МОТИВИ към Присъда № 26009/25.09.2020г. по НОХД № 1015/2019г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.В.С. за това, че на
10.11.2016 г. в гр. Пловдив на ул.
„*, при
условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително,
е държал с цел разпространение, и е разпространил
високорискови наркотични вещества - марихуана, амфетамин и
кодеин с общо нето тегло 4,415 грама на обща
стойност 37.83 лв., съгласно Приложение № 2 на член единствен
от ПМС № 23 от 29.01.1998
г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, както следва:
1.
На 10.11.2016 г. в гр. Пловдив
на ул. *, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 3,982 грама със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,9 тегловни % на стойност 23.89 лв., амфетамин с нето тегло 0,338 гр., със съдържание
на амфетамин 12,5 тегловни процента, на стойност
10,14 лв. и кодеин с нето тегло 0,095 гр., на стойност
3,80 лв.;
2.
На 10.11.2016 г. в гр. Пловдив,
на ул. „*, без
надлежно разрешително е разпространил на Д.Р.П. *** високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 3,982 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,9 тегловни % на стойност 23,89 лв. – престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, като намира същото за доказано по несъмнен начин,
предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия и конкретно извършеното от
него, да се наложат наказания Лишаване от свобода и Глоба при балансиращи
отговорността обстоятелства, като Лишаването от свобода да се изтърпи
ефективно. Относно остатъка от наркотични вещества, прокурорът предлага
отнемане с цел унищожаване, а останалите веществени доказателства да бъдат
унищожени като вещи без стойност. Разноските по делото – да се възложат в
тежест на подсъдимия.
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адв.С.С.,
счита, че подзащитният
му е невинен и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като
липсват доказателства да е държал с цел разпространение и да е разпространил
високорискови наркотични вещества.
Подсъдимият
А.С. лично, иска оправдателна присъда, тъй като според него, разпитаните
свидетели потвърдили, че той не е продавал марихуана на никой, химическата експертиза
доказвала, че едно от веществата – инкриминирано като кодеин, всъщност е широко
разпространено лекарство, а амфетамина, освен, че не е
доказано да е негов, е в незначително количество, изключващо умисъла за
разпространение.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
А.В.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подс.А.С.
бил познат на органите на реда в Пловдив, работещи по линия наркотици, като
лице, осъждано за разпространение на високорискови наркотични вещества, с
присъда, влязла в законна сила през 2015г. Осъждането било условно, като в
периода след него, в Полицията продължавали да постъпват сигнали за
осъществявано разпространение на високорискови наркотични вещества от страна на
подсъдимия. През месец ноември 2016г. тези сигнали зачестили, което наложило
по-сериозно наблюдение над подсъдимия. Адреса, на който живее подс.С. ***, бил
многократно наблюдаван от полицейски служители, които установили високо ниво на
конспиративност в действията му, разговаряли с лица, закупили наркотици от него
и при получена съответна информация, било взето решение за пристъпване към
проверка и евентуалното му задържане. Така, на 10.11.2016г. полицейски
служители от Първо районно управление на Полицията в Пловдив, отговарящи за
района по местоживеене на подс.С. – свидетелите Д.К., Н.Г. и А.К., се
разположили за наблюдение около адреса на подсъдимия, като имали пряка видимост
към входа, в който живеел С.. Свидетелите били със служебен, но не обозначен
като полицейски автомобил, а самите те били част от цивилния състав на
управлението. Тъй като служебните автомобили на управлението – два на брой,
били познати на подсъдимия, при предходни наблюдения, виждайки ги от терасата,
той връщал клиентите си и до реализация по тези наблюдения така и не се
стигало. Предвид това, в случая е ползван друг служебен автомобил. В даден
момент, на посочената дата, свидетелите забелязали малък лек автомобил (шофиран от св.М.К.)***, в който, на четвъртия етаж
живеел подсъдимият, като от автомобила слязъл млад мъж, облечен с червено
горнище (св.Д.П.).
Междувременно,
по-рано през деня, св.Д.П. се срещнал със св.О.М., който му е първи братовчед,
в района на * в Пловдив, в квартала, в който живеят и двамата, и се уговорили
да отидат до дома на подс.С., с когото се познавали. Св.П. знаел, че подсъдимия
се занимава с продажба на марихуана и амфетамин в квартала. Св.М., който също
бил наясно с това, че подсъдимия продава марихуана, помолил св.П. да му закупи
от него такава, тъй като бил скаран със С., заради неиздължени пари и не искал
да ходи у тях. Св.П. знаел адреса на подсъдимия, при когото през същия месец
няколко пъти вече бил водил клиенти за закупуване на наркотици (предвид недоверчивостта на С. и
отказа му да продава на непознати),
затова се съгласил да услужи и на братовчед си. До дома на подсъдимия отишли с
лек автомобил, шофиран от приятелката към онзи момент на св.О.М. – св.М.К..
Пристигайки на адреса, св.М. дал 50 лева на св.П. да му
закупи марихуана от подсъдимия, и свидетелят слязъл от автомобила.
След
слизането от автомобила пред входа на подсъдимия, възприето от полицейските
служители, св.П. извадил телефон, обадил се на подс.С., съобщил му, че е пред
блока, подсъдимият първо се показал през терасата и огледал района, след което му
отключил дистанционно входната врата и свидетелят влязъл във входа. Качил се на
четвъртия етаж, позвънил на вратата в ляво, където живеел подс.С., последният
му отворил лично и му предал поисканото
количество марихуана, завита в салфетка, както и яке, сложено в полиетиленова
чанта. Свидетелят дал на подсъдимия 50-те лева, предадени му от св.М. за
марихуаната, сложил салфетката с марихуана в чантата с якето и се върнал в
лекия автомобил на св.К.. Вътре в автомобила, св.П. предал чантата с якето и
салфетката с марихуана на св.М., който извадил салфетката с увитото в нея
наркотично вещество и поставил същото в левия страничен джоб на синьото горнище
с което бил облечен. Автомобилът потеглил, като свидетелите К., Г. и К. решили да
го последват, с цел спиране на лицата за проверка. Тръгнали с полицейския
автомобил – необозначен като такъв, след управлявания от св.К. автомобил, който
малко по-късно спрял и от него слезли св.Д.П. и св.О.М., познат на полицейските
служители, по линия наркотици. Св.К. потеглила с автомобила си сама и се
отдалечила. Свидетелите П. и М. продължили пеша, срещнали се с трето лице – също
познат на полицейските служители по линия наркотици – Ч.П. и тримата се
насочили зад ъглова кооперация на ул. *. В този момент, наблюдаващите ги
полицейски служители решили да подходят към проверка на трите лица, предвид
което слезли от автомобила, св.К. и св.Г. заобиколили
от едната страна на кооперацията, а св.К. – от другата, като след появяването
им зад кооперацията и възприемането им от трите лица, били разпознати от св.М.,
който бил проверяван и задържан лично от същите полицаи, в предходни ситуации.
Виждайки полицейските служители, св.М. побягнал в посока * пресичайки ул. *, премествайки междувременно
салфетката с марихуана от джоба на горнището в бельото си, а свидетелите К. и Г.
го последвали. Настигнали го в района на близкото читалище, св.М. оказал
яростна съпротива, което наложило използване на физическа сила, водещи техники
и помощни средства за задържането му. След задържането, в разговора на място,
св.М. заявил на полицейските служители, че има марихуана у себе си, която е
закупил от подс.С., което наложило отвеждането му в районното управление.
Последвали действия по изземване на наркотичното вещество, закупено по-рано по
описания вече начин. Спрямо св.М. било образувано досъдебно производство за
притежание на наркотици, в хода на което иззетото от него количество наркотик е
изследвано експертно и е установено, че се касае за марихуана, с нето тегло 3.982
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4.9 тегловни %. Производството спрямо св.М. приключило с одобряване на
споразумение, наложеното наказание е изтърпяно, а самото производство е
приобщено по настоящото дело. Докато свидетелите К. и Г. преследвали св.М., св.К.
останал при другите две лица – св.П. и Ч.П., с които разговарял и на въпроса
имат ли забранени вещества у себе си, те отговорили отрицателно, но св.П.
споделил, че малко по-рано е закупил марихуана от подс.С., която завил в
салфетка и предал на св.М. в колата, в която се возили заедно.
След
приключване на действията по задържане на св.М. на 10.11.2016г., полицейските
служители – свидетелите К., Г. и К. се върнали на адреса на подсъдимия и
продължили наблюдението си. Възприели подс.С. да слиза по стълбите, като същият
- стигайки до площадката на входната врата, преди да излезе от блока, се навел
за кратко към негова лява страна и след това излязъл навън. Тръгнал пеша в
посока пункт на Еврофутбол, полицейските служители го
последвали и до този пункт го спрели за проверка. Върнали се заедно с него до
жилищния блок, където – в апартамента на подсъдимия, било предприето
претърсване и изземване от извикана на място дежурна оперативна група. В хода
на процесуалните действия, в джоб на яке, собственост на подсъдимия, било
открито бяло вещество под формата на бучка. След това, се извършило претърсване
и на мястото от вътрешната страна на входната врата на блока на подсъдимия,
където той бил забелязан да се навежда по-рано, при което зад чувал с дърва,
било намерено и иззето полиетиленово пликче с бяло
прахообразно вещество. И за двете намерени вещества, подсъдимият обяснил, че
става въпрос за амфетамин.
Иззетите
вещества били предадени за изследване, от което се установило, че това,
намерено в яке в апартамента на подсъдимия съдържа амфетамин, а в това, открито
от вътрешната страна на входа на блока има наличие на кодеин. Количеството на
иззетите наркотични вещества и концентрацията на активния компонент в първото
от тях, са установени посредством извършена физикохимична експертиза от вещото
лице Е.К. – първия обект е с нето тегло 0,338 гр. с доказано наличие на
амфетамин в него 12,5 %, а във втория обект с нето тегло 0,095 гр. е доказано
наличие на кодеин, при невъзможност за определяне на процентното му съдържание.
Иззетото от св.М. вещество, продадено му по-рано от подсъдимия с
посредничеството на св.П., е експертно изследвано от вещото лице С.Б. по делото
водено срещу О.М., по което е било и приложено, като по настоящото дело, по
писмени данни, същото вещо лице дава отговор на въпросите за вида и
съдържанието на активен компонент – от изготвената химическа експертиза е
видно, че става въпрос за марихуана, с него тегло 3,982 гр. със съдържание на
4,9 тегловни % тетрахидроканабинол. Стойността на
наркотичните вещества е пресметната съобразно критериите по Приложение № 2 към
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за цени на наркотични вещества за
нуждите на съдопроизводството.
За да
приеме за установени описаните по-горе факти, съдът ползва показанията на
разпитаните свидетели Д.К., Н.Г., А.К., Д.П., О.М., М.К.,
П.П., Р.И., включително и прочетените частично досъдебни
показания на свидетелите К., Г. и К., и прочетените изцяло показания на
свидетелите П., М. и К.. Ползваха се приобщените писмени и веществени
доказателства, приетите експертни заключения по химическата, физикохимичната и съдебно-почерковата експертизи. Обясненията на подсъдимия,
дадени пред съдебния състав не се кредитират.
Анализ на доказателствата:
За да
приеме като случило се в обективната действителност описаното по-горе, съдът
възприе показанията на полицейските служители К., Г. и К., които визуално са
наблюдавали спирането пред блока на подсъдимия на лекия автомобил, управляван
от св.К., слизането на св.П., качването му до четвъртия етаж, след това
връщането му в автомобила, потеглянето му и слизането малко по-късно от него на
свидетелите М. и П.. Св.М. не е изпускан от поглед от страна на полицаите до
задържането му с установеното у него количество марихуана. Показанията на
тримата полицейски служители са извън всякакво съмнение, те са последователни,
еднопосочни и се явяват подкрепени от останалите кредитирани от съда
доказателства – прочетените показания на свидетелите П., М. и К., както и от
обективните находки при задържането на св.М. и на подсъдимия. Непълнотите при
посочване на дати, часове и имена в показанията пред съдебния състав на тримата
полицейски служители бяха попълнени при прочитане на казаното от тях в досъдебното
производство. Съдът ползва прочетените показания на св.П., дадени от него в
хода на досъдебното производство по време на двата му разпита, тъй като същите
се допълват и съпоставени с казаното от свидетелите М. и К. – също на
досъдебното производство, се явяват логични, последователни и заслужаващи
доверие, предвид обстоятелството, че за точно такава последователност на
действията, като описаната от него, разказват полицейските служители,
наблюдавали по-голямата част от описаните от св.П. събития. В съдебно заседание
св.П. не си спомни каквито и да било детайли за излизането си със св.М. на
инкриминираната дата, първоначално отрече да са ходили до блока на подсъдимия,
а впоследствие спомена, че е било така, но той не е слизал от автомобила и не е
наясно какво е взел св.М. от излезлия навън подсъдим, което няма как да бъде
възприето, предвид обстоятелството, че действията, както на свидетелите П. и М.,
така и на подсъдимия, всъщност са били под наблюдение от страна на полицейските
служители. Позицията на св.П., че не е заявявал записаното от негово име по
време на втория му досъдебен разпит е неприемлива, тъй като не се установяват
каквито и да било основания, процедурата по провеждане на този разпит да се
счита за опорочена. Напротив, това са
показания, давани в момент, следващ събитията за които се отнасят, при спазване
на всички изисквания за това, намират се в синхрон с установеното при
разследването и заслужават доверие. Сега, години след инкриминираните събития,
след като св.М. вече е изтърпял наказанието си, и се е стигнало до приключване
и на производството по настоящото дело, св.П. прави опит да защити подсъдимия,
но при наличие на противоречия, които изцяло дискредитират позицията му пред
съдебния състав. Никой друг не съобщава за слизане на подсъдимия пред блока,
няма и данни за нанесен побой над наблюдаваните от полицейските служители лица,
нито за процедура по преписване на показания на свидетел, който се вика втори
път само за да подпише преписаните си показания. Не се кредитират и дадените
пред съда показания от страна на св.О.М., които видимо следват линията на
защита на подсъдимия. Свободен от отговорност за случилото се на
инкриминираната дата, като изтърпял наказанието си за придобитата тогава
марихуана, св.М. отрече същата да е закупена от него на същия ден и от
подсъдимия, с посредничеството на св.П.. Самия св.М. явно целенасочено се
отклони от позицията си на досъдебното производство, заявявайки пред съда –
„Знам какво съм казал на досъдебното производство“ и поднасяйки съвсем различни
факти, в стремеж да подпомогне защитната версия на подсъдимия, предвид което и
съдът реши да ползва прочетените му изцяло досъдебни показания, които се
подкрепят от останалите свидетелски показания, вече обсъдени, както и от
обективно намереното у него количество марихуана, а не заявеното пред съдебния
състав. И св.П. и св.М., са съобщили пред полицаите още при задържането, че
процесната марихуана е закупена малко по-рано за 50 лева чрез св.П. за св.М.
именно от подсъдимия. Предвид това, твърденията на св.М., че количеството
марихуана е закупил от квартал „Изгрев“ в още по-ранен момент, а до блока на
подсъдимия са ходили само за да си вземе оставено там яке, не се възприеха от
съда. Проведените очни ставки между свидетеля и тримата полицейски служители,
затвърдиха впечатленията на съдебния състав, че достоверни се явяват
прочетените, а не депозираните пред съда показания на св.М., в които освен
всичко друго, той заяви, че са го гонили и малтретирали 10 полицая, каквито
данни също няма по делото. Позицията, че пред разследващите органи е казал,
каквото те искали от него, предвид обещание за по-ниска присъда, е неприемлива,
тъй като от нея следва, че полицейските служители са измислили действията си на
инкриминираната дата и са принудили всички други разпитани свидетели да ги
„разкажат“, което е абсурдно. Св.К. потвърждава отиването до блока на
подсъдимия, не е наясно с подробности в отношенията между возените от нея
тогава лица – свидетелите М. и П., с подсъдимия, единствено разбрала, че св.М.
имал да дава пари и да си вземе яке от подсъдимия, до апартамента на който се
качил св.П., предвид което и нейните показания, включително и прочетените
такива, бяха включени в групата на доказателствата даващи картина на случилото
се на инкриминираната дата.
Съдът не възприе обясненията на подсъдимия,
дадени от него в съдебно заседание, тъй като те не се потвърждават от други
доказателства, изолирани са, и са израз на защитната му позиция, целяща да го
разграничи от дейността на дилър на наркотици. Качването на св.П. до
апартамента му е установено по обективен начин – тези действия са наблюдавани
пряко от полицейските служители, св.П. също заявява, че е взел марихуана за 50
лева от подсъдимия, която предал на св.М., като това количество наркотик
впоследствие е иззето и изследвано. Качването на св.П. до апартамента не се
отрича и от самия подсъдим, който обаче настоява, че е дал само яке, но е факт,
че се е показал на терасата и е огледал района преди да отключи на св.П., което
не е логично да прави за предаване само на яке, ако не се притеснява от
странични погледи в друга насока. При намирането и на двете други инкриминирани
вещества, подсъдимият е заявил пред полицаите, че става въпрос за амфетамин за
лична употреба, което те потвърдиха пред съда. Подсъдимият отрече да е казвал
такова нещо, както и да е вписвал обяснения по този въпрос в съставения
протокол за претърсване и изземване, в който е описано веществото, дало
по-късно положителен резултат за амфетамин, отрече и изобщо да е подписвал този
протокол, оспори и съпричастност към намерения наркотик, потвърди единствено,
че якето, в което е открито веществото е негово, но не знае как амфетамина е попаднал там. Обясненията му бяха проверени
чрез назначаване на съдебно-почеркова експертиза,
заключението по която затвърди недостоверността на съобщеното от подсъдимия. За
количеството вещество, съдържащо кодеин, открито до входа, на място, където
подс.С. се е навел малко преди да излезе, също има достатъчно данни да е
негово, тъй като действията му са наблюдавани от полицейските служители, които
наред с това предположили, че той организира нова среща за продажба на наркотик.
Поемните лица, присъствали на двете процесуални действия
не си спомниха подробности, предвид изминалия период от време, но дадоха
информация, че такива действия са извършени в тяхно присъствие.
Химическата
експертиза, изготвена от вещото лице С.Б., дава отговор на въпроса за вида на
иззетото от св.М. наркотично вещество, продадено му по-рано от подс.С., и
концентрацията на активен компонент, като по този въпрос спор няма. Касае се за
марихуана с установените тегло и процентно съдържание на тетрахидроканабинол.
Заключението
на вещото лице Е.К., по изготвената от нея физикохимична експертиза, дава
отговор на въпроса за вида на иззетото от яке в апартамента на подсъдимия
вещество – в същото се доказва наличие на амфетамин
и кофеин, със съдържание на амфетамин – 12.5%, както и за вида на иззетото от
вътрешната страна на входа на блока на подсъдимия вещество – кодеин, парацетамол,
аспирин и кофеин, но тъй като сектор Наркотици към НИК не разполага с еталони
на стандарт за кодеин, не са проведени анализи за определяне на процентното
съдържание на компонента под контрол в него – кодеин. Установени са нето
теглата на двата обекта.
В
съдебно заседание, вещото лице К. разясни, че в забележка № 1 към експертизата
е уточнила на какво може да се дължи обстоятелството, че съгласно експертната
справка и двата обекта са реагирали на амфетамин, а при изследването тя не е
открила наличие на такъв във втория обект, а в забележка № 2 е уточнила теглата
на двата обекта, пристигнали за изследване в разменени позиции по опис.
Относно
втория обект, вещото лице потвърди описаното в експертизата, че на база
проведена справка в електронната страница на „Изпълнителна агенция по
лекарствата“, на фармацевтичния пазар се предлага лекарствен препарат, съдържащ
точно тези активни компоненти, под формата на таблетки, с наименование „Ацефеин“. Съотношението на компонентите има значение за
това дали веществото представлява този лекарствен продукт, но в НИК то не може
да бъде определено. Вещото лице уточни, че както процентното съдържание на
кодеин в изследваното вещество, така и съотношението на четирите съставки в
него, могат да бъдат определени в ИАЛ.
Приетото
заключение по назначената в съдебна фаза почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице М.С., е в подкрепа на възприетите фактически
положения относно извършените действия по изземване на две от вписаните в
обвинението наркотични вещества, а именно, че подс.С. е подписал лично
съставените за целта протоколи за следствени действия, като освен това той е
изпълнил и текста след подписите – С., както и текста на обясненията от негово
име. В съдебно заседание на вещото лице бяха поставени редица въпроси от страна
на защитата, при което се изясни, че при даването на сравнителен материал за
изследване, подсъдимият видимо е контролирал процеса, изписвайки примерния
текст и полагайки подписи с темпо, което сметнал за удачно. Независимо от
изписаните по различен начин главни букви, вещото лице потвърди заключението
си, като напълно аргументирано се позова за използваните методики, които не се
влияят от това как е изписана съответната буква, нито от това дали е налице
различен наклон, било то случайно или нарочно приложен, а от други общи и
частни признаци, които в конкретния случай дават възможност за категоричен
отговор относно авторството на текста и подписите.
Предвид
заключението на вещото лице К. относно веществото, съдържащо кодеин, съдът
назначи химическа експертиза, която възложи на лице от състава на ИА по
лекарствата, със задача да отговори на въпросите - какво е процентното
съдържание на кодеин в иззетото на 10.11.2016г. вещество, обект № 2 по
физикохимичната експертиза на в.л. К., както и какво е процентното съдържание
на кодеин в лекарството „Ацефеин“. По възможност да
се отговори и на въпроса, представлява ли иззетото вещество някакво лекарство.
На ИА по лекарствата беше осигурен достъп до остатъка от иззетото вещество от
входа на блока на подсъдимия, но този остатък се оказва крайно недостатъчен за
назначеното изследване, поради което и Изпълнителният директор на Агенцията
писмено информира съдебния състав, че: 1. Предвид малкото количество,
представляващо прахообразно вещество обект № 2, с нето тегло 0,095 грама
/описано в заключението на в.л.К./, процентното съдържание на кодеин не може да
се определи. За извършване на анализ е необходим поне 1 грам от обекта,
съгласно метода на изследване в ИАЛ; 2. Лекарственият продукт „Ацефеин 250/50/10/250 мг“ таблетки с притежател на
разрешението за употреба „Актавис“ ЕАД има валидно
разрешение за употреба в Република България. В състава на лекарствения продукт
влизат следните активни вещества: Ацетилсалицилова
киселина /аспирин/ 250 мг., Кофеин 50 мг., Кодеин фосфат 10 мг. и Парацетамол 250 мг. Съгласно одобрена спецификация на
лекарствения продукт, съдържанието на Кодеин фосфат може да бъде в граници 9,5-10,5
мг/таблетка или 95,0-105,0 % от 10 мг., обявени върху опаковката; 3. Относно
това дали обект № 2 представлява лекарствения продукт Ацефеин
би могло да се отговори само с извършването на анализи и доказване на
съотношението на лекарствените вещества в обекта. Откритите в обект № 2 кодеин,
парацетамол, аспирин и кофеин са вещества, които
когато като определено количествено съдържание /доза/, предназначено да
осъществи даден терапевтичен ефект в човешкия организъм /както самостоятелно,
така и в комбинация/, са включени в съответна лекарствена форма, представляват
активни вещества на лекарствен продукт.
В
допълнително постъпила информация от ИАЛ, изискана от съда, се уточнява, че
Лекарственият продукт Ацефеин е разрешен за употреба
по национална процедура и има валидно разрешение за употреба в Република
България. Продуктът е с режим на отпускане „без лекарско предписание“ и може да
бъде закупен свободно в аптечната мрежа. От ИАЛ прилагат и кратка характеристика
на лекарствения продукт.
От
правна страна:
Подсъдимият А.С. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че: на 10.11.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение
и е разпространил високорискови
наркотични вещества – марихуана и амфетамин, с общо нето тегло 4,320 грама, на обща
стойност 34.03 лв., съгласно Приложение № 2 на член единствен
от ПМС № 23 от 29.01.1998
г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, както следва:
1.
На
10.11.2016 г. в гр. Пловдив
на ул. *, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 3,982 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,9 тегловни % на стойност 23.89 лв. и амфетамин, с
нето тегло 0,338 гр., със съдържание
на амфетамин 12,5 тегловни процента, на стойност
10,14 лв.
2. На 10.11.2016 г. в гр. Пловдив, на
ул. *, без
надлежно разрешително е разпространил на Д.Р.П. *** високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 3,982 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,9 тегловни % на стойност 23,89 лв.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.А.С.
е държал с цел да продаде посоченото в обвинението наркотично вещество
марихуана, което е и продал на св.П., като освен това е държал с цел
разпространение и описаното в обвинението количество амфетамин, без да е имал
съответно разрешение. С това състава на престъплението, за което подсъдимият
беше признат за виновен се явява изпълнен от обективна страна. Касае се за две
деяния, попълващи състав на едно и също престъпление, извършени в един ден, при
една и съща обстановка и при еднородна вина, при което беше възприета и
предложената от прокурора квалификация по чл.26, ал.1 от НК.
Деянието
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал, настъпването
на неговите обществено опасни последици. Подсъдимият е наясно с фактическия
състав на престъплението, за което беше признат за виновен, тъй като именно за
такова престъпление е осъждан и преди.
Съдът призна подсъдимия за невинен в това, на същите
дата и място, и при посочените в обвинението условия, да е държал с цел разпространение
и високорисково наркотично вещество - кодеин, с нето тегло 0,095 гр., на стойност
3,80 лв., като го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част и за
разликата до 4,415 гр. високорисково наркотично вещество, както и за разликата
до 37,83 лева – стойност на високорискови
наркотични вещества.
Видно от събраните доказателства,
количеството прахообразно вещество, намерено при огледа от вътрешната страна на
входа на блока на подсъдимия, обект № 2 по експертизата на в.л.К., действително
съдържа кодеин, но не представлява чист кодеин, а е смес от четири различни
вещества, които в комбинация и съответни съотношения помежду си, се използват
във фармацевтичната промишленост за направата на лекарствения продукт Ацефеин. С оглед малкото количество, не можа да се установи
дали намереното и иззето вещество представлява лекарствения продукт Ацефеин, който се продава свободно в аптечната мрежа, без
лекарско предписание, но доколкото в иззетото вещество се съдържат именно
четирите съставки на Ацефеин, макар и в неустановено
съотношение, то съдът прие да изключи това количество от обвинението, доколкото
има основателно съмнение, че в случая става въпрос за комбинация от вещества,
незабранена за притежание и разпространение, което съмнение е изцяло в полза на
подсъдимия.
По възраженията на подсъдимия и
защитата:
Възраженията
на защитата касаят и трите инкриминирани високорискови наркотични вещества. За
намерената у св.М. марихуана, защитата настоява, че няма доказателства тя да е
придобита от подс.С., тъй като в съдебно заседание св.М., а и св.П. отрекоха
такъв произход. Съдът вече изложи съображения, защо не възприема съдебните
показания на двамата свидетели, тъй като връзката между подсъдимия и намерената
у св.М. марихуана е ясно проследима и то с помощта на
показанията и на посочените двама свидетели, които в досъдебното производство
са дали достоверна информация по този въпрос. Така, възражението по този вид
наркотично вещество, беше преценено като неоснователно. За намерения в яке в
апартамента на подсъдимия амфетамин, се твърди, че подсъдимият не е знаел кой и
кога го е поставил там и че той няма нищо общо с него, което се потвърждавало и
от показанията на поемните лица. Следва да се отбележи, че поемните лица нямаха
спомен нещо да е намерено в апартамента, без да твърдят, че нищо не е намирано.
Претърсването, а и огледа, са извършени през 2016г., поемните лица са
присъствали на действията, положили са подписи на протоколите, в които
намерените вещества са описани, в апартамента живеят само подсъдимия и майка
му, якето, в което е бил амфетамина е негово, той не
отрича, че ползва наркотични вещества, при което и връзката му с намереното
количество също е обективно установена. Това, че количеството било малко и дори
и да е свързано с подсъдимия, следва да се приеме, че е за лична употреба, също
не се възприе, тъй като има данни за разпространение от страна на подсъдимия,
дори същия ден той е разпространил марихуана на св.П.. Св.П. потвърждава обстоятелството,
че подсъдимият се е занимавал с продажба на наркотични вещества и към
инкриминирания момент, като лично той му е водил клиенти, което също е в
подкрепа на възприетото от съда. Относно веществото, съдържащо кодеин, не се
налага обстойно обсъждане на възраженията на защитата и подсъдимия, тъй като по
тази част от обвинението съдът произнесе оправдателна присъда.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с
оглед обществените отношения, които засяга, и степента на обществената опасност
на дееца – завишена, предвид обстоятелството,
че подсъдимият е осъждан за същото по вид престъпление, намери, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличие на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвиденото в закона
наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е Лишаване от свобода от 2 до
8 години, както и Глоба от 5 000 до 20 000 лева. Най-лекото
предвидено в закона наказание в конкретния случай е наказание Лишаване от
свобода в размер на 2 години и Глоба в размер на 5 000 лева. Деянието, за
което подсъдимият беше признат за виновен е извършено от него на 10.11.2016г.
Разследването в досъдебна фаза се е забавило поради издирване за разпит на лицето
Ч.П., който и съдът направи няколко опита да призове, но така и не успя,
предвид информацията, че П. е в комуна в Кралство Испания. В съдебна фаза,
делото беше отлагано на два пъти заради въведена забрана за провеждане на
открити съдебни заседания по такъв вид дела, което също отложи във времето
приключването на производството, а то е все още на първа инстанция. Така, при
съобразяване на изложеното по-горе относно обстоятелствата имащи значение при
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени изтеклия срок като
самостоятелно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и прие да наложи
на подсъдимия наказание под предвидения в закона минимум и за двете наказания,
а именно Лишаване от свобода в размер на 10 месеца и Глоба в размер на
4 000 лева. По този начин, с така определените по вид и размер наказания,
успешно могат да бъдат постигнати целите по чл.36, ал.1 от НК. Предвид
предходното осъждане на подсъдимия, не е налице възможност за обсъждане
института на условното осъждане, напротив – налага се дори активиране на
отложеното наказание, поради което и съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на определеното по реда на чл.55 от НК наказание Лишаване от
свобода, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, от което съобразно
разпоредбата на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, приспадна
предварителното задържане на подсъдимия по делото, считано от 10.11.2016г. до
14.11.2016г. На основание чл.68, ал.1 от НК беше постановено подсъдимият да
изтърпи отделно и изцяло и наказанието в размер на една година Лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 1538/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив, при
първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В случая двете
наказания са по-малко от две години като общ размер, поради което и няма пречка
за тях режима на изтърпяване да е общ. Приложимостта на чл.68, ал.1 от НК се
предопределя от обстоятелството, че деянието, за което сега беше признат за
виновен подсъдимия е извършено в рамките на определеният му по НОХД № 1538/2015г.
изпитателен срок, същото е умишлено и за него е наложено наказание Лишаване от
свобода. Присъдата по това дело е влязла в законна сила на 18.08.2015г.,
определеният изпитателен срок е бил в размер на 3 години, а деянието по
настоящото дело е извършено на 10.11.2016г.
Причини
за извършване на престъплението – слаби морално волеви задръжки, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин.
Относно
веществените доказателства – остатъка от наркотични вещества беше отнет в полза
на Държавата с цел последващо унищожаване, а празните
опаковки съдът разпореди да останат по делото, доколкото върху пликовете има
положени подписи на поемни лица и същите бяха предявявани в съдебно заседание
пред първата инстанция.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия, направените по делото
разноски, в полза на съда - в размер на 280 лева, направени разноски в съдебна
фаза, и в полза на ОД на МВР Пловдив – 167,11 лева за разноски, направени на
досъдебното производство.
Пак с
оглед постановената присъда, съдът наложи на подсъдимия Забрана за напускане
пределите на страната, като освен това взе спрямо него и мярка за неотклонение
Подписка, тъй като се оказа, че предвид дълго продължилото разследване,
допустимия срок на действие на действалата по време на досъдебното производство
мярка е изтекъл и тя е била отменена от прокурора.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: