Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 07.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Я. Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1906/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.Й.Р.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 323-33/17.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1/изм./ от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание същата правна норма, на Р. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява упълномощен юрисконсулт, който моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени процесуални нарушения.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 13.03.2020 г. в Р.България била обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия му по чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди временни противоепидемични мерки на територията на Р.България.

          На 28.04.2020 г., около 15.00 ч., свид. Я.Д. и И. М.– полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред, като извършвали обход в Младежки парк гр.Русе. На Алея „Перистери“ те видели атракционно влакче обикалящо парка, във вагоните на което се возели четири лица. Полицейските служители спрели влакче и извършили проверка на самоличността на возещите се. Установили, че сами, в един от вагоните се возели жалб.В.Р. и внука му Т. Й..

          При така установеното свид.Я.Д. преценил, че Р. е извършил нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, тъй като на 28.04.20 г. около 15.00 ч. при разрешено посещение в „Младежки парк“ не спазва противоепидемичните мерки: избягване докосването на повърхности в това число и сядането на пейки, въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-259/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, като се возят на атракционен влак. За това нарушение, свид.Д. съставил против жалб.В.Р. АУАН № 323-ЗЗ/28.04.20 г.

След като се запознал с процесния АУАН, административнонаказващият орган преценил, че са налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед данните за наличие на престъпление по чл.355 от НК, поради което прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите на РП Русе.

След като се запознал с материалите по преписката, с Постановление от 09.07.2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателното производство, като приел, че деянието на Р. представлява маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на Директора на ОД МВР-Русе за преценка наличието на административно нарушение по ЗЗ.

След получаване на постановлението, Директора на ОД на МВР гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на В.Р. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На първо място, както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на основание  чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН №323-ЗЗ/28.04.2020 г. При това положение съставеният от свид.Д. акт изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че АНО се позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а на АУАН №323-ЗЗ/28.04.2020г., сложил началото на административнонаказателно производство, което към този момент вече било прекратено по силата на  чл.33, ал.2 от ЗАНН. По този начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалб.В.Р..

На второ място, Съдът намира, че е  налице и съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и изготвяне на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено.

Актосъставителят и административнонаказващият орган посочили при описание на нарушението че жалб.В.Р. не спазил противоепидемичните мерки „избягване докосването на повърхности в това число и сядането на пейки“, въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-259/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, като се вози с внука си на атракционен влак. При запознаване с множеството заповеди на Министъра на здравеопазването издадени по повод пандемичната обстановка, свързана с разпространението на заразата от COVID–19 /включително и цитираните в АУАН и НП/, Съдът констатира от една страна, че със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. /със съдържанието към датата на издаване й/ мерки от вида на цитираните по-горе не са въвеждани. Тази заповед, във времето била изменяна и допълвана многократно – със заповеди №№ РД-01-131/17.03.2020г., РД-01-139/19.03.2020 г., РД-01-144/22.03.2020 г., РД-01-197/11.04.2020 г., РД-01-225/20.04.2020 г., РД-01-259/11.05.2020 г., но не и с цитираната в АУАН и НП. Нещо повече, установи се, че заповед на Министъра на здравеопазването с № РД-01-259 от дата 26.04.2020г. не е издавана, респективно с такава заповед не е допълвана или изменяна Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и не са въвеждани процесните противоепидемични мерки. Както бе посочено и по-горе, издадена била Заповед с № РД-01-259, но от дата 11.05.2020г., с която действително е изменена и допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. В същото време обаче тези изменения и допълнения не съдържат въвеждането на противоепидемични мерки от категорията на описаните в АУАН и НП, а освен това, видно от датата на издаване на Заповед с № РД-01-259, същата е очевидно ирелевантна за правния спор. При извършеният прочит на издадените от Министъра на здравеопазването заповеди, Съдът установи, че на 26.04.2020 г. била издадена заповед, но с № РД-01-239, с която са въведени противоепидемични мерки, една от които е „избягване докосването на повърхност,и в това число сядане на пейки и тревни площи“/т.1.1.е/. Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. обаче била издадена за изменение на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., а не на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., както се твърди в АУАН и НП.

С оглед изложеното по-горе Съдът намира, че описанието на нарушението, в което е обвинен жалб.В.Р., е непълно и не дава достатъчна яснота за всички елементи от състава му. От това описание не може да се изведе нито правната рамка очертаваща дължимото правно поведение от страна на наказаното лице, което се твърди, че е нарушило, нито нормативния източник, с който е въведено това задължение. В резултат от това не става ясно какво конкретно задължение било вменено на жалб. Р. във връзка с изпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки и с какъв акт било сторено това, за да бъде възможно безпротиворечиво да се установи налице ли е неизпълнение на това задължение и в какво се изразява деянието на нарушителя.

С това непълно и със значителна неяснота описание на нарушението, съществено било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита. Освен това, обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у Съда да провери материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, досежно наличието или отсъствието на всички елементи от обективната и субективна страна на състава на нарушението и правилното прилагане на закона.

Поради това, само на тези основания, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В контекста на изложените доводи за налични процесуални основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, Съдът не намира за необходимо да обсъжда същото от материалноправна страна, изследвайки въпросите извършено ли е деяние, съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като такъв анализ предпоставя наличие на законосъобразен акт, а процесния не е такъв.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                         

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 323-33/17.09.2020г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1/изм./ от Закона за здравето/ЗЗ/ и на основание същата правна норма, на В.Й.Р.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: