№ 1317
гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
в присъствието на прокурора Тихомир Георгиев Шабов (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101174 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Й. К. срещу П. Р. Б., с която се
претендира осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 лева - обезщетение за
имуществени вреди от образувано наказателно преследване по ДП № 46/2015 г. по описа на
СО към СП, пр. пр. № 434/2015 г. на Специализирана прокуратура, което е прекратено,
както и за сумата от 507.29 лева – мораторна лихва за периода от 1.4.2016 г. до 31.3.2021 г.
След служебна проверка съдът е установил, че в Районен съд – Велико Търново е
налице висящо гр. дело № 1561/2021 г., образувано по искова молба на ИВ. Й. К. срещу П.
Р. Б., с която се претендира осъждането на ответника за сумата от 1 500.00 лева -
обезщетение за имуществени вреди от образувано наказателно преследване по ДП №
46/2015 г. по описа на СО към СП, пр. пр. № 434/2015 г. на Специализирана прокуратура,
което е прекратено, както и за сумата от 1 000.00 лева – мораторна лихва за периода от
1.6.2016 г. до 28.5.2021 г. Съдът е намерил, че между така образуваните дела е налице връзка
и са налице предпоставките на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на исковете, като с
определение от 10.6.2021 г. е съединил двете дела.
Ищецът твърди, че в периода от 1.4.2001 г. до 9.11.2016 г. е бил служител на НАП,
както и че на 25.2.2016 г. му е връчено постановление за привличане на обвиняем по ДП №
46/2015 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура и
на същата дата му е връчено постановление за задържане за срок до 72 часа. Заявява, че със
заповед от 1.3.2016 г. на изпълнителния директор на НАП е отстранен от служба като
държавен служител, а със заповед от 9.11.2016 г. са прекратени служебните му
1
правоотношения. Сочи с постановление от 13.8.2020 г. производството по ДП № 46/2015 г.
по описа на СО – СП, пр. пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура е прекратено,
както и че в резултат от действията на ответника в периода от 1.3.2016 г. до 12.5.2016 г. не е
присъствал на работното си място, като поради отстраняването му от служба за този период
не му е изплатено дължимото му се възнаграждение за м. март, м. април и за част от м. май
2016 г.
П. Р. Б. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Твърди, че постановлението за задържане за срок до 72 часа не е било отменено и че
задържането не е извършено в нарушение на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, като срещу ищеца не е внасяно искане за мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Заявява, че ищецът не е представил доказателства за
вида и размера на претендираните вреди, като прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията за лихви за период по-дълъг от три годни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявените искове.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново поддържа заявеното
оспорване, като в писмена защита развива аргументи в тази насока.
С протоколно определение от 2.11.2021 г. съдът допусна изменение на предявените
искове чрез увеличение на техните размери, като искът за главница се счита предявен за
сумата от 3 078.95 лева, а този за мораторна лихва за сумата от 1 611.53 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
3 от ЗОДОВ ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
понесъл твърдяните от него имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
воденото срещу него досъдебно производство, наказателното производство по повод на
което е прекратено, както и техния размер.
С оглед твърденията на страните безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 6 НК, наказателното производство по повод на което е прекратено на
13.8.2020 г. поради това, че обвинението не е доказано. Прекратяването на наказателното
производство поради това, че обвинението не е доказано е равнозначно на неговото
прекратяване поради това, че деянието не е извършено от ищеца, като наличието на
посочения прокурорски акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно,
а доколкото същото е повдигнато от ответника, то неговото поведение е противоправно. Ето
защо се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Прекратяването на наказателното производство обаче, не е самостоятелно основание за
присъждане на търсеното обезщетение, като по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат
2
установени конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В случая ищецът е привлечен като обвиняем на 25.2.2016 г. за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 6 НК и на същата дата е задържан под стража за срок до 72 часа. В резултат
от образуваното наказателно производство със заповед на изпълнителния директор на НАП
от 1.3.2016 г., на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС (отм.) ищецът е временно отстранен от
служба, а със заповед от 9.11.2016 г. служебното му правоотношение е прекратено на
основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДС. В този ред на мисли, съдът приема за доказано, че в
резултат от действията на ответника, изразяващи се в повдигането на незаконно обвинение,
в периода от 1.3.2016 г. до 12.5.2016 г. ищецът не е могъл да изпълнява служебните си
задължения, доколкото е отстранен от органа по назначаването в изпълнение разпоредбата
на чл. 100, ал. 2 ЗДС (отм.). Именно поради отстраняването му от служба за сочения период
на ищеца не е изплатено и следващото му се трудово възнаграждение за м. март, м. април и
за част от м. май 2016 г.
