РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Чепеларе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Н. С. Г.
като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело №
20225450100208 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.
„…..“ №…., чрез адв.Н. П. АК - Смолян, срещу З. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с В., обл. П., ул.
„……“ №…., Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: с Х., общ. Ч., ул. „………“ №…, и П. А. Д. ЕГН
**********, с адрес: гр.П., бул. „……“ №…., ет…, ап…., с която е предявен иск по чл.34 ЗС за
делба на застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен имот №… с площ 485
кв.м., участващ в УПИ-IX-…., в кв…. с 484кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в улична регулация по плана
на с.О., утвърден със Заповед №РД 342/07.03.1985год. на Председателя на ИК на ОНС Смолян,
при граници на ПИ №….: път, ПИ №…., път и ПИ №… и при граници на УПИ-IX-…: улица, УПИ-
X-….,…., улица и УПИ-VII-…., при следните квоти: ½ (една втора) ид.ч. за Б. И. Х., ¼ (една
четвърт) ид.ч. за З. К. Т., 1/8 (една осма) ид. ч. за Р. А. С. и 1/8 (една осма) ид.ч. за П. А. Д..
В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на ½ (една втора) идеална част от
процесния имот, заедно с построената в този имот сграда със застроена площ от 51 кв.м.,
отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ и сграда /пристройка/ със застроена площ от
35 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като МС, съгласно нотариален акт №80, том II,
рег.№1569, дело №274/02.10.2020год. по описа на Х. Д.-Нотариус в район на действие РС-
Чепеларе, с рег.№686 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.
№700/02.10.2020 год., акт №138, том 2, дело №371/2020 год.
Твърди се, че първият ответник З. Т. е собственик на ¼ (една четвърт) идеална част от
процесния имот, заедно с първия жилищен етаж, обособен като самостоятелно жилище от
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда застроена в имота върху 75 кв.м. и представляваща
западно разположена на калкан, ведно с ½ (една втора) ид.ч. от общите части на тази
жилищна сграда-калкан, съгласно нотариален акт №175, том I, рег.№305, дело
№222/04.11.2003 год. по описа на Службата по вписванията при РС-Чепеларе с вх.
№305/04.11.2003год., Акт №175, том 1, дело №222/2003год. Вторият и третият от
1
ответниците - Р. А. С. и П. А. Д. са собственици на ¼ (една четвърт) идеална част от
процесния имот, заедно с жилище, находящо се на втория етаж в сграда, означена като
„3/2МЖ“, построена в имота, със застроена площ по графични данни 85кв.м., ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сградата, съгласно нотариален акт
№100, том I, рег.№752, дело №95/10.06.2022год. по описа на Х. Д. - Нотариус в район на
действие РС-Чепеларе, с рег.№686 на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег. №435/10.06.2022 год., акт №71, том 2, дело №267/2022 год.
За да подели имота със съсобствениците ищеца предприел административна процедура по
изменение на Подробен устройствен план -План за регулация и застрояване за процесния
имот с определяне начина на застрояване, което изменение е допуснато с влязла в сила на
11.05.2022 год. Заповед №160/19.04.2022 год. на Кмета на Община Чепеларе. Въз основа на
това ищецът внесъл в Община Чепеларе за одобрение и ПУП-ПРЗ за ПИ №…., УПИ-IX-….,
в кв…. с.О..
