Р Е
Ш Е Н
И Е
№ V- 36 30.04.2018
год. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
пети въззивен граждански състав
на пети април две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова ,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 344 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Д.А.Х., с ЕГН **********,***,
Търговишка област, М.Я.Р. с ЕГН **********,***, и Р.Я.Р., с ЕГН **********,***,
чрез процесуален
представител адв. Георги
Кермедчиев, срещу
решение № 213 / 20.12.2017 год. по гр.д. № 58 / 2016 год. по описа на Айтоския
районен съд , с което е отхвърлена исковата претенция на Д.А.Х., с ЕГН **********,***, Търговишка област,
М.Я.Р. с ЕГН **********,***, и Р.Я.Р., с ЕГН **********,***, и тримата със
съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4,
ап.10, чрез адв. Георги Кермедчиев, срещу Н.Р.Б. с ЕГН ********** и съпругата му И.Р.Б. с ЕГН **********, за
признаване за установено на правото на собственост по отношение на следния недвижим имот – незастроено дворно място с
площ от 709 кв.м., съставляващо парцел
I-99 в кв.6 по действащия план на с. Мъглен, общ. Айтос, област Бургас, при
граници: от две страни улици и парцели II-99 и IV-99.
Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано , както и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди се , че не е
установено придобиването на процесния имот по давност от ответниците , както и
загубването на собствеността от ищците , а като е приел , че в полза на
ответниците е изтекла кратката петгодишна давност , районният съд е допуснал
процесуално нарушение , излизайки извън заявеното от ответниците възражение за
изтекла в тяхна полза десетгодишна давност . Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение , за уважаване на предявения иск и за присъждане на
направените съдебни разноски както пред районния , така и пред въззивния съд .
В
дадения срок е постъпил писмен отговор
от Н.Р.Б. с ЕГН **********
и съпругата му И.Р.Б. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Евгени Мосинов , в който са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на
обжалваното решение. Твърди се , че решението е постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства , че съдът не е допуснал процесуално нарушение
като е обсъдил изтичане на кратка придобивна давност в полза на
ответниците , а изводите за
неоснователност на предявения иск са обосновани . Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото
разноски .
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .
С
обжалваното решение Айтоският районен съд се е произнесъл по установителен иск
за собственост с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК предявен от Д.А.Х., с ЕГН **********,***, Търговишка област, М.Я.Р.
с ЕГН **********,***, и Р.Я.Р., с ЕГН **********,***, и тримата със съдебен
адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4,
ап.10, чрез адв. Георги Кермедчиев, срещу Н.Р.Б. с ЕГН ********** и съпругата му И.Р.Б. с ЕГН ********** *** , за приемане на установено
на правото на собственост на ищците спрямо ответниците по отношение на недвижим
имот представляващ незастроено дворно място с площ от 709
кв.м., съставляващо парцел I-99 в кв.6 по действащия план на с. Мъглен, общ.
Айтос, област Бургас, при граници: от две страни улици и парцели II-99 и IV-99.
Ищците твърдят , че
имотът е бил собствен на техния наследодател Я Х М /Я А П/, б.ж. на гр. А, починал на * г. , който го е придобил съгласно нотариален акт за покупко-продажба № *** г. на РС-Айтос , където имота е описан като бивш парцел XIV в кв. 2 по плана на с.Мъглен , като преди това имотът е бил придобит по давност от
прехвърлителя по този нотариален акт посочен
с имената А П от с.Мъглен / свекър на първата ищца и дядо на другите двама / .
Ищците твърдят , че те винаги са се считали за собственици на имота,декларирали
са го и са заплащали данъци за него , оградили са го , но когато преди
предяваване на иска направили постъпки за трасиране на имота и поискали
издаване на скица от общината , научили , че техният имот е закупен от
ответника Н.Р.Б. с ЕГН ********** с
нотариален акт от 1993 год. Твърди се , че с нотариалния акт от *
год.ответникът Б. е закупил общо осем имота , между които и процесния , от лица
, които са изселници в Т , че ответниците продължително време пребивават извън
територията на страна и не са ползвали имота . Оспорват се правата на
праводателите на ответника . Направено е искане за уважаване на предявения иск
и за присъждане на направените по делото разноски , ангажирани са доказателства
.
Ответниците оспорват предявения иск . Твърдят , че от момента на
придобиването на имота през 1993 год. владеят и обработват същия лично или чрез
трети лица, заедно със съседните УПИ , които също са тяхна собственост .
Твърдят , че имота е ограден с обща ограда със съседните УПИ , като нито ищците
, нито техния праводател са ползвали и владели процесното УПИ . Ответниците оспорват
правата на прехвърлителите по твърдените от ищците придобивни основания ,
евентуално – направено е възражение за придобиване на процесния имот с изтекла в
полза на ответниците давност , считано
от 1993 год. несмущавано и непрекъснато . Ответниците молят за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски , ангажират доказателства .
Бургаският
окръжен съд , като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства , намира от фактическа и правна страна следното :
Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници ищците са наследници по
закон на Я Х М , б.ж. на гр.А , обл.Бургас , поч. на 26.10.1980 год. Първата
ищца е негова съпруга , а другите двама ищци са негови синове . С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № * г. на
РС-Айтос, наследодателят на ищците Я А П, /Я Х М/ починал на * г., е придобил от А П П /Х М А/ недвижим имот в с. Мъглен, - незастроено
дворно място от 709 кв.м., представляващо парцел ХIV в кв.2 по плана на селото,
при граници: от две страни улица, А Ф С, блок на ТКЗС. Прехвърлителят се е легитимирал
като собственик на имота с нотариален
акт по дело № * г.
издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот по давност
на името на Х М А П. Съгласно представено по делото удостоверение за родствени връзки и
декларации за идентичност на имена , наследодателят на ищците Я Х , вписан в нотариалния акт като Я А П , е син на прехвърлителя Х М А /Пк/, който в акта
е вписан с имената А П .
С нотариален акт за продажба
на недвижим имот № * г. на РС-Айтос, Ф Р Р /Ф Р А, Ф Р Х, Ф К – данни в нотариалните актове и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ и нейният съпруг
Р. К са продали на ответника Н.Р.Б. празно дворно място,
съставляващо парцел I-99 в кв.6 по плана на с. Мъглен с площ от 715 кв.м., при граници: от две страни улици и парцели II-99 и
IV-99.
Имотът е придобит
от Ф Р Р/Ф Р А, Ф Р Х, Ф К/съгласно
нотариален акт за дарение № * г. на РС-Айтос , извършено в нейна полза от
баща й Р Р М /Р Х М, Р М – данни в нотариалните актове и
удостоверение за идентичност на лица с различни имена/ и майка и Х И Р. Прехвърлите са
се легитимирали като собственици на парцел I-99 в кв.6 по плана на с. Мъглен с нотариален акт за давностно владение,
издаден по обстоятелствена проверка № * г. на
РС-Айтос.
От заключението на вещото
лице Веселина Георгиева се установява, че за селото са били одобрени два
регулационни плана . Първият план е одобрен със заповед № 2190 от 06.06.1938 г. По време на действието на този регулационен план е издаден нотариалния акт на ищците № * г. на РС-Айтос. Вторият
, сега действащ план , е одобрен със заповед
№ РД 09-190 от 29.11.1985 г. Нотариалният акт на ответниците № *
г. на РС-Айтос е
издаден при действието на втория регулационен план. В процесния парцел I-99 в
кв.6 по сега действащия план на селото попадат 470 кв.м. от бившият парцел ХIV в кв.2 по първия план на селото,
описан в нотариалния акт на ищците, а
останалите 239 кв.м. от бившият парцел ХIV в кв.2 попадат в уличната регулация. Вещото лице е приложило и скица
към заключението .
По делото са
разпитани като свидетели Х Х М – чичо на ищците М. и Р. , Г О Х – първи братовчед на ищците М. и
Р. Ф А Х и Ю Ю И – без родство със страните .
Свидетелят Х М сочи
, че баща му - и баща на наследодателя на ищците - Х М , притежавал празно
дворно място в източната част на с.Мъглен , цялото около 2 дка. Свидетелят сочи
, че в мястото имало засадени череши . Свидетелят знае , че баща му е
прехвърлил мястото на наследодателя на ищците/ брат на свидетеля / , който го обработвал
до смъртта си /1980 год./. Докато наследодателя на ищците бил жив мястото имало
ограда и портал , имало дървена барака и дръвчета . След смъртта на брата на
свидетеля / 1980 год./ мястото останало безстопанствено. Всичко било разграбено
– нито барака останала , нито ограда . Това безстопансвено положение продължило
15-20 години . Свидетелят знае , че от 5-6 години мястото го работи Ф – сее
тютюн , като оттогава има ограда . Преди това мястото го давали под наем , като
понякога мястото било обработвано , понякога – не . Свидетелят знае , че
ответникът Н.Б. е купил къщата на Расим и има друго място . За ответника
свидетелят знае, че работи в чужбина и не е седял в селото , не знае да е
работел мястото .
Свидетелят Г Х е
живял в с.Мъглед до 1993 год. , сега живее в Бургас , но ходи всяка седмица в
селото при родителите си . Свидетелят си спомня дядо си /Х М/. Знае , че дядо
му е имал място в източната част на селото , около 2 дка. Знае , че това място
го работел чичо му Я . Имало ограда от бодлива тел и дръвчета , както и една
дървена барака . След смъртта на чичо му Я всичко било занемарено и разграбено
. Според свидетеля 8-10 години мястото е било безстопанствено , след това
възрастни хора гледали животни там . Свидетелят знае , че Расим е имал място от
южната страна , сеел тютюн . Свидетелят не е ходил на мястото от 1996 год. , но
е чувал , че Фетия от 4-5 години обработва мястото . Не я е виждал лично .
Свидетелят познава Н.Б. , не го е виждал да работи мястото . Братовчед му Р. /
ищец по делото / като пораснал започнал да си търси мястто , бащата на
свидетеля му казал , че Р. отишъл да си огради мястото и сложил ограда .
Свидетелката Ф Х
живее в с.Мъглен , сее тютюн , познава ответниците , с които са приятелски
семейства . Свидетелката описва точното местоположение на мястото , знае , че
ответниците имат 4 парцела – 2 дка и нещо, тя обработва трите парцела . Когато
ответникът Н. заминал за Г , за да не запустее мястото го останил на
свидетелката да го обработва . Свидетелката обработва мястото със съгласието на
Н. от 6-7 години – сее тютюн . Свидетелката сочи , че мястото е оградено , като 3-4 пъти се е налагало оградата откъм
северната страна да се поправя . Н. си идвал
лятото и отсядал в къщата си в съседния парцел , посещавал мястото и поправял
оградата . Свидетелката знае , че преди Н. мястото го работел Р , заедно с
другия парцел с къща , който е по- надолу / по на юг /. Свидетелката знае , че Н.
взел мястото от Расим , заедно с другия парцел с къщата , тъй като Р през 1989
год. заминал за Т . Преди свидетелката мястото го работела жената на Н. – И. -
сеела тютюн , боб , царевица и гледала животни . Свидетелката познава чичовците
на ищеца Р. , знае , че те имат места по – нагоре на север и там работят .
Свидетелката не е чула някой да оспорва собствеността на Н. , който от доста
време работи в чужбина . Сега е в Г , като е заминал там две години преди да
отиде жена му . Преди около 10 години в мястото имало барака , чичовците на
ищеца работели в горнана част място около половин , един декар , но след това
го изоставили . Н. си работел мястото – сеел тютюн , боб , царевица имал и
животни .
Свидетелят И сочи ,
че живее в с.Мъглен и познава Н. отдавна. Знае къде се намира мястото , за
което страните спорят , твърди , че това място е било тяхно - 1949 год. е роден
в къщата , която заедно с мястото по - късно бащата на свидетеля продал на Д .
Според свидетеля по- късно Демир продал къщата на Расим . Расим заминал за
Турция през 1989 год. и продал къщата и мястото на Н. . Свидетелят познава
наследодателя на ищците Я , знае , че бащата на ищците е имал място по-нагоре и
една колиба . На Расим мястото било на 70-80 метра от мястото на наследодателя
на ищците . Я бил майстор . Свидетелят е ходел в къщичката на Я , когато бил 10
-12 годишен , за да носи дръжките на мотиките за поправка. Според свидетеля
местата на Расим и Я са различни . След 2005 год. свидетелят е видял една
година Н. да работи мястото , знае , че преди това Расим сеел тютюн .
На базата на
заключението на вещото лице и на свидетелските показания на разпитаните свидетели
съдът намира за доказано твърдението на ищците , че свекъра на първата ищца и
дядо на другите двама ищци на име Х М П /А П/, б.ж.на с.М, е владеел празно
дворно място в източната част на с.Мъглен , цялото около 2 дка. –в този смисъл
са показанията на свидетелите Х и М . Владяното място е обхващало и бившия парцел ХIV в кв.2 от 709 кв.м. , за което Х М /А П /
се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност по н.д. 824 / 1971 год. , след което съгласно
н.а. № г. на РС-Айтос, е продал бившият
парцел ХIV в кв.2 по първия план на селото , на своя син - наследодателя на ищците Я Х М /Я А П/, б.ж. на гр. А, починал
на * г. Всички разпитани по делото свидетели сочат , че до смъртта
си наследодателя на ищците Я е бил в имота и го е ползвал – оградил го
е , сложил му е портал, изградил е постройка – дървена барака, обработвал е
мястото, ползвал е постройката , посадил е дръвчета . Я бил майстор – поправял
инстументи и хората ходели при него за ремонти , като свидетелят И е ходел на
мястото при него като дете за поправка на дръжките на мотиките.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира за доказани твърденията на ищците , че техният
наследодател към момента на смъртта си е бил собственик на бившия парцел ХIV в кв.2 от 709 кв.м., по плана на
с.Мъглен . Съдът приема за установено твърдяното правно основание за
собствеността на наследодателя на ищците – покупка съгласно н.а. № * г. на РС-Айтос , но дори да се счете , че липсват достатъчно данни за
момента на началното владение на мястото от праводателя Х М П /А П / , то
владението на последния , ведно с владението на приобретателя Я Х М /Я А П/, б.ж. на гр. А е било повече от десет години непрекъснато и несмущавано
, поради което наследодателят на ищците към момента на смъртта си е бил
собственик на имота и на евентуалното основание сочено от тях - придобивна
давност . Ето защо към момента на смъртта на Я Хов М /Я А П/, б.ж. на гр. Айтос ищците в качеството им на наследници по закон на
собственика на бившия парцел
ХIV в кв.2 от 709
кв.м., по плана на с.Мъглен са придобили по наследяване собствеността върху
този имот .
Всички свидетели
сочат , че след смъртта на наследодателя на ищците – 26.10.1980 год. имотът е
останал безстопанствен. Според свидетеля Х М – чичо на последните двама ищци ,
мястото е било безстопанствено в продължение на 10,15 ,20 години , а според
свидетеля Г Х – първи братовчед на последните двама ищци , то е било
безстопанствено 8-10 години . Порталът и оградата постепенно са били разграбени
, посевите и бараката са били унищожени .
През 1985 год. със заповед № РД 09-190 от 29.11.1985 г. е одобрен вторият, сега
действащ
регулационен план на селото . От заключението и
скицата на вещото лице се установява , че собственият на ищците имот - парцел ХIV в кв.2 от 709 кв.м., по плана на
с.Мъглен не е запазен във вида , в който е съществувал . С
новия план на мястото на стария парцел е предвидена улица и нов парцел I-99 в кв.6 , в който попадат 470 кв.м. от б. парцел ХIV в кв.2
. Останалите
239 кв.м. от б. парцел ХIV в кв.2 попадат в улицата предвидена по
новия план .
Тъй като друго не е
установено по делото , следва да се приеме , че по новия план за бивш парцел ХIV в кв.2 от 709 кв.м е отреден парцел I-99 в кв.6 , поради което разликата в
конфигурацията и квадратурите между парцелите по стария и новия план не сочи
липсата на идентичност . Основание
за този извод на съда дава и отразяването по актуалната скица , в която е
посочено , че УПИ І-99 в кв.6 отговаря на част от бивш парецл ХІV , кв.2 по плана
на с.Мъглен , одобрен през 1938 год. В
скицата е посочено , че УПИ І-99 в кв.6 отговаря и на част от бившия парцел
ХІІІ в кв.2 , но тъй като по делото не са наведени твърдения и възражения , че парцел
І-99 в кв.6 е отреден за бившия парцел ХІІІ в кв.2 , съдът не изследва
обстоятелства в този смисъл . Следва да се има предвид , че ако се приеме , че за
бившия парцел ХІІІ в кв.2 по плана от 1938 год. , който не е бил собствен на
ищците , е отреден парцел І-99 в кв.6 по плана от 1985 год. , при прякото
отчуждително действие на плана /чл.110 ЗТСУ- отм./ и при липсата на наведени от
страните твърдения и възражения относно неприлагането му , възражението на
ответниците за липса на идентичност на собствения на ищците имот - б.парцел ХIV в кв.2 от 709 кв.м , с този описан в
исковата молба се явява основателно и искът следва да се отхвърли дори само на
това основание. Предвид първоначално изложеното обаче , съдът приема по делото , че е налице
твърдяната от ищците идентичност между б.парцел ХIV в кв.2 и УПИ I-99
в кв.6 по плана на
с.Мъглен .
Ответниците
основават твърдяната от тях собственост върху парцел I-99 в кв.6 по новия план на селото с покупка на имота по нотариален акт за покупко - продажба № 34, том 3, дело № 540 от 09.08.1993 г. на РС-Айтос. Тъй като не се установи
първоначалните им праводатели Р
Р М /Р Х М, Р М/ и Х И Р , легитимиращ се като собственици с нотариален акт издаден по обстоятелствена
проверка № * г. на РС-Айтос , да са придобили собствеността
върху имота към 1988 год. с непрекъснато и несмущавано владение в продължение
на 10 години , съдът намира за основателни възраженията на ищците , че по отношение
на тях ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот на
основание прехвърлителна сделка . Сделката по нотариален акт за дарение № * г. на РС-Айтос не е породила вещно – прехвърлително действие в полза на
праводателите на ответниците , спрямо ищците
, респективно такова действие не е породила за ответниците и
последващата сделка по нотариален акт за покупко - продажба № * г. на
РС-Айтос .
Ответниците са
направили и евентуално възражение за придобиване на процесния имот по давност .
С отговора на ответника Н.Б. е заявено придобиване на имота по давност за
период повече от десет години , считано от 1993 год. Възражение за изтекла в
полза на ответниците придобивна даност е направено и с отговора на И.Б.. Съдът
не споделя възражения по въззивната жалба относно това , че евентуалното
възражение на ответниците за придобиване на имота по давност се отнася само за
изтичането на дългия давностен срок от 10 години , като изключва възможността съдът
да се произнесе относно изтичането на краткия давностен срок от 5 години . В
случая позоваването на придобивна давност е избрано като евентуално защитно
средство на ответниците срещу предявения иск. Районния съд в доклада си по
делото е докладвал общо възражение на ответниците за придобиване на имота по
давност. Способът за придобиване на право на собственост съгласно Закона за
собствеността е давност , а видът на давността е въпрос на доказване . Съдът
намира , че предвид направеното в случая възражение от страна на ответниците за
придобиване на имота по давност текла за периода след 1993 год. и изтекла към
момента на предявяване на иска - 16.01.2016 год. , на изследване подлежи както
изтичането на по-дългата давност от 10 години , така и изтичането на кратката
давност от 5 години.
Ответниците са
придобили имота на правно основание годно да ги направи собственици – н.а.№ *г. на
РС-Айтос, без
знанието , че праводателите им не са собственици , което ги прави добросъвестни
владелци на имота по смисъла на чл.79 , ал.2 от Закона за собствеността. По
тези обстоятелства не се спори пред настоящия съд . Установено е по делото , че
владението върху процесния имот е продължило непрекъснато и несмущавано повече
от пет години преди предявяване на иска . Установи се по делото , че
свидетелката Ф Х – трето лице , което владее за ответниците , ползва имота ,
като гледа тютюн в него преди повече от 6-7 години. Свидетелските показания са
дадени м.04.2017 год., което означава , че свидетелката ползва имота и го
владее за ответниците преди м.04.2011 год. . Когато ответникът Н. е предоставил
имота за ползване от свидетелката Ф Х , този имот е бил вече ограден от него .
Ответникът , който живее в чужбина, лятото си идва и поправя оградата , където тя
е разрушена. Ищците не установяват , че те са оградили имота след разрушаването
на първоначалната ограда изградена от техния наследодател. Не се твърди и не се
установява след смъртта на наследодателя на ищците те да са посещавали мястото
, да са го обработвали или до предявяване на иска да са заявявали
собственически претенции към него пред ответниците или пред други лица в селото.
Свидетелката Ф сочи , че преди да и бъде
предоставено мястото за ползване от ответниците, последните са си обработвали
имота – жената на Н. сеела тютюн , боб , царевица . Дори да се приеме , че това
е станало година преди предоставянето на имота за ползване на свидетелката,
ясно е , че ответниците са започнали фактическото ползване на имота най – късно
през 2010 год. , поради което към момента на предявяване на иска през 2016 год.
в полза на ответниците е изтекла петгодишната придобивна давност по чл.79 ,
ал.2 от ЗС . По намерението за своене на ответниците не са въведени спорни възражения
. Следва да се има предвид , че намерението за своене на ответниците е
демонстрирано с покупката на имота , което недвусмислено показва волята им да
станат собственици , с ограждането на имота заедно с останалите имоти на
ответниците , находящи се на юг от процесния имот, както и с извършването на
действия по управление и стопанисване на имота с предоставянето му да ползване
на трето лице .
Ето защо към
момента на предявяване на иска от ищците ответниците се явяват собственици на
процесния имот на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна
давност . В този смисъл районният съд е изложил по- подробни съображения към
които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща , като не споделя
възраженията по въззивната жалба за недоказаност на възражението на ответниците
за придобиване на имота по давност. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС
владението на имота е упражняване на фактическа власт върху вещ , която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя . В случая се установи , че
ответниците лично и чрез друго лице – Ф Х , за повече от пет години , явно , непрекъснато
и несмущавано са владели процесния имот , поради което е неоснователно
възражението по въззивната жалба , че не е установено твърдяното владение , тъй
като през по-голяма част от времето ответниците са били в чужбина . Законът допуска
владението на вещта да се осъществява чрез трето лице. Ето защо отсъствието на
ответниците от страната , за време , през което те са предоставили вещта за
ползване на трето лице , не изключва , а установява осъществено владение от
тяхна страна .
Тъй като към
момента на предявяване на иска правото на собственост върху процесния имот е
придобито от ответниците на първично правно основание , с придобиването на
имота от ответниците , на осн. чл.99 от Закона за собствеността ищците са
изгубили прижежаваното от тях право на собственост и към този момент не се
легитимират като собственици на имота .
Предвид горното
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен .
Като е стигнал до
идентични правни изводи Айтоският районен съд е постановил валидно , допустимо и правилно съдебно решение , което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд .
С оглед изхода на
делото и предвид изрично заявеното искане , в полза на въззиваемите следва да
се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 700 лв.
– за заплатено адвокатско възнаграждение
, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците .
Мотивиран
от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 / 20.12.2017 год. по гр.д. № 58 / 2016
год. по описа на Айтоския районен съд .
ОСЪЖДА Д.А.Х.,
с ЕГН **********,***, Търговишка област, М.Я.Р. с ЕГН **********,***, и Р.Я.Р.,
с ЕГН **********,***, и тримата със гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4,
ап.10, чрез адв. Георги Кермедчиев да заплатят на Н.Р.Б.
с ЕГН ********** и И.Р.Б. с ЕГН **********,*** направени разноски пред въззивния съд в размер
на 700 лв. / седемстотин лева /.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд , в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.