Решение по дело №790/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 140
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200790
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Свиленград, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200790 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. П. М. с ЕГН: **********, роден на *********** год. в гр.
Свиленград, българин, български гражданин, постоянен адрес и адрес за призоваване: гр.
**************, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, средно образование, работи
като общ работник
за ВИНОВЕН в това, че
на 10.05.2021 г. в гр. Свиленград без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество /съгл. Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/, а именно
марихуана с нетно тегло 0,04 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 4,3 тегловни процента и марихуана с нетно тегло 10,75
грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6
тегловни процента всичко на обща стойност 64,74 лева, като случая е маловажен -
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК и чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
1
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, предмета на
престъплението - Остатъка от неизразходваното количество марихуана след изготвянето на
физикохимична експертиза в БНТЛ при ОД на МВР-Стара Загора, с нетно тегло 10,4 грама
след анализ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 4,6 % /тегловни проценти/ по Протокол за физико-химическа
експертиза № Х-391/11.06.2021 г. – БНТЛ при ОД МВР Стара Загора е изпратено в ЦМУ,
отдел „МРР-НОП” гр. София, като ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на Решението
веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това ред.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ,обв. Д. П. М. с ЕГН: **********,със снета
по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, направените по делото
от Досъдебното производство разноски за извършена Физико-химическа експертиза в
размер 115,80 лева, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково и по бюджета на Съдебната
власт сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд -
Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

След влизане на Решението в сила, препис да се изпрати на Централно митническо
управление, отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Решение от 01.12.2021 година
по АНД № 790/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 140/2021година по описа на РУ – Свиленград,
представляващо преписка № 2352/2021 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково, е внесено в Съда от ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ – Прокурор в Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, с Постановление за внасяне на делото в
Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на Д. П. М. с ЕГН: **********,
роден на 12.05.1990 год. в гр. Свиленград, българин, български гражданин, постоянен адрес
и адрес за призоваване: гр. ************, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/,
средно образование, работи като общ работник, за това че : на на 10.05.2021 г. в гр.
Свиленград без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгл.
Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/, а именно марихуана с нетно тегло 0,04 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 тегловни
процента и марихуана с нетно тегло 10,75 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6 тегловни процента всичко на обща стойност
64,74 лева, като случая е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Обвиняемият Д. П. М., редовно призован, не се явява , за него се явява адв.Й.,която не
оспорва внесеното предложение на прокурора,като моли съда да наложи на подзащитният й
минимално предвиденото от закона адм.наказание,като излага подробни съображения в тази
насока. Що се отнася до веществените доказателства ,намира че са налице предпоставките за
тяхното отнемане в полза на държавата.
В съдебното заседание, Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 1217 от 15.10.2021 година на
Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, обвиняемият Д. П. М. , веднъж е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК /с влязло в сила Решение
№65/04.03-2010г. постановено по НАХД №111/2010г. по описа на РС Свиленград ,влязло в
законна сила на 19.03.2010г./и веднъж е бил осъждан, като от 05.01.2018 г. на основание
чл.86, ал.1, т. 3 от НК е реабилитиран по право.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ - Свиленград – Полицейски
инспектор, и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Д. П. М. се ползва с добро име
сред живущите,не е предизвиквал конфрикти и скандали,няма данни да злоупотребява с
аклохол,но има данни,че злоупотребява с наркотични и други упойващи вещества,като
лицето е забелязано да контактува с лица от криминалния контингент.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, от която е видно, че обвиняемият Д. П. М. е несемеен, получава месечен доход в
размер на 640лева , не притежава недвижими имоти ,притежава моторно превозно средство
(МПС) на свое име,а именно лек автомобил Мерцедес.
На 10.05.2021 г. в сектор „Криминална полиция“ при РУ-Свиленград била получена
оперативна информация, че обв. Д. П. М., живущ в гр. *********** извършва престъпна
дейност състояща се в съхранение, употреба и разпространение на наркотични и упойващи
1
вещества на територията на гр. Свиленград.
Свидетелите Радостин Ангелов Колев и Георги Тасков Божинов, и двамата полицейски
служители в РУ-Свиленград, които изпълнявали служебните си задължения, провели
оперативно издирвателни мероприятия, в резултат на които около 15:30 ч. на 10.05.2021
год., на ул. „Генерал Скобелев“ в града бил установен обв. Д. П. М. да управлява лек
автомобил марка „Мерцедес“ рег. № Х 6428 КВ.
Полицейските служители, които били със служебен автомобил марка „Опел Астра“ с рег.
№Х 9573 ВР подали светлинен и звуков сигнал, като обв. Д. П. М. отбил и спрял най-вдясно
на пътното платно. Полицейските служители се представили обв. Д. П. М. и го поканили да
ги придружи до сградата на РУ-Свиленград, където да му бъде извършена проверка.
В РУ-Свиленград, било разяснено правото на обвиняемия да откаже да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества и в действителност обвиняемия отказал.
В последствие на обв. Д. П. М. бил извършен личен обиск и проверка на управлявания от
него автомобил /за което бил съставен протокол по чл.81 от ЗМВР/, като вещи и предмети
забранени от закона, както и наркотични вещества не били открити.
След приключване на проверката в сградата на РУ-Свиленград, полицейските служители
заедно с обвиняемия отишли до дома му в гр. Свиленград, ул, „Странджа“ №3.
Там дежурната оперативно следствена група при РУ-Свиленград извършила оглед на
местопроизшествие, като бил съставен и съответния протокол.
В обитаваното от обвиняемия жилище, на втория етаж в хол, върху маса, в картонена кутия
били установени найлонов плик със семена, метален кръгъл грендер и два броя лули за
пушене. В същата стая върху маса, където бил поставен телевизора били установени 4 броя
отворени пакети. Върху всеки един от пакетите имало поставен влажен памук и в тези
памуци имало общо 10 броя семена.
При проведена беседа с обв. Д. П. М., заявил пред полицейските служители, че „това са
семена за марихуана“.
На същият етаж в друго помещение, била установена метална каса, която била отворена от
св. Елена М.а. В касата била намерена картонена кутия, която съдържала 25 броя ловни
патрони 12 калибър.
Полицейските служители се отправили към таванското помещение за да бъде огледано и то.
До таванското помещение се стигало чрез стълби.
На площадка между стълбите имало кръгла маса, върху която имало прегънат лист, в който
имало суха кафява листна маса и до нея друга суха зелена листна маса. Те били тествани с
полеви наркотестове и зелената реагирала положително на канабис. Чрез претегляне на
везна било установено, че бруто тегло на зелената листна маса е 0,1 грама.
За откритата суха листна маса обв. Д. П. М. дал обяснение, че едната листна маса е тютюн, а
другата е канабис, като двете ги смесвал и след това ги пушил.
При качване на таванското помещение върху маса били намерени две изсъхнали растения
ведно с корените, като всяко едно от растенията било с дължина 35 см. По стръковете имало
изсъхнала кафява и бледозелена листна маса, която при извършен полеви наркотест
реагирала положително на канабис. Двата стръка били с бруто тегло 28,3 грама.
За откритите растения обв. Д. П. М. заявил, че „по миналата година ги бил откъснал от
място, което се намирало в близост до река Марица и ги оставил в къщата да съхнат, като от
тях бил събрал семената, които сме били открити в хола, като имал намерение да изхвърли
растенията, но бил забравил, че ги е оставил на тава“.
Чрез протокол за доброволно предаване от 10.05.2021 г. обв. Д. П. М. предал намерената
суха листна маса, двата стръка и кутията с 25 броя ловни патрони 12 калибър.
2
В хода на разследването от извършените действия по разследването било установено, че 25
броя ловни патрони 12 калибър са боеприпаси годни за ползване, с различен сачмен заряд,
заводски произведени са от различни фирми и представляват годни боеприпаси по смисъла
на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ. Патроните били оставени в наследство на св. Елена Георгиева
М.а от баща , но тя нямала разрешение да ги съхранява, което е административно
нарушение по Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
В тази връзка с Постановление от 12.10.2021 год. от доказателствения материал по делото
били отделени заверени копия от материалите касаещи административното нарушение и
били изпратени на РУ-Свиленград за упражняване правомощията им като административно
наказващ орган.
На намерената и доброволно предадена от обвиняемия суха листна маса /Обект №1 и Обект
№2/ била назначена и извършена физико-химична експертиза с № Х-391/11.06.2021 година.
Експертизата установила, че представената за изследване суха растителна маста
представлява „коноп“ /марихуана, канабис/, като Обект №1 е с общо нето тегло 0,04 грама
и е със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,3
% /тегловни процента/, а Обект №2 е с общо нето тегло 10,75 грама и е със съдържание на
активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,6 % /тегловни
процента/.
Остатъка след изследване, неизразходвана марихуана с общо нето тегло 10,4 грама на
23.06.2021 година е изпратена на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“-София.
Цената на наркотичното вещество е определена на 64.74 лв.,респективно 6.00лева за
грам/6лв.х 10,79гр./,съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 година изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000 година за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
В хода на досъдебното производство е бил привлечен в качеството на обвиняем Д. П. М. за
извършено престъпление по чл.354а,ал.5 вр с ал.3,т.1 от НК,но същият е отказал да дава
обяснения по случая.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно доказана, въз основа на
писмените и гласни доказателства и доказателствени средства събрани в хода на ДП и
приобщени и ценени в съдебното производство, на основание чл.378,ал.2 НПК, а именно :
протоколи за разпити на свидетелите - Радостин Ангелов Колев и Георги Тасков Божинов,
депозирани в ДП, така също и писмени доказателствени източници и заключенията по
физико –химическата и техническа експертиза. От кръга на писмените доказателствени
средства и документи, съдът цени – Протокол за оглед на местопроизшествие,ведно с
фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване; Протокол за проверка на лични
вещи на лица и превозни средства;Заключение по извършена химична ексепртиза №Х-
391/11.06.2021г.,Справка за съдимост,ведно с бюлетин към нея и доказателства за
изтърпяване на предходното осъждане,характеристична справка,ДСМПИС-1бр. Всички
изброени доказателства са приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, на
основание чл.378,ал.2 НПК, чрез тяхното протичане по реда на чл.283 и чл.282 НПК. На
същото правно основание се ползваха и показанията на посочените свидетели, чийто
разпити са обективирани в надлежните протоколи за разпит. В доказателствения материал
не съществуват каквито и да е противоречия, писмените и гласните доказателства са изцяло
кореспондиращи си, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, в пълна
корелация помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло. С оглед това и не се налага
подборното им обсъждане.
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от страните, досежното
тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и доказателствени
3
средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени действия от разследващ
орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и имат необходимите реквизити
и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в последните и
др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, относими към предмета на доказване.
Съдът даде вяра на показанията на гореизброените свидетели, депозирани в хода на ДП, с
оглед безпротиворечивостта им, взаимното им допълване и корелация, същите са логично
структурирани, последователни и с правдиво звучене, възпроизвеждащи непосредствено
възприети от тях факти, които са относими към предмета на доказване. Свидетелските
показания не се компрометират, при съотнасяне както помежду си, така и с писмените
доказателствени източници –неоспорени, които ги подкрепят убедително. От показанията на
свидетелите Радостин Ангелов Колев и Георги Тасков Божинов, еднозначно се установява
намирането на инкриминиранато количество коноп/марихуана, мястото и начина на
съхранението,в помощенията обитавани от обвиняемия -предаден доброволно от
обвиняемия ,съгласно Протокол за доброволно предаване. За последните обстоятелства
пряко относими са и показанията на Радостин Ангелов Колев и Георги Тасков Божинов
изяснили обстоятелствата относно произхода на наркотичното вещество , мястото и начина
на съхранението от обвиняемият.
Съдът възприема изцяло и заключенията по физико –химическата експертиза , извършена в
ДП, считайки я обективно, компетентно и правилно дадена, като въз основа на последната
се установява теглото, вида и съдържанието на наркотичното вещество, а именно -
представената за изследване суха растителна маста представлява „коноп“ /марихуана,
канабис/, като Обект №1 е с общо нето тегло 0,04 грама и е със съдържание на активен
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,3 % /тегловни процента/, а
Обект №2 е с общо нето тегло 10,75 грама и е със съдържание на активен наркотично
действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,6 % /тегловни процента/.
А относно стойността на наркотичното вещество – инкриминираният марихуана/коноп,
доколкото е нормативно определена - установена в ПМС № 123/98г, за определянето му не
са необходими специални знания.
Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категоричното установяване на изложената фактическа обстановка и фактът, че във
фактическата власт на обвиняемият се е намирало инкриминираното високо рисково
наркотично вещество. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
Следва да се посочи,че обв. Д. П. М., се е възползвал от правото си да не дава обяснения в
хода на съдебното производство,като единствено е изразил съжаление за стореното от него в
досъдебната и в съдебната фаза. Това му поведение не противоречи на събрания по делото
доказателствен материал и не оборва обвинителната теза на РП Хасково, ТО Свиленград.
Що се отнася до отказа на подсъдимия да дава обяснения по случая,съдът намира
следното.Правото на защита е предоставена и осигурена от закона възможност на
гражданите, които защитават свои права и законни интереси да участват в наказателния
процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е
посочено и правото му да дава или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият
има право да дава обяснение във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в
който се извършват следствени действия. Както всички други процесуални права, така и
правото да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/
подсъдимия.Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено
средство от една страна и средство за защита от друга имат съществено значение за
разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното наличие, съда е свободен,
съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса, събрана по делото да им даде вяра или
4
не, мотивирайки своето решение. При отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде
обяснение по обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите
доказателства и доказателствени средства,поради което съдът обсъжда единствено
горепосочените доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства,
предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК, респ. приобщени по
делото.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Д. П. М. е
осъществиласъстава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, прокурорът е направил законосъобразен извод, че
обвиняемият Д. П. М. е извършил престъпление, субсумирано под състава на престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, т. 1 от Наказателния кодекс, след като е установено по безспорен
начин, че на 10.05.2021 г. в гр. Свиленград без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгл. Приложение 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/,
а именно марихуана с нетно тегло 0,04 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 тегловни процента и марихуана с нетно тегло
10,75 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4,6 тегловни процента всичко на обща стойност 64,74 лева, като
случая е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Държането в случая се осъществява в установяване и упражняване на фактическа власт
по отношение на предмета на престъплението и следва да се разграничава като форма на
изпълнителното деяние от придобиването, а така също и от притежаването, но за тях така
или иначе не е формулирано съответно обвинение, за да се налага интерпретация по въпроса
осъществено ли е някое от тях. НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според
Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане
в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той
фактическа власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки
един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се
разпореди с него.”. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с неговата
продължителност.
В случая от доказателствата по делото съдът намира,че обвиняемият е държал
процесното наркотично вещество.
Налице е съставомерно деяние по този текст от наказателния закон и авторството на
същото се установява категорично, от писмените доказателства и еднопосочните показания
на свидетелите Радостин Ангелов Колев и Георги Тасков Божинов, така също и от
заключенията по физико –химическата експертиза,протокол за доброволно предаване и т.н.,
които анализирани в кореспондираща връзка помежду си и взаимно допълване, в
съвкупността си безпротиворечиво доказват релевантните по делото факти, изложени в
постановлението на РП.
Обективно е вярно, като доказано несъмнено от събраните доказателства, че обв. Д.
П. М. е имал в своя фактическа власт и упражнявала такава върху процесното количество
5
марихуана/ коноп, която е съхранявал в жилището,което е обитавал, до доброволното
предаване от страна на обвиняемия им на полицейските органи, които обстоятелства са
категорично доказани по делото. С тези си фактически действия обвиняемият е осъществил
и една от изпълнителни форми на престъплението по чл.354а,ал.3 НК –„държане”, като
държането в обективно проявление се изразява в упражняването на фактическа власт върху
предмета на престъплението, която деецът е установил от своя страна, даващо му
възможност да се разпорежда с него.
За съставомерността на деянието е ирелевантна продължителността –времетраенето на
фактическата власт, нито се предполага физически и непрекъснато да се държи, достатъчно
е да е демонстрирано своенето и наличието на възможност за последващо разпореждане с
обекта. В конкретиката на обстоятелствата, всички тези обективни признаци на държането,
са консумирани предвид факта на съхранението на наркотичното вещество –в обитаваното
от обвиняемия жилище и признанието му пред полицейските служители,че наркотичното
вещество е негово. Поради изложеното, съдът приема че е от обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние държане, по смисъла на чл.354а,ал.3 НК.
Категорично доказани, по способа на експертизата са вида на предмета на
престъплението, точното негово количество и качеството му на наркотично вещество – с
конкретен състав и концентрация. Приобщаването им по делото като веществено
доказателство също е законосъобразно –приобщените посредством протокол за доброволно
предаване.
В случая придобитото и държано наркотично вещество, установено е въз основа на
експертизата, че представлява „коноп“ /марихуана, канабис/, като Обект №1 е с общо нето
тегло 0,04 грама и е със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 4,3 % /тегловни процента/, а Обект №2 е с общо нето тегло 10,75
грама и е със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 4,6 % /тегловни процента/ и е включена в Приложение № 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3
ал.2 т.1 от ЗКНВП като растение с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Конопът/Марихуаната/ представлява наркотично средство което няма легална
употреба, пазар и производство и е под контрола съгласно Единната Конвенция на ООН за
психотропни вещества, ратифицирана от България , както и съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите . Предвид характера на процесното
наркотично вещество, обвиняемият не е притежавал надлежно разрешително за
придобиването и държането му, а и не би могъл да притежава доколкото в чл.30 ЗКВНП
установена е изрична забрана за това, вкл. за съхранението, използването, производството,
вносът и т.н.за растенията, наркотичните вещества от списъка по чл.3,ал.1 и ал.2,т.1 ЗКНВП.
Досежно неговата стойността, също няма спор, правилно е определена съобразно
цената- нормативно регламентирана в подзаконов актнормативно тъй като цената е
нормативно регламентирана в подзаконов акт - ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, на което основание и
правилно е определенана тази база , съобразно предвидената цена за грам.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н.о.,
в съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
6
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл Тълкувателно решение № 23/1981 година на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о.,
Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).
Според решаващия съдебен състав, налице са предпоставките, настоящия случай да се
квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.93,т.9 НК, като този извод се обосновава
при съвкупна преценка на обществената опасност на деянието, неговите вредни последици,
обществена опасност на личността на дееца, подбудите, така и съобразно установените
др.смекчаващи обстоятелства. От една страна, така установените количествени и качествени
характеристики на предмета на престъплението и неговата парична равностойност,
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние от
обичайната за този род престъпления. И това е така защото, инкриминираното наркотично
вещество е в минимално количество, едва общо 10,79грама коноп/марихуана/ –всичко на
обща стойност 64,74 лева, многократно под установената минимална работна заплата в
страната към датата на деянието –650 лева, /2020г, ПМС 331/26.11.20г/. От друга страна,
обстоятелството че наркотичното вещество е било за лична употреба ,в предвид неголямото
количество и от там извода за лична употреба, при което обвиняемият застрашава най-вече
собственото си здраве. Без да съставлява извинителна причина или такава изключваща
противоправността, последното обективно обстоятелство снижава обществената опасност на
деянието, в аспекта на изискванията на чл.93,т.9 НК и следва да се отчита като аргумент в
полза на тезата случаят да е маловажен. Изброените обстоятелства съдът квалифицира като
смекчаващи. Налице са и такива свързани с личността на обвиняемият, а именно социалното
положение на същият-получава доход под минималната работна заплата, както и факта ,че
същият не е осъждан/реабилитиран/. Същевременно в предварителната фаза на процеса той
не е възпрепятствал по какъвто и да е начин разследването. В количествено отношение
съпоставени обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства, очертават превес над
утежняващото, наред с което и съпоставени с количеството и стойността на предмета на
престъплението, като обективни признаци характеризиращи деянието, от друга страна и
неговия интензитет, обосновано налагат извод за маловажност на случая, доколкото
очертава се по-ниска обществена опасност на инкриминираното престъпно деяние, в
сравнение с обичайните случаи на др. престъпления по чл.354а,ал.3 НК.
Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това е така
защото придобитото и държано количество марихуана/коноп по този текст е само 10,79
грама и на стойност 64.74 лв.
Обвиняемият Д. П. М., към датата на извършване на настоящото престъпление е бил
пълнолетен, поради което се явява годен субект на престъплението и наказателно отговорно
лице.
От субективна страна, деянието е осъществено от обвиняемият при форма на вина-
пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК.Същият е съзнавал, че придобива и държи
високорискови наркотични вещества, без съответното разрешение за това, бил е наясно с
точния му вид – коноп /марихуана/, знаейки и действащата законова забрана по отношение
на същото. В съзнанието си е имал познание на обективните свойства на деянието си, вкл. и
съзнавал е и противозаконното, без изискуемо разрешение, държане на наркотичното
вещество, пряко съждение за което се извежда от факта на поведението на обвиняемия при
7
извършване на проверката от полицейските служители, в тази насока са и
непротиворечивите свидетелски показания. Същевременно той е и предвиждал
неизбежността на настъпване на общественоопасните последици от деянието, свързани с
нарушаване на обществените отношения, уреждащи придобиването и държането на
високорискови наркотични вещества и се е съгласил с тях.А съгласно практиката на ВКС
съзнаването на неизбежността на резултата е равносилна на неговото искане.
Независимо от правната квалификация „маловажен случай”, обществената опасност
на конкретно извършеното престъпление остава голяма, с каквато и висока то се отличава
по дефиниция, предвид неговия характер и обществените отношения които засяга и те са
изключително важни, свързани с опазването и гарантиране здравето и живота на хората
При това положение и съобразно коментираните и кредитирани с доверие по горе в
мотивите на съда гласни и писмени доказателства,съдът прие за безспорно и по несъмнен
начин доказано, че на 10.05.2021 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно
разрешително, обвиняемият е държал високорисково наркотично вещество /съгл.
Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/, а именно марихуана с нетно тегло 0,04 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 тегловни
процента и марихуана с нетно тегло 10,75 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6 тегловни процента всичко на обща стойност
64,74 лева, като случая е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
За да признае обвиняемият за виновен в извършването на гореописаното престъпление,
Съдът прие, че той е извършил деянието виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК, тъй като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е искал,
целял е настъпването на престъпния резултат. В разглеждания случай обвиняемият е имал
съзнание, че осъществява фактическа власт върху високорисково наркотично вещество без
надлежно разрешително, т.е. той е съзнавал, че противозаконно държи това вещество.
Именно за това Съдът прие, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е
налице хипотезата, в която действията на обвиняемия да могат да се субсумират под
нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, което с оглед липсата или
незначителността на вредните последици да не е общественоопасно – т.е. то да изгуби
престъпния си характер, тъй като се касае за държане на наркотично вещество
със значително висока опасност за здравето на хората – марихуана/коноп, независимо от
ниската му парична стойност.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Д. П. М. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното
от Д. П. М. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр с
ал.3,т.1 от НК се предвижда наказание „Глоба” до 1 000 лв.; обвиняемият Д. П. М. не е
осъждан за престъпление от общ характер/реабилитиран по право /, не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК към датата на извършване на настоящото по
следните доводи.
Съдът като съобрази ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК НА ВКС в частно приетото по въпроси
№ 7 и № 8, свързани с приложението на чл. 78а от НК,а именно,че :Правото на повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от
ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една година от изпълнение на
наложеното административно наказание. Съображенията са в смисъл, че лицата, по
отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са неосъждани и не следва да бъдат
8
поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на
срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана
хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на основание чл.
78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното тълкуване да се
приложи същият подход. Поначало освобождаването от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които глобата е
наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. Изхождайки от тази
принципна позиция, ВКС приема,че съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили
глоба, наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като углавно
наказание, включително и при преценка на предпоставките за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание
глоба не е изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да
бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна
предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК, поради което не би следвало да е такава и за
неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото в т. 1 на настоящото решение приравняване на неизпълнимото поради изтекла
давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима предпоставка за
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е
последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок.
Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява възможността за
принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно мотивите на ВКС по т.1 от същото, се приема ,че реабилитацията е допустима, не
само когато наказанието е изпълнено, но и във всички случаи, когато не подлежи на
изпълнение, независимо дали причината е изтекъл изпитателен срок, помилване,
освобождаване от изтърпяване или изтекла давност.
Съгласно ал.1 на 82 от ЗАНН ,към който препраща ВКС-Административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли:а) две години, когато наложеното наказание е глоба,а съгласно
ал.3-Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.
1,като в ал.4 е уточнено,че -Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до
влизането на тази алинея в сила.
При това положение и доколкото обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност
с налагане на адм.наказание глоба в размер на 500лева, с Решение №65/04.03.2010г. по АНД
№111/2010г. ,влязло в сила на 19.03.2010г. и вземайки в предвид доводите на ВКС изложени
в т.1,т.7 и 8 от горепосоченото ТР и приложените към бюлетините справки,от които е
видно,че изп.производство е било образувано единствено за наложената глоба по НОХД
№/525/2016г. по описа на РС Свиленград,то следва да се приеме,че адм.наказание глоба в
размер на 500лева наложено на обвиняемия по НАХД №111/2010г. по описа на РС
Свиленград е станало неизпълнямо три години след влизане в сила на Решението на съда,а
именно на 20.03.2013г. и респективно от тази дата е изтекла 1година/съгласно т.7 и т.8 от ТР
№2/28.02.2018г. на ВКС/,поради което следва да се приеме,че към датата на извършване на
настоящото спрямо обвияемият са налице предпоставките за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
9
Също така обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния
момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние/доколкото е бил
реабилитиран по право към 05.01.2018г./, той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК/съгласно горепосочените мотиви/, като
именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинените на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки Д. П. М. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр с ал.3,т.1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Д. П. М.,
Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства, чистото му съдебно минало,
сравнително младата му възраст, както и социалното му положение-получава месечен доход
под МРЗ за страна. Като отегчаващо вината обстоятелство-не дотам добри характеристични
данни.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия – получава месечен доход под МРЗ за страна и не
притежава парични средства в банки, с имотното му положение - не притежава недвижими
или движими вещи ,не притежава движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книги и дялове в дружества и със семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с
което призна обвиняемия Д. П. М. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр с ал.3,т.1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Д. П. М. ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл.345а,ал.6 НК съдът отне в полза на Държавата, вещественото
доказателство и предмет на престъплението, а именно остатъка от неизразходваното
количество марихуана след изготвянето на физикохимична експертиза в БНТЛ при ОД на
МВР-Стара Загора, с нетно тегло 10,4 грама след анализ със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4,6 % /тегловни проценти/ по
Протокол за физико-химическа експертиза № Х-391/11.06.2021 г. – БНТЛ при ОД МВР
10
Стара Загора е изпратено в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” гр. София, като постанови след влизане
в сила на Решението веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това
ред.
Относно РАЗНОСКИТЕ:
Предвид признаването на обвиняемият за виновен, на основание чл.189,ал.3 НПК, в негова
тежест се възложиха разноските по делото, възлизащи в размер 115.80 лева, за
физикохимична експертиза от Досъдебното производство, вносими по сметка на ОД на
МВР-Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт – ДТ – 5 лв., в случай на служебно
издаване на ИЛ, вносими по сметката на РС-Свиленград.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………..
(Добринка Кирева)

11
Съобщи за изтекли лични данни