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че дължимото
възнаграждение на ищеца, ако същият е полагал труд за периода от 1.3.2016 г. до 12.5.2016
г., би било в брутен размер от 3 078.95 лева и в нетен размер от 2 771.05 лева.
В резултат на горното, съдът приема, че по делото бяха установени конкретните
имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането и
изразяващи се в неполученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от
1.3.2016 г. до 12.5.2016 г. в размер от 3 078.95 лева.
С т. 4 от ТР № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е посочено, че ЗОДОВ определя специален ред
и условия за обезщетяване на пострадалите лица, а за неуредените в закона случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД, като относно началния момент на забавата е
препратено към чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Вземането за обезщетение на вреди от незаконни действия
на правозащитни органи може да се иска от момента на влизане в сила на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от
влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е
отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ и пр. От този момент на
изискуемост започва да тече погасителна давност за вземането и от този момент се дължи
лихва. В настоящия случай постановлението за прекратяване на наказателното производство
е с дата 13.8.2020 г., като от изходящия печат върху същото се установява, че
постановлението е получено от ищеца на 12.10.2020 г. Срокът за обжалване на
постановлението е 7-дневен, като на 20.10.2020 г. същото е влязло в сила по отношение на
длъжника и от този момент на последния се дължи лихва. Тук следва да се има в предвид, че
в практиката на съдилищата се е наложило разбирането, че лихвата върху обезщетението по
ЗОДОВ (като частен случай на непозволеното увреждане) има компенсаторен, а не
мораторен характер, поради което същата не следва да се присъжда в конкретен размер, а от
датата на забавата, като размерът й следва да се определи от съдебния изпълнил в случай на
3
образувано изпълнително производство. Предвид на горното, претенцията за присъждане на
морторна лихва за периода от 1.4.2016 г. до 20.10.2020 г. следва да се отхвърли, като в полза
на ищеца се присъди законната лихва от 20.10.2020 г.
По разноските:
Ищецът има право на сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска,
а именно сумата от 144.09 лева - част от заплатените държавна такса и депозит за вещо лице.
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че от страна на
ищеца не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при
условията на чл. 38 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на
посочената разпоредба са налице, тъй като според договора не е било уговорено
възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно
адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/9.7.2004 г. в полза на адв. А.П. следва да се присъди възнаграждение, което съдът
определя в размер на 460.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ИВ. Й. К., ЕГН
********** сумата от 3 078.95 (три хиляди седемдесет и осем лева и деветдесет и пет ст.)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от образувано наказателно
преследване по ДП № 46/2015 г. по описа на СО към СП, пр. пр. № 434/2015 г. на
Специализирана прокуратура, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения за
периода от 1.3.2016 г. до 12.5.2016 г., ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска за мораторна лихва за
периода от 1.4.2016 г. до 20.10.2020 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ИВ. Й. К., ЕГН
********** сумата от 144.09 (сто четиридесет и четири лева и девет ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на
460.00 (четиристотин и шестдесет) лева, като ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на адвокат А.Г. П. от Адвокатско колегия, гр. Велико Търново сумата
от 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по гр. д. № 1174/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5