№ 1376
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 263590/02.06.2021 г. по гр.д. № 15116/2016 г. на СГС, I-18 състав са
отхвърлени предявените от И. А. С. против „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ АД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро,
платена по предварителен договор № 2462/12.12.2013 г. и Анекс към него за покупко-
продажба на апартаменти В19 и В20 в комплекс „***“, гр. *** и иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 21 906 евро, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, уговорена в чл. 23 от предварителен договор
№ 2462/12.12.2013 г., като неоснователни.
Ищцата И.С. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е немотивирано, неправилно и постановено в противоречие с приложимите
материалноправни норми и установената по делото фактическа обстановка. Съдът
невярно анализирал събраните доказателства относно изправността на ищцата като
купувач. Тя заплатила 100 000 евро, но развалила предварителния договор, тъй като
ответното дружество нямало вече реална възможност да й прехвърли собствеността в
случай, че тя плати пълната уговорена цена. Тя спряла да плаща, защото установила, че
към лятото на 2016 г. не е вдигната ипотеката върху имота, че е налице възбрана върху
имота от НАП, както и че ответното дружество в нарушение на чл. 24 от договора е
продало имота на „Белмар груп“ ЕООД и това обстоятелство направило невъзможно
изпълнението на предварителния договор. Налице било разваляне на договора по право
поради обективна невъзможност за неговото изпълнение от ответника, което не било
анализирано от СГС. Поради развалянето на договора ответникът следвало да върне
заплатените 100 000 евро. Решението било неправилно и поради това, че
първоинстанционният съд не коментирал изобщо и предвиденото в чл. 22, изр. 2 и 3 от
1
предварителния договор при прекратяване поради неизправност на купувача да му
бъдат върнати в рамките на 6 месеца 80% от платените по договора суми. Моли
въззивният съд да се произнесе алтернативно по това основание за връщане суми на
ищцата купувач по предварителния договор. Жалбоподателката поддържа още, че
Споразумението от 15.02.2016 г., на което се е позовал съдът, е неистински частен
документ, създаден специално за процеса, като сочи факти в подкрепа на това свое
твърдение – в отговора на дружеството на изпратената от жалбоподателката
нотариална покана изобщо не се споменавало това Споразумение, противно на
всякаква логика, а освен това цифрите в Споразумението били неверни и нагодени, за
да се получи сума, с която дружеството да прихване своето задължение за връщане на
платените 100 000 евро. Сочи, че изслушаните почеркови експертизи не са установили
категорично, че Споразумението е подписано от жалбоподателката, като при
последната тройна експертиза вещото лице К. използвал неприложим според водещи
графолози-криминалисти метод за изследване на почерк и подпис със схеми с ъгли.
Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове.
Ответникът „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че за първи
път с въззивната жалба се предявява евентуален иск на основание чл. 22, изр. 2 и 3 от
предварителния договор, което е недопустимо, тъй като такъв иск с исковата молба не
е предявяван. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата И. А. С. е твърдяла в исковата молба, че с ответното дружество „БГ
Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД имала сключен предварителен договор от 12.12.2013 г., с
който се споразумели ответникът да построи „до ключ“, т.е. напълно завършен и да й
продаде Апартамент В 19 с идентификатор 81178.5.430.2.19 в жилищна сграда на
сграда В (Б) на трети етаж с площ от 66,58 кв.м., включваща застроена площ на
жилището от 54,96 кв.м. плюс съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, равняващи се на 11,62 кв.м. и апартамент В20 с идентификатор
81178.5.3.430.2.20 в жилищната част на сграда В на трети етаж с площ от 89,98
кв.м., влючваща ЗП на жилището от 74,26 кв.м. плюс съответните части на сградата и
от правото на строеж, равняващи се на 15,72 кв.м., 2/3 части от покривна тераса,
паркомясто 27, находящи се в комплекс с търговско наименование „***“ на
административен адрес гр. ***, община Созопол, местност „Аклади“. Твърди, че
уговорената цена била в размер на 109 529 евро, платима по следния начин – 2000
евро резервационна такса, платена на ответника преди подписване на договора, 41 евро
в срок до 27.12.2013 г., 23952 евро в срок до 12.03.2014 г. и 43000 евро в срок до
12.09.2014 г., като всички плащания следвало да бъдат извършени по банков път.
2
Твърди, че в деня на подписване на договора, възползвайки се от обстоятелството, че
ищцата не познавала законите на България й било обяснено, че трябва да подпише и
приложение към договора, от което е видно в какъв вид и степен на завършеност
трябва да й бъде предаден предмета на договора. По-късно, при консултация с адвокат
и било обяснено, че това не е приложение, а анекс, с който цената на продаваните
имоти се увеличавала на 215 000 евро. Поддържа, че тя не е имала воля да подпише
такъв анекс, поради което същият бил нищожен поради липса на воля, както и поради
липса на основание за подписването му. Нямало как в деня на подписване на договора
да възникнат същевременно изменения, които да повишат цената два пъти. Анексът
бил нищожен и защото заобикалял закона – изискването за плащане в брой
заобикаляло фискалните правила в България, според които суми над 10 000 лева следва
да се плащат само по банков път.
Ищцата е твърдяла още, че окончателен договор следвало да бъде подписан след
внасяне на последната вноска съгласно чл. 7 от договора, като съгласно уговореното
продавачът следвало да прехвърли на ищцата имота чист от всякакви облигационни и
вещни тежести, публични задължения и права на трети лица. Продавачът следвало да е
завършил всички строителни дейности по сградата и да е съставил акт 15 до 30.09.2012
г., като срокът следвало да се удължи при наличие на форсмажорни обстоятелства или
други събития извън контрола на продавача. Твърди, че съгласно чл. 14 сградата
следвало да бъде предадена с разрешение за ползване в срок до 28.02.2014 г. като
съгласно чл. 23 при забава за завършване на строителството с повече от 180 дни от
28.02.2014 г. продавачът следвало да дължи неустойка в размер на 0,1 % за всеки ден
забава, но не повече от 20 %. Уговорено било в чл. 22, че при забава на плащането от
страна на купувача, то той дължал неустойка в размер на 0,1 % за всеки ден забава, но
не повече от 20 %. Твърди, че през 2012 г. била учредена ипотека върху имотите,
предмет на предварителния договор, а с акт № 183/04.09.2015 г. била наложена
възбрана поради неплатени публични задължения. Поддържа, че имотите не били
въведени в експлоатация в уговорения срок и поради неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността след плащане на продажната цена с нотариална покана
от 12.09.2016 г. предварителния договор бил прекратен на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
с което било отпаднало основанието за извършените от ищцата плащания на общо 100
000 евро, а ответникът дължал неустойка за забава по чл. 23 от предварителния
договор в размер на 21 906 евро. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите
суми, ведно със законната лихва върху тях.
Ответникът „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД в отговора на исковата молба е
оспорвал предявените искове. Не е оспорвал, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по силата на Предварителен договор №
2462/12.12.2013 г.. Поддържал е, че с Анекс страните са изменили продажната цена,
тъй като в момента на подписване на договора са установили, че е налице грешка и
определената цена се отнасяла само за единия от апартаментите. Поради тази причина
в същия ден бил сключен анекс и цената на двата апартамента била определена в
размер на 215 000 евро, като крайната дата за плащане била определена до 12.12.2014
г. Твърдял е, че поради неизпълнение от страна на ищцата, на 14.10.2015 г. била
изпратена покана за плащане на остатъка от продажната цена в размер на 115 000
евро, като били указани и последиците от неизпълнение. На 21.01.2016 г. й била
изпратена нова покана като бил определен нов 7-дневен срок за изпълнение. На
15.02.2016 г. страните подписали Споразумение, с което поради неизпълнение на
задължения от страна на И.С. прекратили Предварителен договор от 12.12.2013 г. по
взаимно съгласие и уредили финансовите си отношения, като приели, че никоя страна
няма претенции към другата. Оспорвал е твърденията за съществуването на публични
задължения и ипотеки. Поддържал е, че процесните имоти са продадени след
3
прекратяване на договорните отношения с ищцата, поради което това обстоятелство
било ирелевантно. Молил е предявените искове да бъдат отхвърлени.
За да бъде уважен иск за връщане на даденото по развален договор (иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) ищецът следва да докаже, че е бил във валидна
договорна връзка с ответника; че валидно е възникнало неговото потестативно право
да развали договора, като, когато развалянето е поради неизпълнение, следва да бъде
доказано, че такова е било налице и че ищецът е дал достатъчен срок на ответника да
изпълни с изявление, че след изтичане на срока и бездействие на длъжника ще счита
договора за развален – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Когато се твърди, че потестативното право е
упражнено без да бъде даван срок на ответника да изпълни, следва да бъде доказана
някоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а именно, че изпълнението е станало
невъзможно, че същото е станало безполезно или пък е трябвало да стане непременно в
определен срок, който е изтекъл. И в двата случая ищецът следва да докаже още, че
валидно е довел до знание на длъжника своето изявление, както и размера на платената
сума, чието връщане иска.
Ответникът може да проведе насрещно доказване, като установи обстоятелства,
които установяват че не е възникнало потестативното право на ищеца да развали
договора, включително защото ответникът е изпълнил точно задълженията си; защото
не е настъпила невъзможност за изпълнение, изпълнението не е безполезно за ищеца
или пък същото не е било необходимо да се изпълни в точно определен срок.
Ответникът може да доказва и наличие на други, различни от твърдените от ищеца
уговорки, или такива, които изменят първоначалното правоотношение, или дори го
погасяват.
От друга страна, за да бъде уважен иск за заплащане на неустойка за забава (иск
по чл. 92 ЗЗД) ищецът следва да докаже валидна уговорка за заплащане на неустойка
за забава, настъпване падежа на задължението и размера на неустойката за периода на
забава. Ответникът по този иск следва да докаже, че е изпълнил точно, за да бъде
отхвърлен искът.
В настоящия случай ищцата е твърдяла основно, че е развалила едностранно
подписания между нея и „БГ Естейтс Дивелопмънт“ ЕАД предварителен договор, тъй
като последното дружество е продало имотите, предмет на договора, на трето лице и
вече не е имало как да изпълни задължението си да ги прехвърли на ищцата, т.е.,
твърдението е за разваляне поради невъзможност за изпълнение в първата хипотеза на
чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Ответникът се е бранил с възражението, че между страните е
подписано Споразумение от 15.02.2016 г., с което страните са прекратили
предварителния договор и са уредили финансовите си взаимоотношения, като са
приели, че никоя от страните няма повече претенции към другата, а макар да не е
оспорвал, че е прехвърлил недвижимите имоти, предмет на Предварителния договор от
12.12.2013 г. на трето лице е сочил, че това е сторил след уреждане на отношенията му
с ищцата с подписване на посоченото Споразумение.
За установяване твърденията на страните по делото са събрани писмени
доказателства и са изслушани Съдебно-почеркови експертизи.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и се установява от
представения Предварителен договор от 12.12.2013 г., че същият е валидно подписан в
двуезичен вариант и страните са се задължили по него така, както е изложено в
исковата молба – ищцата да заплати цена от 109 529 евро на посочените в договора
вноски, а ответникът да построи и да и продаде описаните в договора два апартамента,
като прехвърлянето на собствеността следва да стане след пълното плащане на цената.
4
Установява се още, че страните са подписали в двуезичен вариант
Анекс/Приложение към предварителния договор, според който цената на продаваните
имоти се променя на 215 000 евро поради изменение в условията, като крайният срок
за плащане на увеличението е 12.12.2014 г. Пред настоящата инстанция
жалбоподателката не поддържа оплаквания срещу приетото от първата инстанция, че
Анексът/Приложението е валидно, поради което настоящата инстанция не може да
променя този извод.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените вносни бележки
и платежни нареждания, че ищцата е заплатила на ответника общо 100 000 евро по
предварителния договор, като последното извършено плащане е от 09.10.2015 г.
Ответникът е представил писмена покана до ищцата, с която я кани да му
заплати в седмодневен срок 115 000 евро, представляваща остатък от продажната цена
по предварителния договор и анекса към него с предупреждение, че в противен случай
ще се пристъпи към събиране на неустойката по чл. 22 от договора. Видно от
подписана и неоспорена от ищцата разписка, тя е получила посочената писмена покана
на 21.01.2016 г.
Ищцата е представила нотариална покана, която е написана от нейно име чрез
адв. О. А., адресирана до „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД и е връчена чрез нотариус
И. Д. на ответното дружество на 12.09.2016 г. В нея е посочено, че ищцата установила,
че продаваните й имоти са ипотекирани през 2012 г., върху тях има възбрана от НАП и
че на 15.07.2016 г. същите са продадени от ответника на третото лице „Белмар груп“
ЕООД. В същото време тя е заплатила по предварителния договор 100 000 евро и със
знанието на ответника е обзавела имотите с мебели и електроуреди на стойност
130 000 евро. Предвид прехвърлянето на имотите на третото лице ищцата е заявила, че
за нея изпълнението на договора вече е безполезно, поради което тя го прекратява
едностранно на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Отправила е покана да и бъдат върнати
обратно платените по договора 100 000 евро и 30 000 евро за обзавеждане.
Ответникът е представил писмен отговор на нотариалната покана, връчен на
адв. О. А. на 26.09.2016 г., в който е посочено, че твърденията в нотариалната покана
са неверни. Считат отношенията за уредени. Ответникът не е изпадал в забава, защото
според предварителния договор задължението за прехвърляне собствеността върху
имота възниква след пълното плащане на договорената цена, а същата не е заплатена.
Заявили са, че не дължат заплащане на сумата 130 000 евро, тъй като е налице
неизпълнение на задълженията на ищцата, въпреки дадения достатъчен срок за
изпълнение, поради което правоотношенията на страните, произтичащи от
предварителния договори анекса са прекратени.
Ответникът е представил и Споразумение от 15.02.2016 г., според което между
него и ищцата е постигната уговорка за прекратяване на предварителния договор за
покупко-продажба поради виновно неизпълнение от страна на купувача и липса на
намерение у нея реално да изпълни задълженията си по договора. Съгласили са се, че
ищцата дължи 25 000 евро за ползване на двата апартамента за период от 25 месеца,
неустойка за забава в плащанията в размер на 60 120 евро по чл. 22, изречение първо от
предварителния договор и неустойка в размер на 43 000 евро по чл. 22, изречение
трето от предварителния договор. Страните са се съгласили, че прихващат насрещните
си задължения, като продавачът няма да търси от купувача оставащите 28 120 евро.
Страните са заявили, че са уредили изцяло имуществените и/или неимуществените си
отношения и не дължат нищо една на друга.
Ищцата е оспорила своевременно автентичността на Споразумението от
15.02.2016 г., с твърдения, че не е подписвала същото и подписът и изписването на
трите й имена под него са неавтентични. Първоинстанционният съд е открил
5
производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорването. За установяване на твърдяната
неавтентичност е допуснато изслушване на Съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), като
заключение по нея е изготвило вещото лице К. В. И. от НИКК. Вещото лице е дало
категорично заключение, че подписите срещу текст „За купувача“ и „За покупателя“,
както и в долен десен ъгъл на всяка страница на оригинала на Споразумение от
15.02.2016 г. не са положени от И. А. С.. Заявила е също, че ръкописните текстове „С.
И.А.“ на последната страница на Споразумението от 15.02.2016 г. не са изписани от И.
А. С..
За да направи посочените изводи вещото лице И. е изследвала обектите на
изследване от една страна и множество сравнителни образци от друга. Посочила е, че
при сравняване на подписите обекти и подписите сравнителни образци се установяват
съвпадения в съдържанието на транскрипцията и общите графически признаци (степен
на свързаност, наклон, размер и преобладаваща форма на движението), но и различия в
степента на обработеност (при обектите е неустойчива, от средна към занижена, а при
сравнителните образци – средна; темпа на координация – при обектите има забавен
темп на писане, наличие на вълнообразни и чупливи/ъгловати движения и нарушена
координация на движенията при изпълнение на отделните елементи в подписите, а
съответно по-бърз темп и висока координация на движенията при изпълнение на
други, а така също и редица частни графически признаци, по характерните варианти от
които са проявени в: продължителност на движението при изпълнение на първи
спрямо втори елемент на буква „И“, относително месторазположение на долните части
на първи и втори елемент на буква „И“, продължителност на движението при
изпълнение на примковиден (осмовиден) щрихов елемент, относително взаимно
разположение на горните части на ляво окръжния полуовален елемент и на
примковидния (осмовиден) щрих, относително взаимно разположение на елементите в
средната част, продължителност на движението при изпълнение на подредовата част
на вертикалния примковиден (осмодинен) щрихов елемент, форма и посока на
движенията при изпълнение на подредовата част на вертикалния примковиден
(осмовиден) щрихов елемент, относително взаимно разположение на точката на край
на движението на допълнителния щрих, спрямо горната част на втори елемент на
буква „И“. Различията са онагледени графично. Посочено е, че констатираните
различия са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която е
достатъчна да се направи извод, че изследваните подписи не са на И.С..
При изследване на почерка са открити съвпадения при обектите и образците, но
и съществени различия в степента на обработеност – при обектите е променлива, а при
образците е средна до занижена, а при образците е средна и над средна, при степента
на свързаност – при обектите е средна с наличие на снаждания на щрихи, а при
образците е висока; в темпа на координация – при обектите има забавен темп на
писане, наличие на вълнообразни и ъгловати движения и нарушена координация на
движенията, а при образците има по-бърз темп и висока координация на движенията.
Различия са открити и в частните почеркови признаци – форма и посока на движението
при свързване, форма и посока на движението при изписване, относителната
разтегнатост на движенията по вертикала и хоризонтала, относителното
месторазположение на движенията при изписване. Посочено е,че установените
различия са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност,
достатъчна, за да се направи извод, че ръкописно изписаните имена на И.С. в
Споразумението от 15.02.2016 г. не са изписани от нея.
Поради оспорване на единичната СПЕ е допусната тройна СПЕ, заключение по
която са изготвили вещите лица И. С., С. Х. и И. И.. Според тяхното единодушно
заключение както подписите, така и ръкописно изписаните имена на И. С. в
Споразуменито от 15.02.2016 г. са изписани от нея. В заключението си те са посочили,
6
че при изследване под микроскоп на петте подписи обекти, същите са изписани
нормално (без установени неомастилени релефни трасологични следи, видими с
просто око области на прекъсване, на снаждане или наличие на други белези за
предварителна подготовка при полагане). При изследване на двете изписвания на
имената на И.С. са установили, че същите се характеризират със средна до над средна
степен на обработеност, висока степен на свързаност, среден размер, десен наклон.
Буквените знаци са изписани с нормален темп без видими нарушения в линейността на
щрихите, като на места се наблюдават наслоявания на химикална паста, причинени от
дефект на пишещото средство. Посочени са съвпаденията, открити между подписите
обекти и подписите образци, както в общите признаци, така и в частни признаци.
Според вещите лица така открития комплекс от съществени съвпадения дава
основание да се приеме, че петте подписа – обект на експертизата, са положени от
И.С.. По същия начин е подходено и при сравняване почерка в обектите на изследване
и образците, кат са посочени откритите съвпадения в общите и частните признаци, след
което е заключено, че установените съвпадения са съществени, индивидуални и по
количество достатъчни за категоричен извод, че ръкописните имена на И.С. в
Споразумението от 15.02.2016 г. са изписани от И.С..
Заключението на тройната СПЕ е оспорено от ищцата, поради което е допуснато
изслушване на повторна тройна СПЕ, като заключение по нея са изготвили вещите
лица Ю.М., В.К. и Б.Г.. Последният е подписал заключението с особено мнение.
В основаната част от заключението е посочено, че при извършеното сравнително
изследване между подписите обекти и ръкописно изписаните имена и подписите,
предоставени като образци експертизата установява съвпадения по общи признаци –
вид и съдържание на транскрипция, наклон, размер, свързаност, разтегнатост, степен
на обработеност, темп и координация на движение, форма и посока на движенията,
както и в следните частни признаци: форма и посока на движение при изписване на
елементите на буква „И“, форма и посока на движението при свързване между
елементите на буква „С“, направление на движението при изписване на заключителния
елемент на буква „С“, форма, размер и направление при изписването на парафа на
подписа, видът на връзката между първи и втори елемент на буква „р“, пространствено
разположение на пресечните точки между заключителния елемент на буква „С“ и
парафа. Посочено е още, че констатираните съвпадения са характерни, устойчиви,
индивидуализират в достатъчна степен изследваните подписи и в своята съвкупност са
достатъчни за формиране на категоричен извод, че всички подписи в Споразумението
са положени от И.С.. Посочени са още съвпадения в общи и частни признаци на
ръкописно изписаните имена на И.С. и отново е заключено, че тези съвпадения са
достатъчни, за да се направи извод, че именно И.С. ги е изписала.
В особеното мнение на вещото лице Б.Г. е посочено, че при изследване на двата
ръкописни текста в Споразумението и след сравняването им с образци от почерка на С.
се установяват следните различия: забавен темп на координация, в следствие на което
в част от щрихите на изследваните текстове се наблюдава начупеност спрямо същите
щрихи на буквите при сравнителните образци – при изписване на буква „А“, на буква
„р“, на буква „а“, на буква „о“ и на буква „и“; необосновани прекъсвания в
изследваните ръкописни текстове спрямо сравнителните образци – при свързване на
букви „т“ и „о“, при свързване на първи и втори елемент на буква „ь“ и при свързване
на букви „о“ и „в“; форма на движение – при изписване на първи елемент на буква „А“
в единия от изследваните текстове в средната си част е дъговидна, а в сравнителните
образци на същото място е праволинейна. Посочените особености са илюстрирани с
увеличени снимки на съответните места. Вещото лице Г. сочи, че констатираните
различия са съществени и по обем достатъчни за извода, че изследваните два
ръкописни текстове не са изписани от И.С..
7
Същото сравнително изследване е направено и между подписите обекти и
подписите образци, като отново са посочени и визуализирани различия в общи и
частни признаци, включително е констатирана начупеност в подписите обекти спрямо
същите щрихи в подписите сравнителни образци, както и във формата на движение
(Ъгловата форма в обектите спрямо рамковидна в сравнителните образци. Отново е
посочено, че констатираните различия са съществени и по обем достатъчни за извода,
че изследваните пет подписа не са положени от И.С..
Вещите лица по повторната тройна експертиза са изслушани повторно пред
въззивната инстанция с участието на процесуален представител на И.С..
При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира следното относно автентичността на
Споразумението от 15.02.2016 г. по отношение подписите и ръкописното изписване
имената на И.С.:
Според пет от вещите лица, участвали в допуснатите Съдебно-почеркови
експертизи подписите и ръкописното изписване на имената на И.С. в Споразумението
от 15.02.0216 г. са направени именно от И.С.. Две от вещите лица са на обратното
мнение. Според съдебната практика на ВКС – напр. Решение № 324/13.07.2011 г. по
гр.д. № 378/2009 г. на I г.о., разногласията между вещите лица не може да се счита за
преодоляно само поради това, че броят на експертите, дали заключение в един смисъл
е по-голям от броя на тези, изразили различно становище. Съдът не е длъжен да
възприеме едно или друго заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи
мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните
или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства.
В случая настоящият състав възприема като правилни заключенията на вещото
лице по единичната СПЕ – К. И. и особеното мнение на вещото лице Б.Г., а не
заключенията на мнозинството вещи лица, поради което съответно приема, че И.А. не
е подписала Споразумението от 15.02.2016 г. и подписите и ръкописните нейни имена
в същото са неавтентични. Съставът е най-напред така мотивиран от по-голямата
пълнота и обоснованост на заключението на вещото лице И.. В него са посочени както
съвпаденията, така и различията между изследваните обекти и сравнителните образци,
като несъмнено различията са повече и по-съществени от съвпаденията. Тези различия
са и илюстрирани с увеличени снимки на съответните части от подписите и текста, с
конкретно графично посочване, което ги прави и очевидни. Така напр. очевидни са
наличието на вълнообразни и чупливи/ъгловати движения и нарушена координация на
движенията при елементи от изследваните обекти в сравнение с образците.
Посоченото се потвърждава и в особеното мнение на вещото лице Г., като
установените от него различия също са изюстрирани по начин, който ги прави
очевидни. Тази очевидност на различията прави необосновано посоченото в първата
тройна СПЕ, че не се наблюдават видими с просто око области на прекъсване, на
снаждане или наличие на други белези за предварителна подготовка при полагане на
подписите обекти.
На следващо място, във първата тройна СПЕ и в повторната тройна СПЕ вещите
лица, дали заключение, че подписите и ръкописният текст са изписани от И.С. са се
основали само на открити съвпадения между изследваните обекти и образците, но не
са разгледали и обсъдили различията, каквито множество са открити от вещото лице И.
и вещото лице Г., поради което също настоящият състав намира заключенията на
мнозинството вещи лица за необосновани.
На трето място, при разглеждане на заключенията в съвкупност с останалите
събрани доказателства също се достига до извод, че И.С. не е подписвала
Споразумението от 15.02.2016 г. Това на първо място е така, защото няма логика, ако
8
тя беше подписала Споразумението от февруари 2016 г. и се беше съгласила, че
предварителният договор се прекратява и че всички отношения с ответника са уредени
по взаимно съгласие, шест месеца по-късно, през септември 2016 г. да прави
изявление, че разваля предварителния договор и да иска ответникът да й върне
платените суми по него. Още по-малко логично е в своя отговор на нотариалната
покана през септември 2016 г. ответникът да не се позове на това Споразумение, а да
сочи като довод за недължимост на търсената сума неизправността на ищцата. За него
би било най-нормално да се позове на Споразумението, за да обоснове
неоснователността на претенциите на ищцата. Липсата на позоваване на това
Споразумение може да означава само едно – че същото не е съществувало, а е
изготвено за целите на настоящия процес след предявяване на исковата молба, в който
смисъл е основателно оплакването на жалбоподателката, че първата инстанция не е
обсъдила тези нейни твърдения във връзка със събраните доказателства. Нелогично е
от друга страна ищцата да се съгласява, подписвайки Споразумението, че има
задължения, каквито няма – така например нелогично е ищцата, която вече е била
защитавана от адв. О. А., да приеме, че дължи неустойка за забава на задълженията й
да плати цената по предварителния договор, при положение, че в същия момент се
съгласява да се прекрати този договор.
Всичко изложено мотивира настоящият състав да приеме, че ищцата не е
подписала Споразумението от 15.02.2016 г., същото е неавтентичен документ и
оспорването му е проведено успешно, поради което същото следва да бъде изключено
от доказателствата по делото.
При така приетото, следва да бъде обсъдено дали изявлението на ищцата,
направено с нотариална покана до ответника за едностранно прекратяване на
предварителния договор и анекса към него, е породило действие. Както бе посочено,
както в нотариалната покана, така и в исковата молба, ищцата твърди, че едностранно
прекратява предварителния договор най-вече поради обстоятелството, че ответникът-
продавач по предварителния договор, е прехвърлил продаваните апартаменти на трето
лице. Ответникът не е оспорвал, че е направил такова прехвърляне, а и това
обстоятелство се признава от него в разменената между страните кореспонденция –
отговора на нотариалната покана, връчен на адв. А. на 26.09.2016 г. Прехвърлянето
собствеността на имота на трето лице прави невъзможно изпълнението на
задължението на ответника да прехвърли същите имоти на ищцата. Предварителният
договор не се прекратява по право, както твърди ищцата-жалбоподателка, тъй като
тази невъзможност не е обективна, каквото е изискването на чл. 89 ЗЗД. Ответникът
сам се е поставил в такава невъзможност и затова невъзможността му е субективна.
Тази субективна невъзможност за изпълнение обаче е основание за едностранно
разваляне на договора в първата хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Следва да бъде
посочено, че макар по делото да се установява, че ищцата също е била неизправна – тя
не е заплатила в уговорените срокове продажната цена на апартаментите, това
обстоятелство не е пречка тя да развали предварителния договор. При неизправност и
на двете страни по договора, всяка от тях разполага с възможност да го развали,
особено в хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД (така и Решение № 356/02.06.2009 г. по гр.д.
№ 5031/2007 г. на ВКС, I г.о., Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. № 1970/2013 г. на
ВКС, I т.о. и Решение № 383/29.01.2016 г. по гр.д. № 2225/2015 г. на ВКС, IVг.о.)
Изявлението на ищцата за разваляне на договора несъмнено е достигнало до
ответника, като му е връчена нотариална покана на 12.09.2016 г., съдържаща изявление
за едностранно разваляне на предварителния договор, поради което е настъпил ефекта
на развалянето и действието му е отпаднало с обратна сила. При това положение всяка
страна дължи да върне на другата полученото по разваления договор. По делото е
доказано, че ищцата е заплатила по предварителния договор 100 000 евро, поради
9
което и ответникът дължи да й ги върне.
Предвид изложеното и достигане от настоящата инстанция до извод, различен от
извода на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 100 000 евро, платени на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (03.12.2016 г.) до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД настоящият състав намира, че същият е
неоснователен, като въззивната жалба в тази й част съответно също е неоснователна по
следните съображения:
Ищцата е претендирала неустойка по чл. 23 от Предварителния договор в размер
на 21 906 евро. Тази неустойка е уговорена от страните за забава завършване на
строителството от страна на ответника-продавач. Предварителният договор обаче е
развален от ищцата, както бе прието по-горе. С Тълкувателно решение № 7/13.11.2014
г. по тълк.д. №7/2013 г. г. на ОСГТК е прието, че не се дължи неустойка за забава по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища, на осн. чл.
130, ал. 2 ЗСВ, включително за настоящия съд. При съобразяване на така приетото
разрешение, следва да бъде прието, че И.С. няма вземане за неустойка за забава в
изпълнението на разваления от нея предварителен договор.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен на извода
на първата инстанция, първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, съобразно защитения интерес.
Жалбоподателката е направила разноски пред САС в общ размер на 8089 лева,
от които й се дължат 6635.41 лева.
Въззиваемото дружество е направило разноски в размер на 3600 лева, от които
му се дължат 646.92 лева.
Пред първата инстанция ищцата е сторила разноски в общ размер на 10 738 лева,
от които й се дължат 8808.38 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 5664 лева, от които според изхода от
спора му се дължат 1017.82 лева, поради което първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски над посочената
сума.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263590/02.06.2021 г. по гр.д. № 15116/2016 г. на СГС, I-18
състав в частта, с която е отхвърлен предявения от И. А. С. против „БГ Естейтс
Дивелопмънтс“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата 100 000 евро, платена по предварителен договор № 2462/12.12.2013 г. и Анекс
10
към него за покупко-продажба на апартаменти В19 и В20 в комплекс „***“, гр. ***,
както и в частта, с която на „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД са присъдени разноски
пред СГС над 1018.72 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
И. А. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата 100 000 евро, платена поразвален
предварителен договор № 2462/12.12.2013 г. и Анекс към него за покупко-продажба на
апартаменти В19 и В20 в комплекс „***“, гр. ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263590/02.06.2021 г. по гр.д. № 15116/2016 г. на
СГС, I-18 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
И. А. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. ***, сумата
6635.41 лева – разноски пред САС и сумата 8808.38 лева – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА И. А. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в
гр. ***, да заплати на „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
646.92 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11