Съгласно изискванията на чл.135, ал.1 от ЗУТ искането за изменение на устройствения план
се прави с писмено заявление от всички заинтересовани страни по смисъла на чл.131, ал.1 и
ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което ищецът се опитал да разговаря с ответниците за доброволно
разделяне на имота, но последните отказали. По този повод ищеца им изпратил
извънсъдебна покана, с която ги поканил на 22.09.2022 год. в 12.00 ч. да проведат съвместна
среща в с.О. и обсъдят всички въпроси касаещи съсобствения им имот, в това число
възможността да се разберат помежду си да обособят от него два самостоятелни такива,
съобразявайки се с разположението на построените в имота сгради. На насрочената на
22.09.2022 год. среща, никой от ответниците не се отзовал и към настоящия момент
страните не са постигнали съгласие за делба на имота. По изложените съображения моли за
допускане на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците З. Т., Р. А. и П. Д. чрез
пълномощника им адв.К. Г., с който оспорват иска като неоснователен. Не се спори относно
наличието на съсобственост в процесния имот между страните, но не при посочените в
исковата молба квоти. Твърди се, че поземления имот е застроен с няколко сгради, една от
които е в режим на етажна собственост, т.е. съществува и хоризонтална, и вертикална
етажна собственост. Твърди се, че притежаваните от съсобствениците идеални части от
застроеното дворно място представляват принадлежност към притежаваните от тях
самостоятелни обекти на собственост, които се намират в построената в етажна собственост
сгради, поради което делбата на дворното място е недопустима.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба.
Внесена е и писмена защита в подкрепа на предявения иск.
Процесуалния представител на ответниците поддържа подадения отговор и претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно между страните по делото, че същите са съсобственици на поземлен имот №…
с площ 485 кв.м., участващ в УПИ IX-…. в кв…. с 484 кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в улична
регулация, по плана на с.О., при граници на поземления имот: път, ПИ №…, ПИ №…., път и
ПИ №…., при следните квоти: ½ идеална част за ищеца Б. И. Х., ¼ идеална част за З. К. Т.;
1/8 идеална част за Р. А. С. и 1/8 идеална част за П. А. Д..
Съгласно приложеното по делото удостоверение с изх. № УТ – РП – 163 – 001/13.10.2022
год. издадено от Община Чепеларе, поземлен имот №…., за който е отреден УПИ IX – …. в
кв…. по плана на с.О. е с площ по графични данни 472 кв.м. Участва в УПИ IX – …. с 471
кв.м. и попада в улична регулация с 1 кв.м. В поземления имот са построени следните
сгради: сграда върху 85 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като 3/2МЖ/; сграда
върху 12 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като МС/; сграда върху 51 кв.м.
/отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ/; сграда върху 34 кв.м. /отбелязана на
кадастралната основа като МС/. Границите на УПИ IX – …. в кв…. са: улица, УПИ Х – …..,
…., улица и УПИ VII – …..
Видно от нотариален акт №80, том II, рег. №1569, дело №274/02.10.2020 год. по описа на Х.
Д. – Нотариус с района на действие РС – Чепеларе, с рег.№686 на Нотариалната камара,
вписан с вх. рег. №706, акт №138, дело №321/02.10.2020 год. в Служба по вписванията -
Чепеларе, ищеца Б. Х. е собственик и на построените в поземления имот сграда със
застроена площ от 51 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ/ и сграда
(пристройка) със застроена площ 35 кв.м. / отбелязана на кадастралната основа като МС/;
Видно от нотариален акт №175, том I, рег. №305, дело №222/04.11.2003 год. по описа на
Служба по вписванията - Чепеларе, ответника З. К. Т. е собственик и на първи етаж,
обособен като самостоятелно жилище от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, застроена
в имота върху 75 кв.м., представляваща западно разположена на калкан, ведно с ½ идеална
част от общите части на тази жилищна сграда – калкан.
Видно от нотариален акт №100, том I, рег. №752, дело №95/10.06.2022 год. по описа на В. Е.
– Нотариус с район на действие РС – Чепеларе, с рег.№769 на Нотариалната камара, вписан
с вх. рег. №435, акт №71, том II, дело №267/10.06.2022 год. в Служба по вписванията -
Чепеларе, ответниците Р. А. С. и П. А. Д. са собственици и на втори жилищен етаж в сграда,
означена на плана като „3/2МЖ“, построена в поземления имот. За построената в имота
помощна сграда с площ 12 кв.м., отбелязана на плана като "МС", страните не представят
титул за собственост, но и не спорят, че е на ответниците.
На 04.04.2022 год. ищеца Б. Х. подал до кмета на Община Чепеларе заявление с вх.№ГА-
ПУП-13/04.04.2022 год. за допускане изработването на проект за изменение на подробен
устройствен план за поземлен имот №…., за който е отреден УПИ IX – …. в кв…. по плана
на с.О., във връзка с което главния архитект на Община Чепеларе е дал становище /с изх.
№ВК-243/15.04.2022 год./ за законосъобразност на искането и предложил на кмета на
общината да допусне изработването на проект за изменение на ПУП – План за регулация и
3
застрояване за процесния имот. Със заповед №160/19.04.2022 год. на Кмета на Община
Чепеларе е допуснато Б. И. Х. да изработи проект за изменение на ПУП – План за регулация
и застрояване за поземлен имот №…., за който е отреден УПИ IX – …. в кв…. по плана на
с.О., община Ч., която е влязла в сила на 11.05.2022 год., видно от приложения по делото
констативен протокол на л.14 и л.80. На 18.08.2022 год. ищеца Х. подал заявление с вх.
№ГА-ПУП-32-001/18.08.2022 год. до кмета на община Чепеларе, с което поискал
Общинския експертен съвет по устройство на територията при Община Чепеларе да
разгледа и одобри предложения от него ПУП, предвиждащ обособяването на два
урегулирани поземлени имота. С писмо с изх.№ГА – ПУП – 32-002 от 03.10.2022 год. ищеца
бил уведомен, че за да бъде продължена процедурата за изменение на плана следва да е
налице съгласие на всички съсобственици в имота.
Видно от приложените по делото извънсъдебни покани от 14.09.2022 год. ищеца поканил
ответниците на среща на 24.09.2022 год. в с.О. за обсъждане на въпроси относно общият им
имот.
По делото е изискано становище от главния архитект на община Чепеларе относно
поделяемостта на поземлен имот №…., за който е отреден УПИ IX – …. в кв…. по плана на
с.О., видно от което /на л.65/ делба на имота е допустима при спазване разпоредбите на
чл.19, ал.1, т.5 от ЗУТ, съгласно който в селата или частите от тях с преобладаващо стръмен
терен – най малко 12 м. лице и 250 кв.м. повърхност. Цитирани са разпоредбите на чл.19,
ал.3 и 4 от ЗУТ. Сочи се, че размерът на УПИ IX – …. в кв…. по плана на с.О., за който би
било възможно да се образуват две самостоятелни УПИ при условие, че е взето решение на
Общински съвет, а именно че терена е преобладаващо стръмен, съгласно чл.19, ал.3 от ЗУТ.
Според приетото по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. А. С., е налице възможност от УПИ IX – … в кв…. по плана
на с.О. да бъдат обособени два самостоятелни УПИ, които да отговарят на строителните
правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите, съгласно ЗУТ и съобразно
притежаваните права на собственост на съделителите. В резултат на извършения от вещото
лице на място оглед и заснемане е установено, че теренът в рамките на УПИ IX-…. в кв….. е
с наклон близо 2/1 или 50 %, което означава, че е преобладаващо стръмен, по смисъла на
чл.19, ал.3 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че площта на УПИ IX-… в кв…. е 485,00 кв.м. и
вземайки предвид притежаваните права на съделителите – ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид. част
общо за тримата ответници, площите на новообразуваните две УПИ ще бъдат от по 242,50
кв.м. за всяко. В приложената комбинирана скица, вещото лице е посочило възможен начин
на разделяне на имота, съгласно която лицето на новообразуваното УПИ IX – … е откъм
южната страна и е с дължина 18,30 м., а лицето на новообразуваното УПИ XIII – … е откъм
северната страна и е с дължина 19,90 м. Линията на делбата е дадена по линията на калкана
на сградите. Така в новообразуваното УПИ XIII – …. попадат сградите на ищеца, а в
новообразуваното УПИ IX – …. – на ответниците.
При така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността. Правото на
делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.34 от ЗС може винаги да се
упражни, освен ако закона разпорежда друго. В първата фаза на производството по съдебна
делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви
квоти. В случая делбата се води между съсобственици, като съсобствеността е възникнала
въз основа на наследяване и правни сделки.
Предмет на настоящото делбено производство е поземлен имот №…., за който е отреден
УПИ IX – … в кв…. по плана на с.О., община Ч., за който безспорно се установи, че е
съсобственост между страните при дялове за Б. И. Х. – ½ идеална част, за З. К. Т. - ¼
идеална част, за Р. А. С. - 1/8 идеална част, и за П. А. Д. - 1/8 идеална част. По делото няма
спор относно статута на процесния поземлен имот №…, за който е отреден УПИ IX – …. в
кв…. по плана на с.О., с площ по графични данни 472 кв.м., а според заключението на
вещото лице – 485 кв.м., представляващ застроено и незастроено дворно място. Не се спори
и относно факта, че в имота има изградени и понастоящем продължават да съществуват
четири отделни сгради, представляващи самостоятелни обекти, две от които са жилищни и
които сгради не са предмет на делбата. Не се оспорва и материално-правната легитимация
на страните относно собствеността на сградите в поземления имот, а именно, че ищеца е
собственик на сграда със застроена площ от 51 кв.м., отбелязана на кадастралната основа
като 2МЖ и сграда (пристройка) със застроена площ 35 кв.м., отбелязана на кадастралната
основа като МС, а ответниците са собственици на построената в имота жилищна сграда,
означена на плана като „3/2МЖ“ в режим на етажна собственост и помощна постройка с
площ 12 кв.м.
При тези доказателства спорът по настоящия иск за делба се съсредоточава върху въпроса за
допустимостта на делбата на дворното място, върху което са изградени отделни сгради, две
от които са жилищни. Едната от тях е при режим на етажна собственост на ответниците, а
другата – индивидуална собственост на ищеца. Основният въпрос, който следва да се реши
по конкретния казус е дали следва да се приложи действието на Постановление № 2 от
4.V.1982 г. на Пленума на ВС, третиращ въпроса за недопустимост на делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на различни съсобственици, както и на съсобствен парцел, в
който има сграда в режим на етажна собственост. Съгласно чл.38, ал.1 ЗС, при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява
обща част на всички собственици, а съгласно чл.38, ал.1 ЗС общите части не се делят.
Текстът на чл.38, ал.1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост, т.е. сграда с няколко
самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата
на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС се прилагат и за т. нар. „хоризонтална етажна собственост“, при
която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици.
Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на
делба. В този смисъл са ППВС №4/1964 г.; ППВС №2/1982 г.; решение №393/24.04.2009 год.
по гр. д. №921/2008 год. на ВКС, I г.о.; решение №192/26.09.2014 год. по гр.д. №409/2012
5
год. на ВКС, II г.о. и др. Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно
място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се
обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот – решение №227/16.05.2011 год. по гр.д.
№316/2010 год. на ВКС, I г.о. и др.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно -техническа експертиза се
установява, че съществува техническа възможност от процесния имот да се обособят два
самостоятелни урегулирани поземлени имота с площ от по 242,50 кв.м., които формално
отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че терена е
преобладаващо стръмен по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗУТ. По предложения от вещото лице
начин на делба, сградите на ищеца попадат в единият от новообразувания УПИ, а в другият
– на ответниците.
Въпреки това обаче, настоящия състав счита, че процесният поземлен имот не може да бъде
допуснат до делба, тъй като липсва възможност всеки от съделителите да получи реален дял
от имота при ликвидиране на съсобствеността, каквато е именно целта на съдебната делба.
Съдебната практика приема, че земята е обща част във всички случаи, когато е невъзможно
разделянето на дворното място на толкова УПИ, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки
новообособен УПИ, отстоянията от съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н.
Доколкото е налице евентуална техническа възможност за разделяне на имота на два
самостоятелни УПИ, то тази възможност може да се реализира само по доброволен начин от
органите на общинската администрация, като тази техническа възможност за поделяемост
не може да обуслови допустимостта на делбата при реализирания режим на застрояване. В
случая, теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща
обособените обекти, поради което делбата му е недопустима, както предвид неговото
предназначение, така и поради изричната разпоредба на чл.38 ал.3 от ЗС. В този смисъл е и
Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК съгласно което:
"Недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни
сгради, които са обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на парцела,
както е недопустима и делбата на парцели, в които е изградена етажна собственост.". В тази
насока е и задължителната практика на ВКС, установена с Постановление № 2 от 4.V.1982
г., Пленум на ВС.
Относно доводите на ищеца в насока на обратното, а именно, че в случая не е приложимо
посоченото правило залегнало в ППВС № 2/1982 г. и процесния поземлен имот може да
бъде допуснат до делба, за пълнота на изложението, следва да се отбележи следното:
Неоснователно е позоваването на ищеца на съдебната практика по Решение
№229/30.11.2015 год. по гр. д. №1755/2015 год. на I г.о. на ВКС. Разгледаната в цитираното
решение хипотеза е различна от настоящата, доколкото касае делба на дворно място и
намиращите се в него сгради. Цитираното решение №504/24.09.1996 год. по гр. д. №376/96
г. на I г.о. на ВКС също касае различен случай. Разгледан е казус за имот, за който е бил
одобрен нов дворищнорегулационен план, по силата на който от този имот са били
6
образувани два парцела. В първия ищците притежавали самостоятелна сграда, а във втория –
молителката и двама съсобственици също притежавали самостоятелни сгради. В решението
се сочи, че всеки един от тях бил собственик и на двата парцела. Като ищците нямали
самостоятелни сгради в единия парцел, а молителката и другите двама съделители нямали
самостоятелни сгради в другия парцел. Страните обаче притежавали права върху терените
на обособените два парцела, с оглед на което Върховния съд е приел, че това изключва
приложното поле на разясненията дадени в т.1 на ППВС №2/82 год. и счита, че делбата е
допустима. Освен това в конкретния казус не е била налице и етажна собственост, което
напълно е изключило приложеното поле на чл.38, ал.1 от ЗС. Настоящия случай очевидно е
различен, поради което цитираната съдебна практика е неприложима.
Ето защо следва да се приеме, че процесният поземлен имот представлява обща част за
построените в него сгради, който не подлежи на делба, поради което предявеният иск за
допускането й се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба обаче е приложима едва
когато искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора
фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността
между страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на
разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се
приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на
дяловете. При отхвърляне на иска за делба /какъвто е настоящия случай/ и при прекратяване
на производството по делбено дело, разноските се присъждат съобразно общите правила,
залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.
При този изход на спора ищеца следва да репарира направените от ответниците разноски за
производството в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък.
Съгласно чл.344 от ГПК следва да се определи и държавна такса в размер на 100 лева, която
се възложи в тежест на ищеца, на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.
„………“ №…., чрез адв.Н. П. АК - Смолян, срещу З. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с В.,
обл. П., ул. „……“ №12, Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: с Х., общ. Ч., ул. „…….“ №….., и
П. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул. „……“ №….., ет….., ап…., по отношение на
7
следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен
имот №…. с площ 485 кв.м., участващ в УПИ-IX-…, в кв…. с 484кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в
улична регулация по плана на с.О., утвърден със Заповед №РД 342/07.03.1985год. на
Председателя на ИК на ОНС Смолян, при граници на ПИ №….: път, ПИ №…, път и ПИ №
… и при граници на УПИ-IX-…: улица, УПИ-X-…,…, улица и УПИ-VII-…, при квоти: ½
(една втора) ид.ч. за Б. И. Х., ¼ (една четвърт) ид.ч. за З. К. Т., 1/8 (една осма) ид. ч. за Р. А.
С. и 1/8 (една осма) ид.ч. за П. А. Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.П.., ул. „…..“ №…., да заплати на З. К. Т.,
ЕГН **********, с адрес: с В., обл. П., ул. „…..“ №…., Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: с
Х., общ. Ч., ул. „…..“ №…, и П. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул. „……“ №…, ет.8,
ап.87, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул. „……“ №…., да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Чепеларе в размер на 100,00
лева (сто лева), държавна такса, съгласно чл. 9 от ТДТГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
8