Определение по дело №64552/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5299
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110164552
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5299
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110164552 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. ал 2 ГПК за възражение срещу издадените на 12.01.2022 г. Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№64552/2021 г. на СРС, 118 състав, длъжниците ИВ. Н. ИВ. и Д. АНТ. ИВ. са депозирали
молба, с която са възразили срещу заповедта и са поискали спиране на принудителното
изпълнение. Твърди се в молбата, че са налице доказателства, че вземанията са недължими.
Претендират, че процесните вземания е уговорено да се дължат при наличието на всички
елементи от фактически състав, описан в Нотариален акт за покупко-продажба №155 от
11.10.2021 г., том XIV, рег. № 28059, дело №2363 от 2021 г. на нотариус ИД рег. № 039 на
НК, който не бил изпълнен, тъй като са налице вписани искови молби, които са
противопоставими на тях и на кредитиращата Б. .Претендира се, че дори да се приеме, че се
дължи продажната цена, то тя не е в претендирания със заявлението размер с оглед
подписания между страните предварителен договор. Сочи се, че задължението би било
изискуемо в 15 дневен срок от деня на сделката при изпълнение на условията за плащане
Поддържа се, че общият размер на блокираните по изпълнителното дело суми надхвърля
задължението по заповедта и изпълнителния лист, и е налице свръхобезпеченост. В
условията на евентуалност молят да се определи надлежно обезпечение на основание чл.
420, ал. 1 ГПК.
Искането е направено в срока по чл.420, ал.2 ГПК и следва да бъде разгледано по същество.
Подаването на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1 - 9 ГПК. В тези случаи, за да се спре
принудителното изпълнение, е необходимо или да се представи надлежно обезпечение за
кредитора по чл.180 и чл.181 ЗЗД, в който случай спирането настъпва по силата на закона,
или да се представят убедителни писмени доказателства, от които да се направи извод, че
вземането не съществува, в който случай спирането на изпълнението се извършва по
1
разпореждане на съда – чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая въз основа на представения в Нотариален акт за покупко-продажба №155 от
11.10.2021 г., том XIV, рег. № 28059, дело №2363 от 2021 г. на нотариус ИД рег. № 039 на
НК, са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 12.01.2022 г., с които длъжникът ИВ. Н. ИВ. и длъжникът Д. АНТ.
ИВ. е разпоредено да заплатят на заявителя ЛИ 1 ЕООД с ЕИК: ********* всеки по 1/2 от
сумата 234 000,00 лева, представляваща част от продажната цена, дължима по нотариален
акт за покупко-продажба №155 от 11.10.2021 г., том XIV, рег. № 28059, дело №2363 от 2021
г. на нотариус ИД рег. № 039 на НК, ведно със законна лихва за период от 11.11.2021 г. до
изплащане на вземането, както и всеки по 1/2 от сума в размер на 4 680,00 лева - разноски за
производството за държавна такса.
В т.1 от представения нотариален акт е предвидено, че ИВ. Н. ИВ. и Д. АНТ. ИВ. –/в
качеството на купувачи са съгласни и купуват/ недвижими имот, изградени в груб строеж , а
именно апартамент №15 в идентификатор 68134.4091.800.1.15 , подземен гараж №25с
идентификатор 68134.4091.800.1.88 заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и подземния паркинг и от правото на строеж върху дворното място с
идентификатор 68134.4091.800 за продажна цена 260000 лева. С т. 2 от НА купувачите са
заявили, че са съгласни и купуват недвижимия имот за сумата 2600000 лева, която заплащат
по начина, описан в т.1 В т.1 от акта изрично е записано, че продавачът е получил 26000
лева преди подписване на договора, а сумата 234000 следва да бъде преведена по банкова
сметка с усвоени средства по договор за жилищен кредит от 17.09.2021 г. след представяне
на нотариалния акт и вписване в полза на Бта на ипотека върху апартамента и представяне
на Удостоверение за тежести от Агенцията по вписванията, от което да е видно,че в полза на
Б ДСК АД е вписана първа по ред ипотека върху жилището и че няма противопоставими
права на купувачите и на Бта, както и застраховане в полза на Бта на имота, но не по-късно
от 15 дни от деня на сделката.
Съгласно чл.420, ал.2 ГПК, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без
да е необходимо обезпечение, ако искането е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи /т.1/ или че е неправилно изчислен размерът на вземането по договор
с потребител /т.3/.
Съдът намира, че искането не е подкрепено с писмени доказателства в някоя от
поддържаните от молителите хипотези.
Към молбата е представен предварителен договор за покупко-продажба от 30.06.2021 г.
Същият има подготвителен характер спрямо окончателния договор, обективиран в
процесния нотариален акт, с който са уредени отношенията между страните. След
сключването на окончателен договор, определянето на размера, начина и сроковете на
дължимост на цената се уреждат от него, тъй като доколкото друго не е изрично уговорено
приложение в отношенията между страните намира именно той, а не предварителния
договор. Поради това не може да се приеме, че от представения предварителен договор
следва извод, че процесните вземания не се дължат или че е неправилно изчислен размерът
на вземането /ако се приеме, че длъжниците са потребители в хипотезата на чл. 420, ал.2, т.
2
3 ГПК/
Представената от молителите молба от Б ДСК АД за вписване на законна ипотека и
удостоверенията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот също не биха могли да
бъдат приети за доказателства, че вземанията не се дължат по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 1
ГПК. Това е така тъй като условията, поставени в т.1 от нотариалния акт не са, както
твърдят молителите, фактическият състав за пораждане вземането за продажната цена.
Вписването на ипотеката и нейната противопоставимост са относими към отпускане на
кредита на купувачите, но съгласно изричната уговорка цената се дължи не по-късно от 15
дни от сделката, без да е предвидено неприлагане на този срок в случай на непредоставяне
на банков кредит или наличие на тежести върху придобитите имоти или вписани
противопоставими на купувачите или техния кредитор права на трети лица. Следва да се
посочи и че в нотариалния акт е записано, че кредитът ще бъде обезпечен с учредена и
вписана в полза на Бта ипотека само върху жилището, като не е предвидено да се учредява
такава върху поземления имот. Видно от представеното удостоверение изх. №62817/2021 и
изх. №62818/2021, изд. на 14.10.2021 г. от Агенция по вписванията налице са две вписвания
на искови молби , но по нотариални дела и по партида на поземлен имот с идентификатор
68134.4091.197. Видно от нотариалния акт поземленият имот, в който е построена сградата
в груб строеж е с различен идентификатор -68134.4091.800. Следователно не кореспондират
на представените доказателства твърденията на длъжниците за наличие на вписани
противопоставими права за жилището, предмет на процесната сделка, респ. дори за
поземления имот /в какъвто смисъл разпоредба в договора няма по изложените
съображения/.
Не би могло да се приеме, че е налице основание за спиране на изпълнението и по реда на
чл. 420, ал. 1 ГПК. В случая не е представено обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД,
доколкото не се твърдят и не се представят доказателства за влагане на сума в Б или за
вписано нотариално заверено съгласие за учредяване на ипотека върху собствен имот.
Предвид изразената готовност да се представи обезпечение на кредитора по указания на
съда следва да се отбележи, че съдът не дължи указания на длъжника за представяне на
обезпечение, тъй видовете обезпечения са установени в закона и размерът на обезпечението
е определен – равен е на сумата по заповедта за изпълнение заедно с лихвите до датата на
депозиране на възражението – в този смисъл е поставеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК
определение № 163/01.03.2010г. по ч.гр.д. № 504/2009г. на ВКС, II ГО. Следователно само
при представени доказателства за дадено обезпечение от посочения вид и в посочения
размер, съдът прогласява спирането на изпълнението.
Изложените в искането аргументи относно свръхобезпеченост чрез налагане запори на суми,
надхвърлящи процесните, нямат отношение към основателността на искането за спиране, а
касаят законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, по които настоящият
състав няма правомощия да се произнася.
По изложените съображения искането за спиране на изпълнението следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №33542/22.02.2022 г. от ИВ. Н. ИВ. и Д. АНТ. ИВ.
за спиране на изпълнението по изп.д. № 20228380401074 по описа на ЧСИ МБ, рег. №838,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№64552/2021 г. на СРС, 118
състав в полза на ЛИ 1 ЕООД с ЕИК: *********.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на молителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4