Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№27/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 78/17.12.2020г., постановено по а.н.д. № 263/2020г.,
Тетевенски районен съд, трети наказателен състав е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № 11-0001379 от 26.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1
от Кодекса на труда (КТ), на „Бук Експорт Импорт” ЕООД, в качеството му на
работодател, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Гложене, общ.
Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Йото Врачев” №137, представлявано от М.Д.Д., е
наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по а.н.д. №
263/2020г. по описа на Тетевенски РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че
с протокола за даване на задължителни предписания е разпоредено отстраняване на
няколко отделни констатирани нарушения, поради което неизпълнението на всяко
предписание, независимо от останалите, съставлява самостоятелно нарушение,
което на основание чл.18 от ЗАНН изисква налагане на наказание за всяко
нарушение и изтърпяването му отделно. Излага се, че неправилно районния съд е
приел, че влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание,
подлежи на изпълнение, като неизпълнението му частично или изцяло подлежи на
една санкция. Претендира се отмяна на решението на РС Тетевен и потвърждаване на
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
лично от директора на ДИТ Ловеч, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания и излага съображения по същество. Моли да се отмени оспореното
решение и да се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява и не ангажира становище. В отговора си по касационната жалба
излага съображения по същество за правилност на постановения съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение
за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата
на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че с Протокол №ПР2007795 от 13.03.2020г.
на ДИТ Ловеч, връчен на „Бук Експорт Импорт” ЕООД в качеството му на
работодател, влязъл в сила на 01.04.2020г., на дружеството са дадени пет
предписания за констатирани три нарушения в експлоатирания от него цех за
производство на изделия от дърво в с. Гложене. По своята същност предписанията
са за начисляване и изплащане на неизплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ
и за изплащане на уговорено трудово възнаграждение, съгласно чл.128, т.2 от КТ
на конкретно изброени лица по приложение. Конкретно с предписание първо, на
„Бук Експорт Импорт” ЕООД в качеството му на работодател е предписано да
изплати уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2020г., съгласно
чл.128, т.2 от КТ на лицата съгласно приложения списък (Приложение №1),
неразделна част от протокола. На 22.04.2020г. ДИТ Ловеч е изискала от „Бук
Експорт Импорт” ЕООД документация, установяваща изпълнението на предписанията,
дадени с Протокол №ПР2007795/13.03.2020г. на ДИТ Ловеч. На същата дата от
дружеството е изпратена информация със справка за дължими трудови
възнаграждения за месец януари 2020г. на работниците и служителите. От
извършената от ДИТ Ловеч проверка на така постъпилите документи от дружеството е
установено, че работодателят е извършил частични плащания за месец януари
2020г.
На 27.05.2020г. от служител на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 11-0001379 от същата дата, с който било прието за установено, че към
14.04.2020г. „Бук Експорт Импорт” ЕООД с. Гложене, общ. Тетевен, в качеството
си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е
изпълнило в дадения срок – 13.04.2020г. задължително предписание №1 от Протокол
№ ПР2007795 от 13.03.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, касаещо
изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите от
приложение №1 от Протокол №ПР2007795/13.03.2020г. за м. януари 2020г., с което
е нарушил чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Въз
основа на така съставения АУАН е постановено обжалваното НП.
За да отмени НП, въззивният съд приел, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган
във всички или някои негови части. Дадените предписания за изплащане на дължими
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ от една страна и за изплащане на уговорено
трудово възнаграждение (респективно обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск) от друга страна, макар и конкретизирани в отделни пет точки,
представляват реално само два административни акта, две предписания с оглед
предмета им и задълженото лице. Приел е, че реално административнонаказващият
орган е следвало да проведе само една административнонаказателна процедура със
съставяне на два акта за извършените две нарушения, респективно да издаде две
НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.415 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Касационният състав споделя извода на въззивния съд,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи
на целите на чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ – да бъдат удовлетворени
вземанията на работниците. Правилни са изводите на районния съд, че независимо
от броя на предписанията, неизпълнението им се свежда до две групи нарушения на
трудовото законодателство – изплащане на уговореното трудово възнаграждение на
работниците и служителите, разбито в четири точки от една страна, и начисляване
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от друга. Както бе изложено
по-горе, целта на закона е в крайна сметка да се изплатят от работодателя
задълженията му към работниците и служителите, да се съхрани жизнеспособността
на предприятието на работодателя, с оглед осигуряване на заетост на
трудоспособното население и в крайна сметка осъществявайки в разумен начин
държавната принуда, да се осигури ритмично изплащане и достойно възнаграждение
на работниците и служителите, полагащи труд при този работодател. Затова
правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно
постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде
отменено. То противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН,
тъй като с незаконосъобразното налагане на множество имуществени санкции от по
1 500 лв. за неизпълнение на издадени множество предписания, касаещи едни и
същи задължения на работодателя (осъществявайки в крайна сметка състава на едно
нарушение на трудовото законодателство), работодателят не се превъзпитава, а се
поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците
и служителите, респективно може да се постави в такива случаи и възможността му
на съществуване. Затова правилни са изводите на районния съд, че след като е
дадено предписание за изпълнение на чл.128, т.2 от КТ и предписание за
изпълнение на чл.224, ал.1 от КТ, макар и разбити в отделни точки, пълното или
частично неизпълнение на всяко от тях следва да се счита за едно нарушение и да
се наложи една санкция, като се определи размера й в предвидените в правната
норма размери, съобразявайки и тежестта на нарушението.
За пълнота следва да се добави, че функцията на
предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на
трудовото законодателство, а крайната цел е да се изплатят трудовите
възнаграждения на работниците. Именно затова, когато констатира нарушения,
органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения,
а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на
работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание
като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение.
Налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко едно
констатирано в него нарушение, но еднакво по вид, освен че е незаконосъобразно,
няма да доведе до целения с предписанието резултат – да се изплатят
задълженията, защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови
задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците и
служителите за престиран труд.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Тетевенски районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/17.12.2020г., постановено
по а.н.д. № 263/2020г. на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.