механизма и евентуалното средство за причиняване на телесното увреждане на пострадалия Б.Ш., квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. В този смисъл, прокурорът е счел, че обвинението не е доказано и на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК – прекратил наказателното производство.

От друга страна, жалбоподателят Б.Ш. счита, че Постановлението за прекратяване неправилно почива на СМЕ, допусната в хода на НЧХД №3300/2018г. по описа на РС – ПЛЕВЕН и показания на ***, дадени по НЧХД №190/2018г. по описа на РС – ПЛЕВЕН; представя собствена версия за фактите, предмет на изясняване по делото и счита, че Постановлението е неправилно, поради което моли за неговата отмяна.

По основателността на жалбата, Съдът намира следното:

На първо място, издаденото от РП – ПЛЕВЕН Постановление за прекратяване, не отговаря на изискванията за законосъобразен прокурорски акт. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.199 ал.2 НПК, всяко Постановление на органите на досъдебното производство следва да съдържа, наред с другото, мотиви за неговото издаване. На свой ред, от практиката е известно, че мотивите следва да съдържат, от една страна, изложение на съответните факти, приети от издаващия Постановлението орган и анализ на същите факти. В настоящия случай, макар формално атакуваното Постановление да съдържа известна част, наподобяваща изложение на фактическа обстановка на случая, в действителност, същата част е напълно непонятна, тъй като не е написана на ясен, разбираем, книжовен български език. По-конкретно, приетите от страна на Прокуратурата факти се съдържат на стр.2 от обжалваното Постановление и от това изложение изобщо не става ясно какво е прието като установено. Използвани са редица чуждици, непонятни езикови конструкции, изрази и словосъчетания, в т.ч.:

-         възникнала словесна комуникация инициирана от страна на ***, вследствие на предходно уведомление за отправянето на обидни реплики по отношение на личността му от страна на Б.Ш.“;

-         „Отношението към ***от страна на други живущи в блока лица и това на Шаранковскине се характеризирало като положително такова , с оглед възприятията им за ниския праг на  раздразнителност на отразеното лице ,възприети от предходни негови проявление при възникнали междусъседски взаимоотношения“;

-         „В същия момент от своя страна ***инстинктивно се отдръпнал и замахнал с дясната си ръка в изпълнение на  намерението му за възпрепятстване на неправомерно физическо съприкосновение с Ш. , който fj ilfs ij, dkd в същия момент след като притворил очите си и вдигнал дясната ръка пред лицето си , асимилирал болка в областта на кокалчето на показалеца на дясната си ръка. Непосредствено след това Ш. възприел залитането на ***и присядането му на обособеното в близост до площадката стълбище , което съобразно изявленията на ***било вследствие на нанасянето му на удар с  куфарче с инструменти в областта на главата“ - и др. подобни.

В резултат, на практика обжалваното Постановление е напълно лишено от мотиви - не може да бъде проследена аргументацията на Прокуратурата и да се осъществи надлежна контролна дейност от страна на Съда в съответствие с чл.243 ал.5 НПК, т.е. Постановлението се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна дори единствено на това основание.

На второ място обаче, налага се да бъде изтъкнато, че обжалваното Постановление е неправилно и по същество, не на последно място – поради обстоятелството, че проведеното разследване не е пълно, всестранно и обективно.

Фактическата обстановка, която Съдът приема за установена, накратко се свежда да следното: На 28.07.2017г. вечерта, на приземния етаж на жилищен блок на адрес ***Д случайно се срещнали лицата Б.Ш., от една страна и ******и *** – от друга; отношенията между двете страни /съседи в блока/ били влошени в последно време. ******потърсил обяснение от Б.Ш. по какви причини последният го бил псувал; от своя страна Ш. отрекъл да е псувал съседа си. Ядосан, ***нападнал Ш. като се опитал да го удари в областта на главата. Ш., слисан от случващото се, инстинктивно се опитал да се защити, като поставил ръцете пред лицето си и примижал. Последвал удар от страна на ***, който попаднал в областта на гърба на втори пръст на дясната ръка, с увреждане на сухожилия на мускулите на Ш.. Последният не могъл да види с какъв предмет му е нанесен удара и първоначално усетил само лека пареща болка. Оказало се обаче, че раната кърви обилно, което наложило, от една страна, оказване на спешна медицинска помощ, а от друга – последващи оперативни интервенции. В резултат от това и предвид основната роля на втори пръст в хватателната функция на ръката, увреждането довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник на Ш..

Така предадената накратко фактическа обстановка следва пряко от показанията на Б.Ш. и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза в хода на досъдебното производство. Косвено, следва от показанията на ***А ***. По-конкретно, свидетелите ***, *** са видели обилно кървящото нараняване на Б.Ш. непосредствено след инцидента със ******и от него са научили за механизма, по който то е получено; свидетелите ***са посетили местопроизшествието в качеството на дежурни полицейски служители и са възприели както състоянието на ***и Ш., така и техните оплаквания във връзка със случая; свидетелите ***, ***, ***, като съседи със ******са категорични, че същият е агресивен и нееднократно в миналото са били очевидци на разнообразни негови неправомерни прояви – стрелба с газово оръжие, закани за саморазправа с носен нож и др.подобни; всички те са категорични, че ***е конфликтна личност и поради това, избягват комуникация със същия.

Следователно, направените от страна на Прокуратурата изводи за неубедителност на евентуална обвинителна теза по делото, противоречат на надлежно събраните доказателствени материали по същото. В очертаната насока се налага да бъде отбелязано и това, че обсъждането в атакуваното Постановление на показания на свидетелката *** и експертно заключение по съдебномедицинска експертиза, събрани в хода на други наказателни производства – както е отбелязано и в Определение по ВЧНД №879/2018г. на ОС – ПЛЕВЕН – е недопустимо, тъй като противоречи на принципа на непосредственост, установен в чл.18 НПК. Също така, неоснователно прокурорът счита, че са неясни механизма и евентуалното средство за причиняване на телесното увреждане на пострадалия Б.Ш.. Механизмът е принципно изяснен и беше накратко пресъздаден по-горе, а що се отнася до средството за нанасяне на телесното увреждане – липсата на яснота по този въпрос по никакъв начин не обосновава извод, че телесната повреда не е причинена по начина, описан от страна на Ш.; напротив, представения от негова страна механизъм е достатъчно убедителен и се споделя и от вещото лице по съдебномедицинската експертиза.

В обобщение, няма как да не бъде изтъкнато, че при събрания до момента доказателствен материал, напълно логично и обосновано би било привличането на ******към наказателна отговорност за престъпление по чл.129 НК. Преценката за това обаче, следва да бъде направена от съответния комепетентен за това прокурор. И тук е мястото отново да бъде подчертано, че проведеното разследване не е пълно, всестранно и обективно. В показанията си като свидетел ******представя собствена версия за случилото се, която, независимо от /меко казано/ неубедителното й звучене, следва да бъде надлежно проверена; необходимо е да бъде задълбочено изследването и на обстоятелствата по възможните механизми на получаване на телесното увреждане както от страна на Ш., така и от страна на ***/доколкото се твърди, че и той е получил известни телесни увреждания при развилата се конфликтна ситуация/. В тази връзка, Съдът намира, че за разкриване на обективната истина е наложително:

-         да бъдат изискани всички съставени от страна на ЦСМП – ПЛЕВЕН/СПО – ПЛЕВЕН медицински документи, във връзка с оказването на медицинска помощ на лицата Б.Ш. и ******на 28.07.2017г.;

-         да бъде разпитана в качеството на свидетел по делото ***, за която се твърди, че е очевидец на процесния инцидент;

-         да бъде назначена комплексна криминалистическа и съдебно-медицинска експертиза, която да отговори, наред с другото и на следните въпроси: причинено ли е на 28.07.2017г. телесно увреждане на ******и в случай, че е причинено – в какво се е изразило то и възможно ли е да е причинено от удар с представеното по делото веществено доказателство /куфарче/; налице ли са убедителни медицински данни за загуба на съзнание от страна на ******; възможно ли е телесното увреждане на Б.Ш. да е резултат от натиск/удар с представеното по делото куфарче за инструменти /съответно – в отворено и в затворено положение/, включително – с някои от съдържащите се в него технически пособия или техни ръбове.

В съответствие с изложените дотук мотиви Съдът приема, че обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на РП – ПЛЕВЕН - за предприемане на допълнителни действия по разследването, при съобразяване на мотивите на настоящото определение, след което да бъде извършено ново произнасяне по реда на чл.242 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.3 НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 01.08.2018г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д - 430/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

ВРЪЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за последващи действия и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото определение указания относно прилагане на Закона.

Препис от определението да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН и Б.Ш., които могат да го атакуват в седемдневен срок от съобщаването му, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: