Решение по дело №16933/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3931
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20171100116933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 03.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16933/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявен е иск от Г.С.Х., ЕГН **********, съд. адрес: ***, пл. „********№ ********чрез адвокат И.С., против „П.Н.“ ЕООД, ***, с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации в пресата в размер 30 000 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г., до окончателно изплащане и сторените разноски.

 

В исковата молба се твърди, че на 08.08.2017 г. на страницата си в интернет ответникът публикувал невярна, т.е. фалшива информация относно личния живот на ищеца. Със съдържанието на материала „ВАКАНЦИЯ! Певецът Г.Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й.Р.” с Автор: ПИК 15:07 | 08.08.2017 г. ответникът му нанесъл морални вреди и му причинил душевни страдания поради разпространяване на позорни обстоятелства, лъжливи твърдения и внушения за различна сексуална ориентация, за неморален начин на живот с привлечено към отговорност лице.

 

Ищецът заявява, че никога не е бил на почивка на остров Корфу, нито е бил там три седмици с човек на име Й.Р., още по – малко е бил на екзотична ваканция там за три седмици. Не отговаря, според него, на истината и изнесеното твърдение, че двамата са отседнали в петзвездния хотел „Оазис“, където „Цакат“ по 450 евро за нощувка.

 

Не отговаря на истината и написаното по – нататък в публикацията за любовна връзка между двамата, както и че са си купили осем години преди това апартамент в Гърция, както и че за тази любовна връзка се разбрало покрай ареста на съдията.

 

С обидните си думи и словосъчетания ответникът целял да окаля и компрометира доброто му име в обществото, в музикалните среди и пред неговите почитатели и очерня публичния му образ на певец и автор на популярна музика. Измишльотините достигнали и до неговата майка, която по това време преминавала тежък интензивен курс на лечение от тежка болест.

Наложило се да обяснява пред близки, познати и почитатели, че няма посочената сексуална ориентация, че не си е купувал недвижим имот в Гърция, че твърденията за луксозния му живот там са неверни.

 

Според неговите твърдения в исковата молба, т.нар. журналисти на ответното дружество е следвало да проверят неблагоприятните факти, изнесени за Х., тъй като са опозоряващи и да извършат проверка и потвърждение поне от два независими източника.

 

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск срещу „П.Н.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 30 000 лв.,  ведно със законните последици.

 

За доказване на твърденията си е представил писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гладни такива.

В хода по същество поддържа предявения иск.

Претендира разноски по представен списък. Възразява срещу размера на разноските – адвокатски хонорар, претендиран от ответната страна.

 

Ответникът „П.Н.“ ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

 

На първо място оспорва обстоятелството, че е имало възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в изготвяне на процесната публикация. От съдържанието на публикувана във вестник „Седмичен Таблоид”, година II, брой 31 /44/, понеделник 7 август 2017 г. статия, се установява, че първоизточник на съдържащата се в процесната публикация информация, възпроизведена достатъчно точно от ответника, е вестник „Седмичен Таблоид”.

 

Твърди, че публикацията от 08.08.2017 г. съдържа информация, която се тиражира в различни медии преди тази дата. Такава например е информацията в публикация на сайта www.bgdnes.bg от 31.05.2017 г. със заглавие „Корумпираният съдия дружка с Г.Х.” и статия на сайта www.19min.bg от 30.05.2017г. озаглавена „Арестуваха съдия от Агенцията по вписванията”. Такива са и публикациите на сайтовете: www.lifestyle.bg от 15.01.2016 г. със заглавие „Г.Х. изригна: Дали съм гей е мой проблем!”, www.hotarena.net от 07.09.2016 г. със заглавие „Нежните мъже на България, които крият сексуалната си ориентация зад жени и сватби /Пикантни подробности + снимки/”, www.stars.bg от 17.02.2010 г. със заглавие „Топ гейовете на България” и на сайта www.razkritia.com от 09.08.2017 г. озаглавена „Инцидент: Г.Х. си счупи ръката, пазарува с гипс!”, което установява, че доста назад във времето редица медии са предлагали на вниманието на публиката твърдения за същите факти, обосновали иска по настоящото съдебно производство.

 

По никакъв начин не можело да се приеме, че изразите в публикация от 08.08.2017 г., могат да бъдат оценявани като клеветнически и позорящи личността на ищеца.

 

.Представил е писмени доказателства. Иска ангажиране на гласни такива.

 

В хода  по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди разноски по списък.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По делото не се спори, че ответникът е собственик на електронен сайт с наименование ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „ПИК“.

 

От събраните доказателства се установи, че на 08.08.2017 г. на сайта си в интернет ответникът е публикувал статия, озаглавена „ВАКАНЦИЯ! Певецът Г.Х. разпуска на Корфу с подкупния съдия Й.Р.” с Автор: ПИК 15:07 | 08.08.2017 г.

В цитираната статия са изнесени факти, поднесени по следния начин: „Й.Р. бори стреса по плажовете на остров Корфу в компанията на естрадната легенда Г.Х.. Магистратът тихомълком е бил освободен от ареста преди повече от месец и се е отправил на екзотична ваканция с естрадажията, която продължава вече трета седмица.

По – нататък в статията е отразено: „Двамата са отседнали в петзвездния хотел „Оазис“ където цакат по 450 евро за нощувка в луксозен апартамент. Изключили са мобилните си телефони и пет пари не дават какво става в родината, макар разследването срещу Р. да е изключително сериозно. ……. Покрай ареста на съдията се разбра, че любовната му връзка с певеца. Оказа се, че двамата са си купили апартамент в Гърция преди осем години, но това лято решили да сменят квартирата и са си наели хотел“.

 

В хода на делото съдът допусна и разпита двама свидетели – един по искане на ищеца и един за ответната страна.

Свидетелката С.Г.М.е много близка приятелка на ищеца от 16 – 17 го.дини. В показанията си тя заяви, че е имало две статии – едната от 30.05.2017 г., а другата – процесната – от 08.08.2017 г.Според показанията й, тя и ищеца заедно са се запознали с Й.Р., която бил съдия по вписванията, през 2012 г. Първата статия е излязла по време на ареста на Р., който бил извършен показно на 30.05.2017 г. и в нея се посочвало, че двамата с Х. са много близки, като всъщност се намеквали други неща и това било повод за много негативни коментари и хейтване, което се отразило на имиджа му. Според нея Г.Х. е човек с изключително силен характер и, въпреки че гледа да приема такива неща с усмивка, тези неща просто го съсипват. Към този момент майка му е била болна от рак, в тежко състояние, той е разбрал това на 27 – ми май, няколко дена преди първата статия, а на 30 – ти май е била приета в болница, а през месец август е починала.

По – нататък в показанията си М. заяви, че знае, че ищецът никога не е бил на остров Корфу. Знае със сигурност, че между него и Й.Р. няма любовна връзка, защото самата тя живее в дома на ищеца. Заявява, че към публикацията е имало поставена снимка, която е от събиране при общи приятели на Коледа през 2012 г. Снимката е правена лично от нея и е публикувана във фейсбук. Свидетелката изцяло опроверга изнесеното в статията, че двамата имат общ имот в Гърция, като категорично заяви, че знае, че Г.Х. няма никакъв друг имот, включително и на територията на България, освен този в София.

М. каза още, че, заради изнесеното Х. е бил доведен до такова състояние, че се е наложило шест месеца да посещава психолог, бил е на терапия с антидепресанти, спрял да работи, а той е продуцент, поет, композитор, изпълнител, изгубил смисъла на живота. Майка му, макар и болна, е била запозната винаги с всички статии за него, знаела е и за двете статии и, въпреки че избягвала да говори със сина си за тях, е споделяла на свидетелката, колко зле му се отразяват. Отделно от това М. заяви, че в периода, за който в статията се твърди, че певецът е бил в Гърция, на остров Корфу, той е бил със счупен и гипсиран крак, включително е пял и на два свои концерта с гипсиран крак. Рехабилитация е започнал на 02.08.2017 г.Свидетелката е категорична, че от месец май до месец август Х. не е излизал от България.. Свидетелката каза още, че за него е истински ужас и психически товар да знае, че последното нещо, което майка му е прочела, преди да почине, са били тези статии.

Свидетелят Ч.И.Н.работи при ответното дружество от 2010 г., като към момента е отговорен секретар, мениджър. В показанията си той заяви, че в сайта ПИК, както и в други сайтове, има екип, който следи информационния поток – следят се различни сайтове, вестници, медии, телевизии и, за която информация преценят, тя се пуска на сайта на ПИК – това е информация, събрана от различни места. Свидетелят знае, за процесната публикация, която, както изрично е посочено в нея, е от седмичника „Таблоид“, който е публикувал информация относно ваканцията на ищеца. При публикуването на статията, те се позовават на различни медии, които публикуват дадена информация – редактори, журналисти, които смятат, че изнесеното ще е интересно за читателите, например „Уикенд“, „Телеграф“. Статията се публикува така, както е била публикувана и написана в другото издание от своя автор, не се променя или редактира, просто, когато се прецени, че би била интересна, тя се преписва, препечатва се, прави се „копи-пейст“. Около 700 – 800 публикации на ден се отразяват на сайта ПИК. Според свидетеля, това е лека информация, не е нещо сериозно – политическо или икономическо. Това е лятно четиво, самата публикация няма за цел да обижда да злепоставя, а да дава възможност на читателя да чете за популярни личности, какъвто е и ищецът. Свидетелят заяви, че не познава съдия Р., но от други медии знае за задържането му за нечестни сделки. Според него, всеизвестен факт е, че Г.Х. има нестандартни отношения с другия пол, в обществото се знае и се говори за неговите нестандартни сексуални влечения, Н. е чел за тези неща, не е някаква тайна, според него.

Свидетелят Н. каза, че материалът е бил препечатан от редактора, който по това време е бил дежурен, но не знае точно кой е бил, тъй като той отговаря за работата на сървъра, а не за съдържанието. Справка дали изнесеното е истина Н. заяви, че не може да се направи, той лично е е разговарял с Г.Х. и не знае дали някой се е свързал с него преди статията. Не му е известно и Х. да е търсил отговорния редактор за опровержение. Не е чел и коментарите под статията.

 

В хода на делото от ответната страна бе поискано снабдяване с доказателства дали ищецът е пътувал в Република Гърция през процесния период и дали е бил настанен в хотел „Оазис“ на остров Корфу, но, въпреки дадените многобройни възможности от съда, ответникът не представи доказателства в тази насока. По реда на Регламент 1206/2001 г. на Съвета съдът разпореди събиране на доказателства в тази насока от Република Гърция, в отговор бяха изпратени документи на гръцки език, но, въпреки задължението си, ответникът не извърши превод на същите и съдът, пред вид факта, че официален език на съдилищата в България е българският, прие, че тези документи не следва да бъдат приемани по делото и разглеждани.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като, съобразно ал. ІІ, във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

 За да е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице: вредоносно деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между двете, като вината се предполага до доказване на противното.

 

Ищецът твърди, че е бил засегнат от изнесените и коментирани в публикацията твърдения, като с непроверените си обидни и опозоряващи думи и словосъчетания ответникът целял да окаля и компрометира доброто му име в обществото, в музикалните среди и пред неговите почитатели и очернил публичния му образ на певец и автор на популярна музика. Твърди също, че особено тежко му се е отразил фактът, че статията с тази невярна и злонамерена информация е достигнала и до неговата майка, която по това време преминавала тежък интензивен курс на лечение от тежка болест и по – късно починала.

Наложило се да обяснява пред близки, познати и почитатели, че няма посочената сексуална ориентация, че не си е купувал недвижим имот в Гърция, че да опровергава твърденията за луксозния му живот там.

 

По делото не се спори, а и това се доказа в хода на производството, че в сайт, чиито собственик е ответното дружество, е била публикувана цитиранатае по – горе статия, която съдържала твърдения за любовна връзка на ищеца с човек, имащ проблеми към този момент с правосъдието и с повдигнато обвинение и в която били отразено, че двамата са били на обща почивка на остров Корфу, Гърция за три седмици на луксозен хотел.

Ищецът заяви, че изнесеното в статията не отговаря на истината, поради което, пред вид клеветническия му характер, му е причинило описаните в исковата молба и претендирани неимуществени вреди.

В тежест на ответната страна беше да докаже, че в цитираните публикации се съдържат факти и твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и, следователно, са истински. В тази връзка ответникът поиска възможност за представяне на доказателства, но, както вече бе посочено, въпреки дадената му възможност, той не представи доказателства, в подкрепа на твърденията си.

С оглед на това съдът приема, че изнесените публикации отразяват информация, която не отговаря на истината.

Съдът кредитира показанията на посочената от ищцовата страна и разпитана по делото свидетелка и счита, че те представляват годно доказателство за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в понесени от нея силни негативни и психически преживявания, дискредитиране и злепоставяне сред близките и обществото, притеснения в семейството й, които силно са повлияли на психическото му равновесие и са му причинили стрес и неудобства.

Съдът не приема показанията на свидетеля на ответната страна, който заяви, че посочената информация на практика е пренесена, препечатана от друга медия, поради което не е било необходимо да бъде проверявана, защото авторът й е вече известен, тъй като счита, че при изнасянето на конкретни факти от личен характер съответната медия е длъжна да извърши проверка относно истинността на информацията, която възнамерява да публикува – без значение дали се касае за първоначална или прекопирана статия.

 

По изложените съображения съдът намира, че в хода на съдебното производство бе доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, вреда и причинна връзка а презумпцията за вина не бе опровергана.

С оглед характера на предявения иск, имащ своето основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът счита, че следва да се произнесе относно същността на конституционно и международно прокламираната свобода на словото, свобода на изразяване и на разпространение на информация.

Конституцията на Република България предпоставя, че всеки има право да изразява мнение и да го представя писмено или устно, а печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Свободата на словото и свободата на изразяване са основно човешко право, защитено от нашия основен закон. Всички норми относно основните права и свободи, които Конституцията признава, следва да се интерпретират в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори, ратифицирани от държавата. Безспорно е, че съдържанието на тези права и свободи следва да се тълкува в съответствие с нормите на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът за пълнота ще посочи, че, в съответствие с чл. 10 от Конвенцията, всяко лице разполага със свобода на изразяване, която включва свобода на мнение и свобода да получава и предава информация и идеи.

Тази свобода на изразяване, обаче, не следва да накърнява свободата на личността, до която изнесената информация или мнение се отнасят, нито да засяга честта и достойнството й. Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която упражняването на правата и свободите, свързани със свободното изразяване и свобода на словото, които включват и задължения и отговорности, следва да бъде подложено на някои формалности, условия, рестрикции и санкции, предвидени от закона в едно демократично общество – тогава, когато са свързани с основни права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата на чуждите права.

Следователно, дори и в хода на съдебния процес да бе доказана истинността на изнесеното, възможността за нейното разпространение чрез национална медия, респективно отговорността за това разпространение, следваше да бъде преценявана в светлината на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ.

Свободата на словото и свободата на свободно изразяване са едно от най-големите достижения на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не може да е самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди конституционно и международно признати права, следва да понесе съответната, предвидена в закона отговорност, като гаранция за функционирането на гражданското общество. Касае се за баланс между свободното упражняване на свободата на словото и защитата на правото на личността на чест, достойнство, лична и професионална репутация. Особено, когато, както е в настоящия случай, не бъде доказана верността на изнесените факти и обстоятелства.

 

Съобразявайки всичко това съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита, че сумата 20 000 лв., представлява справедлива обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на публикуваната статия – 08.08.2017 г. до окончателното изплащане и разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, в размер 1 733 лв., от които: 800 лв. д.т. и 933 лв. адвокатско възнаграждение.

В останалата част, за разликата до сумата 30 000 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

С оглед изхода на спора и съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 825 лв., от които 58 лв. такса за превод и 767 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, *** да заплати на Г.С.Х., ЕГН **********, съд. адрес: ***, пл. „********№ ********чрез адвокат И.С., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация в пресата, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г., до окончателно изплащане и разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, в размер 1 733 лв., от които: 899 лв. д.т. и 933 лв. адвокатско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.С.Х. да заплати на „П.Н.“ ЕООД разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 825 лв., от които 58 лв. такса за превод и 767 лв. адвокатско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

                                                                                    

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: